Споделено от Дарина Шентова: СВЕТИ НОЩИ (2)

Submitted by admin 2 on Нед., 03/01/2021 - 18:17
Катедрала

СВЕТИ НОЩИ

„Девета нощ от 1-ви към 2-ри януари – време,когато кармата може във всички отношения да се насочи по нов път…“ – Рудолф Щайнер

ЗА НЯКОИ ДУМИ,

изразяващи състояние: изправеност, заедност, възобновяване

Въведение:

От 15-ти век насам чувството за индивидуалност е нещо ново.

Постепенно, с развитието на Съзнателна душа, към 19-ти век и все по-силно днес то често преминава в усещане за самота, самотност.

Може да си единак...Може ли в глутница да бъдеш единак?

Като единак едва ли познаваш самотата. Единакът е самата самота.

Самотникът е чужд на максимата единение: един-е-ние.

За да постигнеш един-е-ние ще трябва да познаеш в себе си Духът.

Да разгадаеш паметния надпис „Човеко, себе си познай!“...

Да преминеш от отделност към заедност.

Намерение:

Ще се опитам да предам съвсем компактно поредицата от събития, довели до изживяването заедност. От отделност към заедност.

През 2002 год.  като част от холандска група планирахме поклонение в Шартр.

Можехме ли поне донякъде да попием духа на платониците, обитавали това свещено място през 11-ти век с мото ORA ET LABORA*, идвайки от България, където още през девети век царският син Симеон и Константин-Кирил Философ са растели със знанията от двете нива квадривиум и тривиум в Магнаурската школа, по-късно потънали в забвение.

В метаморфозата на седемте свободни изкуства, изучавани в тези школи, танцът ще бъде най-висшето изкуство, превръщайки се постепенно в истински възвишено социализиращо умение. Ще минат еони преди да сме го овладели.

Сега всичко това би могло да бъде само предусещане...

В групата от над двадесет души българите бяхме по-малко от една пета.

Предстоеше приобщаване или напипване на танца.

Изпълнение:

Равното поле околовръст бе брулено от силен февруарски вятър. Пристигнахме в стара запусната каменоломна на осем километра от града, където е бил сечен камък за строежа и с песен пренасян, трупан, зидан, за да се вдигне катедралата.

В готическата катедрала богомолците са се усещали в съобщност под кулите, насочили в небето остриета. Само в съобщност, понесени от звуците на органа и звъна на хора биха могли духовно да се приближат към иначе недостижимите божествени селения.

Водачът ни извади навито на руло въже стотици метри и почнахме да го опъваме.

Задача: да очертаем всячески под напора на вятъра физически и чувствено-мисловно нова, своя катедрала...

Катедралата многократно била опожарявана, а френските революционери от 1789 год. почнали да събарят статуите, за да я разрушат изцяло. Само това, че после с години не би могло да се разчисти и оправи пътя, ги спряло.

Тя разполагаше с тайни подземия, тунели и входове под криптата.

Задача: да се отправим надълбоко под земята...

В задружна стегната процесия с ноти и свещи в ръце, пеейки химни, крачехме в тъмнината - и след среща с Мадоната, издялана от крушово дърво, поглеждахме към кладенеца, ритуално осветен още от келтски и друидски времена... после обратно – дали вече в тишина или все още с песен?...

Водачът ни разказал на управата за нашата международна поклонническа група и със специално разрешение отместихме пейките на богомолците, за да открием черните очертания на плочките на Лабиринта – символ на мозъка, където се раждат и се лутат мислите - загатнато още в мита за Тезей и Минотавъра...

Задача: да го обходим поединично в медитация...

Среща - в центъра под купола на медната Венера...

 

Лабиринт

 

Настроение:

Колко още мигове в общуване и такт, в налучкванеби могло да бъдат предмет на други разкази... Но защо тогава някак ми се стори, че сме пренебрегнати точно като българи, защото сме българи? Обърнах се към водача разтревожено, жалвах се, че сме оставени на заден план, а той ми отвърна: защо да бия толкоз път с вас, ако ще ви деля...нали съм тук да бъдем заедно в името на нещо висше?

Това  ме успокои, премахна моята предубеденост, която в този миг ме задръстваше – бяхме четирима в групата, по-малко от една пета между всичките! По-късно щях да обгръщам в спомен, в песен, съвместно преживяното:

ПОКЛОНЕНИЕ

Together we stand, divided we fall*

                                         Pink Floid

Заедност я няма в речника, приятелю.

Отделност също не може да се намери.

Къде сме сега, приятелю?

От отделност към заедност.

 

Такава душа – нова катедрала в полето на Шартр -

изграждахме - и с колко болка -

прекроявахме пространството,

теглейки, опъвайки въжето в спор с вятъра,

 

после обръщайки назад не друго –

а времето в Подземието,

 

дордето в утрото обходим

 с мисли свои Лабиринта

две стъпки напред една назад -

 

и събрани -

в центъра под купола с медната Венера -

да поемем

Христовата любов в душите си...

 

Разпнати сърца

разкъсани в Отделност

дордето се сберат отново

изправени във Заедност...

 

Думите са нищо

в сравнение с това, което е зад тях, а то е –

от любовта затоплена изправена

коленопреклонност.

15 април 2002

След няколко години предстояха парламентарни избори в родината.

От един огромен плакат ме плесна образът на славен кандидат с призив заедност!... отсега нататък нямаше как думата да не бъде в речниците…

А съвсем наскоро, в току-що изтеклия декември 2020 год., почетният председател призова да не потъва думата в забвение; почетният председател пак призова за свобода, единство, заедност!...

Как играта на мисъл, чувство, воля се приземява...

-------------------------------------------------------------------------------------------------

*молитва и работа

**Заедно стоим изправени, разделени падаме. – Пинк Флойд

Дарина Шентова

3.01.2021 год.                                                                             Следва!