Ита Вегман - първите години като лекар

Submitted by admin 2 on Нед., 07/02/2021 - 17:52
Ита

ПЪРВИТЕ ГОДИНИ КАТО ЛЕКАР

Непосредствено след като получава дипломата си за лекар, през юли 1911 г., Ита Вегман заминава за Холандия и после през август посещава представленията на мистерийните драми на Рудолф Щайнер в Мюнхен. След това в Цюрих тя започва изследванията за своята дисертация Изучаване на случаите на скарлатина след изписване от болницата (при завръщане у дома), които тя извършва под ръководството на професор Фер в детската болница. Под случаите след изписване от болницата при завръщане у дома (return cases) тогава се разбират случаите на заразяване на братя и сестри или други деца, причинени от изписани от болницата, лекувани от скарлатина деца.*

"След като от журналите за записване на болните и историите на заболяването им подбрах и събрах случаите на разболяване след изписването на завърнали се у дома лекувани от скарлатина деца, посетих семействата, в които се бяха проявили тези случаи, за да изследвам, ако е възможно, какви причини са спомогнали за връщането на болестта.

Най-често получавах надеждни отговори на въпросите си, като признавах само тях, а всички останали, съмнителни поради неясен спомен или защото способността на родителите да наблюдават не беше голяма, не ги включих. От родителите събирах сведения не само за здравословното състояние на завърналите се у дома пациенти, боледували от скарлатина, а снемах анамнеза на всички деца в семейството, за да мога по този начин да получа обяснение за бебешката и за ранната детска възраст, а в някои случаи - и за пубертета.

При възможност се убеждавах и в здравословното състояние към момента, като посещавах децата и ги преглеждах.

По този начин успях да разкрия ексудативната диатеза[1]. Освен това получавах информация за процеса на дезинфекция на стаята и на предметите, изследвах хигиенните условия на жилището и на улицата, и уточнявах времето на евакуация и дезинфекция на помещението, когато лекарят е констатирал скарлатината. Тези данни аз сравних с онези, които получих от градската служба по здравеопазване и тук трябва да спомена, че рядко се срещаха разлики при различните данни.

Дори в някои обикновени семейства бащите бяха водили дневник за всевъзможни болестни случаи на различните деца и стигнах до убеждението, че само когато се полагат грижи да бъдат задавани задълбочени въпроси, се получават анамнези на децата пациенти, по-добри от тези, които открих в историите на заболяването. (Изучаване на случаите на скарлатина след изписване от болницата (при завръщане у дома). Дисертация за получаване на научната степен доктор от Висшия медицински факултет на Цюрихския университет. Представена от Мария Ита Вегман, практикуваща лекарка от Ява (Холандски Източни Индии[2]). Одобрена по предложение на г-н проф. д-р Е. Фер. Цюрих 1912 г., стр. 17 сл.)

През януари 1912 г. тези работи биват завършени; през април започва нейното време като лекар асистент в различни болници в Швейцария: във Винтертур, след това през ранната пролет или есента в Лизтал, юли и август в санаториума Обервайд в Санкт Фиден (Санкт Гален).

Снимката, на която Ита Вегман е показана като млада лекарка сред няколко медицински сестри, е от Винтертур. На гърба е записано: »За[вършване?] Винтертур, 13 май 1912 г.

През лятото на 1913 г., когато в Мюнхен бива представена четвъртата драма на Щайнер Пробуждането на душата, в Дорнах вече са в ход подготовките за изграждането на "Сградата на Йоан". По повод полагането на основния камък за тази сграда на 20 септември 1913 г. Ита Вегман си спомня за думите на Мари фон Сиверс от 1905 г. в Берлин: »Отидете в Цюрих. Цялото ни движение все пак ще дойде в Швейцария.«

От октомври 1912 г. до към август 1914 г. Ита Вегман работи като лекарка в болницата „Теодосианум“ в Цюрих. Там тя и живее известно време. По това време Виктор Мюлер вече е работил като лекар асистент в гинекологичната клиника, самата тя започва там да изучава специалността си едва през юни 1915 г. Запазени са чернови за нейните курсове за сестри от тези години. Че сред нейните пациенти в Цюрих е имало и антропософи, се вижда в едно писмо от 16 май 1913 г. до Рудолф Щайнер, който й е предал чрез професор Гизи, че желае да получи по-подробна информация за някой си г-н Вурман. Тя му описва изчерпателно състоянието на пациента и своето лечение. Накрая се казва: »Ако бихте желали да поемете към друга терапия или да допълните тази, то бихте ли били така добър да уведомите г-н проф. Гизи. — Имах голямото щастие да мога да взема участие в интимните мероприятия в Кьолн. За съжаление не винаги мога да се освободя. В надеждата да Ви видя скоро отново, многоуважаеми г-н докторе, оставам с отлични почитания Ваша Ита Вегман«. Следователно тя взема участие в езотеричните уроци на Щайнер в Кьолн на 11 и 12 май, в които той между другото говори за дванадесетте човешки сетива и тяхната връзка със зодиакалния кръг - една тема, с която тя се занимава обстойно, особено в края на живота си.*

Малко преди навършване на тридесет и осмата година от живота й, през декември 1913 г., Ита Вегман моли един холандски астролог, теософа Йохан Хардеман от Арнхайм, за съвет. Писмата й до него не са запазени; но от подробния му отговор през януари 1914 г. се вижда, че тогава тя не е била наясно за едно жизнено важно професионално решение с голяма тежест een onderneming van groot levensbelang[3]«), очевидно стояло пред нея през 1914 г., поради което е помолила Хардеман за тълкуване на хороскопа й. Неговият обстоятелствен и многословен, от време на време и морализиращ отговор, съдържа няколко забележителни мнения за живота на Ита Вегман и нейния характер по онова време.

Така ние научаваме, че тя многократно умишлено се отказва от брак. Той вижда несъответствие между нейната потребност да се намира в центъра на вниманието (под светлините на прожектора) и нейната тенденция към мълчалива изолация в болничната стая. Той я предупреждава за трудностите, които й предстоят с »Jan Publiek«[4], с общественото мнение, поради подчинени и ревниви хора - особено жени, и подчертава нейното естествено предразположение към »душевно чувстване и душевно мислене«.

Най-впечатляващи в нейния хороскоп са мястото на луната, отвесно над главата, знакът на Луната »и силната квадратура, която г-жа Луната тъкмо е напуснала с Вашия могъщ господар Марс, в собствения му знак Овена. Час по-рано е била изгряла искрящата морска звезда Венера.« И: »При Вас господства една амбиция на личния преходен човек, не на индивидуалността. Полярността на Слънцето и на Луната при Вас е много красива, но самата Луна – когато Вашите лични желания искат да се изтъкнат и от време на време се отделят от душевната еволюция - кара Вашия материален човек (на настоящата, но още повече на предишната инкарнация) да става честолюбив; при един по-малко от Вас развит човек с това биха били свързани опасности.«

Той се пита, дали би могла да й помогне книгата на Мейбъл Колинс Светлина върху Пътя, тъй като същата започвала с борбата срещу опасността от честолюбие. »Вие имате добри шансове за окултно развитие«, пише той; в тази връзка би могла да се спомене Вашата дарба за мистицизъм, психизъм »и за окултното на астралния свят«. Вашият хороскоп показва многократно конфликта между окултното развитие и една чиста отдаденост на Вашите болни като задача в живота. Какво трябва да Ви посъветвам?« пише той. »Някога ангелите паднаха вследствие на страстното желание за власт — хората могат да паднат вследствие на страстното желание за познание... но отдадеността никога не може да бъде достатъчно дарявана. [...] Ако Вие само дарявате отдаденост, при смъртта си (тя ще бъде спокойна, но вероятно ще дойде до някъде ненадейно) ще сте стигнали далеч по-напред по еволюционната стълбица, от някого, търсил само мъдростта...«

»Във втората половина на живота си Вие вероятно ще се омъжите за по-възрастен мъж«; или, така продължава Хардеман, »ще сте имали, вместо бляскава сватба, едно голямо приятелство – или дори страст? която ще сте потиснали? Или поради Вашата целомъдрена Луна в Козирог ще е станало обединението с Вашата по-висша мисия?«

Ита Вегман и Хардеман не са се познавали лично. Обаче Хардеман е познавал нейния зет Хупкес и така е нучил някои неща, все пак не много, за Вегман. Тъй като нейният час на раждане не е могъл да бъде точно установен (9,30 часа или 9,40 часа), а също и мястото на раждане "Parakanteroes[5]" не е могло да бъде точно локализирано – а освен това и изчисляването на времето в тогавашните нидерландски колонии не е могло да бъде определено правилно за 22 февруари 1876 г., - Хардеман не е могъл да направи точни изчисления. Но дали Овенът или Телецът са изгрявали в нейния момент на раждане над хоризонта, във всеки случай нейният голям господар Марс се намира в своя знак Овен, а това би могло да обясни огромна енергия в живота на г-ца Вегман. Освен това положението на Венера в Овен означава, че тя желае да държи сама юздите в свои ръце.»[...] подобни хора искат да водят. «

 

Ита

 

Ита Вегман с нейни колежки от времето на следването й в Цюрих. 

За начинание от жизненоважно значение 1914 г. му изглежда неблагоприятна. »Чисто екзотерично-астрологично бих посъветвал: разглеждайте отдадеността на Вашите болни като Ваша задача в живота и изчакайте, тихомълком работейки, благоприятната възможност през годините от 1918 до 1922, за да можете тогава "еклектично" сама да намерите или да оставите да бъде намерен най-подходящият момент за откриването на един институт от значение за Вас. През тези години при Вас Слънцето е в тригон с Уран, а астрологическите домове, в които тогава се намират тези мощни тела, подпомагат двете качества и освен това нови медицински линии: масаж, електротерапия, хидротерапия, (хомеопатия?) и т.н. – Ако обаче Вие бихте искали един такъв институт [още сега] без много шум, да го откриете в интимен кръг от поканени - tant mieux [толкова по-добре].« Той я предупреждава за това, никога да не си признава публично своята привързаност към астрологията, това би могло много да й навреди. Астрологичните обяснения на Хардеман са открити в една папка „Още за вършене“ от 1941 г. сред останалата в наследство от Вегман кореспонденция. Оттук може да се направи изводът, че тя е намерила неговото писмо за достатъчно важно, за да го запази в продължение на двадесет и седем години при себе си, като унищожава всички останали документи от по-старо време, най-малкото до 1920 г. Разбира се, нас най-много ни интересува, какво би могло да се има предвид под »начинание от жизненоважно значение«. Пред какво решение се е намирала тя през 1913/ 1914 г.? Дали през тази зима тя е обмисляла да започне със собствена болница (»един институт от значение«)?

 

Ита

 

Ита Вегман по време на първия семестър в Цюрих (около 1907 г.) 

 

Ита

Ита Вегман (паспортна снимка около 1913 г.)

В по-късни години тя била разказала на своята колежка Бокхолт, че Рудолф Щайнер я бил подканил веднъж да изгради »една болница със сто легла на хълма на Гьотеанума«. Дали тези предадени думи, в случай, че са верни, трябва да се отнесат към зимата на 1913/1914 г.?

Действително по това време Щайнер започва строежа на Гьотеанума в Дорнах. Още преди това, в Мюнхен, до сградата, наричаната тогава още "Сградата на Йоан" е било планирано болнично заведение, санаториумът на Пайперс. Една скица от 1911 г. показва двете сгради, заобиколени от жилищни сгради, близо една до друга в Швабинг – болница с петоъгълна хоризонтална проекция. В Дорнах Щайнер определя югоизточно от Гьотеанума един доста голям, разположен на по-високо парцел за строежа на болница. И до днес тази ливада все още е незастроена.*

 

Ита

 

Ита Вегман в Цюрих

Дали той внушава на Вегман през 1913 г. да започне там една "болница със сто легла"? Подобна идея очевидно занимава Щайнер през 1924 г.; когато през лятото на тази година той проектира една дървена сграда до болницата в Арлесхайм за нея, от самото начало се предвижда, че »по всяко време тя би могла отново да бъде преместена и то в близост до Гьотеанума, зад дърводелската работилница, където Рудолф Щайнер е запазил терен за болницата. Следователно сградата е произведена >разглобяема<, т. е. големи части от нея са изработени в дърводелската работилница, транспортирани до Алресхайм и построени там. С относително малко разходи тя би могла отново да бъде демонтирана и издигната на новото място... « (Е. Цимер, Р. Щайнер като архитект на жилищни и функционални сгради, Щутгарт 21985, стр. 224)

Ако той би реализирал тези мисли, каква ли сграда би се появила там? Трябва ли да си представяме на хълма на Дорнах праобраза на две университетски висши учебни заведения– един Гьотеанум и югозападно от него едно терапевтично заведение? Едно висше училище за духовна наука до едно лечебно и изследователско заведение за антропософска медицина? Щеше ли Ита Вегман там още през 1914 г. да се захване със своята задача? Дали този съдбоносен въпрос тогава я е подминал?

От август 1914 г. до 1 юни 1915 г. нейната следа се губи. Руският писател Андрей Белий смята, че »почти всеки ден« е виждал Вегман в Дорнах. През юни 1914 г. Рудолф Щайнер се мести в Дорнах и изнася там в дърводелската работилница лекции за сътрудниците. Описанието на Белий е:

По наше време Ита Вегман живееше постоянно в Дорнах; фактът, че не знаех името й, характеризира нейната тогавашна роля в Дорнах; имаше много мили, тихи, познати по лице антропософки - някои от тях поздравявах, с някои разменях понякога по няколко думи, с други разговаряхме - които, встрани от ядрото на дорнахската работна група, незабележимо и непоколебимо се занимаваха със своите собствени тихи задачи. И когато [през 1929 г.] търсех в паметта си Ита Вегман, след като оставих пред погледа ми да премине цяла галерия от портрети, добре познати приятели и още по-добре познати врагове, много скоро пред мен изплува приятното лице на една млада, висока и стройна жена: Тя вървеше леко приведена напред и надясно, което не беше дефект в телосложението, а си беше нейната стойка. Тя имаше красиви кафяви очи, внимателен поглед и прекрасна коса (голям кок); тя никога не носеше рóба, винаги се държеше сдържано настрана, обаче в никакъв случай не изглеждаше нелюбезна. Тя наблюдаваше другите с доброжелателно любопитство, без да позволява никому поглед в собствената й "тиха стаичка". Като цяло за моето описание се казваше: »Това е вярно, това е Вегман.« - Ако това е вярно, тогава я познавам много точно, без някога да съм се запознавал с нея; над една година тя седеше на лекциите на Щайнер в дърводелската работилница срещу нас, до прозореца, най-често в бяла блуза и черна пола; мисля, че тя винаги беше сама. Ние я срещахме почти всеки ден. В спомена ми усещам образа й като благотворен. – Не знам какво повече мога да кажа за нея. (Андрей Белий, Преобразуване на живота, Базел 1977, стр. 310 сл.)

Думите на Белий не са съвсем точни, защото през тези тринадесет месеца Щайнер изнася там шестдесет и пет лекции, т. е. средно по около пет на месец. Също така Ита Вегман не е имала кафяви очи, а сиви. Напълно възможно е освен това, Ита Вегман през тези месеци да е работила в кантоналната болница в разположения наблизо Листал или в "Зулбад Шауенбург", където са били прилагани водолечения по Кнайп, масаж и кални бани и където по този начин тя е имала възможност, във времето между август 1914 г. и май 1915 г. да посещава лекциите на Щайнер в Дорнах. Самата тя отбелязва следната малка записка за тези военни години в черновата за една лекция през 1933 г. в Лондон; »Строежът на Гьотеанума в Дорнах. Война. Малко хора, най-често жени и деца. Лекции в дърводелската работилница; важно, макар и изнесено пред малко хора. Акашовата хроника.«

Показателно между другото е, че в тези бележки, които се отнасят за нейните срещи с Рудолф Щайнер, няма никакви записки за годините между 1907 и 1914. В курса за санитари, който Рудолф Щайнер води при избухването на войната от 13 до 16 август 1914 г. в Дорнах, тя не взема участие.

През тези години Ита Вегман съпреживява началото на строителните работи на първия Гьотеанум, вижда, как Рудолф Щайнер по време на Първата световна война изгражда тази подобна на храм сграда в Дорнах и слуша, поне до лятото на 1915 г., неговите лекции в дърводелската работилница към строежа. Разказва се, че в това време тя се грижи за пациенти в Дорнах. Там живее и по-младата с три години руска лекарка Гинда Фриткин, която също така лекува болни сътрудници на "колонията от антропософи в Дорнах".

След като през май 1915 г. Ита Вегман е в Холандия, на 1 юни тя поема дейността си като лекар асистент в гинекологичната клиника в Цюрих, тя живее там в клиниката и до края на 1916 г. остава свързана с тази клиника. От един паспорт от това време е снимката, направена около 1913 г. (фигура 13). В същия паспорт се намира и една втора фотография, от юли 1916 г. (фигура 20). Двете снимки са много различни; по-ранната, на която тя е на около тридесет и седем години, показва един приятен, направо миловиден израз; тя е склонила глава леко наляво, както и на много други снимки също; вижда се гъстата й начупена коса. На втората снимка тя носи голяма тъмна шапка с "voile[6]", малък воал, както е било обичайно тогава; изразът на лицето й е енергичен и сериозен; там тя изглежда много по-възрастна, отколкото на първата снимка, жена на четиридесет години.

След придобиването на специалност като гинеколожка на 1 юли 1917 г. Ита Вегман открива в Цюрих-Хотинген собствен кабинет. Няколко седмици след получаване на разрешението от градската общинска служба, на седемдесет и една години в Холандия умира баща й, Хендрик Вегман. Сградата на Гемайндещрасе, в която тя наема помещенията на кабинета си, прави великолепно впечатление; там освен лечения с масажи тя може да прилага и медицински бани, и да настанява по няколко пациента. В адресната книга тя е записана като »Лекарка и гинеколожка«. Тя веднага пише до Мари Щайнер в Берлин, за да й обърне внимание към своя частен кабинет. В него тя споменава и първия си екстракт от имел за лечение на рак.

"Многоуважавана г-жо д-р Щайнер,             Цюрих 7, на 14 VII 17 г.

Преди 2 седмици се установих в Цюрих на Гемайндещрасе 25. Целта на писмото ми е следната: тъй като бих искала да стана известна като лекарка в антропософските кръгове, то бих желала да Ви помоля, когато е удобно да ме препоръчвате на болни членове. Обзаведена съм красиво и уютно и мога да приемам по 3-4 пациента в къщата. Също така съм добре оборудвана с всички неща в медицинската област. Естествено ще се стремя да служа на медицината според учението на д-р Щайнер; вече направих първата стъпка в този смисъл. Успях да си набавя извлек от имеловото растение. Извлекът е направен от пресни растения без алкохол, но все пак е траен. Всички съставни части на растението се намират в извлека, получен по метода на диализата. С него сега ще направя опити при болни от карцином жени. Имам на разположение клиничен материал.

С настоящото Ви изпращам картички, които биха могли да послужат за това, да запознаете хората с мен. Надявам се от сърце, че скоро отново ще се видим с Вас и с г-н д-р Щайнер в Швейцария.

С приятелски поздрав и най-голяма благодарност оставам с отлични почитания                                                                  

Ита Вегман д.м.н."

В отговор на въпроса на Мари Ритер, една природолечителка от Мюнхен, още през 1908 г. Щайнер я съветва да използва за лекувания на рак препарат от имел. Ритер наистина последва този съвет; но се получават затруднения с консервирането на препарата. В годините след това неговата идея не се развива по-нататък, докато през 1917 г. Ита Вегман го помолва за съвет за няколко ракови пациенти. През април 1921 г., по време на един курс за лекари и студенти по медицина в Дорнах, тя съобщава как е лекувала известен брой от пациентите си в Цюрих според указанията на Щайнер и как тази терапия в някои случаи е подействала много добре (вж. приложението). Но едва шестдесет години по-късно един сътрудник на Веледа в Арлесхайм, холандският аптекар и историк на медицината Вилем Демс, се заема с това, да реконструира исторически най-ранните лечения на рака с имел според указанията на Рудолф Щайнер. Той има късмет, като в наследството на един аптекар от Цюрих, Адолф Хаузер, открива рецептурник от 1917 г. или 1918 г., в който се описва »Лечение на рак по метода на д-р Вегман« с произлизащ от Рудолф Щайнер препарат от имел. Тогава средството се нарича "lscar". През април 1918 г. то получава патентна защита и оттогава се разпространява от Адолф Хаузер. Несъмнено поради успешните лечения възникват надежди, че в този препарат е е открито ефикасно средство за лекуване на рака. Ита Вегман използва този препарат поне още до 1921 г. Но са необходими още много изследователска работа и дългогодишно техническо развитие, докато от тези най-първи наченки се стигне до днешното лечебно средство >Искадор< на Веледа. Тя винаги насърчава това развитие и в по-късни години решително го подтиква. В Приложенията за лекари (Ärztebeiblätter) на нейното списание Натура (Natura) през септември 1927 г. тя информира за състоянието на изследванията. С Адолф Хаузер, чиято аптека е била отдалечена само на няколко крачки от нейния кабинет, тя разработва в това време и един успешен мехлем за защита от студа "Viscal" и един крем против сенна хрема, който по-късно прилага и в своята болница в Арлесхайм.*

Че Рудолф Щайнер се интересува от леченията на пациентите в кабинета на Вегман, произтича от кореспонденцията между Вегман и него. Тя го моли за съвет в определен болничен случай, след което той я моли да изследва допълнително, кои соли на оловото са разтворими във вода, за да може тя да ги използва при баните в нейния кабинет. След като на 4 декември 1917 г. му дава точен отговор, за кои оловни соли може да става дума, той незабавно с обратната поща й изпраща указанието да използва оловен йодид. След това пациентът пътува от Арлесхайм за Цюрих, за да бъде лекуван в кабинета на Вегман, може би без да подозира, че лечението почива върху съвет от Щайнер. Не са известни други съвети от него по това време. Те лесно са могли да бъдат давани и устно, тъй като Вегман често е пътувала за неговите лекции до Дорнах, а и сега той все по-често е изнасял лекции в Цюрих.

През януари 1918 г. къщата, в която тя държи кабинета си, сменя своя притежател. Тя бива закупена от един "Психологически клуб", в който се събират Карл Густав Юнг и неговите привърженици. При покупката този клуб поема договорите за отдаване под наем, но въпреки това се прекратява договорът на кабинета й. Говори се, че след това Ита Вегман пуска жалба на основание защита на договора за наем и че по този начин тя може да остане още известно време в къщата, докато през април на следващата година се налага да напусне. След нея там се нанася психиатърът Алфонс Медер, който работи заедно с Бирхер-Берен и Карл Густав Юнг, известен лекар и автор и съставител на една по-голяма поредица от много забележителни книги. Днес в тази къща се помещава институтът на К. Г. Юнг.

От едно писмо на Вегман от 31 май 1918 г. до Щайнер, който се намира във Виена, се вижда, че през тези години тя му докладва за случаите на болести и на смърт на нейните антропософски пациенти. Повечето от тези писма и неговите отговори, не са запазени. В този случай тя съобщава за протичането на болестта и умирането на една пациентка. Накрая се казва:

"[... ] Преди тежкото заболяване имах възможността да проведа няколко разговора с г-жа К., които много я разтърсиха. Възможно ли е това да е ускорило избухването на болестта? Аз се надявам да мога още веднъж да разговорям обстойно с Вас за този случай, тъй като у мен останаха много загадки, пред съзнанието ми ясно се изправи голямата отговорност на моя пост, а и всичко това силно ме разтърси. С отлично почитание и най-добър поздрав Ваша И. Вегман д.м.н."

През 1918 г. в Европа избухва грипна епидемия, предизвикала много хиляди жертви. Както съобщава нейната сестра, Ита Вегман също се разболява през лятото от тежък грип с пневмония.* Докато тя лежи болна с висока температура, пристига едно писмо от Мари фон Щайнер, в което същата й съобщава, че е получила на разположение в Арлесхайм една къща, в която възнамерява да създаде почивен дом. Тя отправя въпроса към Вегман, дали би могла да поеме управлението на дома. Тогава Вегман й отговаря незабавно, че още не е готова за такова нещо и без да обмисля, й препоръчва друг за тази задача. Едва по-късно, така разказва М. ван Дейентер, тя осъзнава, че молбата на Мари фон Щайнер всъщност е била в смисъла на намерение на Рудолф Щайнер и че както с нейния отказ, така и с необмислената препоръка на друг, а също и чрез нейния внезапен, може би дори нетактичен начин на отказа, се е отнесла зле с Мари Щайнер.

Намерението на Мари фон Щайнер, да бъде изграден в Арлесхайм един почивен дом, изглежда, че се е обсъждало и след оздравяването на Вегман, както показва нейното писмо от Цюрих до Емил Гросхайнц, президента на сдружението на Гьотеанума в Дорнах, от 11 октомври 1918 г. От него него също се вижда, как тя подробно си представя осъществяването:

"Многоуважаеми г-н д-р Гросхайнц,         Цюрих 11/X. 18, Гемайндещр. 25

тъй като приближава моментът, когато трябва да се стигне до едно решение, но поради натрупване на работа не мога да дойда тази седмица до Дорнах, то бих искала да се опитам да Ви поясня писмено моите идеи.

Убедена съм в това, че един почивен дом в Арлесхайм е една необходимост. Но ми е невъзможно да поема медицинското ръководство плюс икономическото и финансово управление, сама, без помощ от други хора.

Не бива да се отказвам от това, което започнах тук в града. Това е мостът, прехвърлен между антропософската и външната медицина. Тук има изключително много работа и аз трябва да се концентрирам върху нея, трябва да мога да разработя и многото задачи, които д-р Щайнер ми е поставил. А за това са ми необходими време и сила. Но и почивният дом в Арлесхайм е необходим и затова ние трябва да се опитаме заедно да намерим изход.

Разполагаме с фонд от 5000 франка. Не е ли възможно сега да бъде създаден комитет, който да може да управлява този фонд по такъв начин, че да поеме икономическото и финансово управление? Почивният дом би могъл да бъде управляван така, че да се издържа сам, щом икономическата част се води правилно и благоразумно.

А съществува ли вече един фонд, то става и възможно, оттук и оттам да бъдат получавани подаръци [дарения], така че фондът да се увеличава. (Нещо такова ми беше обещано в тази посока от Мюнхен). С фонда ще бъде покрит ев. дефицит, докато домът веднъж се освободи и по този начин се подобрят и паричните условия. Почивният дом би трябвало да бъде свободен за всички и за всеки лекар, който има желание, така че да може там да заведе своите пациенти и да ги лекува. Когато премине войната и границите бъдат отворени, домът със сигурност ще може да бъде добре напълнен.

Сега става дума за това, да се намерят подходящите хора за един комитет. Мислех си за г-жа Шиб и за Вашата съпруга; и второ, да се получат пари за фонда.

Поради това, че почивният дом е неутрален и принадлежи на антропософията, а не на един определен човек, може по-добре да се проси за пари, тук и там. Комитетът ще определя разполагането на пациентите по стаите, цените на стаите и пансиона за хората, които живеят там. Персоналът ще бъде директно подчинен на комитета. Лекарят ще трябва да се погрижи за медицинското ръководство и да се съветва за всичко с комитета. По този начин делото ще получи здрава основа и със сигурност ще бъде и жизнеспособно.

Персоналът трябва да се състои от една икономка, която същевременно да може и да готви, една прислужница и една медицинска сестра. Медицинската сестра може да бъде и икономка, така че тогава ще са необходими само една готвачка и една прислужница. За градината трябва да се грижи прислужницата, а също и да се разчита на доброволна антропософска помощ. Добре е също да има трудова терапия на пациентите в градината под ръководството на медицинската сестра.

Персоналът трябва да бъде, ако е възможно, швейцарски; медицинската сестра - антропософка.

Това са моите мисли и предложения.

Вие знаете колко е важно медицината да получи големите импулси, а за това е необходимо да бъде направен опитът с почивния дом.

Може би ще бъдете така добър още веднъж да обмислите добре всичко.

За мене е невъзможно сама да нося цялото дело, невъзможно затова, защото вече съм започнала нещо в Цюрих, от което в момента не мога просто ей-така да се откажа.

И бъдете най-приятелски поздравени.          

С уважение д-р И. Вегман"

Междувременно притежателката на съответната къща, а именно на "Вила Св. Георги", Финкелервег 14, е продала имението на сдружението на Гьотеанума. В продължение на години то действа под ръководството на г-жа Линде като дом за гости с кухня за осигуряване на храна за артистите на Гьотеанума. Когато по-късно поради липса на помещения в болницата в Арлесхайм Ита Вегман търси филиали и помолва Рудолф Щайнер за вила Св. Георги, той, според М. ван Девентер, рязко й отказва: това сега вече не било актуално. Когато по-късно тя се задържа в Арлесхайм, за да лекува пациенти, често самата тя се отбива в този дом за гости.*

1919 г. е от решаващо значение в живота на Ита Вегман. През декември 1918 г. австрийският химик д-р Оскар Шмидел се връща от войната в Дорнах, където той има малка химическа лаборатория в Гьотеанума и в нея призвежда и лечебни средства според указанията на Щайнер. През първите месеци на 1919 г. тя обсъжда с него производството на новия препарат от имел. Рудолф Щайнер силно се интересува от развитието на нови лечебни средства и консултира Шмидел в присъствието на Вегман, как той би могъл чрез дестилирането на желязо да произведе средство против белодробната туберкулоза. Оттогава започва едно все по-интензивно сътрудничество на Вегман с Шмидел, което по-късно води до лаборатория за лечебни средства на бъдещето, след това до "ILAG" (Internationale Laboratorien AG, Международни лаборатории АД) и най-накрая до Веледа.

През последните години кръгът на нейните пациенти бързо се разширява. Все повече нарастват леченията на антропософски пациенти в Дорнах, тъй като Рудолф Щайнер често се обръща за консултации към нея, така че тя обмисля да се премести в Базел. На 7 януари 1919 г. тя отново го информира за едно подобно лечение:

"Многоуважаеми г-н д-р Щайнер,

В понеделник преди обяд посетих г-ца Ш. и я прегледах, като установих, че при натиск тя усеща доста силни болки в областта на сляпото черво. Но тъй като тя нямаше повишена температура, нямаше гадене и повдигане, и общото й състояние беше добро, намерих това за незастрашително. Позволих й, тъй като се оплакваше, че изпитва глад, една не толкова строга диета, каквато й бях предписала предишния ден. След това в понеделник следобяд отпътувах за Цюрих.

Днес сутринта (вторник) ми се обади г-жа Рикардо, че г-ца. Ш. отново се е оплакала през нощта от силни болки в областта на сляпото черво. По телефона я посъветвах да се обърне за консултация към д-р Ребер, за да не бъде без лекар и тогава той да може да поеме върху себе си отговорността.

Надявам се, че сте съгласни с това.

Да си призная, за мене не е добре да не мога да бъда в Дорнах, където все пак имам толкова много пациенти, че в последно време много често се питам, дали не би трябвало да преместя местожителството си в Базел, за да бъда в близост до Арлесхайм и Дорнах. Готова съм да направя това, което е в смисъла на антропософията и което Вие считате, че е добро.

Може би ще е възможно, преди да отпътувате, да мога да обсъдя с Вас тези въпроси.

С отлично почитание,

предано Ваша           

Ита Вегман"

Очевидно тогава Щайнер не реагира на това предложение. От 3 до 5 февруари 1919 г. той се намира за лекции в Цюрих и при този повод обсъжда с нея това нещо. Забележителното е, че тя се премества в Базел зависимо от неговото съгласие. Явно той не е бил съгласен.

Дейността на Рудолф Щайнер, свързана с лекциите в Цюрих е била през 1919 г. много оживена. В един хотел той започва веднага, още в началото на февруари, да преработва своите лекции за троичността към книгата Същност на социалния въпрос (GA 23). (Срв. Емил Молт, Проект на животописа ми, Щутгарт 1972, стр. 180.) Мари Щайнер съобщава на Вегман, че търси в Цюрих тристайно жилище – може би, за да осигури тиха квартира за заплануваните активности. Тя отговаря на 6 март 1919 г.:

"Многоуважавана, мила г-жо д-р Щайнер,

когато разговарях последния път с Вас, Вие ми казахте, че бихте желали да имате в Цюрих малко, мебелирано жилище, състоящо се от 3 стаи.

Веднага започнах да търся и първоначално започнах от членовете. И ето г-жа проф. Босхарт ми предостави на разположение за Вас нейния партерен апартамент с молбата, да Ви кажа, че бихте могли да го използвате, докато за Вас ще бъде намерено подходящо жилище.

Аз също Ви предоставям на разположение 2 стаи, за да не се губи време с търсенето, тъй като, както знаете, тук, в Цюрих преобладава недостигът на жилища.

Моето жилище е разположено по-скоро в центъра, както знаете, докато при проф. Босхарт ще имате повече място.

За въвеждащите курсове заявиха участие 100 души. От това Вие виждате, колко голям е интересът за духовната наука. Затова би било много важно, ако д-р Щайнер би могъл редовно да идва в Цюрих, за да изнася публични лекции по примера на Дома на архитектите в Берлин. Залата в училището в Хиршенграбен може да бъде предоставена, така че докторът само трябва да реши, кога може да дойде.

Пиша Ви това със знанието на и по споразумение с проф. Гизи и от ложата. Лично аз имам силното усещане, че в момента в Цюрих възприемчивостта за духовната наука е много добра. В надеждата скоро да се обадите, оставам с отлично почитание и приятелски поздрави

Ваша предана Ита Вегман"

В Нов цюрихски вестник (Neue Zürche Zeitung) от 18 април 1919 г. вече е излязла една обява от Адолф Геринг (Базел), който оповестява публикуването на Същност на социалния въпрос: »Епохалният и очакван с нетърпение труд ще бъде публикуван след няколко дни в нашето издателство Комисионс-Ферлаг«.

На 11 април 1919 г. Вегман започва със своята цюрихска връстничка, гинеколожката Ана Балтишвилер, една "Кооперация частна болница и санаториум Холдерщрасе 9" в Цюрих. Този дом, една голяма двойна вила с двадесет и две болнични легла, е ръководена досега от известния лекар Фердинанд Зауербрух като частна болница. Той разказва подробно за дейността си там в своите мемоари Това беше моят живот. Този велик човек преустройва дома в болница и от 1915 г. до 1918 г. наред с дейността си в Университетската болница в Цюрих ръководи една частна болница, докато през есента на 1918 г., в края на войната, се преселва в Мюнхен. Съпругата му поема задачата да намери приемник за скъпо обзаведения дом, което обаче тя не успява да постигне според желанието си.

Една обява в Нов цюрихски вестник (Neue Zürche Zeitung) от 8 април 1919 г. (вечерното издание) оповестява преместването: »Г-жа д.м.н. Ита Вегман премести кабинета си и частната болница на Холдерщрасе 9. Трамвай 8 и 11 (бивша болница на проф. Зауербрух). Откриване в понеделник, на 14 април. Приемни часове 10-11 1-3. тел. №. 311«.

При какви условия Вегман и Балтишвилер там в крайна сметка поемат помещенията, не е известно. Те говорят за "Болницата на Холдер", защото сградата е разположена с едната си страна на Холдерщрасе, днес Хьолдерлинщрасе. Ита Вегман държи тук болница за частни клиенти на семейни лекари, където семейните лекари могат да настаняват пациентите си и да продължават да ги лекуват, както правят тя самата и Балтишвилер също. Когато година и половина по-късно Вегман напуска дома, тя го е »опразнила«, както пише, и е оставила мебелите на склад, докато собствената й болница в Арлесхайм бъде готова през юни 1921 г. Дали инвентарът, за който тя говори и с който тя след това обзавежда болницата в Арлесхайм, идва донякъде отчасти от Фердинанд Зауербрух?

В тази болница на Холдер може да се види това, което М. ван Девентер някога е наричала »малкия стационар за болни в Цюрих« на Ита Вегман. За кратко време там тя успява да осъществи модела на терапевтично заведение, за който тя по-късно си пожелава да го има във всеки модерен голям град, и който осъществява в Берлин и Лондон, а в началото и в Париж. В болницата на Холдер тя може да приложи всички видове лечебни гимнастики, масажи и бани, да приема пациенти, като в дома има една колежка и една медицинска сестра и там тя продължава своите лечения на рака. Не толкова платежоспособни пациенти тя приема в Теодосианума, където всъщност тя си е у дома и може да ги лекува частно.

Междувременно социалният климат в Дорнах се е променил. През 1919 г. Рудолф Щайнер започва да се застъпва за движението за троичността. В Щутгарт е основано Свободното Валдорфско училище. Сега в Гьотеанума идват нови хора, невиждани досега там. Антропософското движение става интересно и за работещите хора; които получават импулси и искат да осъществят идеите си. На "старата гвардия" не винаги й е лесно да приема многото нови гости; все по-рядко може да се разговаря с "доктора" и той се вози в голямата служебна кола с директора Молт из територията на Гьотеанума. Запланувана е банка; пристигат предложения да бъде създадена фабрика за лечебни средства към Гьотеанума.

В това време трябва да се е провел разговор между Рудолф Щайнер и Ита Вегман, който тя по-късно отбелязва като важен. Това би могло да се е случило в началото на февруари 1919 г. в Цюрих. Нейната бележка в ключови думи: »Предложение, да поема в Дорнах един почивен дом, отказано от мен. Сега условията трудни, трябва да внимавам. Той не би могъл да ми даде никакъв съвет повече. Сега би трябвало със собствени сили да правя това, което моята същност ми казва да правя.«

Какво се случва междувременно в нея? Дали планът й, да основе в Дорнах болница, е вече узрял у нея по време или след пневмонията? Примерно в Дорнах, по време на възстановяването? Дали сътрудничеството с колежката Балтишвилер не е било добро? Дали болницата на Холдер и без това не е била само нещо временно? И какво означават думите на Щайнер: Сега условията трудни, тя трябва да внимава? Най-напред човек може да си мисли, че това се отнася до влошената връзка с Мари Щайнер. Който обаче знае, как по това време се развива ситуацията в Дорнах, може да отнесе думите и към тамошното положение, което от този момент нататък действително е все по-трудно и от човешка гледна точка става все по-сложно; Затова изявлението на Щайнер може да се разбере и като предупреждение към Вегман: внимавай с твоите планове за болница, тъй като човешката ситуация в момента при нас е трудна; вече не мога - както по-рано - да те съветвам, сега направи това, което искаш да направиш, следвай само собствената си интуиция.

Което сега се развива в Дорнах и наистина е предвидено от Рудолф Щайнер, би могло по всяка вероятност да въвлече проекта на Вегман за болница в катастрофа. От думите му, »сега той не би могъл да й даде никакъв съвет повече«, е възможно тя да е получила точно подтика, от който се е нуждаела, за да осъществи делото си независимо от Дорнах. В този "насрещен вятър" тя започва сега да търси подходяща сграда за своя санаториум в близост до Гьотеанума.

 

[1] Ексудативната диатеза е наследствено предразположение на организма към алергични реакции, които се проявяват в отговор на хранителни, бактериални, лекарствени и други дразнители.( https://hortiplantcare.com/jekssudativnyj-diatez-jeto)

[2] Днешна Индонезия, бел.прев.

[3] »едно начинание от жизненоважно значение«, от нидерландски, бел.прев.

[4] »широката маса«, от нидерландски, бел.прев.

[5] Захарната фабрика с това име, на която баща й е бил администратор, а преводът на името й на немски означава „Пътят, който отива напред“, бел.прев.

[6] Воалетка, от фр. бел.прев.

Превод: Катя Белопитова

Всичко от и за Ита Вегман на сайта