Нека разграничим три момента в терапията:
а. Диагноза
б. Избор на терапия
в. Терапевтичен метод
а. Диагноза
Основното при всеки отговорен избор на терапия е диференциалната диагноза. При антропософски ориентираната психотерапия това означава диагноза, която обяснява симптомите, правейки разлика между нарушенията в дейността съответно на аза, на астралното тяло, на етерното тяло и на физическото тяло.
Докато появилият се болестен процес е все още само в областта между азовата организация и астралното тяло (казано иначе: между духа и душата), се препоръчват общи душевно-хигиенни мерки, конвенционална терапия и арт терапия.
Ако психическият проблем е довел до трайно нарушаване на жизнените процеси (етерното тяло), тогава органите трябва да се лекуват с медикаменти. В контекста на тази книга, имаме предвид лечение с медикаменти от гледната точка на антропософската медицина.
Лекарственото лечение е основното лечение в случаите когато хроничното разстройство на етерното тяло е довело до промени в анатомията на органите, като например, възпаление или дегенерация. Тук психотерапията има ефект само тогава, когато функциите на органите започнат вече да се възстановяват.
За подобна диференциална диагноза се изисква завършено медицинско образование и освен това, също толкова цялостно обучение в антропософска медицина. При някои форми на най-леки неврози, психолог, обучен в антропософска психотерапия, би могъл сам да избере подходящата терапия. И все пак за него е добре да поддържа приятелски връзки на сътрудничество с антропософски лекар, с когото да обсъжда съмнителни случаи и при когото да може да препраща клиенти/пациенти. С помощта на такива консултации диференциалната диагноза може да се получи.
б. Избор на терапия
Ето няколко възможни терапии: терапия чрез индивидуални беседи, чрез участие в няколко групови беседи, или чрез посещаване на терапевтични лечебни сесии през уикендите, или постъпване в лечебно заведение за няколко седмици до три месеца. Към тях почти винаги се препоръчва някаква форма на художествена терапия: лечебна евритмия, рецитиране, рисуване или моделиране с глина.2 В много случаи ще се наложи да се помогне с допълнителни подходи като учебни мероприятия и дори работа в градината или в някоя ферма.
Веднъж щом бъде избрана терапията и бъде изготвен предварителен план, избраните форми на терапия трябва да бъдат приложени. На практика преминаването от първата фаза към втората става постепенно. За диференциалната диагноза се изисква подробна анамнеза, която сама по себе си помага на клиента да започне да осъзнава някои елементи от собствената си биография!
Разговорите с цел поставяне на анамнеза изискват от терапевта висока степен на широта в мисленето и емпатия при контакта му с клиента. Докато изслушва анамнезата, терапевтът прави разлика между две неща: от една страна, оплакванията и събитията, които са свързани с житейската ситуация, и които разкриват известна връзка с кармичната ситуация на клиента, а от друга – оплаквания и събития, свързани с личните решения и избор на клиента, които показват какви са неговите цели.
Ако стане дума за страдание, можем да поговорим за необходимостта да се приема кармичното минало, което всъщност определя каква ще бъде началната точка в разгръщането на настоящия ни живот. Тук влизат наследствеността, условията на възпитание и тези в дома на родителите ни, приятелите в училище и всички значими събития до 20 годишна възраст. Всичко това е било предварително “планирано” от висшия ни аз. Да имаш налагащ се баща или майка не се дължи на несгода идваща отвън, а ние сами сме ги търсели, за да можем да излекуваме стара карма чрез преодоляване на съпротивата, и по този начин да осъществим развитието си в посока към бъдещето. Може постепенно да започне едно осъзнаване за това, че “Аз съм съдбата си” – т.е. “тя ми принадлежи така, както ми принадлежи моето тяло и моето самосъзнание. Безсмислено е да се боря против това, защото това е битка със самия себе си. Ще трябва да приема “какъвто-съм-сега” като начална точка на един път на развитие.” Можем да направим сравнение с влизането във владение на действащ магазин – в началото, след приемането на магазина, имаме активи и пасиви. Няма смисъл да отричаме пасивите. Фактът, че съм се родили, означава, че висшият ни аз е поел бизнеса, заедно с активите и пасивите му. Има смисъл просто да се запитаме как, при наличните активи, можем да се заемем с евентуалното погасяване на пасивите. Тогава си даваме сметка, че старите пасиви се преодоляват, но едновременно с това се образуват и нови. Когато осъзнаем, че сме в непрекъснат процес на развитие, при който настоящето представлява само отрязък от един дълъг път, а хоризонтът все повече се отдалечава, тогава вече сме постигнали първия успех във фазата на анамнезата, в който вече има елементи на терапия.
Едно от главните условия е да се преодолее самосъжалението. Това се съчетава с един начален поглед към бъдещето - отначало само към близкото бъдеще – от няколко дни или седмици, – което постепенно да доведе до откриването на лайтмотва, който е действал в досегашната ни биографията, и който ще ни придружава до последния ни дъх. Макар и самият лайтомотив да не се променя, напредъкът по пътя на развитието ни става видим от факта, че същият проблем винаги се появява отново, но всеки път на по-високо ниво. Например, ако лайтмотивът ни е да се справим с арогантността, тази черта на характера, едва преодоляна донякъде в социален аспект, ще трябва после отново да се преодолява на ниво духовни стремежи. Както се казва: “Лисицата сменя козината си, но не и номерата си”. Отново и отново ще се сблъскваме със собствените си “номера” в течение на жизнения ни път. Степента, в която успеем да преобразим тези номера в положителни цели, ще определи отправната точка за следващия ни живот. Всичко е в наши ръце!
в. Терапевтичен метод
При идеални обстоятелства, в метода на антропософско ориентираната психотерапия различаваме три фази: първата е диагностичната фаза – това е миналото; втората е фазата на развитие – настоящето, и третата е фазата на консолидация – бъдещето.
Първата фаза, диагностичната, бе описана по-горе. Това, което трябва да се добави е, че диференциалната диагноза, която представлява нещо повече от даване на едно общо название на състоянието, като например “невротична натрапливост”, включва няколко ясно различаващи се елементи:
- Биографията до този момент, отначало разгледана хронологично
- След това търсим в биографията онези възлови моменти и преобръщащи точки, които й придават драматичност
- Съответно се осъзнават и назовават конфликтните области
- Може да се започне с едно начално изследване на конфликтните характерови черти (виж. например Глава 8, за двойниците). Така дълбочината на конфликта става видима и реална, и ни подсказва каква ще е прогнозата.
- По време на тази първа фаза, някои епизоди или проблемни теми могат да бъдат разгледани в повече дълбочина чрез внимателното задаване на някои въпроси, или пък можем нарочно засега да ги подминем.
По време на целия този процес, терапевтът се опитва да открие отговор на следния въпрос: Къде точно се проявяват тези конфликти, екстази, страхове и пр.? Могат да се разгледат следните възможности:
- На ниво Аз. Има се предвид нивото на съзнателно устременият човек.
- На астрално ниво - това на животноподобното човешко същество, с неговите страсти, желания, завист, жажда за власт, нуждата да бъде обичан.
- На етерно ниво – нивото на жизнените процеси с разнообразните органни ритми като обмена на захар, промените в кръвното налягане, температурните изменения и пр. Както и във вегетативните процеси на органите, като например черния дроб, бъбреците, белите дробове, далака, сърцето и др. Разстройствата във вегетативните ритми се отразяват в съзнанието под формата на страхове, натрапчивости, депресии и халюцинации.
- На физическо ниво продължителните разстройства евентуално водят до анатомични деформации, при които е трудно вече да се възстанови движението.
Тук става дума или за частични, но много упорити, нарушения в някои органи, или за “остатъчни психиатрични състояния” в следствие на “погасени” шизофрении, при случаи на тежка множествена склероза и на Паркинсонова болест. Случва се и да си имаме работа с т.нар. пациенти “излекувани от дефект”, които едно време са имали такива симптоми след излекуван сифилис на мозъка.
Анатомичните промени винаги представляват последната сцена в една проточена драма. Понеже мозъкът е един от главните органи, уврежданията на мозъка също спадат към тази категория. Антропософски ориентираният психотерапевт винаги внимава да не изпада в изкушението да свързва физически нарушения с централната нервна система.
Сега стигаме до втората фаза. Методът при фазата на развитие, както може да се предположи, включва широк диапазон от възможности. Има едно важно основно правило при избора на реда на провеждане на лечението: “Захванете се първо с разрешимите проблеми”. В края на краищата, целта на фазата на развитие е да успее отново да задвижи едно блокирано, подтиснато или отклонено развитие. По време на диагностичната фаза голям брой проблеми излизат на повърхността. Някои от тях са сложни, но не са дълбоко вкоренени. Има други, основни, жизнени проблеми, които вероятно ще имат решително влияние върху развитието на човека през много години наред. Не бива веднага да се залавяме директно с такива основни проблеми. По-добре е да изберем заобиколен подход и да започнем с проблемите, на които е по-вероятно относително скоро да получим видими резултати. Това създава доверие в клиента към терапията и го окуражава да приема и други предложения, например за арт терапия и други начинания.
Правилният избор на начални крачки често определя успеха на протичането и на по-нататъшния терапевтичния процес. Трябва да се пазим, обаче, от повърхностни методи за постигане на бързи резултати. Още първите стъпки трябва да служат за съзнателното азово развитие на клиента, а не да водят до един вид роботизация посредством, например, успешна поведенческа терапия или сугестивни лечения.
(В Глава 11 вече обсъдихме конкретни терапии за органни неврози и психози.)
По време на фазата на развитие трябва да включим и художествена терапия (ако е възможно). Художествените терапевти трябва, в течение на своето обучение, да са получили достатъчно добра представа какво може да се постигне с помощта на изкуството им, за да могат да си партнират добре с психотерапевта. Арт терапевтът трябва да умее да съотнесе диагнозата на психиатрите или психолозите към възможностите, които предлага неговата специфична творческа специалност. Много от това, което арт терапевтът забелязва в процеса на евритмията, художествената или говорна терапия, ще бъде от полза за психотерапевта при избора на своя подход към клиента.
Специални упражнения за волята също имат място в арсенала на психотерапията. Те могат да бъдат съвсем прости задания, като грижата за растение в определен час два пъти дневно, но могат да бъдат и по-сложни задачи, които клиентът и терапевтът заедно да определят. Подобен вид упражнения помагат на клиента да увеличи умението си по-добре да управлява своя живот.
Също така, полезни са и упражненията по наблюдение, чрез които пациентът започва да си изгражда ново отношение към заобикалящия го свят. Първоначално заданията могат да бъдат съвсем прости, като например, “Опитайте се да обръщате внимание всяка сутрин на дърветата от двете страни на пътя към спирката ви”. По-нататък, целта на заданието може да стане, например, да се обърне внимание на разликите между брезата, дъба и липата. Също така ефективни за пробуждането на съзнанието са въпроси от вида на: “Можете ли да опишете какъв вид храст расте в двора на тази или онази къща, покрай която от години минавате по два пъти на ден? Отидете и наистина го разгледайте и после ми го опишете при следващото си посещение.” И тук са възможни безкрайни варианти, в зависимост от опита както на клиента, така и на терапевта.
В антропософската психотерапия няма твърдо установена техника, която да научим от някой друг. Всеки терапевт трябва да открие собствен начин за прилагане на терапията, която ще упражнява, и да се научи да го владее добре. Това, което един ще постигне благодарение на въодушевлението си към природата, друг постига чрез разговори за вълшебни приказки или пък чрез разиграването на определени ситуации. Всеки терапевт ползва свой “инструмент” и собствената си област на интереси, които нагажда към възможностите на клиента.
Друг вид задание може да бъде практикуването на позитивност. Например, можете да поканите клиента да си купи най-обикновена тетрадка и всяка вечер в нея да описва, на не повече от половин страница, по едно положително събитие от деня. На клиента не му е разрешено да си ляга да спи, без да е написал нещо, дори да е нещо съвсем обикновено. Той идва на всяка среща с тетрадката и съдържанието се обсъжда.
Наред с това, поощряваме клиента не само да изпълнява задания, но и сам да си поставя задачи, които да изпълнява с постоянство, независимо от това колко са прости. Задачите, които сами си поставяме, произлизат от аза и оказват влияние на етерното тяло като го раздвижват – независимо от съществуващи състояния на депресия, страх или натрапчивост. В резултат от това, “втвърдяванията”, които могат да предизвикат натрапчивости, отново биват размекнати.
При определени условия, работата с образи може да се окаже много полезна. Те могат да бъдат взети от вълшебни приказки, разкази или легенди (например епоса за Парсифал), на тема близка и значима за клиента. Усещането на въздействието на подобни живи образи също може да влияе отпускащо на етерното тяло.
Третата фаза е фазата на консолидация, която води до намиране на нов стил на живот.
Веднъж щом клиентът е тръгнал към оздравяване и посещава курсове по изкуство (например), щом успее да възобнови живота си или да намери нова посока, и веднъж щом самочувствието му започне да расте и той все повече приема себе си такъв какъвто е, вече може да започне последната фаза на лечение. Сега трябва да подготвим клиента сам да се справя по-нататък, да бъде самостоятелен. Трябва да се открие нов стил на живот.
Тук би било смислено (според предпочитанията на клиента) да се започне едно изследване, например, на курса на протичане на човешкия живот, или на религиозна или историческа литература, или пък едно “Гьотеанистично” разглеждане на растителната или животинската природа.3 Така могат да се появят нови области на интерес.
За новия стил на живот ще трябва бъде открит и нов ритъм в живот. Участието ни в дневните, седмичните, месечните и годишни ритми внася ред в нашите ритми. Равномерното протичане на работата, редовните периоди на почивка, хранене и обществен живот са подобни на спокойно дишане.
И накрая, важно е да се намерят нови, постоянни задачи, нови цели, които могат да доведат дори до намирането на по-смислена професия за клиента.
По време на фазата на консолидация, отначало терапевтът поставя задачите, но по-късно те могат да бъдат заместени със задачи, избрани от самия клиент. В определени случаи, след известно време може да се започне обучение по медитация – т.е. едно интензивно и редовно потапяне в съдържанието и звученето на текст или стих. Има различни видове подходящи медитации. Особено ефективни са медитациите за заспиване и събуждане.
Превод: Ати Петрова