...Възможно е например някоя личност да е нападната от някоя болест, за която не може да се открие никаква причина нито в предишен нито в сегашния живот. Тогава болестта пристъпва в известен смисъл като първо събитие в човешката биография и сама е първата причина. Тя ще има последствия в следващия живот. Здравето е общо взето следствието от добри, смислени привички в един предишен живот... Събр. съч. 34 Избрани статии от списанието «Луцифер» и «Луцифер – гнозис», стр. 404 и сл., немско издание 1960 г.
* * *
...Душата ни, която слиза от духовния свят е привлечена към родителската двойка, към семейството, където могат да се наследят качества, които са най-сродни с потребностите на душата. Но те никога не са напълно еднакви с потребностите на тази душа. Това може да стане в нашето тяло. Там винаги има известно несъответствие между наследствените сили и това, което душата има в себе си въз основа на предишния си живот. Става въпрос душата да е достатъчно силна, за да преодолее всички дадени в наследствената линия противодействия, да ѝ бъде възможно в течение на живота си да изгради своята организация така, че тя да преодолее това, което не е подходящо. В това отношение хората са много различни. До определена степен душата може да преодолее чрез една вътрешна сила това, което не ѝ подхожда, но само до известна степен. По-силната душа може да постигне повече от по-слабата душа. Има и условия, при които дори е невъзможно да се преодолеят противодействащите условия и организации на мозъка чрез нашите душевни сили, тогава не можем да си служим правилно с този инструмент. Тогава се появява това, което можем да наречем духовен дефект, духовно заболяване. Появява се и това, което се нарича меланхоличен темперамент... Събр. съч. 107 Човекът от гледната точка на науката за духа, стр. 211 и сл., немско издание 1973 г.
* * *
... Нека да си представим, че се прераждаме и душата ни се стреми през 20-ти век да поправи някоя постъпка. Въпросният човек също е тук, но душата ни не е в състояние да преодолее вътрешните противодействия, които биха ѝ помогнали да направи това. Стремежът обаче, поривът е налице и душата иска да го направи. Какво прави душата вместо това? Тя се бори, така да се каже, срещу своя неподходящ орган, възстава срещу непотребния орган и следствието е, че го разрушава. Резултатът от това е, че трябва да настъпи реакцията, която сега наричаме лечение. Душата сега е поела в себе си съвсем друга сила, т.е. при съответното прераждане така да изгради по време на растежа и на цялото си развитие този орган, че при следващото прераждане да може да извърши въпросната постъпка. Така болестта може да бъде това, което точно в един живот ни прави способни, за да извършим в друг живот това, което кармично ни предстои. Човек трябва да постигне своята сила чрез това, като преодолява стъпка по стъпка препятствията във физическия свят. Чрез това, че сме преодолели различни пречки, всъщност сме постигнали всичките си сили... Събр. съч. 107 Човекът от гледната точка на науката за духа, стр. 212 и сл., немско издание 1973 г.
* * *
...Ние изобщо не разбираме болестта и кармата, ако винаги поглеждаме към миналото. Кармата става закон за дейността, за плодотворността на живота, когато сме в състояние чрез кармата да погледнем от настоящето в бъдещето... Събр. съч. 107 Човекът от гледната точка на науката за духа, стр. 217, немско издание 1973 г.
* * *
...Ако в този живот не сме още в състояние да постигнем порядък в някоя област на нашия организъм, то поне сме станали по-силни. Това преминава с нас в следващото прераждане и въпросният орган става по-силен, отколкото би бил, ако не бихме се разболели. Дори и тогава ще има благотворно действие, когато при правилното лечение на болестта не можем да се излекуваме... Събр. съч. 116 Христовият импулс и развитието на азовото съзнание, стр. 52, немско издание 1982 г.
* * *
...В организацията на главата (нервно-сетивната система) от началото на човешкото земно развитие действа най-силно това, което се е запазило от предишен земен живот като сила през времето между смъртта и новото раждане. От главата изхожда това, което действа като сила на индивидуалността на детето. Но тя не бива да премине в останалата организация на тялото без да бъде пресята. Трябва да има едно сито, един междинен слой. Той не е външно видим, но се намира в организацията. Нищо не преминава надолу без да е пресято. Не бива белите дробове или черният дроб като органични органи непосредствено да бъдат обхванати от идващите от предишни инкарнации сили, органите не могат да го понесат. И ако човек констатира, че до черния му дроб стига непресятата сила от предишния земен живот, в него се получава нещо ужасно. Във времето между смъртта и новото раждане човешката индивидуалност преобразява в организация на главата силите, които се намират в белите дробове, черния дроб, двигателно-веществообменната система и отчасти в ритмичната система. Двигателно-веществообменната организация бива отново причислена отвън. Човешката индивидуалност, която е вечна, може да навлезе вътре едва когато човек е преминал през вратата на смъртта, когато физическо-вещественото отпадне и само силите от белите дробове и черния дроб са преминали през вратата на смъртта, така че увреждането в човека се поражда по време на земния живот тогава, когато индивидуалността навлезе в някои органи, в които не бива да навлиза. Затова виждате в болния човек да навлиза индивидуалността от предишния земен живот... Събр. съч. 316 Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство, стр. 201, немско издание 1980 г.
* * *
...Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите. В старостта то не може повече да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва. Азът става по-силен, но той се отдръпва в по-слабото астрално тяло и така също действа по-слабо. Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече да се работи истински в мускулите и в костите. Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло. Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човек отново се роди в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да го изживее. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие, е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката си, за да извърши големи дела, тогава то трябва да използва астралното тяло в по-ранна възраст. И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва да насити с много неща астралното тяло в младежката възраст. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесето столетие. Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и дела. Те са вплетени в астралното тяло.
Нека да продължим нататък. Разгледайте веднъж такова астрално тяло, което е преминало през важни жизнени ситуации в някой предишен земен живот, именно зли дела. Те действат в астралното тяло така, че това астрално тяло твърде силно навлиза във физическото и в етерното тяло. Това силно навлизане не е здравословно. Само известно нормално отношение на астралното тяло към физическото и етерното тяло е здравословно. Силното навлизане, предизвикано например от лоша карма, разрушава органите и предизвиква болести в тях.
Сега имаме второто. Подобно мислене или действие в единадесето столетие може да увреди астралното тяло така, че да предизвика смъртта на човека в ранна възраст. Но чрез това увреждане човек освен това се разболява; може да получи тежка болест и да умре в следствие на тази болест. Това е казано физически. Защото, когато виждаме какво става във физическото тяло на човека, казваме, че човекът е болен и болестта свършва със смъртта, човекът умира; той се разболява на двадесет и пет години и на тридесет години умира вследствие на болестта.
Дали и духовно се казва също така? Дали и в смисъла на инициационната наука се казва така? Не. Там трябва да се каже обратното: Именно значителното, което човек мисли или върши, довежда до ранната смърт през следващия земен живот. Направеното през единадесето столетие се превръща в смърт през двадесето столетие. А преди смъртта първо се появява болестта. Човек се разболява, за да умре в подходящия момент. Причината за смъртта, която кармично трябва да настъпи, както видяхте сега, е предхождащата я болест. Това е духовно казано. Когато от физическия свят се преминава в духовния, всъщност всичко се преобръща, взема обратен ход и ние виждаме, как по този път болестта кармично се въвежда в човека. Това е кармичната страна на болестта. Тя може да бъде извънредно важна и за поставянето на диагнозата... Събр. съч. 239 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том V, стр. 246 и сл., немско издание 1963 г.
* * *
... Когато от кармата се прозре от колко далеч назад идват значителните събития, може при болестите да се каже, че което се появява като болест в краката, произхожда от сравнително не далеч лежащ земен живот, а което идва като болест в главата, от сравнително далечен земен живот. Така че преходът от духовното във физическото може да се преценява и според кармата.
Но същественото е това, което може да последва от този факт за терапията. Къде ще трябва да се търсят лечебните средства за болести в главата и къде ще трябва да се търсят лекарствата, когато са болни краката? За болестите на главата, лекарства трябва да се търсят в лежащото далеч назад в развитието на природата – следователно при това, което напомня за ранните природни процеси, да речем например при гъбите, които в техния несъвършен сегашен образ, така да се каже, повтарят предишно развитие на растенията, или при водораслите и лишеите, както и при корените на съвършените растения, които са това, което изостава на най-ранна степен от развитието. Което е болно в коремната област, което лежи повече към периферията, ще трябва да се лекува с настъпилото по-късно в природното развитие – с цветовете, с цветните растения или също със средства от минералното царство, с това, което се е появило по-късно. Всичко, което се е появило по-късно в човека, трябва да се лекува с това, което се е развило в природата по-късно. Това стига до детайлите. Естествено в главата има и органи, които са се появили сравнително по-късно. Когато Земята преминава през лунното и слънчевото си развитие, човекът е живял без днешните очи, изобщо без сетивни органи, макар и сетивните органи да са съществували в зародиш още по време на старото сатурново развитие. Каквито са те днес, така че да ни отразяват външния свят, те са се развили сравнително по-късно във времето, например с появяването на кварца на Земята в неговата сегашна форма. Кварцът в природата, какъвто е днес, разбира се съвсем в началното си състояние, е късен продукт в развитието на природата. Геологията разбърква всичко и не знае как стоят нещата. Затова кварцът, силицият, когато се употреби правилно като лечебно средство, действа върху всичко, което е нервно-сетивна система, именно върху сетивата, разположени в целия организъм. Сетивата в тяхната настояща форма са се формирали във времето, когато и камъните (скалите), съдържащи силиций, са се формирали в тяхната сегашна форма. Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, когато с цялото си тяло още сме били повече разтворени в природата, сме били една общност с другите форми на растителния и животинския живот, които днес имат своите приемници. Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин съществуващото днес в гъбите, лишеите, водораслите и корените на растенията, е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация... Събр. съч. 239 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том V, стр. 249 и сл., немско издание 1963 г.
* * *
...В съвремието има толкова много хора, живеещи напълно материалистически, които искат да получават само материални впечатления от това, което ги заобикаля. Но в живота те се отказват – също и по отношение на някои функции на тяхното тяло – да бъдат материалисти: Те ядат духовното на растението, душевното на животните, това те го ядат; защото, ако бяха послушни материалисти и по отношение на яденето, би трябвало да ядат само камъни, неорганичното, което е мъртво. Но в душата си те възприемат само идеи, понятия от неживото. Това, което духовно-душевно се свързва с душата на човека, ще бъде болестна предпоставка за следващия земен живот. Там впечатленията действат вътре, те се преобразяват, така че могат да станат физически действащи сили. Съдбовното на болестта от предишни земни животи го внасяме от предишния в сегашния си земен живот и ставаме възприемчиви за болестите поради това, че сме възприели в предишните земни животи известни впечатления, неподходящи за човека. Впечатленията действат в този земен живот като груби физически болестотворни възбудители. Всичко, което в един земен живот е било само идея, чувство, вътрешно душевно изживяване, се преобразява през времето, което прекарваме между смъртта и новото раждане, в действена физическа същност в човешкия живот и ние носим в нас много физически процеси, които са били само нещо душевно в един минал живот. По този начин трябва да намерим и в болестта нещо съдбоносно, не бива да изпадаме в суеверието, че болестите могат да се лекуват само с духовни средства. За това са необходими физически, подобни на физическото средства. Но когато напълно разберем факта, че действащата физическа същност на съвремието се отнася към душевната дейност от предишни земни животи, можем да си кажем: Това от болестта, което иначе бихме занесли в следващия земен живот, ще го излекуваме за бъдещия земен живот, ако отклоним мислите от несъвършеното в човека и ги насочим към съвършеното в него. Ако сме убедени например, че някоя болест е във връзка с материалистически душевен живот в предишно земно съществуване, можем да сме сигурни, че ще отстраним тази болест само ако лекуваме болестта, изхождайки от духовни възгледи и идеи... Събр. съч. 240 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том VI, стр. 90, немско издание 1986 г.
Извадките са предложени от Нели Хорински