Споделено от Дарина Шентова: КРАЯТ НА ВЕКА (1)

Submitted by admin 2 on Пет., 15/01/2021 - 10:37
Излизане

БЕЗДНАТА

 

 

 

 

41 седмица от Календара на душата

Мощта за творчество в душата

от все сърце е устремена

да тласка силата на Бога

към праведни дела в живота

и себе си да проявява

в любов и действия човешки.

 

Живея си живота и изведнъж забелязвам, че имам усещане за попадане в бездна. Преживяването ми е неочаквано - защо ще му е на един нормален човек, живеещ по правилата, да попада в бездна? Но като попаднала в Бездната, изведнъж се оказвам в нови, странни взаимоотношения. На 42-43 години съм и по-късно ще науча, че биографично единствено тогава може да срещнеш Бог Отец приживе. Когато съм имала това преживяване, не съм и подозирала, че съм на Прага и в предусещане - едва повдигаща крайчеца на воала над една от седемте основополагащи мистерии на съществованието - тази на Бездната.

КОГАТО ПОПАДАМ ВЪВ БЕЗДНАТА

това не е защото Те забравям

и сигурно не е защото Ти си ме забравил!

Изплува въпросът за паметта. Тази способност, благодарение на която съществува най-ценното – човешкото самосъзнание или азово съзнание. И поставям въпроса за коментар пред Едно действащо лице, към което се обръщам с Ти, изписано с главна буква. Това главно действащо лице ме е поставило в живота EX DEO NASCIMUR и благодарение на това взаимодействие душата ми е влязла в света, за да черпи опит със силата на своите усещания.

Това е за да помня: не полета, не падането,

а силата на своите усещания,

В Бездната животът е прекъснат, цвят няма. Сетивата са изтрити, а материалните закони зачеркнати. Чували сме за Лета, реката на забравата. Попадайки в Бездната, сме на брега, ще прекосим ли реката на забравата? А другата река? Реката Мнемозина, или на спомена? Доколко ще ни пречисти и озари? Две реки. Реката на забравата. И реката на спомена, подвластна на паметта. Минаваме ту през едната, ту през другата... Какво ще помня? Онова, което Духът Ти ми дарява или одухотворения живот...

 

Пазачът

 

Ето целият текст:

КОГАТО ПОПАДАМ ВЪВ БЕЗДНАТА

това не е защото Те забравям

и сигурно не е защото Ти си ме забравил!

 

Това е за да помня: не полета, не падането,

а силата на своите усещания,

които Духът Ти ми дарява,

 

с които потвърждава и зачерква

материалните закони

от Взрива до Дупката без цвят,

 

на границата между черното и бялото,

където черното и бялото се сливат...

                                                                                          9.06.1993 год.

Горните стихове са част от неголям цикъл, възникнал от биографичните прозрения на възрастта 6х7=42. Ако се разгледат стиховете в целия цикъл, ще се долови как се разгръщат пред душата преливащите образи на Троицата... Но затова отново друг път. Да се върнем пак на Бездната.

През следващия си седемгодишен цикъл, току-що попаднала в Портала на Антропософията, ме запознават с Темата за 1998/1999 година, спусната от Дорнах: Мистерията на Бездната. Годината е 1998, третото надигане на Звяра, числото 666, след първото - Гондишапур и второто - погромът на тамплиерите. На края на века сме!

Изненадващо, веднаж харесани, стиховете ми биват преведени без да знам и пратени в редакцията на „лондонското“ списание New View, 1999 год. После за втори път харесани, също без да знам, публикувани на страницата за поезия наред със стиховете на един Федерико Гарсия Лорка...

Дарина Шентова

14.01.2021 год.

                                                                                                                        Следва!