Споделено от Дарина Шентова: НАЧАЛОТО

Submitted by admin 2 on Пон., 01/03/2021 - 20:32
Рудолф Щайнер

          Умишлено – в желание за сладка ведрина - ще прекъсна историята на Поклонението 2002 год., за да се върна към преживяването на Йоановден - разгарът на лятото, 1999 год.

Ще дам малко по-различен привкус на двете тайни от общо седемте: смъртта и злото, с които продължаваме да се занимаваме, защото просто няма как да ги избегнем – дори да си забием главата в пясъка. Все пак борим се да сме човеци, не щрауси. Не случайно Юлиус Шрьоер, учителят по древна литература на Рудолф Щайнер, казва: Проблемът Фауст е проблем на епохата. А това е не друга някаква епоха, а нашата! А какъв е проблемът Фауст*? Нека най-общо го определим като среща с опашатия. Всеки от нас е призван да го срещне – и то неведнъж – и като го срещне – да го опознае... Нещо повече - живеем с него – и в тази непрекъснатост сме длъжни да отсеем миговете на неотклонна среща, за да реагираме.

Проблемът със смъртта – отглас от Атлантида - бе решен за човечеството през Четвъртата епоха като централно събитие в земната еволюция веднъж завинаги от сам бог Исус Христос, но ролята на елементарните духове на раждането и смъртта съвсем не е приключила, само е видоизменена. Освен в полето на физическото появяване и смърт, те вече са завзели и се подвизават в областта на техниката, индустрията, икономиката. От слуги на Боговете, те са се превърнали в слуги на техниката, индустрията, икономиката - ордите на Ариман.

И така, новата култура на Петата епоха, в която ние щем-не щем сме включени, не е в състояние да служи на благоденствието ни. Напротив, на физическия план тя може само да го разруши – туй деликатно благоденствие - довеждайки света до  погибел. А в тайната на злото - явно и глобално - нагазихме напълно от 2020 година насам. На определена каста  хора, безкомпромисно обсебени, им харесва да се свързват и да ползват за собствено облагодетелстване мракобесните и разрушителни сили на живото-мразещите духове на раждането и смъртта. Друга, уви немалобройна част – както за жалост и неосъзната - неволно ги подпомага. Този път обаче помощ отвън няма, затова от Щайнерово време тайната се разгласява, тайната е вече разгласена! Всеки един от нас зависи сам от себе си - едва после всички заедно един от друг! Само като изработим собствени сили - всеки в себе си -  силата на справянето ще придобие качеството заедност. Такава е желязната необходимост, за която се говореше в египетските мистерии.

Хората не трябва да израснат слепи и спящи в това, което желязната необходимост изисква от тях: че навсякъде - в лабораторията, завода, банката – навсякъде те трябва да се занимават, да работят с пратениците на дявола. Хората са длъжни да направят това заради напредъка на културата; те трябва да познават дявола; те трябва да знаят, че в мига, в който отворят железния сейф, в ръцете си държат ключ от дявола.“**

Но каква е връзката на гореизложеното с Йоановия празник? В разгара на лятото земните духове са се понесли нависоко и постигат екзалтиран апогей в отделянето си от Земята.

ЕНЬОВДЕНСКО

ЛЯТОТО – СЕЗОН БЕЗ МЯРКА,

сезон на любовта,

когато искаш без задръжка

да изразходваш насъбраното...

да изразходваш без остатък!

Напук

на всяко сляпо счетоводство

да се възправиш неочаквано

и в исполински ръст –

цапардосвайки махалото

да предизвикаш

НАЧАЛОТО...

15 юни, 1999 год.

 

Тук няма да се спирам върху Йоановата имагинация. Ще наблегна на завършващата фраза – обозначение на фаза, свързана с разпечатката на времето – хронологията на живота ни: НАЧАЛОТО...

НАЧАЛОТО може да бъде начало на ново разбиране, на нов идеал, на който да служим.

Например - нов начин да обработваме земята. Или нов начин да възпитаваме децата. Или добродетел, която сме си избрали да усъвършенстваме... В такъв случай – да си припомним как действа махалото. Цапардосваш махалото, на върха му поставил своето намерение – а за да стане намерението решение, да придобие силата на решение, то трябва да бъде в съгласие с добрата духовност. За да са благословени, решенията идват от тази област! И така, махалото тръгва в своята осцилация: напред-назад, нагоре-надолу, наляво-надясно - дордето замре, застане в покой или дордето се почне ново начало...

 

Махалото

 

Само че съществува онази кобна закономерност, когато махалото - движено от вложените сили - подминава точката на покой веднаж – дважди - та трижди, продължавайки своя престой-пребиваване в противоположна посока и... Тоест идеалите може да се превърнат в своята противоположност..., за което трябва да сме нащрек! Да сме напълно съзнателни за точката на покой... и точката на начало... Не е достатъчно да си поставим за цел един - или повече – понравил ни се идеал.

За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане, че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот… Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността.“**

Неочаквано, призовани сме да бъдем реалистични, другояче казано - толкова гъвкави, че да сме готови да прекрояваме идеалите си поне толкова добре, колкото и нашите гости, духовете на смъртта и на раждането, заради еволюцията ни получили закономерно правата освен вън да домакинстват и вътре в нас. Докато в мъка и болка се сетим, че можем и сме длъжни да изработим своите сили! - и със собствени сили да прекрачим през Прага, ако искаме да бъдем Фауст Печелившият, не сянката му.

Дарина Шентова

1 март, 2021 год.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

*Р.Щайнер: СС-273 - Проблемът Фауст, 12 лекции от 30 септ. 1916 год., 19 януари 1919 год., Дорнах

**Р.Щайнер: СС-177 - Духовете на мрака - 6 октомври 1917 год., Дорнах