Игор Фишман: За съвременното състояние на Антропософията и как да се излезе от него (из Рождественска конференция, онлайн, декември-януари 2020-2021 г., четвърта част)

Submitted by admin 2 on Съб., 23/01/2021 - 17:04
Игор Фишман

СЛОВО НА СЪЩЕСТВОТО АНТРОПОСОФИЯ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

 

 

 

Споделяне на участничка:

Аз имам такъв вътрешен въпрос – сега беше представена част от хората, които вървят по пътя на влъхвите. Те изучават нещо интензивно и стигат до там, че това трябва практически след това да се въплъти в света. Но ето, че аз принадлежа към този поток, който е повече към пастирите. Аз идвам към това чрез практиката, разбирайки, че не правя нещо както трябва.

В своята педагогическа практика разбрах, че не се обръщам към личността на детето. Разговаряйки с моите колеги, които нямат никакво отношение към антропософията, разбирам, че осъзнават, че всички те имат някаква жизнена задача, но не могат да разберат как да преминат прага към нея и да я изпълнят. И е ясно, че се срещат със своите двойници, със своите особености и т.н.

Но е нужно да се направи крачка, за да разбереш самия себе си и после да преминеш на по-високо ниво, за да разбереш откъде въобще е светът и откъде си ти самият. Там също е нужна методологията /с смисъла на начин да се дадат методи за справяне с такива проблеми и да се премине на по-високо ниво, бел.пр./. Не бива да се забравя за този поток, има много такива хора, те се достигнали вече до границата.

Вчера като човек, а не като участник в драмата /има се предвид формата на „интуитивна драма“, под която се развива мистерийното Рождественско действие в конференцията, бел.пр./, ми беше много тежко по отношение на влъхвите. Защото те идват от другата страна на този Праг и ако този Праг бъде преминат, то ние можем някъде да се срещнем. Като хора, а не като участници в драмата. Ето за тази част от човечеството, за нея може да се помисли на конференцията.

Съществото Методософия (Игор Фишман):

Чудесна идея, защото има два мистерийни потока, свързани с два вида мистерии – северни и южни. Има не само влъхви, има и пастири. Ние изобщо не сме се докоснали до тях. По своята същност водещите в Антропософията повече се свързват с влъхвите. Това може да бъде и чудесна идея, доколкото навярно може и да не е достатъчна.  Защото при яслата (наистина, това са били две различни рождени места) влъхвите идват да едното момче Иисус, а пастирите до другото. Да отбележим, те не се срещат там. Това са би две момчета Иисус, едно от Соломоновата линия, а другото по Натановата.

Влъхвите идват при своя учител, всъщност, родил се е техният Учител, това е превъплътеният Заратустра.

А пастирите идват при своя, в определен смисъл – водач. Това е душа, която още не е имала нито една инкарнация, тя в нещо е пълна противоположност на инкарнациите на Заратустра, който е имал много инкарнации и е достигнал най-висша мъдрост.

После, както ние знаем, на 12 години се случва смесването, след времето на историята в храма, когато Иисус заговорва с първосвещениците за големите духовни истини.

Всичко това Рудолф Щайнер подробно описва в своите лекции, а също може да се преживее в Годишния кръговрат, както Прокофиев го описва в своята книга. Т.е. това не е само теоретическо, а действително като път на посвещение, път на познание на пътя на влъхвите и пътя на пастирите.

И вие сега казвате нещо наистина гениално, че всеки би тръгнал към своята ясла, но в хода на конференцията влъхвите срещат пастирите Защото северният и южният мистериен поток в хода на историческото развитие се срещат с антропософията. И, всъщност, това е и антропософията – срещата на влъхвите и пастирите. И би било непълно мистерийно преживяване да имаме само едните ясли, които влъхвите са достигнали.

Значи, нужно е в мистерийната драма на всички седем дни (има предвид предвидените седем дни за протичането на конференцият, бел.пр.) втората част, втората половина на мистерия…, да се даде възможност да излезе напред и вторият мистериен поток, и да се даде възможност влъхвите и пастирите да се срещнат. И тогава ние действително в края на конференцията можем да достигнем кулминацията, общото, но не при яслите, защото младенците ще пораснат и ще се обединят, общото, което ще се роди сега. Може би това е, което Елена Маковская упорито нарича „Трети импулс“, но може би то трябва да се роди в края на краищата от двата потока.

Въпрос-забележка от друг лектор:

Тези два потока, за които току-що се говори, разбира се, те се сляха вече в Иисус, тоест в Христос, и след това отново се разделиха, и всеки продължи да съществува отделно доскоро. И антропософията, както е дадена, не е импулс на влъхвите, а на пастирите, тоест тя е продължение на жреческата линия. Описанието на Втория импулс е навлизането на волята в антропософията. Надявам се това да се случи коректно и правилно. Цялата антропософия беше „Какво?“, сега тя трябва да се слее в „Как?“. Тоест тези два потока вече могат да се обединят в този нов импулс на антропософията. Надявам се това да се случи и ние ще станем негови свидетели.

Нека уточним въпроса: Как коректно да се съединят старият поток, носещ „Какво?“ и новият, носещ „Как?“

Съществото Методософия (Игор Фишман):

Разбира се, само по себе си това не може да се случи. Ако ние не знаем как ще се случи, то няма да се случи. Затова, ние сме длъжни да насочим тук интензивно своето внимание. Чувства се, че е дошла нова мисъл, че е дошъл нов поток, той е подхванат. Изобщо не звучат обикновени мисли и затова сега вече може да се роди нещо. Макар и на нивото на мисълта, за да се въплъти после в хода на мистерийното Рождественско действие в това специално пространство.

Може би някакви подсказки се съдържат вътре в технологията на кръглата маса, която ще бъде използвана по време на мистерията, в хода на която ще има излагане на мнения, на основания на позиции, на изработване на гледни точки и умение да се заемат други позиции, противоположни позиции, и да се съпреживяват противоположни гледни точки, в които на нивото на мненията би се случила война. И често това е водило до война между хората, война на идеите.

Но тук става дума не за 12-те гледни точки, а за двата основни мистерийни потока, които са свързани с еволюцията на човечеството и са тръгнали още от древна Атлантида. Те не са 12, а те са точно два, и какво може да се направи по отношение на това? Каква Мистерия може да се разгърне тук?

Намекът може да се заключава във факта, че тези два потока могат да бъдат преразгледани отново. Както това се говори на друго място при Щайнер, че има два Пътя, Пътят на Мистиката – това е пътят навътре, и Пътят на Алхимията – това е пътят навън. Това е Пътят в Макрокосмоса и Пътят в Микрокосмоса, но подобно на лентата на Мьобиус, тези два пътя се събират. Преминатият до края път на посвещение, пътят на Мистиката, води до Макрокосмоса. Преминатият до края път на Алхимията води навътре – в Микрокосмоса. Срещата на посветените, разбира се, може да се случи. Сега пред нас стои много по-трудна задача – тази среща да се проведе на нивото на маговете или влъхвите, идващи по пътя или току-що стъпили на пътя.

Тук може да се приложи понятието на Гьотевата метаморфоза, което се прилага при разглеждането на костите на гръбначния стълб, превърнали се в черепна кост. А именно, черепната кост не е изцяло продължение на гръбначния стълб, тя възниква чрез т.нар. обръщане, нейната вътрешна повърхност става външна, а външната става вътрешна. Същото се случва и в ембрионалните тъкани.

Ако това е закономерен еволюционен процес, дори закономерен ембрионален процес, в който онтогенезата повтаря филогенезата, ако сега по мистериен начин в това седемдневно творческо пространство трябва да се осъществи цялата еволюция, то тогава ако маговете или пастирите могат да го преживеят (сега ние преминаваме към методическия план, защото е съвършено вярно, че Методософията е отговорът на въпроса „Как?“, също така отчетливо, също така ясно, както и първият импулс ясно отговаря на всеки въпрос „Какво?“), ако се случи взаимно преобръщане един спрямо друг, т.е. Макрокосмическият път може да бъде насочен навътре, а Микрокосмическият път може да бъде насочен навън.

А за това е нужно да се съумее да се преодолее тази вътрешна пълнота на собствения път, защото нищо ново няма да се излее в един пълен съд. Нужна е определена добра воля и определено разбиране, че тази пълнота, която нося аз, това всъщност още не е пълнота Необходим е определен вид жертва. Точно както се случва със значителни еволюционни постижения. Ако всеки жертва своята пълнота и дори тръгне по различен път, може да се каже, че мистиците ще станат алхимици, а алхимиците - мистици. Пастирите ще поемат по пътя на маговете, и обратно.

Именно от разбирането на ситуацията, от необходимостта от тази жертва, от разбирането, че цялото трябва да се роди, сега вече не е възможно да продължим пътя към своите ясли. Не, разбира се, той ще продължи, но това е безкрайно малко. Пътят до общите ясли може да се случи само по комплементарен път (взаимно допълващ се, бел.пр.). Маговете трябва да дойдат в яслата на пастирите, а пастирите - в яслата на влъхвите. Този елемент от технологията на кръглата маса на крал Артур, който е разработен за решаване на други конкретни въпроси, може да навлезе тук за тези два взаимно допълващи се потока, и тогава срещата може да стане напълно възможна.

 

Антропо-София

 

Въпрос: Какви са целите на Конференцията? Виждам ги като два типа:

  1. Създаване на комуникационно пространство, където има възможност всеки човек да прозвучи, всяка инициатива да бъде споделена.
  2. Възкресение на Обществото и Висшата школа.

Но в мен тези два типа цели не си кореспондират. Може би ще поясните? Това, което трябва да се роди, ще се изясни в хода на Конференцията, или как…?

Съществото Методософия (Игор Фишман):

Във всеки случай, това което се ражда в свобода, това което се полага първо, е абсолютно свободното пространство. Духовната сфера трябва да бъде място на абсолютна свобода и търпимост по отношение един на друг. Затова, единствено това, което тук се полага от самото начало, това е категоричен императив, по Кант, ако може да се каже така, това е принципът на духовна свобода. И определени методи, носени от Втория импулс, са които дават на хората възможност действително да чуят и да започнат да разбират, да не останат на едно ниво. Отново да се приемат или не тези методи, това също е въпрос на свободата на човека, но виждайки тяхната ефективност, той може да преодолее своя първоначален скепсис и да ги приема.

Затова, в този случай, като първа стъпка, трябва да възникне такова пространство на свободата, и това е чуването един на друг. Поне това е програма минимум, такова пространство, изцеляващо, терапевтично свободно пространство, където всеки може свободно да положи своето антропософско творчество, без де се страхува, че някой може да го настъпи по обувките и да го удави в някаква неуместна критика, всеки може да положи своето. И ако помоли за критика, то може да я получи, но в такава коректна форма, че това творчество да получи импулс към развитие, е не да бъде унищожено.

По този начин е скроено вътрешно това пространство, това е неговата вътрешна култура, така да се каже. Заражда се нова култура на нивото на принципите, която, ако се приеме, то тогава ще се разшири и ще се култивира. Това е именно новият култ. След това именно в тази здрава обстановка могат да бъдат поставени въпросите за задълбочаване на езотериката, защото ако това пространство има своята цел за активно действие в социума, то перефразирайки съответните думи от „Как се постигат познания за висшите светове“, може да се каже, че една стъпка във външния свят в практическите социални начинания, изисква три стъпки в духовния свят, за да се установи съответната връзка с праобразите на тези социални прафеномени, в които ние навлизаме – това е първо, и Висшите йерархии, които чрез нас и за нас ще работят като със съмишленици над преосъществяването на тези феномени – това е второто.

И в това отношение трябва да бъдат направени три стъпки. Ако тези три стъпки бъдат приети за подходящи, особено от тези, които отнасят себе си към Пастирите, за които казваме, че това са хора, които носят импулса за осъществяването на нещо практически, то тогава това изисква цялостно задълбочаване на изградения Път в Духовния свят, спуснат от Арх.Михаил от неговата Небесна Школа, задълбочена работа на Първи клас и доизграждането на Втори и Трети клас.

В това свободно пространство в крайна сметка не трябва рязко да се отрича нещо на нивото на някакви догми, това никой няма право да прави, даже не трябва да се поглежда в тази посока. В тази нова култура ще бъдат поставени въпроси и на тях ще се дават отговори, в това състояние на свръхпроводимост, говоря с аналогични физически термини, доколкото одухотвореното пространство вече ще съдържа субстанцията на Духовния свят. Въпреки, че то ще бъде твърде разширено, благодарение на интернет-пространството. Но това, както беше казано в началото, може да дойде в плюс, защото това подфизическо пространство, бидейки одухотворено, веднага се проецира една степен нагоре и фактически може да бъде канал в духовния свят.

Цялата тази опасност, безусловно, се съхранява, опасността, която то носи за хората, незащитени от медитации. Опасността, че това пространство може да изяде цялото човечество, но е както в ситуацията със змийската отрова, която в един момент може да бъде опасна, а в друга – спасителна.

По този начин, именно в такова одухотворено пространство е възможно (дори е единствено възможно) задълбочаването на езотериката на Свободната Висша Школа на Духовната наука до Втори и Трети клас, която е абсолютно необходима за социалната практика. Без това социалната практика очевидно не се получава, без нужното стиковане с Висшите йерархии, и ще бъде само опит, отделни проекти, пред които ще стои непроходима стена, създадена от Княза на света, чрез неговите условия, и която е насочена в съвършено друга страна. За него всички тези опити са като кост в гърлото и затова той намира как да се отърве от тях. Затова връзката между свободната антропософска комуникация и по-нататъшните стъпки в изграждането на Свободната Висша Школа е директна.

Игор Фишман на български език