Рудолф Щайнер: Болестта и здравето през различните ъгли на антропософското познание (14)

Submitted by admin 2 on Пон., 22/02/2021 - 21:11
Рудолф Щайнер

Болести и темпераменти

...Когато астралното тяло и азовата организация много силно проявяват тенденцията – не чак както е при лудите, така че човек още се справя – да приемат форми от физическото или етерното тяло, тогава имаме работа с меланхоличния темперамент. В момента, когато астралното тяло и азовата организация имат тенденцията силно да наложат своята собствена структура на физическото или етерното тяло, имаме работа с холеричен темперамент. А флегматичният и сангвиничният темперамент се намират по средата. При флегматичния е така, че астралното тяло и азовата организация само донякъде имат тенденцията да приемат структурата предимно на етерното тяло. При сангвиничния темперамент е така, че виталността, която лежи в етерното тяло, е силно повлияна от астралното тяло. Така че всичко това се проявява и в темпераментите.  И ние виждаме как това, което в крайните случаи е ръководното начало за лекарите – да познаят как при будния човек душевно-духовното е включено във физическо-етерното, – в латентните състояния е правило и за педагогиката. Така че педагогиката и медицината се допълват и смесват... Събр. съч. 316 Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство, стр. 211, немско издание 1980 г.

Болестна диагноза чрез наблюдаване на астралните изживявания при събуждането

...Когато астралното тяло започне да навлиза от крайниците, точно в сутрешните часове се появяват нездравословните явления като особен вид възприятия. Затова още при преценката на болестите е особено важно да се узнаят чувствата на пациента при събуждането, когато астралното му тяло изтласква нагоре това, което е нездравословно в него...Събр. съч. 236 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том II, стр. 261, немско издание 1988 г.

Болестни предразположения

...Някои болестни заложби се дължат на строго определени свойства на характера и темперамента в предхождащия живот... Събр. съч. 96 Първоначални импулси на духовната наука, стр. 111, немско издание 1974 г.

Болестни сили и съдбата след смъртта

...Силите, които се дължат на болестта, идват изцяло от надсетивните светове. Трябва да различаваме болестния процес и развиващата се душа. Силите не са изчерпани, болестният процес протича редом с душевния процес. Когато след някоя болест човек премине прага на смъртта, душата е често така активна и изпълнена със сила, като че ли болестта не ѝ е отнела силите, а действително ги е прибавила, така че такива души не са отслабени, а усилени, чрез това развиват допълнителни сили... Приноси към Събраните съчинения, тетрадка 41 Ръководни мисли за преценката на настоящето, стр. 18 и сл., немско издание 1973 г.

Изучаване на болестите

...Ако си представите човешкия организъм така, както днес си го представят анатомията или физиологията, той не може да се разболее. Защото, откъде да дойде това разболяване? Трябва някъде в организма да е налице възможността да възникне болестта. Азовата организация би трябвало по определено силен начин да въздейства например върху сърцето, това означава по околния път през топлинната организация да въздейства върху сърцето. Случи ли се при определени обстоятелства – вие можете и във външния свят да насочите топлинното състояние по нежелан и дисхармоничен начин към някое друго място, – че това, което по заобиколен път през топлинната организация трябва да въздейства върху сърцето, се премести в бъбреците или в черния дроб, тогава става нещо в организма, което трябва да стане. Само че то е преместено и възможността за разболяването е налице.

Само ако вземете под внимание такова нещо, можете да стигнете до разбирането на възможността за разболяване, иначе не. Трябва да си кажете, че всичко, което се случва в човешкия организъм е природен процес. Но болестта е също природен процес. Къде свършва здравословният процес? Къде започва болестният процес, как здравословният процес преминава в болестния процес?

На тези въпроси изобщо не е отговорено, ако останем при това, което дават обикновената физиология и анатомия. Едва когато знаете, че това, което е болно в черния дроб, е здраво в сърцето и трябва да бъде там, ако трябва да съществува целият човек, тогава получавате представа за възможността за разболяване. Защото, ако човешкият организъм, изхождайки от азовата организация, не би могъл, да речем, да произведе топлинната организация, която трябва да се намира в сърдечната област, то този човешки организъм не би могъл например да мисли, да чувства. Ако обаче той навлезе в чернодробната или бъбречната организация, тогава се поражда необходимостта да бъде изгонен оттам, така да се каже, да бъде преместен в неговите първоначални граници.

И виждате, скъпи приятели, че затова вън в природата има субстанции и субстанциални дейности, които във всеки орган да поемат дейността на етерното тяло, на астралното тяло и на азовата организация.  Да кажем, че азовата организация навлезе по неправилен начин в бъбреците – всичко това днес трябва да служи само като въведение, през следващите дни ще обсъдим нещата по-професионално – да приемем, че азовата организация навлезе много интензивно в бъбреците, то чрез това, че се дава Equisetum arvense (хвощ) по определен начин, чрез това се дава възможност на бъбреците да правят това, което иначе в абнормното, болестното състояние го върши азовата организация. Имате факта, че при болестното състояние азовата организация навлиза в бъбреците така, както тя би трябвало да навлезе в сърцето, а не както трябва да навлезе в бъбреците. Вътре се развива дейност, която не бива да е там, която се извършва, защото азовата организация навлиза твърде интензивно. Тя може да се изведе навън само ако в бъбреците се внесе по изкуствен начин същата дейност, каквато е дейността на азовия организъм.

Това е, което можете да внесете в бъбреците, когато ви се удаде по правилен начин да внесете в тях Equisetum arvense с неговата функция, с неговата дейност. Бъбреците имат голям афинитет към Equisetum arvense. В същия момент дейността се извършва в бъбреците и азовата организация се изважда навън. Тогава обаче, когато болният орган може да извърши своята болестна дейност по друг начин и нещо като азовата организация се насочи обратно към същинската ѝ задача, тогава тази азова организация започва да действа оздравяващо. Вие можете да призовете така наречените висши тела да извършват оздравителна дейност, когато ги изгоните от болния орган и ги занимаете с тяхната задача. Тогава въпросното висше тяло действа чрез една реактивна сила, която се появява наистина оздравяващо върху болния орган... Събр. съч. 316 Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство, стр. 20 и сл., немско издание 1980 г.

 

снимка

 

* * *

...Всеки орган е изграден от етерното тяло. Начинът как древните лекари са се отнасяли с болния човек, е бил по-различен от днес. Интуитивният поглед не се е спирал при физическото, а е изхождал от лежащата в основата на физическото фина етерност. Изхождало се е от идеята, че ако нещо е болно, по-маловажно е какви видими промени са настъпили, а важното е какво ги е предизвикало. На безпорядъка във външното физическо тяло съответства нещо нередно в етерното тяло. Опознава се как етерното тяло в болния организъм е променено и чрез мерките на лекарското изкуство се е лекувало това, което се намира зад физическото тяло... Събр. съч. 54 Загадките на света и антропософията, стр. 481, немско издание 1966 г.

* * *

...Много по-важно е да се наблюдава външната физическа физиономия на болничната картина, отколкото чрез аутопсия да се разглеждат дефектните органи. Защото това, което аутопсията показва в дефектния орган, са само следствия... Събр. съч. 312 Духовна наука и медицина, стр. 42, немско издание 1976 г.

* * *

...Който не е в състояние да потърси при всеки болестен процес здравата му противоположност, не може да го разглежда включен в човешката организация. Защото тази човешка организация почива именно на факта, че определени процеси, които в цялата природа са разпръснати периферно, стават централно вътрешни... Събр. съч. 312 Духовна наука и медицина, стр. 274, немско издание 1976 г.

* * *

...Всъщност всички изграждащи ухото сили са подобни на силите, които накрая, ако се проявят по същия начин много силно, ако протичат твърде далеч, водят до тумори. Защото фактът, че в нашата вътрешност имаме един процес на образуването на ухото, почива на един процес, който се нормализира чрез това, че образуващата тумори сила се задържа на правилното място. Ухото е един тумор във вътрешността на човека, но простиращ се в нормалното. Образуването на окото в процеса на развитието е сродно с възпалителния процес. Това е прекрасно отношение между здравето и болестта при човека, че имаме работа всъщност със същия процес при здравето и болестта, със същия процес, който веднъж протича в своята правилна скорост, а друг път с неправилна скорост. Ако в природата се премахне възпалителният процес, никое същество няма да може да вижда. Даде ли му се погрешна скорост, тогава той става именно болестен възпалителен процес в човека. Също избуяващият процес, образуващ тумори, има своето значение в природата, ако протича с правилната скорост. Премахнем ли го, никое същество в света няма да може да чува. Придадем ли му погрешна скорост, ще получим всичко това, което става при миомите, саркома и карцинома...Събр. съч. 312 Духовна наука и медицина, стр. 273 и сл., немско издание 1976 г.

* * *

...Всички действителни процеси, които ни засягат в човека, когато той е здрав или болен, можем да ги изучаваме много по-добре макроскопически, отколкото микроскопически. Само че, за да изследваме тези неща, трябва да потърсим даденостите в Макрокосмоса... Събр. съч. 312 Духовна наука и медицина, стр. 89, немско издание 1976 г.

* * *

...Терапията общо взето е да се опознае оздравяващото въздействие във външния и вътрешния етер и в астралността. Какво например означава да се употреби антимонит като лекарство? Когато внесем в тялото антимонит, приготвен по някакъв начин фармацевтично, той бива обхванат по определен начин от вътрешните етерни сили и от външните, идващи чрез дишането, от астралните сили в човека. Това означава да се знае доколко антимонитът е лекарство, когато се познават тези три силови системи с тяхното въздействие върху някаква субстанция вътре в човека. Когато се издигнем до ритмичната дейност, стигаме дотам да опознаем един много по-фин начин на случващото се, отколкото например съществува в хранителната дейност. Когато искаме да опознаем лечебните въздействия, трябва да апелираме предимно към тази ритмична дейност. Никой човек, който не знае как някоя субстанция въздейства върху дихателния и циркулационния ритъм, не може да говори за това, доколко тази субстанция представлява едно лекарство... Събр. съч. 302a Възпитание и преподаване с оглед познанието на човека, стр. 128, немско издание 1983 г.

* * *

...Ще можете да си кажете, че когато в ритмичната система действат лечебните фактори, тогава в човека непрекъснато се намира един лекар. Цялата ритмична система е един лекар. Когато следва нещо да се излекува, трябва да има нещо болно. Но тогава вървенето, хващането, храненето са непрекъснато разболяване, а дишането и кръвообращението са непрекъснато лекуване. Именно яденето и пиенето са нещо, което непрекъснато разболява. Ние постоянно се лекуваме от страна на ритмичната система. Човешкият живот на Земята е разболяване и постоянно лекуване. Това разболяване обаче е действително физическо разболяване. Но това, което човекът прави в общението си с външния свят, което е продължение на неговото вървене и хващане, е още по интензивно, малко забелязвано разболяване и на него трябва да му противопоставим по-висш лечебен процес чрез възпитателния процес, който е метаморфоза на лекуването... Събр. съч. 302a Възпитание и преподаване с оглед познанието на човека, стр. 129 и сл., немско издание 1983 г.

Извадките са предложени от Нели Хорински