Рудолф Щайнер: Инспиративното познание като втора крачка от съвременното посвещение (11)

Submitted by admin 2 on Пон., 15/02/2021 - 20:10
Рудолф Щайнер

Инспирация и празнота на съзнанието

…Искаме ли  да продължим (от имагинацията) по-нататък, трябва да продължим и нашите упражнения. Те се състоят от много подробности. Първото в тези упражнения беше да се усили мисловната сила, за да стигне човек дотам, да изгради имагинативното мислене, едно мислене, което е така живо, както иначе е изживяването при сетивното възприятие.

Второто, което трябва да се изгради, може да се характеризира по следния начин. Който развие напълно съзнателно такива имагинации, чрез които опознава етерния свят, света на изграждащите сили, може да прозре, че в тези имагинации, в тези картинни образи – защото досегашният му живот се появява пред него като образи в голяма панорама, в една универсална панорама се представя вътрешният му живот, – че тези образи, макар човек да ги предизвиква напълно по собствена воля, пленяват човека по-силно от обикновените бледи сенчести мисли.

Повечето хора знаят, че тези бледи сенчести мисли за съжаление много често се забравят – особено преди изпити се случва най-често. Но ако човек приложи именно по-голяма сила в мисленето, мислите го държат здраво, не искат повече да го пуснат. За да се продължи, не бива да се остава на тази степен. Със същата воля, с която се предизвикват тези образи, тези имагинации в душата, със същата сила и воля те трябва отново да се отстранят, да могат да се премахнат от душата, така че в душата си човек да има това, което се нарича празнота на съзнанието.

Така че по отношение на света човек да се намира в абсолютно будно състояние, бих казал, изцяло в очакване. Тогава човек е буден, няма нищо в съзнанието, понеже с най-голямата сила, която е била необходима, е премахнал имагинациите и буден очаква какво ще се случи.

И когато е постигнал празно съзнание чрез това, че първо трябва да премахне засилената мисловна сила, това празно съзнание не очаква напразно. В това празно съзнание прониква надсетивният свят, прониква точно така, както сетивният свят прониква през очите и ушите ни, през топлинния ни организъм и т.н.

Тогава откриваме, че ни обкръжава един надсетивен свят, който прониква като духовен свят в празното ни, но будно съзнание, както преди това сетивният свят се е намирал около нас. Понеже сме извършили всичко с абсолютното волево съзнание, редом с това повишено съзнание винаги е налице предишното ни съзнание на ежедневния живот, т.е. здравият човешки разум, за разлика от състоянието, когато някой халюцинира и има визии, защото при това цялото му съзнание се изчерпва с отделните визии.

Това не е така при съзнанието, за което говоря. Ежедневното съзнание, което имаме в живота, в обикновената наука, остава при всяка крачка и непрекъснато ни придружава като контрольор… Събр. съч. 82 За да стане човекът изцяло човек. Значението на антропософията в съвременния духовен живот (1922), стр. 129 и сл., немско издание 1994 г.

* * *

…Но когато чрез празното съзнание сега от обкръжението ни прониква един надсетивен свят, можем да възприемем при нас самите още нещо освен описаното преди като панорама етерно тяло. Сега става възможно да съзерцаваме преди раждането и зачатието. След като се абстрахираме, отделим от съзнанието си цялото тяло на изграждащите сили, чрез празното съзнание не съзираме нищо от целия човек между раждането и сегашния момент на изживяването. Защото сме се научили да премахваме имагинациите и да постигаме празното съзнание и всичко, което ни изпълва като етерно тяло, можем да го изтрием от съзнанието и чрез празното съзнание да погледнем самите нас.

Тогава този обикновен човек остава за стоящите наоколо, които могат да го наблюдават. Но това повишено съзнание сега прониква в онзи свят, в който сме били, преди да слезем от духовно-душевния свят и да се съединим с едно земно тяло, получено чрез нашите родители и предци. Сега съзерцаваме в света, в който преди сме били загърнати с едно физическо тяло, били сме свързани с онези духовни субстанции, които се намират в духовния свят. Сега се учим да познаваме какво сме били, преди да слезем във физическия свят. Учим се да възприемаме надсетивно нещо друго.

Първо, когато се разглеждаме като физическо земно същество, имаме нашето пространствено физическо тяло; после имаме второто тяло, което схващаме чрез имагинативното познание, и което е надсетивно, но не извежда извън земния живот; сега обаче имаме третото тяло. Понеже води в звездния свят, то се нарича астрално тяло, което е само въпрос на терминология. Ние опознаваме същинското душевно същество на човека. Опознаваме това трето, т.е. второто надсетивно същество на човека.

Чрез инспирираното познаие стигаме непосредствено в истинския надсетивен свят. Преди всичко се опознаваме сами като надсетивно същество в предрожденото ни битие. Учим се да познаваме и духовното обкръжение. И сега става нещо много значимо… Събр. съч. 82 За да стане човекът изцяло човек. Значението на антропософията в съвременния духовен живот (1922), стр. 131 и сл., немско издание 1994 г.

 

Инспирация

 

* * *

…Представете си, че с инспирираното съзнание виждам материалния свят проникнат от духовния свят. Сега в човека не се появява образно това, което се възприема навън като духовност, а сега човек се научава да познава духовността навън, как тя се отразява в душата на човека, и там тя се отразява (отпечатва) като неговите физически органи – бели дробове, черен дроб, сърце, бъбреци и т.н., като всичко това, което материално се намира първо в човека. Това е пълно обръщане, реципрочност.

Докато при обикновеното съзнание материалният свят се отразява в нас по духовно-душевен начин, духовният свят се отразява в нас чрез нашите органи. Ние се научаваме да се познаваме вътрешно като физически човек, когато възприемаме духовния свят около нас. Преди това физическият човек не се разбира. Чрез анатомията се изучава външно сърцето, белите дробове, черният дроб, но не във връзка с външния свят. Не се знае, че тези органи се отнасят към духовния външен свят.

Тук е произходът на това, което например като следствие от науката за духа ще стане възможно в една рационална медицина. Защото човекът наистина се изучава, когато се опознае вътрешната природа на неговия организъм. Преди това той не може по никакъв начин да се опознае. Може да се опознае само външно.

Това е втората степен на надсетивното познание, на надсетивния изследователски път – степента на инспирацията.

Третата степен (интуицията) се постига, когато човек се обърне към волята. Този, който чрез такива упражнения иска да постигне например наблюдението на етерното тяло, трябва да премине през подготовка, например да подготви една способност, която бих искал да нарека присъствие на духа.

Присъствието на духа в обикновения живот се състои в това, че могат да се вземат бързи решения относно дадена ситуация. Това обаче трябва да се превърне в навик за този, който иска да се издигне в духовните светове. Защото това, което там се възприема, не се възприема така удобно, а действително е така, че много прилежно упражняващи се хора, ако мога да ги нарека така, вярват, че не могат нищо да възприемат. Те не могат, понеже не са подготвени за присъствието на духа, за внезапната реакция, защото нещата така бързо профучават, че трябва бързо да се схванат. Повечето хора имат такава душевна нагласа, че когато следва да ги изживеят, те вече са изчезнали. Така че става въпрос за присъствието на духа, веднага да се реагира… Събр. съч. 82 За да стане човекът изцяло човек. Значението на антропософията в съвременния духовен живот (1922), стр. 134 и сл., немско издание 1994 г.

Инспирацията и имагинацията усилват аза и това води до интуицията

Този, който премине през инспирацията и имагинацията чрез усилията, които прави, усилва своя аз. Той го изживява по-интензивно.Той обаче го изживява, когато е отдаден, бих казал, излят във външния свят, но така, че той отново му бива даден. Но когато човек има пред себе си своя истински аз по засилен начин, стига до един вид познание, което е още по-висше от инспирацията и имагинацията. Аз го нарекох истинската интуиция, истинското потъване сега в една духовна действителност. Тогава това, което антропософията нарича прераждането на Земята, е проникнато от истинския си смисъл… Събр. съч. 79 За реалността на висшите светове, Кристияния (Осло) (1921, стр. 33 и сл., (немско издание 1962 г.

Инспирация и имагинация

…И едва когато е постигнато празното съзнание, се разбира какви са всъщност нещата в духовния свят. Защото тогава се знае, че всичко, което човек е видял преди, не е духовният свят, а само имагинативна панорама на духовния свят. Едва сега, когато се постигне степента на празното съзнание, едва сега нахлува в нас духовният свят чрез опипващото мислене подобно както физическият свят нахлува през сетивата. Едва сега започва истинското изживяване, истинската опитност във външния духовен свят.

В нашата жизнена панорама имаме също само нашия вътрешен свят. Имагинативното познание се отнася само до вътрешния ни свят, който преди да се постигне по-висшето познание, се представя като картинен, образен свят. То представя образите на Космоса. Самият Космос и нашата собствена истинска същност, каквато е преди раждането, преди земното битие, се появяват едва в инспирацията, когато духовният свят отвън навлезе в нас.

Но когато стигнем до постигането на празното съзнание, тогава душата ни е изпълнена първоначално само с будността и в тази будност трябва да можем да постигнем вътрешно спокойствие, тишина. Това спокойствие си го представяме. За него се отнася същото (както при правенето на дългове). Не е само нулевата точка на тишината, абсолютното спокойствие, а нещата продължават до негатива на слушането, по-тихо, по-спокойно от спокойното, така, както описах вчера: стига се до увеличена сила за създаването на това вътрешно спокойствие и мълчание.

Но тогава, когато стигнем до това вътрешно негативно слушане, до това спокойствие, което е по-голямо от нулевото спокойствие, тогава навлизаме в духовния свят така, че не само съзерцаваме, а той звучи към нас. Видяното преди се подсилва от звучащото до един по-жив свят. Ние заставаме в истинския духовен свят. Тогава за миговете, в които се намираме оттатък, в известна степен сме стигнали до другия бряг на битието. От другата страна на този бряг изчезва обикновеният сетивен свят, ние се намираме в духовния свят.

Само че трябва, както ще изложа по-късно, солидно да се подготвим, за да можем по всяко време да се завърнем обратно. Става още нещо. Човек изживява нещо, което преди никога не е можел да направи. Описаното от мен като вътрешно напълно изживяно, всеобхватно, бих казал, космическо чувство за щастие, в момента, когато постигнем празното съзнание, изпълнено с покой, се превръща в също така всеобхватна душевна болка, душевно страдание.

И ние разбираме, че светът е изграден върху основата на космическата болка, т.е. един космически елемент, който може да се изживее от човека само в болката. И тогава се научаваме да познаваме истината, на която почти не обръщаме внимание, че всяко съществуване в крайна сметка трябва да се роди от болката… Събр. съч. 227 Познание за посвещението. Духовното и физическо развитие на света и човечеството в миналото, настоящето и бъдещето от гледна точка на антропософията (1923), стр. 54 и сл., немско издание 1982 г.

* * *

Този свят, лежащ отвъд имагинативния свят, е наречен астрален свят. А това, което сами внасяме от този свят, което си внасяме във физическото и етерното тяло, можем съответно да го наречем астралното тяло на човека. Едва в него е включена същинската азова организация… Събр. съч. 227 Познание за посвещението. Духовното и физическо развитие на света и човечеството в миналото, настоящето и бъдещето от гледна точка на антропософията (1923), стр. 58, немско издание 1982 г.

Извадките подготви Нели Хорински

Разделът "Съвременно посвещение"