Наркотична зависимост

Д-р Олаф Кооб за четирите тела на човешкото същество при зависимостите и приказката за „Бременските музиканти”

Submitted by admin 2 on Съб., 18/11/2017 - 14:59

Дрогите и отровите, с тяхното разрушаващо и чрез това освобождаващо духовните сили действие, са като „медии (посредници)“, които допускат една чужда духовност в човека, а неговата собствена духовна същност изблъскват навън. Земята, като място за развитие на личността се отрича. Вътрешното същество на човека постепенно се разкъсва, мисленето, чувстването и волята се изтръгват от тяхната вътрешна хармония.

Работна месечна среща на групите по антропософска терапия с пеене

Submitted by admin 2 on Пет., 17/11/2017 - 19:18

Предстои поредната месечна среща на групите по антропософска терапия с пеене - на 26.11.2017 год. от 10ч. до 16.30ч., в Двореца на децата, София.

Д-р Олаф Кооб: спасението на дъщерята на Яир от Христос

Submitted by admin 2 on Нед., 05/11/2017 - 09:56

Евангелистът Лука, който сам е лекар, описва в евангелието една болнична история, която според мен е тясно свързана с нашата тема за пристрастяването и с негативните въздействия от страна на други личности.

Д-р Олаф Кооб - "Спящата красавица" ("трънливата розичка") или раните в душата ни

Submitted by admin 2 on Съб., 04/11/2017 - 12:04

До времето на пубертета, „грехопадението“, земната зрялост, душата е бяла и чиста. Тогава се раждат страстите, душата се свързва по-дълбоко с тялото - видимо при мутирането на гласа - егоизмът се раздвижва, сексуалността се събужда. Червената кръв се домогва до правата си, детето се превръща в трънлива розичка, ухаеща и същевременно бодлива, пълна с противоречия.

Д-р Олаф Кооб: Снежанка или "Душата в стъкления ковчег"

Submitted by admin 2 on Вт., 02/11/2017 - 18:33

Царската дъщеря Снежанка е душевният праобраз на човека: Бял като сняг, червен като кръвта и черен като абаносово дърво. Тези три цвята са представителите на духа (бял), душата (червен) и тялото (черен), където духовното изчезва в „телесния ковчег“. За нашето съзнание тялото всъщност е една черна пропаст. Знаем ли какво се случва, когато се извършва храносмилането или когато мислим? Видим ли нещо несимпатично, знаем, че процесът се разиграва в душата ни.