Рудолф Щайнер: Болестта и здравето през различните ъгли на антропософското познание - болест и сън (10)

Submitted by admin 2 on Пет., 30/10/2020 - 20:21
Рудолф Щайнер

...Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън. От едната страна имаме физическото и етерното тяло сами за себе си. И от другата страна имаме астралното тяло и азът сами за себе си. Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, знаем, че благодарение на това, което са физическото и етерното тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, които от момента на заспиването до пробуждането са независими от влиянието на астралното тяло и аза. В такова устройство като човешкото имаме работа с процеси, които, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени. И все пак от заспиването до пробуждането физическото тяло на човека е, така да се каже, отдадено на физическите процеси, тъй както минералното царство е отдадено на физическите процеси. Ние трябва да внимаваме с това противоречие, което именно е налице в човека по време на сън. Човекът трябва да представлява един свят от физически действащи сили и субстанции, но всъщност не може да бъде. Това именно е причината, поради която по време на сън във физическото тяло на човека всъщност се разиграват процеси, които, ако не бъдат отново уравновесени, представляват болестотворни процеси.

Когато правим такива общи изявления, като сънят е здраве, това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице. Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като с това състояние на пробуждането във физическия човек се насочва разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да се разгърне в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да се разгърне будното състояние от пробуждането до заспиването.

Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в този разграден процес имаме вътрешна болестотворна причина.

Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, за етерното тяло разбираме, че по време на сън то може да осъществява само процеси, които иначе протичат в растителното царство. Когато астралното тяло и азът са потопени в етерното тяло, тези процеси непрекъснато биват изтласквани на по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват уравновесяване с помощта на астралното тяло и аза. Ако остане неупотребен остатък, отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: Сънят може да ни поучи в това отношение как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм, защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където навлизаме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна, в съня на физическото и етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: Изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека в съня, всъщност е заложена основата на патологията. Събр. съч. 318 Съвместната работа между лекари и свещеници, стр. 120 и сл., немско издание 1984 г.

* * *

А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не навлиза достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати. Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар. душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено. Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани.

Но нека да разгледаме външния свят. Да вземем съвсем схематично физическото тяло на човека /виж рис. № 6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук, в човешкото физическо тяло, имаме процеси, на които е иззет азът. Те всъщност протичат без вътрешно действащ двигател. Но този аз се намира във всичко, което представляват минералните процеси. Защото в тях се намира това, което можем да наречем Световен аз. И така от една страна в процесите на физическото тяло имаме нещо безазово, сбор от безазови процеси, нуждаещи се от аза (от човешкия аз). Навън в заобикалящата среда имаме сумата от минерални процеси и минерални субстанции, които са проникнати от аза, т.е. от всички онези йерархии, които са идентични с аза. Минералната субстанция ги притежава.

Нека по тази причина да приемем, че във физическото тяло на човека забелязваме даден процес, който не би трябвало да е тук, който е болестотворен процес. На него му липсва азът. Как можем да му помогнем, ако искаме да го излекуваме? Като навън, в минералната среда потърсим тази част от аза, която му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган т.е. азовата сила, бива дадена на болния орган.

Това е процесът, залегнал в основата на цялото ни търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук трябва да открием съответното, което притежава азовата сила и тогава тя действа целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите, от една страна, на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят, но и между човешкото етерно тяло и външния свят, действащ в растението. Тук нещата стоят по същия начин. Ако забележим, че в етерното тяло нещо се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием, че на етерното тяло му липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло. В този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и открием съответното лечебно средство. Това е ориентиращото.

От това виждате, че в най-широк смисъл на Вселената е необходимо да познаваме духа на природата, духа на минералното и духа на растителното царство. Трябва да познаваме духа, а не субстанцията, защото в действителност човек трябва да бъде лекуван чрез духа на минералната и растителната природа. Вие притежавате субстанцията само в това състояние, в което тя не е правилно духовно овладяна, но съдържа в себе си духа. И който желае да лекува без да познава духа на камъните и растенията, всъщност само опипва в тъмното, ръководен от традиционни предания, той само опитва дали това или онова помага, но никога няма да разбере защо нещо помага, защото никога няма да знае, къде в даден минерал седи духът, или как е разположен там.

Така че, за да бъде човек лечител, това предварително изисква присъствието в него на духовен светоглед и вероятно най-голямата аномалия на нашето време се състои в това, че тъкмо в медицината властва тази ужасна болест материализъм. Защото материализмът в медицината е истинска болест. Тази слепота означава заспиване, означава в науката да бъдат произвеждани вредни душевни вещества и това всъщност би трябвало да бъде лекувано. Можем да кажем: Най-болният човек в наше време не е този, който е бил за европейското население през 19-ия век белязаният, но най-болното същество в наше време е лекарят. Това е истина, която лекарите би трябвало да знаят, трябва да я знаят и теолозите, но нали в това се състои езотеричният елемент всичко да остане в този кръг, на който е поверено.

Да разгледаме сега нещата още по-точно. Има хора, които не са психопати или безумци в смисъла, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през последните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук стигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описва в света, нещо, което всеки посветен добре знае. Стигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести. Докато обикновеният нормален човек се свързва с физическото и с етерното тяло така, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: В будно състояние азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв болен човек можем да кажем: В преносния смисъл на думата, не според атомното число, азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от аза остава една част, която не навлиза напълно, а осъществява определен акт на възприемане. Само тази част от аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от аза, тогава се осъществява вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване... Събр. съч. 318 Съвместната работа между лекари и свещеници, стр. 122, немско издание 1984 г.

 

Сън

 

* * *

...Когато сънят продължи, тогава настъпва нещо своеобразно: душата е като разкъсана, разделена на много души. Ако човек изживее съзнателно това състояние, което днес може напълно да съзерцава само съвременният посветен, ще се почувства като множество души и чрез това ще мисли, че е изгубил самия себе си. Всичките отделни душевни същества, които всъщност са само сенчести образи на души, представят нещо, в което той се е изгубил. За това състояние на съня човешкото същество изглежда различно, според това дали го наблюдаваме преди или след Мистерията на Голгота. Човекът се нуждае именно от една външна космическа обвивка срещу това, което бих означил като разкъсан в много душевни образи.

В древните времена, предхождащи Мистерията на Голгота, посветените, древните инициирани са давали по обиколния път чрез своите ученици, чрез учителите, които са изпращали в света заради хората, определени религиозни поучения, които са предизвиквали чувства в будния дневен живот. Тези указания, които са били изживявани от хората също в култови ритуали, са усилвали душите, така че те са внасяли в съня си нещо като ехо от тези религиозни настроения.

Вие виждате смяната между спане и будност! От една страна, в първия стадий на спането в копнежа си към Бога човек изживява нещо, което, когато е буден, го настройва да развива религия. Развива ли се религията в будния дневен живот – а в древни времена тя е била развивана чрез посветените, – това отново се отразява върху втория стадий след заспиването: душата се чувства достатъчно силна чрез ехото от религиозното настроение в известен смисъл да понесе своето разкъсване, изобщо да устои сред множеството.

Това е трудността при нерелигиозните хора, че нямат такава нощна помощ срещу разпокъсаността на душата в много души и че това, което изживяват без религиозната подкрепа, го внасят в дневния живот. Защото всичко, което се преживява през нощта, се пренася като следствие в дневния живот. Не е много далеч назад времето, през което нерелигиозността е играла толкова голяма роля при хората, както през 19-то столетие. Хората все още имат следствия от това, което по-ранните, по-честните религиозни времена са представлявали за човека. Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човек да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм. Следствието на нерелигиозността ще се прояви в недалечното бъдеще като значими болести сред хората.

Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото! То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове. Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човек изживява духовно-душевно и физическото му устройство. За да бъде човек здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня. Той може да извлече правилните, също духовно-душевно оздравителните сили, за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането... Събр. съч. 218 Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм, стр. 110 и сл., немско издание 1976 г.

* * *

...Обикновено човек има представата, че сънят действа само укрепващо върху организма. Всяка сутрин, когато се събуждаме с главоболие, може естествено да покаже реалността на нещата. Трябва наистина да сме наясно, че това, което е болно в нашия организъм се задържа чрез будната дейност на горните органи да не може да се изкачи нагоре. Когато спим и нещо в нашия организъм е болно, тогава то истински се изкачва... Събр. съч. 302 Познание за човека и организация на обучението, стр. 16, немско издание 1978 г.

Цитатите са подбрани от Нели Хорински