Рудолф Щайнер: Болестта и здравето през различните ъгли на антропософското познание (13)

Submitted by admin 2 on Пон., 01/02/2021 - 18:46
Рудолф Щайнер

Бъдещи болести

...Когато една епоха е имала лоши, порочни мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплаща физически. Това е истината на поговорката: Греховете на бащите ще бъдат отмъщавани до четвърто коляно. Не безнаказано хората от 19-ти век започват да мислят така грубо материалистически, така да отвръщат разума си от всяка духовност. Каквото хората са мислили тогава, ще се изпълни. И ние не сме така далеч от времето, когато в човечество ще се появят особени болести и епидемии... Събр. съч. 264 Към историята на езотеричната школа и от работата на нейната първа секция, стр. 378, немско издание 1984 г.

* * *

...През петата следатлантска културна епоха човешкият физически мисловен апарат ще узрее да прозре някои взаимовръзки при болестите, някои лечебни процеси и взаимовръзки между природни процеси и болестите. Който е запознат с нещата, е загрижен, защото е необходимо тези, които са призвани да разпространяват учения и да внасят импулси всред хората, да го правят по достоен начин. Защото ще има две възможности да бъдат осведомявани хората за тези неща. Или това да се превърне в зло за света, или ще бъде възможно хората да бъдат осведомявани по начин, който ще донесе благо на света. Защото нещата, които са във връзка с най-интимната същност на човешкото възпроизвеждане и болестите, както и известни условия, отнасящи се до настъпването на смъртта, доколкото се разпространяват в човечеството, са мисли и импулси с много силно въздействие, те са много значими неща. Петата следатлантска културна епоха е призвана да направи хората свободни дотолкова, че да научат някои неосъзнавани от човешката душа неща и да могат да разполагат с тях... Събр. съч. 178 Индивидуални духовни същества и действието им в душата на човека, стр. 82, немско издание 1980 г.

* * *

...Когато прекръствайки своя ангел в «бог», човек стига до луциферическия ангел, това е заблуждение на вярата, на вероизповеданието, което в известна степен е индивидуално. Следващата степен може да бъде заблуждението на цели народи, които са ръководени от своя архангел, но то въпреки това остава заблуждение в известна степен между хората. Но когато проникнем до духа на времето и по отношение на този архай се заблудим, с нашето заблуждение навлизаме в Космоса и космическите събития отвръщат обратно.

Следствието от това, че в човешкия живот се внасят космически събития, началото на космическите събития първо е упадъкът, който стига до упадък на физическото тяло. И може би някога в не много далечно бъдеще човечеството ще се убеди, че чрез неща, които извършва на физическия план, когато те стигнат до духа на времето, призовават в земното развитие да навлязат разрушителни сили, които със своите въздействия водят до болест и смърт. Не е далеч времето, когато ще се повярва, че това, което хората извършват, може да предизвика елементарни събития по простата причина, че те ще го видят... Събр. съч. 172 Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия живот, стр. 184 и сл., немско издание 1964 г.

* * *

...Понеже душата днес е изгубила господството над тялото си, което е имала по времето на Христос Исус, не е лесно всеки грях да се прояви като външна болест. Постепенно се приближаваме вече до онова състояние, при което етерното тяло отново ще се изтръгне от физическото тяло. Затова за човечеството започва една епоха, когато много трябва да се внимава душевните пороци в морално и интелектуално отношение да не се проявят външно физически като болести... Събр. съч. 114 Евангелието на Лука, стр. 176, немско издание 1955 г.

 

Христос

 

Физически болести и подприрода

...Виждаме, че в своята земна организация човек може да се изтръгне от природата в две посоки – в посоката на подприродата към Отец и в посоката на надприродата към духа, а Христос е посредникът от Мистерията на Голгота между двата свята. Той прониква с духа природното битие, прониква нормалното човешко битие и винаги довежда до хармония подприродата и надприродата. Подприродата се хармонизира в нормалното протичане на будността и съня. Надприродата се хармонизира при тези ясновидци, които винаги имат възможността по своя воля да се завърнат обратно в обикновения човешки живот.

Ако човек не е в състояние при събуждането да хармонизира това, което е изживял в подприродата, идва болестта, която се проявява във физическото и етерното тяло.

Ако човек не е в състояние да внесе в напълно будното си състояние, в естественото протичане на земния си живот, това, което съзерцавайки е могъл да изживее в областта на духа, тогава се пораждат душевните болести и с това другият полюс. Нека да разгледаме физическата болест. Какво става, когато настъпи лечебният процес? Човекът бива въведен от изживяването на подприродата в изживяването на природата, от Отец към Христос, защото Христос е духовният живот в природата. От Отец към Христос и това главно върши лекарят. Главно лекарят има задачата да познае как владеният от подприродата човек може да се върне обратно към Христос, след като Отец, образно казано, е предал властта на Христос, на Сина. Това е, което с един по-съвременен израз би изразила мистерийната мъдрост. Би се казало: Стремящият се към посвещението, след като тук, на Земята, има правилното Христово съзнание, се води от, една страна, към Отец, от друга страна, към Духа. И от страна на Отец, след като той е осъзнал какъв е пътя, по който трябва да бъде доведен от Отец към Христос, по този път се намират всички лечебни процеси... Събр. съч. 318 Съвместната работа между лекари и свещеници, стр. 159 и сл., немско издание 1984 г.

Болестите и долните богове

...В момента, когато се потопим дълбоко, интензивно в нашето физическо тяло, навлизаме в отношения с подприродното. Там влизаме в контакт с това, в което елементарни същества, същества от по-висши йерархии на различни степени от своето развитие действат заедно в човека. И това е просто факт. Човек влиза в контакт с боговете, които разгръщат своята дейност под природната дейност. Как би казал един древен посветен, ако употреби един по-неутрален израз, който представя нещата забулени, когато никой не го разбира, освен посветените, как би могъл да каже, че е доведен долу до долните богове? Той би казъл: Аз опознах природата на човешките болести, защото тя води до долните богове. Да вземем другото, което в смисъла както показах на границата между патологичното и нормалното, може да доведе до живота на светеца, където духовно-душевното излиза навън, излиза повече, отколкото би трябвало да става, така да се каже, внася живот в състоянието на съня. Опознаването му древният посветен означава като съвместен живот с горните богове. Така че, схематично казано, но отговарящо на истината: природа, подприрода, надприрода. Визионерният, съзерцаващият живот, животът, който води човека в духовния свят, посветеният е наричал съвместен живот с горните богове. Това означение, горни и долни богове, не бива да се схваща като йерархична стълба, а само като различен начин как те се доближават до човека, но те са мислени като действащи заедно в същата йерархична степен и като стремящи се заедно в безкрайно далечната точка. Затова всичко, което е било болест и ясновиждане е било така приемано в древни времена, че ако човек го прозре, той вижда в духовния свят. Един вид прозиране на духовния свят е това, човек да познава болестта и ясновидството... Събр. съч. 318 Съвместната работа между лекари и свещеници, стр. 155 и сл. и сл., немско издание 1984 г.

   * * *

...Какво можем да идентифицираме с областта на долните богове в нашето съвременно съзнание? Това, което наричаме Бог-Отец, когато си представим Божествената Троица, изключително принадлежи към подприродата. Бог-Отец принадлежи към подприродата. Как в смисъла на действителното духовно схващане трябва да разбираме Бог-Отец. В будното си състояние човекът принадлежи в това отношение към Земята, естествено стои в земната същност. В будното си състояние той се намира на нивото на прородата. Не е така, когато човекът спи. Какво има спящият човек с лежащото там физическо и етерно тяло? Той има това, което човекът е получил в развитието на Стария Сатурн и Старото Слънце, но в по-напреднало, усъвършенствано състояние. Сега в съня човекът има своето напреднало развитие на сатурновото и слъчевото си битие, той няма лунното си битие в това, което лежи на леглото. Така че трябва да кажем, че щом природата е напреднала, тя е преминала от лунното към земното битие. Но в това, че човек се нуждае от съня, природата е съхранила под себе си в спящия човек една подприрода, която е съществувала по времето на Стария Сатурн и Старото Слънце. Това е подприродата. Това лежи в основата на всички същества, доколкото съществува човешкият род. Човек действително потъва по време на сън в подприродата и от тази подприрода изплуват болестите. Това е областта на Бог-Отец. Ние потъваме, когато спим, в областта на Бог-Отец, в подприродата, в областта на Отец... Събр. съч. 318 Съвместната работа между лекари и свещеници, стр. 158 и сл., немско издание 1984 г.

Откъсите са подбрани от Нели Хорински