Как се срещат миналото и бъдещето в нашата биография

Submitted by admin 2 on Вт., 22/06/2017 - 14:03
Спирала

Първите 63 год. на съществуване в живота на човека (девет периода по седем години) представляват един процес на вътрешно ученичество или чиракуване, свързано с онова, което сме дошли да научим на Земята. След този период от 63 години ние бихме могли да упражняваме друга активност.

В т.нар. "схема" е показан пътят на слизане в материята, периодът от детството до 30-те години (около 30-те години) на нашия живот, в който все повече се инкарнираме в себе си; разбира се, има опасност от прекалено инкарниране в света, защото много неща в модерния свят носят тенденцията да ни затварят или втвърдяват в нашето съществуване, да ни ограничават..., целта обаче е, независимо от дейността или професията, която упражняваме в света, да трансформираме нашата дейност, според всичко онова, което носим в себе си, т.е. да успеeм да изразим по най-добрия начин себе си; този процес на слизане в материята показва как се адаптирамe към сетивния свят, но в същото време е необходимо да преведeм и потокa, идващ от бъдещето към нaс (вдясно); единият поток е този на миналото, а другият е този на бъдещето - животът е една постоянна среща на двaтa потокa, образуващи спирала, във всеки момент те се срещат/докосват; потокa на миналото може да се нарече "мъдрост", а потокът на бъдещето "любов" - животът е постоянна среща на мъдростта и любовта; мъдростта е свързана с натрупания предишен опит и най-общо с размишлението върху него и достигането до определено разбиране/схващане; разбира се, мъдростта е представена великолепно в природата, където например всеки представител на животинския свят е перфектно адаптиран към средата, в която живее, като неговия биотоп, така да се каже, включва и съжителството с всички други представители на животинския свят; нашият биотоп, човешкият, включва не само нашето семейство и тесния кръг от приятели, народа, в който сме се родили но и цялата Земя, та дори и Космоса...

Схема

В основата на работата с биографията стои задачата да станем все по-съзнателни за Универсалната/Вселенската Мисъл, която непрекъснато се манифестира в нас и нашия живот, дори тогава, когато си мислим, че сме се отпуснали и освободили от всякакво мислене, независимо от това Универсалната Мисъл или Универсалната Любов продължава да вибрират в нас, тя има вечна активност. Тя се наблюдава със същия характер, както при малките деца до три годишна възраст, така и в нашия живот в периода на сън през нощтa. И ако при децата тя е напълно неосъзната, то при нас, ние би трябвало да достигнем до по-голямо разбиране по отношение трансформациите в съзнателния ни живот. Добре е да осъзнаваме все повече ролята на универсалната Любов, пронизваща ни непрестанно, както и нейната проява на различни нива в животa ни. Рационалното мислене например, е нещо повърхностно и не толкова задълбочено (макар че е осъзнато ), защото обикновено то се провокира от външни фактори, външни препратки; универсалната мисъл, която живее в нашите чувства е по-малко осъзната, но тя е по-дълбока; а универсалната мисъл, която живее съвсем неосъзнато в нашата воля е напълно невъзприемаема от нас, ако я възприемем обаче, ще разберем защо сме дошли тук на Земята и какво трябва да извършим, каква е нашата задача, нашият път. Затова именно е важна работата над личната биография.
Мишел Жозеф - антропософски лектор, астрософ