Рудолф Щайнер: Инспиративното познание като втора крачка от съвременното посвещение (9)

Submitted by admin 2 on Ср., 13/01/2021 - 21:17
Рудолф Щайнер

Човешката душа живее от инспирациите…

…Също както тялото ни е пригодено към количеството кислород на въздуха, както много други неща в тялото ни са пригодени към условията, които се намират в близост до земната повърхност, така и нашата духовно-душевна същност между раждане и смърт изцяло е пригодена към това, което се намира непосредствено на земната повърхност. И когато човек напълно осъзнава това, ще може да си каже, че както телесно като земен човек не може да живее навън няколко мили далеч от земната повърхност, така човешката душа не може да живее със своето мислене, чувстване и воля при различни от земните условия. Някъде другаде при различни от земните условия, тя би трябвало да бъде организирана като душевно-духовно същество по друг начин. Също както земното тяло с белите дробове би трябвало да бъде организирано по друг начин, ако се намира далеч от земната повърхност, така и човешката душа с нейните мислене, чувстване и воля, както са изградени в земния живот, не би могла да съществува при други условия. Както нашите бели дробове могат да дишат физическия въздух, така и духовно-душевната същност може да вдишва, да бъде инспирирана от субстанцията на разпространената в света духовно-душевната същност. Както белите дробове живеят като вдишват кислорода, както цялото човешко тяло живее от този кислород, така и човешката душа живее от инспирациите, които се извършват, когато се постигне такова по-висше познание. Същото е и с по-нататъшните степени на познанието, с интуицията… Събр. съч. 213, стр. 225 и сл., немско издание 1969 г.

Инспирация на йогата

…Когато йогата диша по определен начин, той иска да изгради предимно чрез физическо-телесната си същност това, което съвременният човек трябва да изгражда чрез душевно-духовната си същност. Като съвременни хора ние стигаме дотам, чрез чисто духовно-душевни упражнения да изградим в нас отгоре надолу силата, която да се вживее като сила на инспирацията в ритмическата организация на човека, както индиецът е искал непосредствено да се вживее чрез йогисткото дишане в ритмичната организация на човека. Той изхожда от физическата си същност, ние изхождаме от духовно-душевната си същност. И двата начина се стремят да обхванат човека в неговата средна система, в ритмичната система… Събр. съч. 324, стр. 75, немско издание 1972 г.

 

Инспирация

 

Инспирация и йога

…Формата и животът на физическия организъм се разбира едва когато човек се издигне до инспирацията. Каквото тогава се изживява, остава напълно скрито за обикновеното съзнание. С обикновеното съзнание то може да се възприеме само когато не се вижда чрез очите, не се чува чрез ушите, не може да се вкуси с вкусовите органи, а когато дишането – вдишването и издишането би станало възприемателен орган, когато във вдишването и издишването бихме имали нещо като възприемане, в което бихме могли да изживеем вътрешно в целия организъм навлизането и излизането на вдишания и издишания въздух. Понеже е така, известна ориенталска школа, като йогизма, преобразува дишането до познавателен процес, метаморфозира го във възприемане. Поради това, че йогистката философия преобразува дишането в съзнателен, макар съноподобен познавателен процес, т.е. иска да изживее в дишането нещо, което ние изживяваме във виждането и слушането, поради това тя действително създава една космология, един възглед, как духовните същества на Космоса действат в човека и как човек се изживява като член на Космоса. Но да се упражняват такива йогистки указания противоречи на тази форма на човешката организация, до която е стигнало западното човечество в съвременността. Такива йогистки упражнения са били възможни за човешката организация само в по-древна епоха и каквото днес се упражнява от йогите, всъщност вече се намира в упадък… Събр. съч. 215 Философия, космогония и религия в антропософията. Дорнах (1922), стр. 54, немско издание 1980 г.

* * *

Когато от гледната точка на инспирацията проникнем ритмичната система, същевременно ще видим как оживяваме стари инстинкти, по-скоро детски вид на висшето познание, както е било в индийската йогистка система, как обаче те трябва да оживеят в напълно свободно-съзнателния човек… Събр. съч. 324 Наблюдения на природата, експеримент, математика и познания от духовното изследване, Щутгарт (1924), стр. 76, немско издание 1972 г.

Инспирация и дишане

…Както е истина, че от раждането до смъртта костите ми принадлежат, така ми принадлежи въздушният поток от момента на вдишването до момента на издишването. Той е също така аз, както моите кости са аз, само азовото съществуване на въздушния поток трае от вдишването до издишването, а азовото съществуване на костите ми трае от раждането до смъртта. Тези неща са различни само по отношение на трайността. Това, което е родено в нас, когато вдишваме, умира, когато издишваме, самото то е наследство от старото Слънце, тогава е било вложено. Инспирацията води назад към старото слънчево наследство… Събр. съч. 164, стр. 83 и сл., немско издание 1984 г.

* * *

…Това, което в нас живее като ритмична система, е произлязло – като изключим всяко човешко познание – чрез мирова инспирация. То е инспирирано (вдъхнато) в нас. Дейността, която се упражнява в дишането, в циркулацията на кръвта, е само нещо, което живее в нас вътре в кожата ни, тя е мирова дейност, също както светкавиците и гръмотевиците са мирова дейност. С нашата ритмична система ние сме свързани с външния свят. Заблуждение е да вярваме, че човек живее само в своята кожа. Той живее като член на онзи свят, който е около него. И от този свят е инспириран образът на ритмичната му система, който стои в тесни отношения с неговите движения… Събр. съч. 204, стр. 42, немско издание 1979 г.

Инспирация и формиращите дихателни сили

…Когато се издигнем до инспирацията, стигаме до силите, които отвън инспирират хората при дишането, те формират човека при дишането и там се преобразуват като изграждащи пластични сили… Събр. съч. 313 Терапията от гледната точка на духовната наука, Дорнах (1921), стр. 159, немско издание 1984 г.

Откъсите са предложени от Нели Хорински

Целият раздел "Съвременно посвещение"