Споделено от Дарина Шентова: ПОКЛОНЕНИЕ (2)

Submitted by admin 2 on Нед., 21/02/2021 - 12:21
Аристотел и Платон

Реминисценции от Поклонението 

(2002 г.)

Проблемът не е между Платон и Аристотел, както недвусмислено ни е показал Рафаело Санцио в знаменитата Атинска школа. Само гдето на земята единият - Платон - държи неотменно будна паметта си за небето, а другият – Аристотел – на земята търси непреривно отраженията на небето. Така че проблемът не е между Платон и Аристотел. Проблемът е между платоници и аристотелици. Както когато някой е по-католик от папата.

Разказвам ви за Поклонение в място, където в продължение на два века /11-12 в./ в пълна сила се е преподавала, например, забравена древна предхристиянска мъдрост от пропадането на Натура (или Персефона) в неблагоприятните физически условия на хаоса до постепенното оживяване на архе-типовете, на идеите и по-късно на самото човешко същество, обитаващо два свята (Бернардус Силвестрис: Космография – ок.1150г.)... Време, когато иначе Кръстоносните походи и Инквизицията просто потопяват Европа в мрак на догми и притворство в името на неограничена власт.

 

Мълчание

 

* * *

Навлизаме в тунела - в криптата - и в криптата под криптата - към кладенеца с лековитата вода, светилище от келтски времена... Водата, бликаща и погасяваща с първична сила десетките опожарявания, причинени от човешката ненавист... По-късно, у дома, възниква слово като реминисценция на преживяното:

Първа част


Ах как не исках
да навляза
в царството на бога
Хадес!

Как не исках!

Ала не може
да се види светлината,

ако не се пребориш,
не преминеш,
не изровиш
себе си от тъмнината -

лепкава и гъста
непрогледна
ненаситна
и по своему просмукваща

като всеядното
туловище на кит
или на змей -

на нещо неизбежно!


8 април, 2002

 

Втора част

В момента, докато ви пиша, тече

46 седмица от Календара на душата

Светът заплашил е да смила

вродената душевна сила.

Сега излез, пробляснал спомен,

и от духовни дълбини

ти съзерцанието проясни,

че само волевата сила

ще може да го съхрани.

Докато живеем тук, на земята, душевният ни взор се насочва или нагоре към щастливите Елисейски полета или надолу към подземното царство на бога Хадес. В единия случай изпитваме радост, в другия - тъга и нещастие. И в двата случая земното не ни е достатъчно.

Светът заплашил е да смила

вродената душевна сила.

Сетивата напират за надмощие. На какво да се опрем? Единственото убежище към знанието, мъдростта и истината, е споменът. Да насочим мисъл и воля към спомена.

Сега излез, пробляснал спомен,

и от духовни дълбини

ти съзерцанието проясни,

че само волевата сила

ще може да го съхрани.

Споменът обаче не ни обещава само спокойствие, ведрост и светлина. Споменът може да ни докара страховитост. Може да ни подлъже да се откажем от търсенето и да се върнем в познатото, сигурното – ако се върнем. На какво сме подвластни? Свобода или необходимост?

 

Персефона и Деметра

 

Трета част

Коледен празник в Стара Загора – 2005-2006 г. - още преди придобивката клубно пространство.

Ставам да рецитирам Ах как не исках да навляза в царството на бога Хадес! Как не исках!

Душата ни – подвластна на сезоните - една разкъсана между два свята Персефона: в света на пролет и на цвят, на изобилие и плод и после - обвита от мъртвешки зимен студ и потопена под снега, в земята, в мрака... Персефона – продадена невеста, с договор за вярност от една страна към майка и сезонна плодородност, а от друга – към съпруга вероломен похитител Хадес, който първо я отвлича, а после я прилъгва да погълне семена от  нар, за да му е вечно предана. Персефона - обичайната съпруга с обичайната тегоба на кантара между дълга и любовта... Задачата пред нас - висока цел и тежко изпитание: съзнателно, безпрекословно, да обвиеш дълга си с любов... Свобода или Необходимост?

Четвърта част

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕОХОТАТА

(2015 г.)

Ах как не исках да навляза в царството на бога Хадес! Как не исках!

Такова е било настроението на Четвъртата епоха, когато древният грък е казвал: По-добре просяк на тоя, отколкото цар на оня свят! Тогава двата потока към свръхсетивното: вътрешният, през долните, истинските богове и
външният, към горните богове или отраженията им, се слели в един културен поток.

Поемайки пътя навътре, към себе си, през физическото тяло, минаваме през възпоменанията си и като един Орфей срещаме Евридика или етерното си тяло. Срещайки себе си, както разказват мистиците, можем прекалено да се втренчим и да изпаднем в егоизъм, че то какво ли няма там събрано, за срам ли, за радост ли... Защото само Бог е изцяло добър, човекът е все още полярен, ту добър, ту зъл.

 

Орфей и Евридика

 

Ако превъзмогнем областите на низшите страсти и лумнем с правилния огън, ще постигнем светлината - не исках ставайки искам в Христа, во Христе.

Сега пътищата пак са два, в синтез: вътрешният - чрез медитация и инспирация и външният - чрез имагинация и усвояване на антропософските знания. Да бъде!

Благодаря ти памет, даряваща реминисценции!

Дарина Шентова

20 февруари, 2021 г.