СЪТВОРЕНИЕТО
Може да прекараш целия си живот в проучване на духовните и материални богатства на Катедралата в Шартр. Ще се огранича с това, което е мое лично преживяване. Останалото – всичко останало - може да се намери знаем къде.
За пръв път пред вас споменах темата Катедралата в Шартр, докато изследвахме думата заедност. Сега ще влезем в темата под ъгъла на скулптурите от Сътворението - Северният портал:
Защо Северният портал? Той не е лесно достъпен за погледа. Като че ли е предназначен за специално заинтересованите, макар иначе да разглежда света, пръснат навсякъде около нас – свят не само достъпен, но и задължителен, неотменим...
В тайнствения процес, наречен сбъдване на желания, бе запланувано пътуването до Шартр. С цел подготовка ни бяха изпратили няколко различни картички от катедралата. Заданието беше през оставащите две-три седмици чрез медитация да извлечем от себе си подходящи за събитието мисли и настроение... Събитието лично аз възприемах като Поклонение. Това е снимката на моята картичка: Бог създава Адам – елемент от Сътворението, Северният портал. Така темата и аз бяхме завинаги свързани.
Медитация в изпълнение на задание:
Ако площта пред мен беше малка, щях да кажа – блещукане. Но сякаш заливът цял беше впрегнат да ме лиши от зрение, препращайки светлина в менливи шарки - ярки отблясъци. Бях вперила поглед като зашеметена. Над варненския залив през февруари, месец от зимата 2002 год., в съзерцание... И вътрешната реч потръгна, люшна се - да се излее:
ДУХОВЕ НА СВЕТЛИНАТА,
Как успяхте да проникнете и да припламнете
през гъстотата на забравата!
Въздух и море помогнаха, а моята молба човешка
беше всичко, което можех да ви дам...
Ах, топлината потвърди:
да, сякаш Бог отново
от Себе Си Адама сътвори,
приласка го в скута Си, обля го
със струите на любовта!
През февруари - светлината, топлината проработиха; препращаха в Началото Сатурново!
Ах, топлината на Себеотдаването,
равна на блаженството синовно:
да можеш да получиш -
със сведена глава, опрял ръка
на бащините колена...
блаженство от припомняне:
EX DEO NASCIMUR –
да се родиш от Бога със търпение –
това ли значи - послушанието на Сина?
10 февруари, 2002 год.
...обляна и пронизана от отраженията във Варненския залив - така видях и почувствах скулптурата Бог създава Адам, отпечатана на картичка, пристигнала по пощата с цел подготовка и приобщаване към една висша идея на духовно обединение... А преживяното – описано по-горе - стана писмената ми домашна работа, с която се представих на Поклонението. Вече там, в Шартр, се запознаваме и с партниращата скулптура:
Както можем да забележим, Бог ги създава, но в действието няма нищо окончателно. Фигурите на Адам и Ева съвсем не са завършени, телата им са в състояние на ставане, сиреч развитие... И ако някой човешки индивид на планетата в случай на самозабравяне би си помислил, че може да е завършен (съвършен) екземпляр от своя вид и род – ето му едно изящно и артистично напомняне, че не, не е!
Съвсем други мисли предизвиква друга забележителна скулптура от тази невероятна поредица:
Тук се разтварят дверите на човешкото съзнание към други измерения. Това не са конкретни образи на Адам и Ева, това е образ-имагинация на човечеството! Виждаме намерението в главата на Твореца! Но нека спрем. Да се опитаме и да обхванем този сюблимен миг: когато Бог от себе си поражда идеята да създаде свой образ и подобие! И как идеята – едва-що породена – едновременно е и докрай готова в главата му - чист израз на вечността в мига! Докато – като изпълнение, като творчески акт в една невероятна бъдеща прогресия – все още предстои! Какво величествено предстояние – и то с нашето участие! Тази скулптура е едно от многото неща, които правят катедралата на Шартр от 11-13 век забележителна!
И един друг важен елемент: да погледнем ръцете на Бог-Творец в мига на творческия акт във всеки от дните на Сътворението: позицията навсякъде е различна, но само на едно място ръцете са хоризонтални и противоположни.
Но да видим следващата скулптура - Ръцете на Бог, създавайки човечеството:
Тук позицията изразява нещо специално, заложено именно в процеса на ставането и свързано с времето... Тук сме свидетели как идеята ще се развива в двете посоки на времето. Към хронологичното време, от миналото към сегашното, се носи времето от бъдещето към сегашното - не безразлично, но с шанс да влияе на сегашното, даже на миналото – както Мистерията на Голгота повлия и пречисти натрупаното...
Горното съзерцание ме връща хронологично, по часовника, в биографично драматичната 1993 год. към един кратък стихотворен цикъл, по-точно към съзерцанието на розите. И като се връщаме назад към розите, къде попадаме?
КАК ЦЪФВАТ ЧЕРВЕНИ
цветовете на розите
един след друг,
един след друг кичести
оградата е обкичена...
това ме сближава
с душата на Този,
Който създава -
мен, която само
се радва и възхищава
с радост от имането
с радост от биването
с радост от ставането –
чистата радост от
СЪЩЕСТВУВАНЕТО!
дорде дойде ред -
въздавайки –
да СЪЗИДАВАМЕ!...
ведно със Създателя
9 юни, 1993 год.
Къде попадаме? В едно семпло, вълнуващо и хармонично усещане за красота - в съгласие с природата! Скромни свидетели на резултата – на сътвореното – не сме ли вече приобщени! - към творчеството на идеята? Не сме ли съпричастни - потопени във вечността на мига – почти в света на Божията благодат...
Афористично заключение:
Свидетели сме как душата може да работи, изпълвайки със съдържание следните две изречения:
1...в търсене на изгубените значения...
2...не мога да си позволя отново да забравя...
Благодаря ви, че бяхте с мен в двете посоки на времето!
Така близо до усещането - едновременност на вечността!
Бъдете пак и винаги благословени!
* * *
Из Календара на душата, 45 седмица
Укрепва силата на мисълта
ведно със раждането на Духа
и смътните сетивни впечатления
изпълва с просветление.
Щом изобилието на душата
в пребъдването на света се влее,
в играта си ще трябва сетивата
да грейнат на ума със светлината.
Дарина Шентова
8.02.2021 год.
Вдъхновено от един съвременен платоник: Pierre Beaudry, Man in the Image of God: The Chartres Cathedral