Споделено от Дарина Шентова: ПОКЛОНЕНИЕ (1)

Submitted by admin 2 on Пон., 08/02/2021 - 19:25
Катедрала

СЪТВОРЕНИЕТО

Може да прекараш целия си живот в проучване на духовните и материални богатства на Катедралата в Шартр. Ще се огранича с това, което е мое лично преживяване. Останалото – всичко останало - може да се намери знаем къде.

За пръв път пред вас споменах темата Катедралата в Шартр, докато изследвахме думата заедност. Сега ще влезем в темата под ъгъла на скулптурите от Сътворението - Северният портал:

 

СЪТВОРЕНИЕТО
Сътворението

 

Защо Северният портал? Той не е лесно достъпен за погледа. Като че ли е предназначен за специално заинтересованите, макар иначе да разглежда света, пръснат навсякъде около нас – свят не само достъпен, но и задължителен, неотменим...

В тайнствения процес, наречен сбъдване на желания, бе запланувано пътуването до Шартр. С цел подготовка ни бяха изпратили няколко различни картички от катедралата. Заданието беше през оставащите две-три седмици чрез медитация да извлечем от себе си подходящи за събитието мисли и настроение... Събитието лично аз възприемах като Поклонение. Това е снимката на моята картичка: Бог създава Адам – елемент от Сътворението, Северният портал. Така темата и аз бяхме завинаги свързани.

 

Шартр
Бог създава Адам

 

Медитация в изпълнение на задание:

Ако площта пред мен беше малка, щях да кажа – блещукане. Но сякаш заливът цял беше впрегнат да ме лиши от зрение, препращайки светлина в менливи шарки - ярки отблясъци. Бях вперила поглед като зашеметена. Над варненския залив през февруари, месец от зимата 2002 год., в съзерцание... И вътрешната реч потръгна, люшна се - да се излее:

ДУХОВЕ НА СВЕТЛИНАТА,

Как успяхте да проникнете и да припламнете

през гъстотата на забравата!

Въздух и море помогнаха, а моята молба човешка

беше всичко, което можех да ви дам...

 

Ах, топлината потвърди:

да, сякаш Бог отново

от Себе Си Адама сътвори,

приласка го в скута Си, обля го

със струите на любовта!

 

През февруари - светлината, топлината проработиха; препращаха в Началото Сатурново!

 

Ах, топлината на Себеотдаването,

равна на блаженството синовно:

да можеш да получиш -

със сведена глава, опрял ръка

на бащините колена...

блаженство от припомняне:

EX DEO NASCIMUR –

да се родиш от Бога със търпение –

това ли значи - послушанието на Сина?

10 февруари, 2002 год.

...обляна и пронизана от отраженията във Варненския залив - така видях и почувствах скулптурата Бог създава Адам, отпечатана на картичка, пристигнала по пощата с цел подготовка и приобщаване към една висша идея на духовно обединение... А преживяното – описано по-горе - стана писмената ми домашна работа, с която се представих на Поклонението. Вече там, в Шартр, се запознаваме и с партниращата скулптура:

 

Шартр
Бог създава Ева

 

Както можем да забележим, Бог ги създава, но в действието няма нищо окончателно. Фигурите на Адам и Ева съвсем не са завършени, телата им са в състояние на ставане, сиреч развитие... И ако някой човешки индивид на планетата в случай на самозабравяне би си помислил, че може да е завършен (съвършен) екземпляр от своя вид и род – ето му едно изящно и артистично напомняне, че не, не е!

Съвсем други мисли предизвиква друга забележителна скулптура от тази невероятна поредица:  

 

Шартр
Бог си представя човечеството...

 

Тук се разтварят дверите на човешкото съзнание към други измерения. Това не са конкретни образи на Адам и Ева, това е образ-имагинация на човечеството! Виждаме намерението в главата на Твореца! Но нека спрем. Да се опитаме и да обхванем този сюблимен миг: когато Бог от себе си поражда идеята да създаде свой образ и подобие! И как идеята – едва-що породена – едновременно е и докрай готова в главата му - чист израз на вечността в мига! Докато – като изпълнение, като  творчески акт в една невероятна бъдеща прогресия – все още предстои! Какво величествено предстояние – и то с нашето участие! Тази скулптура е едно от многото неща, които правят катедралата на Шартр от 11-13 век забележителна!

И един друг важен елемент: да погледнем ръцете на Бог-Творец в мига на творческия акт във всеки от дните на Сътворението: позицията навсякъде е различна, но само на едно място ръцете са хоризонтални и противоположни.

 

Шартр
В началото... Бог създава Небето

 

 

Шартр
Бог създава Земята

 

 

Шартр
Бог създава Слънцето

 

Но да видим следващата скулптура - Ръцете на Бог, създавайки човечеството:

 

Шартр
Ръцете от скулптурата Бог създава човечеството

 

Тук позицията изразява нещо специално, заложено именно в процеса на ставането и свързано с времето... Тук сме свидетели как идеята ще се развива в двете посоки на времето. Към хронологичното време, от миналото към сегашното, се носи времето от бъдещето към сегашното - не безразлично, но с шанс да влияе на сегашното, даже на миналото – както Мистерията на Голгота повлия  и пречисти натрупаното...

Горното съзерцание ме връща хронологично, по часовника, в биографично драматичната 1993 год. към един кратък стихотворен цикъл, по-точно към съзерцанието на розите. И като се връщаме назад към розите, къде попадаме?

КАК ЦЪФВАТ ЧЕРВЕНИ

цветовете на розите

един след друг,

един след друг кичести

оградата е обкичена...

 

това ме сближава

с душата на Този,

Който създава -

мен, която само

се радва и възхищава

 

с радост от имането

с радост от биването

с радост от ставането –

чистата радост от

СЪЩЕСТВУВАНЕТО!

 

дорде дойде ред -

въздавайки –

да СЪЗИДАВАМЕ!...

ведно със Създателя

9 юни, 1993 год.

 

Рози

 

Къде попадаме? В едно семпло, вълнуващо и хармонично усещане за красота - в съгласие с природата! Скромни свидетели на резултата – на сътвореното – не сме ли вече приобщени! - към творчеството на идеята? Не сме ли съпричастни - потопени във вечността на мига – почти в света на Божията благодат...

Афористично заключение:

Свидетели сме как душата може да работи, изпълвайки със съдържание следните две изречения: 

1...в търсене на изгубените значения...

2...не мога да си позволя отново да забравя...

Благодаря ви, че бяхте с мен в двете посоки на времето!

Така близо до усещането - едновременност на вечността!

Бъдете пак и винаги благословени!

* * *

Из Календара на душата, 45 седмица

Укрепва силата на мисълта

ведно със раждането на Духа

и смътните сетивни впечатления

изпълва с просветление.

Щом изобилието на душата

в пребъдването на света се влее,

в играта си ще трябва сетивата

да грейнат на ума със светлината.

 

Дарина Шентова

8.02.2021 год.

Вдъхновено от един съвременен платоник: Pierre Beaudry, Man in the Image of God: The Chartres Cathedral