Споделено от Дарина Шентова: КРАЯТ НА ВЕКА (2)

Submitted by admin 2 on Ср., 20/01/2021 - 20:46
Сланчево затъмнение

СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ 1999

 

 

 

 

Мини крачка встрани.

Излез от сянката.

Ще получиш очи.

Ще видиш ръцете си.

Тогава скритото в сърцето ти

ще заструи...

Първото нещо, което безстрашието

ще ти донесе:

Пъстрота!

В едно мъничко местенце.

В едно кратичко временце.

Пъстротата ще те опие.

Бъди готов да я понесеш!

После отново следва

Слънцето, после пак Сянката...

Различен си ти.

Различни са те.

                                                                                                      11 август,1999 год.

Животът ми изглеждаше дълъг и изтощителен от вечно търсене и ненамиране... Потапях се в духовното търсене и душата ми ту се опиваше от щастие, ту се смръзваше от неувереност, несигурност и колебание... Можеше ли разбирането за Христос да се свърже с приемане на прераждането и кармата? Това не се свеждаше само до комфорта на моята особа. Животът ми в общността бе застрашен, защото  изведнъж това, което бяхме свикнали да приемаме за общност, започна да се разпада. Скъпи на сърцето ми хора изповядваха едно, второ, трето, включващо и изключващо части, без които моето биване бе застрашено. От какво? От липсата на единство, цялостност, сигурност. Как точно да се възползваме от идеята за свободата?!

Докато една есенна утрин, на събуждане, чувам ясно думата: zerstoeren. Ясно, че е на немски, проверявам значението: разрушавам, събарям, заличавам… Да залича старите си представи! Открит бе основният лайтмотив! А насреща, преливаща през воали, се носеше деликатно и неудържимо самата Антропос-София. Човешкото същество не беше само, то имаше своите ориентири. Нямаше по-фундаментално и по-всеобхватно знание, дадено на света във време разделно, доловено с полъха на Антропос-София в тая есенна утрин, 1998 година. Между слънцето и сянката се изработваш, развиваш, придобиваш цвят – и така, през Михаилова есен, Адвент, Рождество, Свети нощи, Богоявление, Пасха, Петдесятница, Еньовден, до лятото със слънчевото затъмнение на 1999 г.

Животът е нещо толкова кратко и крехко, когато ти се даде да го схванеш, докато трае едно слънчево затъмнение... Едно слънчево затъмнение затваря очите ти, омаломощава сетивата ти за външния свят и усещаш как се потапяш в изначалния мрак с първичната топлина на първата йерархия, после с втората в сянката, породена от въздуха, и накрая третата с цветна дъга, от която излизаш със страх, и в която влизаш със смелост, потопен във вода, така преминавайки нишката, свързваща трите планетарни въплъщения Сатурн - Слънце - Луна, до навлизането ти като четвърта йерархия, носеща живот, във форми несекващи върху твърда Земя...*

 

Пъстрота

       

Живеем в еона на пъстротата. На ръба сме да я изгубим - тя зависи от нашите желания и копнежи – а какви са те? Нека записваме в астралната светлина, дарявайки на Михаил всичко, което копнежът ни е спомогнал да одухотворим в уникалния си земен живот. Само така ще развием съзнателната душа и ще раздвижим еволюционната памет... Знание - обективно като четене на поезия в астралната светлина. Поезия – тайнство, създало доверие между залутаната душа и Духът, тъчащ свише**.

Първото нещо, което безстрашието

ще ти донесе:

Пъстрота!

В едно мъничко местенце.

В едно кратичко временце.

Докато трае слънчевото затъмнение си усетил, че пъстротата на живота е много по-мъничка и много по-кратичка от вселенската тъмнина и светлина. Мъничка и кратичка колкото една мантра стихотворение – макар и подготвена от космическото величие на вечността, както Щайнер ни обяснява, разказвайки за магическия Новалис:

Ние виждаме че поезията влиза в света със силна душа и със силен дух и от нейната сила тя си подрежда едно пространство и едно време. Но тя преодолява пространството и времето чрез силата на човешката душа и в това претопяване на пространството и времето чрез силата на човешката душа се крие психологията на поезията.***

Съществува твърдение, че това слънчево затъмнение от август 1999 е заченало бъдещото явяване на сатаната. Как нещата тъй или иначе се приземяват...

42 седмица от Календара на душата

Във тази зимна мрачина

душата се стреми безспир

проявата на свойта мощ

във тъмното да направлява

и чрез сърдечна топлина

сетивен отклик да предизвестява.

 

Дарина Шентова

20.01.2021 год.                                                Следва!

-------------------------------------------------------------------------------------------------

*СС-233а:  Дорнах, 4 януари 1924 год.

**СС-233а: Дорнах, 13 януари 1924 год.

***СС-271: Дорнах, 9 април 1921 год.