ОТГОВОРИ НА СЪЩЕСТВОТО МЕТОДОСОФИЯ
РОЖДЕСТВЕНСКА КОНФЕРЕНЦИЯ, 26.12.2020 год.,
(първа част)
Въпроси на Анатолий Александрович: Кой е антропософ днес? Какво е антропософия днес? Как да усвоим това, да го изживеем, да го оживим днес, имайки предвид XXI век?
Съществото Методософия (Игор Фишман): Имам възможност да изразя Съществото Методософия, но бих искал да започна като отговоря на въпроса на Сюрен. Защото Сюрен удари не веждата, а направо в окото.
Необходими са нови форми. Не само е желателно, не само е нужно да се засили работата. А старите форми вече са отмрели, те вече практически нищо не дават. Това е тъпкане на едно място. Със старите форми може да се достигнат стари цели.
Антропософията вече е встъпила в своето бъдеще. Бъдещето вече е настъпило. По отношение на това, за което са били подготвяни, на това, за което са били необходими старите форми, и където прекрасно са работели, и са били създадени именно за това, но когато настъпва нов етап, те могат често да се превърнат в спирачка /в пречка/. Макар че, разбира се, миналото не може да си тръгне изведнъж, то продължава да работи още известно време, затова и старите форми още работят, но ако новите форми не навлязат, то бъдещето изобщо няма да настъпи и настоящето ще избухне, защото настоящето се нуждае от бъдещето.
Кои са новите форми, нека сега отворим този въпрос, тъй като това е най-главният въпрос, защото, ако ние го отворим, тогава вече от разбирането на тези сили, от разбирането на новите форми, ще изстреляме и други въпроси.
Рудолф Щайнер казва, че в бъдеще нито един сериозен въпрос няма да бъде решен без дълбокото общуване с починалите, с Ангелите и с висшите Йерархии. И това бъдеще, това не е някакво отдалечено бъдеще, това не е Шестата културна епоха, там това няма да се случва, разбира се от само себе си, това бъдеще е започнало сега, то не започва, то вече е започнало и затова се нуждае истински от адекватно отношение към самото него.
И за това тази форма, в която преминава конференцията или би искала да премине – във формата на мистерийна драма, имаща пряка приемственост от старите мистерии, които още в гръцкия свят са се играли чрез мистерийния театър, където артистите на сцената не са играли роли, а действително са отстъпвали ролите на висши или нисши същества, или всякакви други същества. Те отникъде са нямали партитурата, не им е било нужно да разучават своите роли, а чрез тях действително са говорели висши същества и затова на сцената се е разигравала мистерия, на сцената се е създавало такова култово пространство, практически както и в храма. Там физическото пространство се отдръпва и пристъпва духовната реалност. Там действително са били визуализирани Боговете. Защото мистерийният театър е бил фактически пренасянето на древните мистерийни храмове по-близо до народа.
Такъв подход се нуждае от присъствието на Аза и размиването на границите между световете. За това не е случайно, че артистите в мистерийния театър никога на излизали със собствените си лица, за да не развали човешката мимика преживяването на Боговете и другите невидими същества, те задължително са били с маски. Това е имало значителна роля в това общество.
По определен начин това започва да се възвръща, разбира се, не в тези форми, защото епохата на съзнателната душа се нуждае от различни подходи и друго присъствие на Аза пред висшите същества. Но от друга страна, разликата се заключава в това, че ако тогава границата между духовния свят и материалния свят все повече е нараствала, докато мистерийните места и непосредствените проявления на Духовния свят не изчезнат от физическия план, то сега тази граница се открива все повече и повече.
Ако хората не възприемат, че границата се отваря, отстъпват в ужас от нея, защото границата – това е фактически Прагът. Хората фактически започват да отстъпват, къде? В подфизическия свят. Тоест, физическият свят неизбежно отстъпва към подфизически. Той става или духовен, или подфизически.
Ако това се знае, тогава може да се разбере, че и нашият живот трябва постепенно да се сакрализира, т.е. ние в нашия живот трябва все повече и повече да се съобразяваме не само с обичайния разсъдък, но и с водачеството на Духовния свят. И по какъв начин, без човек да е посветен, ясновиждащ и без да има ред нас посветен, какъвто е бил Рудолф Щайнер, хората, въпреки това могат с по-голяма или по-малка нормална достоверност /истинност/ да работят с Духовния свят и в същото време да не загубят ума си, в същото време да не се карат, да не водят битки, защото всеки ще ти говори от името на Духовния свят, и опитай се да възразиш, а той ти каже – „това го казва Архангел Михаил“. Какво може да се направи тук!
Затова има определен скептицизъм и недоверие – те са разбираеми, те са оправдани, те са даже необходими, но преди всичко е нужна определена решителност да се изработят мерки, да се изработят методи, по какъв начин може да се достигне и тук, пряко общуване с Духовния свят, такава степен на достоверност, която като цяло присъства и в обичайното общуване между хората. В крайна сметка в обикновените отношения всеки човек може да лъже, всеки може да има камък в пазвата си, да има някакви тъмни мисли. В крайна сметка, въпреки това животът ни е изпълнен с колосалното недоверие един към друг. Ако двама бизнесмени седнат на масата за преговори, от самото начало човек си мисли - как ще ме метне, - а понякога - и как бих го метнал. Още не са започнали преговори и мисълта вече е налице. Следователно в обикновения живот няма доверие, естествено, откъде да го има и тук?
Но въпреки това, в тази област, със създаването на подходящата атмосфера, подходящата обстановка, която може да се нарече мистерийна обстановка, която се създава с помощта на специално настроение, е каквото се опитахме да направим. Звучеше музика на сферите.
Медитацията, свързваща ни с потока на времето, свързваща ни с висшите Йерархии, самият стремеж към поставянето на цел, самият стремеж към висока летва, да, летвата е много висока, но тя е такава, каквато трябва да бъде в момента, не може да бъде по-ниска, ако скачаш на по-ниска летва, то тогава не е нужно да скачаш. Защото все едно това до нищо няма да доведе. Даже това е най-ниската летва, към която си струва човек сега да се насочи.
Цялата тази атмосфера създава съвършено различен характер в субстанцията на вътрешното пространство, дори и ако то се намира вътре във виртуалното пространство. В определен смисъл това до известна степен се усложнява, а в определен смисъл се улеснява. Огромният брой физически пътувания, които участниците би трябвало да реализират от различните страни, за да се съберат заедно, да мислят за храненето, за настаняването, за хотела, за зала и за другите условия, свързани с физическото ниво по чудесен начин стават ненужни, и ние сме поставени като че ли в Духовния свят. Тук също действа един много важен закон, при който Духовният свят и подфизическият свят се явяват симетрични.
Ако във физическия свят с цената на огромни усилия се създава възможност нещо да бъде одухотворено, то след това веднага преминава на нивото, което се явява симетрично. Одухотвореното виртуално пространство по своите качества не се явява едно ниво по-високо, да кажем от физическото пространство. То вече се явява Духовно пространство. И затова не трябва да се подценява този огромен дар, когато ние фактически се преместваме в Духовния свят и работим, практически в съзнанието на посветените, които са извън пространството, а понякога и извън времето всички се събират и имат мистерийно преживяване, което формира бъдещето. Бъдещето се формира от такова събиране на посветени, в което те приемат сили от още по-високо стоящи от тях същества.
Хората сега са длъжни, просто трябва да достигнат до това ниво. Те изобщо нямат никаква представа за него. Новите форми са, които възникват, когато отделни хора имат възможност да се концентрират върху отделни духовни същества или т.нар. починали, както ги нарича Рудолф Щайнер, защото живите, са също т.нар. живи. Границата между тях е много нестабилна, и кой е повече починал, а кой повече жив, това е неясен въпрос. Именно благодарение на концентрацията върху определен обект от Духовния свят сега вече напълно може да възникне истинна връзка с Духовния свят, истинна именно благодарение на съблюдаването на определени условия.
Това, разбира се, няма нищо общо с медиумистичните сеанси, със спиритизма, с мъгливата мистика, където се случват различни феномени и хората изобщо не разбират нито кой е това, нито какво е това, те са просто хипнотизирани, съзнанието на медуама трябва задължително да се понижи.
Това не е свързано с понижение, а с повишение на съзнанието, нужно е съвсем неголямо повишение на съзнанието, за да навлезе в него Духовната реалност. Чистотата на помислите, добрата воля и самата обстановка, за която току-що говорихме, също позволява да се повиши съзнанието. И тогава навлиза Духовната реалност. Това не би трябвало да е нещо необичайно, трябва да се влива все повече в ежедневието на хората и да стане нещо естествено.
Ако това не се случи, то тогава вече без знанието на хората, в тяхната воля, в техния живот ще навлязат и вече навлизат в човека с пълна мощ потоците от адски сили, които ще уловят всичко и всички. Това се случва без всякакви усилия, случва се от само себе си. Естествено, че Духовните сили, настоящите правомерни Духовни сили, никога не действат срещу волята на човека и дори обратно, нужно е да се направят усилия, за да се контактува с тях. А тези сили (низшите сили), обратно, захващат се и е нужно да се приложат огромни усилия, за да не се прави контакт с тези низши сили. Но никакви усилия няма да са достатъчни, за да не се стигне до контакт с низшите сили, ако не се влезе в контакт с висшите сили, защото тези низши сили – те също са йерархически същества, само че паднали. И разбира се, те са по-силни от човека, разположени в обикновеното, всъщност, в сенчестото съзнание, откъснато от Духовния свят. И затова тъмните сили по всякакъв начин искат човекът, не дай си Боже, да не би да погледне в посоката, от която има нужда. Защото, ако оттам дойде помощ, то всички техни усилия ще се окажат празни и безполезни.
Затова, така както е изградена конференцията, под формата на Рождественско мистерийно действие – това е, може да се каже, опит да се създаде образец на бъдещата култура на комуникация: хората между себе си и с Духовния свят. Комуникацията между хората може да бъде продуктивна само в този случай, ако те не просто изразяват своите мнения, защото могат да се изразят и сто мнения, но всички те ще бъдат като пясък, няма да значат нищо, но ако мненията на хората се изпълнят, просветлят, одухотворят от духовните сили, които са поканени със специални усилия и пълновластно влизат в тази комуникация между хората. И тогава хората имат с какво да се свържат.
Разбира се, с всички необходимо предпазни мерки, за да не се допуснат подмени, злоупотреби, манипулации, от това, разбира се, никой не е застрахован, че в този кръг ще пробият хора на злата воля, които ще се опитат да го използват за свои цели, ще имитират връзка с духовния свят, но всъщност ще се случи обратното и това ще се случи толкова харизматично и толкова мощно, че никой няма да изрече и дума, защото те ще назоват имената на духовните сили.
Следователно не бива да има екзалтация, не се прави по древния начин, където чувствата са в най-голямо възхищение и благоговение, всички просто слушат какво се случва, какво правят древните храмови свещеници и никой не може да каже нищо, защото те не са имали съзнателна душа, която да може да каже нещо в присъствието на висши същества. Но тогава това се е пазело от самите посветени, въпреки че пробивите на тъмните сили вече бяха започнали, тъмните сили заменят храмовете, духовните сили напускат и тези места са заети от тъмни сили.
И постепенно човешката цивилизация е била толкова пленена, защото първоначално е била построена от центровете на мистериите. Абсолютно всичко, което е в света, е изградено от центровете на мистериите. След това, когато центровете на мистериите изчезват или биват иззети, контролът се взема от тъмните сили.
Но тук, за да не се случи нищо подобно, е необходимо да се култивира елементарен здрав разум и тези принципи на свобода, равенство, братство, да бъдат поставени на тяхното място. Ако това се култивира, никой „фюрер“, никой нападател няма да може, използвайки това, да завладее властта над съзнанието на други хора и, разбира се, всички хора сами трябва да носят отговорност за това, за да не попаднат под лошо влияние и да разберат, че духовните сили като че ли не присъстват сред тях, така или иначе, в крайна сметка всеки е отговорен за живота си, за съдбата си.
Духовните сили идват да си сътрудничат, но те не приемат, не освобождават хората от пълната им отговорност за случващото се, а напротив помагат да се изпълни тази отговорност по най-добрия начин.
Следователно изглежда, че новите форми ще бъдат изградени върху това, че те все повече и повече ще приемат контакт, взаимодействие, съзнателна комуникация с висшите същества - това е вертикална комуникация. И това ще запълни хоризонталната комуникация, когато хората вече имат истински опит от това, което обсъждат, те могат да вземат подходящи решения. Самото вземане на решения все още зависи от хората. Духовният свят не поема отговорността за вземането на решения, той просто дава възможност да се преживее истинността по отношение на обекта за вземане на решения. Това е първото нещо, което бих искал да кажа. Защото това обяснява защо всъщност е възможно да се води продуктивен диалог в тази форма. Защо например е възможно да се отговори на въпроси в тази форма. Отново, от тези нови форми на комуникация и взаимодействие.
* * *
Сега нека се опитаме да отговорим на друг въпрос чрез същата форма, който въпрос Анатолий Александрович зададе за антропософията. Всъщност до тук това беше частичен отговор и на този въпрос. Цялата човешка култура се нуждае от нови форми, но преди всичко те се раждат вътре в антропософията. Защото неоплодената антропософия или извън антропософията, това означава пълна незащитеност от духовния свят, и едва ли ще работи в продуктивна форма. Разбира се, може да има някои отблясъци, да се излеят там някакви пръски, нещо, което хората не приемат от духовния свят, може да проникне там, например, методът на интуитивна драма се е родил от метода на подреждане, който Хелингер е създал. Това се е случило в рамките на практическата психология, където е познато нещо като ролеви игри, психодрама. Но без съзнателно съотнасяне с това, което е, разбира се, той е напълно опасен и ако първоначално е бил вдъхновен от духовния свят, то по-късно неизбежно ще бъде прихванат от по-ниските сили.
При антропософията всички тези методи поемат задължителните защитни сили, защото хората в пълно осъзнаване могат да знаят, ако не го правят, но поне могат да го направят и могат да знаят какво правят. Следователно, за антропософията можем да кажем, че тя е длъжна да стъпва в бъдещето. Първо, ако не стъпва в бъдещето, тя няма да помогне по никакъв начин на човечеството и няма да изпълни мисията си. Всичко, което се е случило през първите 100 години на антропософията, може да се каже, че е било полагането на основата. Р. Щайнер казва в кармичните лекции, че новият импулс за антропософията трябва да дойде още в края на 20 век. Но всъщност, ако вземете целия живот на Антропософията от 1902 г. насам, той е почти 100-годишен, това е необходимата основа, на която можете нормално да работите в духовния свят.
Вътре в антропософията и така има Път, описан чрез „Как се постигат познания за висшите светове“ или Пътят, преминаващ през 19-те урока от Първи клас. Какво е особеното сега? Какво специално идва сега? Какво се случва сега? Това някакъв друг път ли е?
Не, това все още е същият път, но това, което до момента е описано под формата на принципи, сега трябва да бъде преосмислено под формата на методи, тоест как точно да се приложи на практика. От една страна, това е конкретно във вътрешната работа. И от друга страна се появява напълно колосална нова област за това как да се осъществят постигнатите познания във външния свят, това е съвсем друга област, която всъщност се нарича методософия. Като цяло методософията би включвала в себе си и двете. А методологията на самата антропософия, онези методи за разширяване на съзнанието, описани в „Как се постигат познания за висшите светове“ и практическото прилагане на тези методи, знанията, постигнати във външния свят, са напълно различни.
Именно това е започнало да се изработва в много отношения в методологията, която се е развила от 50-те години и точно към края на века е достигнала своя разцвет, за да премине в методософията, като бъде оплодена от нея. Следователно съвременният антропософ - това вече не е просто изучаване на антропософията. Антропософията е предният план на света, така да се каже. И ако до определен момент това беше достатъчно, поне когато през 1919 г. започна мощното движение за социална троичност, и имаше шанс да се направи антропософското разбиране за социалния живот достъпно за повечето хора, опитът се провали, макар и само поради мощното противодействие от страна на социалистите и от страна на националсоциалистите в Германия.
И в останалия свят това също не доведе до нищо. Но тогава, може да се каже, това беше първият опит… той трябваше да научи много, но той не беше задължително да успее. Сега е дошло времето, когато това вече не трябва да е опит, а трябва да е достигната реализация, в най-висшия смисъл на думата.
А сега не може дори да става въпрос за това, че антропософията може някак мощно да изпълни света, невъзможно е дори да се мисли за това. Дай Боже, само да не я забранят. В света се наблюдава обратната тенденция. На някои места валдорфските училища са забранени, антропософските клиники са затворени, ето как неусетно, тихо се случва унищожаването дори на онези незначителни кълнове на Антропософията, които по някакъв начин са поникнали някъде от онези времена, които, може да се каже, са кълнове на Първия импулс на Антропософията. През тези 100 години Първият импулс трябваше да се врасне в цялата цивилизация, да я оплоди. Вместо това има малки жалки кълнове и те са унищожени навсякъде.
Следователно съвременният антропософ не може да бъде на нивото на знанията, идеите, волята и стремежите отпреди век. Защото днес са дошли напълно различни инструменти и други възможности, които правят възможно това, което не е било възможно преди 100 години. Ако е възможно, тогава е необходимо. Ако преди 100 години можеше да се направи, а можеше и да не се направи, можеше да се получи, но можеше и да не се получи, сега не може да не се направи и не може да се провали. Разбира се, тези нови методи по никакъв начин не отрицават изучаването на антропософията. Това само по себе си остава непоклатима основа. Но трябва да се казва отново и отново, това абсолютно не е достатъчно.
Ако не се предприемат следващите стъпки, хората ще бъдат лишени от това. Това, което Оруел описва, че ще бъде въведена полиция на мислите. Или фактът, че Докторът (Рудолф Щайнер, бел.пр.) казва, че в определен момент от САЩ ще дойде негласна, а след това и гласна забрана за всякаква духовна мисъл, тогава това, разбира се, се отнася първо за Антропософията. Тоест, с помощта на сензори ще бъде възможно да се види дали човек има забранена мисъл, това ще се счита за углавно престъпление. Ако светът е пренебрегнат, то както пренебрегваната болест тя в крайна сметка води до ужасни и остри форми.
Следователно сега е точно моментът, в който няма такива забрани и заниманията на Антропософията не са углавно престъпление. Сега е моментът, в който трябва да се възприемат нови методи, които дават на хората подходящата сила, първо, в познанието, на второ място, в съвместната организация и на трето, в ефективните съвместни социални действия. Това са и трите стълба. Познанието, съ-организацията и комуникацията, и ефективните съвместни социални действия днес са лицето на съвременния антропософ. Така може да се отговори накратко на този много сериозен въпрос на Анатолий Александрович.
* * *
Въпрос: По отношение на нашите групи, които сега работят по Skype, доколкото в работата, тематиката на тези групи са балансирани между теоретичната част и разбирането на това, че теоретичната част не може да бъде напълно разбрана, ако практическата страна не е в същата степен, пропорциите се допълват - тогава можем да четем само по съвременен начин класиката на Антропософията?
Методософия (Игор Фишман) Отговор: Друг страхотен въпрос. Да, много е важно не само външният свят да отправя призив към човека, към антропософите, не изобщо към човека, а към антропософа, към антропософската общност, към същността на антропософията, и да отправя призив за помощ. Не само това е важното, но и фактът, че вече не е възможно да се четат антропософски книги, като просто се седи спокойно на мек комфортен стол, с чашка кафе. Това не е част от потребителския свят, така че човек да може просто да задоволи и материалните потребности и, ако той има духовна нужда, с помощта на антропософия я задоволява. Не, разбира се, егоистичните нужди на личността, на двойника, задоволяването на някакво любопитство тук могат напълно да се появят, но това удовлетворение от истината, дълбоката жажда на Душата, заради която човек е дошъл на този свят, той е дошъл от Духовния свят и там в Духовния свят има мъдрост.
Р. Щайнер казва за това, че ние буквално плуваме, плуваме в океана на мъдростта. Следователно, ние не идваме тук за небесната мъдрост. Точно така, четейки антропософия, както сме дошли тук голи, боси, сякаш така и ще се върнем обратно. Именно сега антропософията може да бъде напълно разбрана само в практическото приложение. Цялостната пълнота на антропософията не се съдържа просто в книгите. Все повече и повече ще откриваме, че книгите съдържат не толкова отговорите, колкото въпросите на Висшите йерархии към тези хора - михаиелитите, които са пратеници на Висшите йерархии във физическия свят, така че те да могат да се потопят, но не и да се разтворят като захар в чаша чай, запазвайки своята индивидуалност, запазвайки мисията си в него и потапяйки се в ариманическите материални условия, да разкрият пред Висшите йерархии онези тайни, до които те просто нямат достъп.
Антропософията днес е осъществяването на медитацията, която Рудолф Щайнер е дал на най-близката си ученичка Ита Вегман, в която той казва, че хората трябва да отворят за Йерархиите тайните на зелените демони, които царуват в този свят, дошли тук от долните светове. И трябва да дойде моментът, когато това пълно господство на царуването на тези зелени демони на Земята ще изчезне, казва Р. Щайнер в тази медитация, и то точно за своята ученичка и именно във връзка с нейната специална мисия, която е точно свързана с естествено-научнната насоченост и с медицината.
Следователно, просто да се получат знания за духовните светове от висшите йерархии чрез антропософските книги е абсолютно недостатъчно. Това е само предварителен етап към факта, че бидейки в челните редици на познавателната сила на Висшите йерархии със своята сила, според техните инструкции, изпълнявайки тяхната мисия, трябва да се влезе в този свят в конкретна, практическа дейност, именно въз основа на факта (във връзка с това, с което започнахме), че светът отправя призив към хората за своето спасение, че хората трябва да осъществят в света цялостно одухотворяване на всички цивилизационни процеси, абсолютно всички, и социалната реалност. Защото антропософията дава импулси за абсолютно всичко, до най-малкия детайл.
Но точно осъществявайки това, сме изправени пред неразрешими проблеми, ако нямаме основа и нямаме нови методи. В хода на решаването на тези проблеми се развиват нови знания, които не се срещат в нито една книга, което вече е донесено от човек като десета Йерархия. Всички останали знания се развиват от деветте Йерархии. Това е безценно Знание, това е завършеността на йерархичния Космос, изпълнението от човека на неговата мисия, това всъщност е мисията на Антропософията, също като завършеност на най-висшето космическо йерархично същество на Небесната София. Следователно, тя може да бъде преживявана като невидим човек сред нас, защото това е човешката завършеност на най-висшето йерархично същество. Така и хората ще станат завършеност на дейността на Висшите йерархии и само тогава Антропософията напълно, първо, и само в този случай Антропософията ще стане успешна, въздействаща в света. Невъздействащата Антропософия – това вече не е Антропософия или това е старата Антропософия, това е вече предварителна степен на Антропософията.
Разбира се, човекът в своя живот трябва да премине през основния филогенетичен закон. Онтогенезата повтаря филогенезата. Човекът в хода на своя живот трябва бързо да премине всички предшестващи стадии, но да не забие на тях. За съжаление, сега ние имаме тотално забиване на предишните стадии, и даже стоенето на тези стадии се смята за огромно достижение. Но въпреки това, то е безкрайно малко, нужно е бързо да се преминат и да се навлезе в активност. Затова може би не е небезоснователно наблюдението, че в някои групи, в които е бил Анатолий Александрович, има диспропорция между изучаването и реализирането, че изучаването още не е достигнало такава степен на насищане в тези групи, за да се слее напълно със света.
Разбира се, има плахост, разбираемо е, да влезеш в чужд свят и да излезеш от него с нещо чуждо, даже за антропософа. Но това вече е въпрос на морална техника. И е възможно, именно с тази конференция ситуацията да се промени по кардинален начин. Този студ и недоверие. Защото недоверието е напълно оправдано, тъй като не се знае кой с какво ще навлезе, никога не се знае кой в какво ще се вторачи /вманиачи/. Не трябва сляпо да се приема нещо ново, разбира се то трябва да премине през много сериозна проверка. Новото трябва да бъде отхвърлено, това е правилно, но от друга страна – новото трябва да бъде също толкова силно и толкова убедително, за да не се обвиняват всички наоколо, защо не ме приемат. Значи нужно е укрепване!
Тази забележка на Анатолий Александрович може да се разбере по такъв начин, че това ново нещо да е все още слабо, твърде слабо, за да бъде убедително в очите на старото. Но отново, може би точно сега, в хода на тази мистерия ще се случат две неща. И новото ще укрепне и ще се придобие моралната техника за това как правилно да се представя, за да не се съмняваш, а преди всичко да станем към него малко по-снизходителни.
* * *
Въпрос от Владислав: Новата форма – това нова ролева игра ли е?
Съществото Методософия (Игор Фишман): Няма да я наричаме ролева игра, за да не се обърква с разни психологически неща. Това вече е влязло в културата на новия Антропософски Импулс като Интуитивна драма. Но това е само мъничък фрагмент от цялата онази обширна култура, която като цяло може условно да се нарече Методософия. Методософията е цялостно разкриване на това как човек, заедно с Висшите йерархии, може да осъществи социалната практика и не въобще и просто така, а във всяка конкретна ситуация. Всяка конкретна ситуация поставя загадка пред човека от „зелените демони“ и други същества, и как да се реши всяка конкретна ситуация от гледна точка на Висшите йерархии според Космическите закони. В това е Методософията.
Това е определен сбор от методи, неслучайни, които са подредени също по космическите закони, които дават възможност точно толкова съзнателно, както примерно опитният антропософ може да отвори „Тайната наука“ и достатъчно дълбоко да преживява това, което е било на Древното Слънце, в този или друг негов период, и да изпитва от това определено удовлетворение и да изпита чувството за истина.
По същия начин, със същото чувство за истина и изпитване на удовлетворение, може да се изгради социална практика, а не само четене и дискусия. Следователно, това е колосално разнообразие от различни методи, един от които е Интуитивната драма. Но това е капка в морето, която вече съществува. Както вече казах, през 1924 г. Р. Щайнер с огорчение казва, че цялата съвременна култура, научният свят хилядолетия са се сблъсквали с най-дълбоките загадки и вярвали, че никога няма да бъдат разрешени. Учените, имайки в душата си истинско научно търсене, искат да открият тези така наречени вечни загадки за човечеството.
И тук на Земята вече повече от 20 години съществува Духовна наука, която е толкова строга, колкото и материалната наука, нейните критерии за строгост са не по-малко. Също не по-малко толкова надеждно и строго разкрива тези загадки за човека и човечеството, така че хората вече не се нуждаят от тях. Цялото човечество сляпо и глупаво преминава покрай най-голямото откровение и най-голямата ценност, която би могла да промени живота на всеки човек и на цялото човечество.
И какво се е случило с човечеството, което е било лишено от това наследство, от този велик дар на Духовния свят, Антропософията, виждаме през XX век. Сега ситуацията е подобна, дойде Вторият импулс на Антропософията, дойде не по-малко, огромно наследство, за което цялото човечество не иска да знае нищо, то и не може да знае за него, но съществуващата Антропософия трябва да познава като традиция. Можем да кажем, че традиционната Антропософия мечтае за нещо. Всеки традиционен антропософ казва: да, знам много за света, но не знам как да действам в него. Всеки сериозен и честен антропософ, корифей на Първия импулс на Антропософията, казва тези думи. Чували сме ги неведнъж. Но когато става въпрос за това, което вече е известно, как да се действа, тогава интересът към това веднага изчезва. Защото знанието как да се действа е тъждествено на факта, че човек е поканен на Прага. Възможно е да се изучава изцяло и до Прага, на удобен стол или не, но при всички случаи това се случва преди Прага. А социалното действие неизбежно води човека до Прага и отвъд Прага. Това е, разбира се, страшно.
По същия начин научният свят категорично не искаше да се задълбочава в Антропософията дори по най-малкия начин, защото като цяло това е импулсът на Академията в Гондишапур, който беше получен от двойниците на хората, а те всъщност са титулувани учени. Това не касае Анатолий Александрович, той е титулуван учен, запазил в душата си честен, дълбок, искрен стремеж.
И затова, когато двойникът влезе в контакт с Антропософията, се случва, както е казал някога Щайнер, когато е било необходимо да се доведе Антропософията до един учен,: „Не, той няма да чуе, аурата му е твърде тъмна“. Така че вече е било ясно преди началото на разговора, че разговорът няма да се получи. И тук, за ужас, се случва нещо подобно.
Ако в основата е личността на човека, значи неговият двойник, възприета е Антропософията в нейния Първи импулс, тогава този човек категорично са отдръпва от Втория импулс, даващ му колосални възможности за практически постижения, остава напълно невъоръжен, но и защото се страхува вътрешно да не загуби себе си. Като учен той естествено ще загуби себе си, ако влезе в контакт с Антропософията, всичките му постижения, статутът му веднага ще паднат, тъй като всичко това веднага се обезценява, изведнъж той се оказва първокласник, а това не е много приятно. Така че и тук да си първокласник не е много приятно, но понякога може да се окаже необходимо, жизненоважно.
Превод: Дорина Василева
Статии на Игор Фишман, преведени на български език:
"Кой, как и защо открадна името Валдорф" - първа част, втора част
"Антропософски лекарю, излекувай се сам!" - първа част, втора част
"Антропософско разглеждане на феномена - "отлъчване" от АО"
* * *
Негови статии и книги, публикувани в руския сайт Библиотека на Духовната наука:
- Моральная техника антропософского форума
- "Великая октябрьская" михаэлическая революция 2017 года
- Искусство и метод Христиана Розенкрейца в XXI веке
- Сумма методософии (DOC, 247 Kb)
- Преобразование реальности посредством игры. Часть первая (DOC, 438 Kb)
- Основание социальной алхимии (DOC, 579 Kb)
- Сумма методов (DOC, 580.5 Kb)