Рудолф Щайнер за страха и неговата роля в човешкия живот (1)

Submitted by admin 2 on Пон., 16/11/2020 - 19:05
Рудолф Щайнер

…Всичко, което се дължи на нередовността на дишането, което не допуска правилните количества от кислород и въглерод в дихателния процес, привлича елементарните същества на страха… Събр. съч. 318, стр. 87, немско издание 1984 г.

* * *

…В нас, хората, се намира страх. В пръстите, в краката, корема, навсякъде се намира страх. Той не се издига над диафрагмата, издига се нагоре само когато имаме кошмарни сънища. Но страхът се намира в нас. Той обаче има своя добър смисъл, свързва частите на организма (действа в силата на сцеплението, бел. пр.). В костите се намира най-много страх. Костите са така здрави, понеже в тях има ужасен страх. Страхът е това, което държи костите здрави…Събр. съч. 350, стр. 192, немско издание 1962 г.

* * *

…Нашите чувства на страх и ужас са храна за зли същества. Не бива да позволим да се появяват такива мисли. Защото на бъдещия Юпитер, следващата инкарнация на Земята, ще сме обкръжени от подобни демони в далеч по-голям брой, отколкото е сега…Събр. съч. 266/1, стр. 303 немско издание 1995 г.

Страх и побледняване от страх

…Това, че се страхуваме, е съзнателен душевен процес; че побледняваме, е определена промяна в нашия организъм. Кръвта се оттегля към вътрешността на тялото. Това е обективен процес. Можем да опишем страхливостта при обективния процес, който по време на будуването през деня протича във физическото тяло. Това, което изживяваме душевно, е в известна степен душевното отражение на оттеглянето навътре на кръвта от повърхността на тялото до вътрешните области…Събр. съч. 226, стр. 46 немско издание 1978 г.

Страхът и астралното тяло

...Обикновеният човек не усеща астралното си тяло, понеже не може да се абстрахира от физическото и етерното тяло. Когато това се случва в практическия окултизъм, тогава първо се появява едно неприятно усещане, което може да се сравни с усещането, което душата изпитва във физическия свят, когато на човека не му достига въздух. Затова по отношение на астралността самопознанието в известен смисъл е първоначално най-много придружено със страх, изпълнено е всъщност от един вид проникване с уплаха. Изобщо не можем да възприемем чистото астрално тяло без да се плашим… Събр. съч. 129, стр. 67, немско издание 1960 г.

Страх и сън

…Когато човек заспи, първо изпитва неопределен страх. В обикновения земен живот този страх не се издига в съзнанието, не се мисли, но той е наличен като процес в човешкото астрално тяло и в човешкия аз, и по време на съня човек пренася следствията от своя страх в ежедневието. Ако не би пренасял този страх, той не би действал по време на будния му живот като сила във физическото и етерното тяло и тогава човек не би бил в състояние да държи сплотена своята физическа конституция, да е така сплотена, че например да отделя по правилен начин солите и подобните вещества. Необходимото за организма отделяне е изцяло действие на подсъзнателния страх по време на съня. Тогава душата се намира в състоянието на непрекъснато колебание навътре и навън, вътрешно спокойно и вътрешно неспокойно състояние, трептене навън-навътре, така че във всеки момент, ако човек изживее съзнателно това състояние, може да вярва, че потъва в един вид безсилие и после излиза от това безсилие. Страхът налага люшкането между безсилието и устойчивостта.

А третото е чувството, че човек стои пред пропаст, почвата под краката му изчезва и във всеки момент може да потъне. Виждате, че в момента, когато заспива, човек започва да се издига от физическото тяло и да навлиза в Космоса, тогава той потъва в моралността. Защото второто състояние, в което потъваме по време на сън, може да се прецени само когато приемаме космическо-моралните закони като еднакви с действащите на Земята природни закони. В своя настоящ земен живот човек е запазен чрез доброто мирово ръководство – понеже засега притежава само в определена степен сила в земния живот – да изживее в пълно съзнание това, което изживява несъзнателно всяка нощ. В Космоса и нещата, които са най-красиви за нас, които са обгърнати в прекрасен блясък, трябва да се опират на болката, страданието, лишението. В основата на всичко, което се представя на преден план като красиво, стои болката, лишението. Това е било познато например в египетското мистерийно обучение, което е наричало съзнателното възприемане на това, което се появява в съня, т.е. страхът и люшкането между устойчивост и безсилие, заставане пред пропастта и свят на трите железни необходимости. Египетското мистерийно учение, което е знаело за такива неща от древното инстинктивно ясновидство, е казвало: Когато човек съзнателно пристъпи в онзи свят, в който несъзнателно пристъпва всяка нощ по време на сън, трябва да се потопи в сферата на трите железни необходимости… Събр. съч. 227, стр. 203 и сл., немско издание 1982 г.

 

Страх

 

* * *

…Това, което човек изживява там, несъзнателно поражда в него дълбок копнеж към божественото, което тогава изживява като изпълващо и проникващо в целия Космос, защото самият Космос се разтваря в един вид носещи се, тъчащи и подвижни облачни образувания, би могло да се каже, в които човек сам живее, в които може във всеки момент да се почувства жив, но също така във всеки момент може да загине в цялото това тъкане и живот. Там човек чувства своята свързаност с проникващата, протъкаващата, изпълнената с живот и движение божественост. И онова пантеистично божествено чувство, което се появява при всеки здрав човек по време на будното ежедневие, е ехо, следствие от несъзнателното изживяване в съня. Там човек действително чувства душата си изпълнена с едно, бих казал, родено от страх и безсилие, именно несъзнателно вътрешно убеждение, но същевременно и с това, което за разлика от външната физическа устойчивост му дава вътрешна устойчивост… Събр. съч. 227, стр. 205 и сл., немско издание 1982 г.

* * *

…Следващото състояние, което душата изживява, е разделянето на себе си в диференцирани вътрешни събития. Тя се изживява в този период на сън не като единство, а като вътрешно множество. Това състояние е проникнато със страх. Ако се изживее съзнателно, ще бъде душевен страх. Реалното отражение на тази страхливост обаче човешката душа изживява всяка нощ. Но я изживява само несъзнателно… Събр. съч. 25, стр. 41 и сл., немско издание 1956 г.

* * *

…Забележителното в това, което се е разиграло с Мистерията на Голгота за развитието на човечеството е, че хората са усилили азовото си съзнание по време на дневното будно състояние, но постепенно се е прострял пълен мрак над това, което преди е просветвало от сънното съзнание. Затова от времето на Мистерията на Голгота хората трябва съзнателно да изградят по време на будното си дневно състояние своето отношение към Христос Исус, като постигнат съзнателно разбиране за това, което всъщност се е случило чрез Мистерията на Голгота: как на Земята е слязъл висшият слънчев дух Христос. Чрез това за хората отново настъпва възможността Христовият импулс да им помага с неговите въздействия от дневното будуване. Това е голямата разлика на спящото състояние преди и след Мистерията на Голгота. Някога Христовата помощ е идвала, така да се каже, от само себе си и човек е можел дори да си спомня по време на будното си състояние, че Христос е бил при него по време на нощния му сън… Събр. съч. 226, стр. 49 и сл., немско издание 1978 г.

 

 

* * *

…По време на съня за съвременните хора настъпва оздравяващото въздействие на това, което човек е изживял през деня като преданост към Христос. Преди събитието на Голгота е било другояче.

Хората са получавали от вероизповеданията си средството, което е въздействало по време на съня и което е било лекарство против страха. За човека, който живее след Събитието на Голгота, така въздействат религиозните изживявания, които той има при разглеждането на живота и смъртта, и същността на Христос. Чрез техните въздействия той преодолява в съня страха. Водачеството на Христос обхваща в единство разцеплението, множеството. Сега душата има друг вътрешен живот, различен от този по време на будното състояние. Сега към външния ѝ свят принадлежат собствените физически и етерен организъм. Но в сегашната си вътрешност тя изживява отражението на планетните движения. На мястото на индивидуалността, обусловена от физическия и етерния организъм, се появява космическото изживяване. Душата живее извън тялото и вътрешният ѝ живот е вътрешно наподобяване на планетните движения. Инспирираното съзнание опознава съответните вътрешни процеси. Това съзнание възприема какво има душата чрез планетното изживяване като въздействие в будното съзнание. В ритъма на дишането и кръвообращението това планетно изживяване действа по време на будност като лекарство. По време на съня физическият и етерният организъм стоят под въздействието на планетните импулси, които през будния живот действат по описания начин като въздействия от предишната нощ. Редом с тези изживявания има и други. В тази сфера на съня душата изживява своето сродство с всички човешки души, с които някога е имала контакт в някой земен живот. Каквото там се появява пред душата, се схваща интуитивно като убеждение относно повтарящите се земни животи. И връзката с други духовни същества, които живеят в света, без някога да са притежавали човешко тяло, става душевно изживяване. Но в този стадий на съня се появява едно изживяване, което показва добрите и лошите склонности, добрите и лошите изживявания във взаимовръзките на съдбата в земното битие. Пред душата застава това, което древните възгледи са нарекли карма. В дневния живот всички тези сънни събития въздействат така, че предизвикват общото самочувствие, душевната нагласа, чувствата на щастие или нещастие… Събр. съч. 25, стр. 42 и сл., немско издание 1956 г.

Христос

Те са извадени от  Урс Шведенер