Рудолф Щайнер: Болестта и здравето през различните ъгли на антропософското познание (15)

Submitted by admin 2 on Ср., 17/03/2021 - 07:00
Рудолф Щайнер

Изучаване на болестите – ценност за духовния изследовател

...В известно отношение за онези хора, които търсят духовността в човека, болестите, колкото и да са нежелани, нерадостни и несимпатични, естествено от гледната точка на живота, са това за този, който търси духовно обяснение относно човека, което действително хвърля безкрайно много светлина. Защото в болестта се показва как по извънреден начин, чрез засилване или отслабване действа онова, което трябва постоянно да действа в човека, за да може той изобщо да е духовно същество... Събр. съч. 319 Антропософското познание за човека и медицината, стр. 243, немско издание 1982 г.

Причини за душевните болести

...В отделния случай човек не може да се справи с болестната мания. Тя се дължи в нашето материалистическо време на липсата на продуктивност. В такъв случай обикновено има някакъв повод, но той се преувеличава. Например някой се удари в ръба на масата. На него му липсват големите, обхващащи го изцяло мисли, така че не може да игнорира болката. Така болката става все по-голяма. Бива извикан лекар и той казва какво да се направи. Тогава болката изведнъж се чувства и в другото коляно, после в лакътя като се стига дотам да не може повече да се помръднат ръцете и краката, понеже човек си е ударил коляното.

Има неща, които насочват вниманието в определена точка, но има и неща, които могат да уравновесят нещата. В нашия все по-труден живот човекът намира компенсацията само когато му въздейства науката за духа. Тогава той е въоръжен срещу влиянията на цивилизацията. Но ние можем да намерим и външни основания за липсващата продуктивност. Вижте животните, които в нашата култура са осъдени на пленничество. Тогава те се разболяват, докато навън, на свобода, никога не биха се разболели. Това идва оттам, че произлизат силни влияния върху човека и животното от всичко, произхождащо от външното обкръжение. Животното не може да развие противопоставяща се сила, защото неговото развитие е привършило.

Чрез напредъка на културата човекът също изпада в упадък, когато не може да противопостави продуктивна сила на външните влияния. Той трябва да преобрази влиянията чрез вътрешна дейност и тогава те могат да доведат до по-висше развитие на човека. Науката за духа е лечебно средство, с което човек се освобождава от себе си и така от всяка обвързваща го мощ. Защото всяка обвързваща го сила е болестотворна... Събр. съч. 56 Познанието на душата и духа, стр. 206 и сл., немско издание 1965 г.

* * *

...Който разглежда външния свят и навсякъде търси материята според методите на по-новите молекулярни и атомистични теоретици, все едно дали те ги разглеждат като силови точки или малки частици, той се намира не само в логическа заблуда, която трябва да се оспори. С неща, които са само теоретични понятия, истинската наука за духа няма нищо общо. Тя има работа с реалности. Който търси във външния свят нещо различно от феномени, е на път да стигне не само до логически заблуждения, но до органично заболяване на цялото му същество, той е на път към идиотизъм.

Обяснението в духовната област няма нищо общо само с голото съгласие или оспорване, а с това, което е здравето и болестта, с реалностите в живота. Също и този, който търси абстрактната духовност в душата си, трябва не само да се оспорва; а, който търси духовността по пътя на едностранчивата вътрешна мистика и не разбира, че когато разбере тъканта на тази мистика, стига именно до материалността, той е на пътя – вече го нарекох така, както може наистина да се нарече, когато се означава от другата страна на прага – към разболяването на своя организъм: към инфантилността. Ако той едностранчиво внася детската нагласа на душата в по-късна възраст, това, което правилно поставено в човешкия свят се проявява като гениалност, се превръща в инфантилност... Събр. съч. 197 Противоположности в развитието на човечеството. Запад и Изток. Материализъм и мистика. Знание и вяра, стр. 117 f, немско издание 1967 г.

* * *

...Когато светлината обхване тежестта, се пораждат болестите на тялото, когато тежестта проникне в светлината, се пораждат така наречените душевни болести. Помислете какво означава да си представите, че в тялото живее божи дух. Когато светлината обхване тежестта човек неправомерно си присвоява Бога, Бога в себе си... Събр. съч. 316 Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство, стр. 133, немско издание 1980 г.

* * *

...При физическите заболявания имаме нещо духовно-душевно, което принадлежи към физическия организъм и от физическо-етерното изгонваме нещо навън, което трябва да се намира вътре, а ние го изгонваме от организма...

...Когато имаме работа с душевните болести, ще сме само един абстрактен човек, ако вярваме, че можем да извлечем нещо от една половинчата феноменология. С описание можем естествено да предизвикаме сензация при незапознатите, защото винаги е интересно как някой е полудял, как се отклонява от нормалната норма на живота. Но не е въпросът да се остане само дотук. Особено неправилно е да имаме дилетантската преценка, че духът и душата са болни и можем да ги лекуваме някак си чрез духовно-душевни мерки, както мечтаят абстрактните личности.

Не, именно при така наречените душевни болести е извънредно важно навсякъде да можем да посочим къде се намира долната организация на някой орган. Който иска наистина да познае повишената до душевна болест меланхолия или хипохондрия, не бива да се занимава с душевността, а да се опита да познае устройството на коремната организация (веществообмяната) при въпросния човек, как действа долната организация в коремната област на човека. Навсякъде е необходимо така наречените душевни болести да се проследят обратно до телесни състояния. Но с това те стават по-малко интересни.

По-интересно е, когато един хипохондрик казва, че по този или онзи начин душевността му е свързана с духовно-душевния космос, отколкото да му се докаже, че в черния му дроб се намира една неорганизирана сила. Или е по-интересно да се търси, да речем, причината за хистерията в духовно-душевното, отколкото да се посочат веществообменните процеси на сексуалните органи, когато се говори за хистерични явления или за това, което иначе се проявява като нередовности на веществообмяната. Но нещата не се опознават, когато не се проследяват по този начин... Събр. съч. 314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука, стр. 32 и сл., немско издание 1975 г.

 

Органи

 

* * *

...Гледайки с духовния поглед навътре, стигате в известна степен до обхващането на повърхността на отделните органи. Повърхността на органите не е нищо друго, освен отразяващ душевния живот апарат. Това, което възприемаме и преработваме мисловно, се отразява на повърхността на всичките ни вътрешни органи, и това отражение означава нашите спомени, нашата памет по време на живота. И при не особено продължително трениране можете да забележите как определени мисли се отразяват в спомените. Там участват различните органи.

Когато например става въпрос за спомена, да речем, на много абстрактните мисли, там е особено ангажиран белият дроб, повърхността на белите дробове. Когато става въпрос за проникнати с чувства мисли, е силно ангажирана повърхността на черния дроб. Когато разглеждаме душевността, не бива да казваме, че само в нервната система лежи паралелният организъм за душевния живот. В целия човешки организъм се намира тази паралелна организация за човешкия душевен живот. В това отношение много познания, които някога са съществували инстинктивно, просто са изгубени.

Те още са запазени в някои поговорки, но хората не чувстват повече как в думите е съхранена мъдрост. Например, когато някой има свойството винаги да вижда спомените си в депресивно състояние, гърците го наричали хипохондрия: вкостененост на корема, т.е. където заради тази вкостененост отразяването става по начин, че въпросният има извора на хипохондрията си в своите спомени. Това, което изживяваме, в известен смисъл се удря по повърхността, рефлектира и води до спомените. Но нещо навлиза и навътре в организма. В обикновения живот то се преобразява, извършва се метаморфоза така, че някой орган отделя нещо. Органите, които правят това, най-често са жлезите, те имат вътрешна секреция. Но не всичко се употребява по този начин в органичната веществообмяна и др.п., а органите приемат в себе си нещо, което остава латентно в тях, образува се една вътрешна сила.

Например всички мисли, които възприемаме така, че бих казал, повече ги свързваме с разглеждането на външния свят и чрез тези мисли си създаваме образи за външните предмети, силите, които се развиват в тези мисли, се съхраняват в известна степен в белите дробове. Знаете, че вътрешността на белите дробове се активира чрез веществообмяната, чрез движението на крайниците и там тези сили се преобразяват така, че по време на живота между раждане и смърт нашите бели дробове са резервоар от сили, в който непрекъснато участва веществообмяната с крайниците.

Когато умрем, тези сили остават съхранени. Естествено физическото вещество отпада, но тези сили не се изгубват, а преминават през смъртта и през целия живот между смърт и ново раждане. И когато отново встъпим в нова инкарнация, те са предимно силите, които са били в белите дробове, които външно формират главата ни. Това, което френологията иска да изследва по външната глава, трябва да го потърси предварително изградено във вътрешността на белите дробове от предишната инкарнация... Събр. съч. 205 Еволюцията на човека, световна душа и светоният дух, стр. 100 и сл., немско издание 1967 г.

* * *

...Когато запазеното в белите дробове не се владее по правилния начин, то се изцежда така, както се изцежда една гъба и от това, което всъщност би следвало да се появи като формиращо главата в следващата инкарнация, се пораждат предимно анормални явления, които обикновено се означават като натрапчиви мисли или в някакъв смисъл илюзии. Мислите, които там са изтикани навън, са затова натрапчиви мисли, защото съдържат формиращата сила. Мислите, които сега следва нормално да имаме в съзнанието, трябва да останат само образи, те не бива да съдържат формиращата сила, не бива да ни принуждават.

Ако изследвате черния дроб по същия начин както обясних сега за белите дробове, ще откриете, че във вътрешността на черния дроб се концентрира като сили всичко, което в следващата инкарнация се провежда във вътрешната диспозиция на мозъка. Но ако тези сили са пресирани навън в настоящата инкарнация, те водят до халюцинации или силни визии.

Изследваме ли по същия начин всичко, което е свързано с отделителната бъбречна система, ще видим как вътре се концентрират онези сили, които в следващата инкарнация повлияват, устройват организацията на главата (нервно-сетивната система) повече емоционално.

Когато тези неща се излъчат в настоящата инкарнация, те показват всички нервни състояния, които са свързани с възбужденията на човека, нашите вътрешни възбуди и емоционални изживявания, именно хипохондричните състояния, депресиите и така нататък, всички състояния, които особено са свързани с тази страна на веществообмяната... Събр. съч. 205 Еволюцията на човека, световна душа и световният дух, стр. 102 и сл. и сл., немско издание 1967 г.

* * *

...Особено важно е да се знае, че една болест лежи всъщност в целия организъм на човека. А отделният орган бива нападнат затова, защото дейността, която иначе наричаме астрална, веществата, които са се породили от това, което се намира вътре като дейност, се насочва към отделните органи. Пораждат се определени вътрешни болести като грип, сенна хрема, но и много други, може да се стигне до тифус и още по-нататък.

Всичко това може да се разбере когато се знае например, че веществата, които се отлагат неупотребени, се разтварят във водния човек. Но ние не сме само воден човек, а непрекъснато сме и въздушен човек, макар и той да се променя във всеки момент – въздухът е ту вътре, ту вън, – но ние сме и въздушен човек.

Точно както твърдите съставни части, които имаме като отпадъци, се разтварят във водата, така водата постоянно се изпарява в нас. Водата постоянно се изпарява в цялото ви тяло. И това, което се изпарява от водния човек, преминава в това, което човекът приема като кислород. Човек също толкова малко може да понася това, че водата се изпарява във въздушния човек, както не може да понася, че твърдите вещества се разтварят във водата.

Нека да приемем, че при един човек са болни белите дробове. Тази белодробна болест може да се излекува, ако се е появила чрез това, че погрешни вещества са се отложили във водния човек. Но нека предположим, че не се стига до силна белодробна болест, а че тя се появява външно. Човешките органи са наистина много чувствителни. Така че не се стига до силното разболяване на белите дробове, че да се възпалят или нещо подобно, но се стига дотам, че те са малко болни. Аз понасям това, че белите дробове са само малко болни, но веществата, които всъщност би трябвало да навлязат в белите дробове, навлизат в моя воден човек. И това, което е вътре в тях, е вода, съдържаща погрешните вещества. Те се изпаряват с нея и то съвсем особено, когато белите дробове не са напълно здрави... Събр. съч. 348 За здравето и болестта. Основи на духовнонаучното учение за сетивата, стр. 170 и сл. и сл., немско издание 1983 г.

* * *

...Така наречените физически болести, когато идват отвътре, се дължат на това, че във водния организъм в човека някакси се разтварят неправилни вещества. Така наречените душевни болести почиват на това, че течносттите се изпаряват неправилно в кислорода и поради това се пречи на нервната система. Точно от това се разбира, че човекът е зависим от непрекъснатото правилно преработване на веществата. Но още в ежедневния живот има неправилно изпаряване на течностите. Това се забелязва, когато изпитваме жажда. Жаждата се удовлетворява, когато пием. Тогава винаги освобождаваме нашата вода от това, което вътре се изпарява неправилно и изхвърляме неправилното навън.

Така можем да кажем: В глада всъщност лежи заложбата за физическата болест, в жаждата заложбата за така нареченото душевно заболяване. Всъщност можем да кажем, че когато човек не се храни правилно, той създава почвата за физическите заболявания. Когато човек неправилно гаси жаждата си и това при известни обстоятелства е много трудно да се забележи, именно когато се появи в детството, когато не може да се прави разлика между угасяването на жаждата и угасяването на глада, понеже те се обслужват чрез млякото – когато навлезе нещо развалящо се, то може да застави водния човек да не изпарява правилно или може да се прояви в някаква душевна болест. Dementia praecox, така наречената младежка лудост – която се проявява далеч след младежката възраст, – когато хората започнат още в младостта да затъпяват и произлиза до голяма част от погрешно хранене в най-ранната детска възраст... Събр. съч. 348 За здравето и болестта. Основи на духовнонаучното учение за сетивата, стр. 172 и сл., немско издание 1983 г.

Извадките са предложени от Нели Хорински

Целият раздел "Здраве и болест" до момента