Бернард Ливехуд: Човек на Прага. Сянката по пътя навън (13)

Submitted by admin 2 on Нед., 18/10/2020 - 14:12
Бернард Ливехуд

Сянката по пътя навън

Както бе описано в предишни глави, в най-древни времена пътят навън е бил обичайният път. Всички култури, предшестващи гръцката, са имали духовна представа за света и са се базирали на старите форми на ясновидство, което всички хора са приемали за нещо напълно естествено. Това ясновидство постепенно отслабва и хората са усещали това като отдръпване на боговете. Древните гърци говорели с носталгия за времената когато “боговете все още седяха на една маса с хората”. Когато Омир започва своята Илиада с думите: “Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила...” това не е просто поетична метафора, а действителна “молитва”, отправена към висше същество, което може да даде вдъхновение на поета.

Към 800г. пр.Хр. настъпва “залезът на боговете”. Оттам нататък старата форма на ясновидство става атавистична и се появява само по изключение - при редки единици хора. Известни са ни, например, Сибилите от римски времена, които Микеланджело увековечава в Сикстинската капела. Те са можели да дават съвети по време на транс, когато са се свързвали с духовния свят. За тази цел, Пития от Делфи се е нуждаела от омайващия ефект на вулканичните изпарения, извиращи от процеп в земята.

В наше време, последните остатъци от такива древни умения все още съществуват при някои медиуми, парагностици и пр.

В предишната глава на книгата казахме, че поради настоящия ни стадий на развитие, прагът по пътя навътре “не е безопасен”. Това е главният проблем за психическото здраве на хората. Същевременно, обаче, азът на много хора се “отделя от плътта”, в резултат на пресичането на вътрешния праг, независимо дали е осъзнато или не. Това е вид бягство “в отвъдното”. Човек иска да се отърси от настоящия свят, да се “опияни” в един друг свят, изпълнен с интензивни сетивни преживявания, където няма нужда да се докосва до суровата действителност.

Това “разреждане на аза” представлява невероятно изкушение в съвременната ни култура. Екстазът се изживява като бягство от депресивните настроения. Тази тенденция се среща особено често сред младите, които и по конституция така или иначе не са особено “заземени”. Опитният психиатър и особено терапевтът по лечебна евритмия, разпознават такива деца още в ранна възраст, най-вече по начина им на ходене. Те ходят на пръсти, сякаш не искат да докосват земята. На този етап превантивната терапия, особено с лечебна евритмия, все още може да има ефект. След пубертета това става по-трудно, тъй като младите хора развиват силно отвращение към всичко свързано с постоянството и отговорността. И всякакви упражнения – интелектуални или физически – скоро биват прекратени. Започват да търсят стил на живот, при който да се носят по течението и да попадат в ситуации, които помагат за бягство от действителността. По-нататък ще разгледаме това по-подробно.

Най-добре ще разберем невротичните и психотичните състояния, породени от подобен ескапизъм (бягство от реалността, бел.ред.), като разгледаме взаимоотношението между микрокосмоса и макрокосмоса. Същите сили, които действат в космоса, действат и в човека. Зодиакът и планетите не са просто случайни буци материя, реещи се в безграничното пространство. Те са израз на дейността на йерархиите – т.е. творчески по своята същност.

Космическите качества не са просто сляпо действащи природни закони - те са елементарни същества, заети с жива деятелност, а зад тях стоят по-висши йерархични същества. Онези хора, които, чрез някакъв вид манипулации успяват да нарушат границата на сетивния повърхностен свят и после потъват в реалността отвъд тази повърхност, са съвсем неподготвени за това.

С изключение на ситуации, когато пресичането на прага става спонтанно, то може да бъде форсирано чрез най-различни въздействия. Най-известните са: хипервентилация (предизвикване на учестено дишане, бел.ред.), гладуване, крайно изтощение, прекалено много объркваща информация, редуване на заплахи с обещания, изключително висок звук – понякога придружен с ярка святкаща светлина, наркотици като ЛСД и хашиш, и накрая -  социално приемливи стимуланти като алкохола в Запада и пушенето на опиум в Изтока. (Тук имаме предвид пиенето “в компания”, чиято основна цел е да ни развесели, да се отпуснем и т.н. Това не е същото като алкохолизма, за който говорихме в предишната глава - той е проява на опита да се изпадне в забвение, придружено с безсъзнание и в крайна сметка – поражение на физическите ни органи. На Изток можем да направим подобно разграничение между що-годе социално “приемливото” пушене на опиум и пристрастието към хероина.)

 

Сянката

 

Подобни въздействия винаги са били популярни начини за бягство от стреса на ежедневието – чрез опиянение или изпадане в екстаз. Ритуалните танци, като тези на Дервишите, или танцът на камата в Бали, или церемониалните танци в Африка – танци на войната или на инициацията – всичките имат подобна функция. Шотландската гайда, която едно време е повеждала воините в битка, ги е докарвала до едно диво състояние на опиянение. Винаги става въпрос за продължителното повтаряне на едно и също движение, или един и същ ритъм, които пораждат лека степен на опиянение. С това може да си обясним и удоволствието от виенските валсове. Без тези ефекти, дискотеките ни щяха да седят празни.

            Можем да отбележим, че различни варианти на подобни въздействия принадлежат и към методите, използвани от многото младежки секти, които привличат вниманието през последните няколко години.

Пресичането на прага навън без предварителна подготовка, предизвиква отначало усещания за блаженство, за отпадане на грижите и за освобождение, които могат да прераснат в пълен екстаз. Този начален стадий е много съблазнителен и сам по себе си може да доведе до пристрастяване, независимо дали става дума за алкохол или ходене по дискотеки.

Създаването на подобни условия за екскарнация се преживяват като противоотрова на чувството за неудовлетвореност, предизвикано от прекаленото дълбокото навлизане навътре, както това бе описано в предишната глава. Именно затова това се превръща във все по-сериозен проблем в нашата западна култура.

На този начален етап, степента на екскарнация може да бъде ограничена; след екстаза махалото поема в обратната посока – настъпва период на депресивни емоции поради прекалено дълбоката инкарнация по време на “махмурлука”, който е придружен от физически симптоми като главоболия, болки в мускулите, гадене и пр. След “полета навън”, завръщането е още по-болезнено (същите са и усещанията по време на терапията за детоксикация). Както е добре известно, обаче, този махмурлук може да доведе до нови копнежи за бягство и така кръгът на пристрастеността се затваря.

            Екскарнацията може да стигне още по-далеч. Ако изпита внезапен шок, човек може да изпадне в друг свят. В този свят всичките ни познати земни сетивни усещания се усилват хилядократно. Цветовете, звуците и формите придобиват непознат и невъобразим за обикновеното съзнание интензитет.

            Това явление на навлизане в друг свят посредством шок, бе описано от Рудолф Щайнер през 1910 г. като нещо, което е ставало по време на инициация при Северо-германските народи. Американските изследователи Конуей и Сигелман посветиха много години работа по този феномен - от гледна точка на неговото протичане в наше време. Те го описват в книгата си “Snapping” (“щракване” “прескачане” бел.пр.). “Snapping” представлява шоково преминаване от първия стадий към втория. Последствията от втория стадий са много по-сериозни от тези на първия. Докато при първия стадий завръщането към обикновения живот се заплаща с малко или повече тежък махмурлук, то няма никаква гаранция, че ще успеем да се заврърнем от втория стадий, а когато това все пак се случи, забелязваме сериозна промяна в личността на човека.

            Именно това е търсеният ефект от промиването на мозъка, прилагано на военните пленници в Корея (и Виетнам), както и в младежките секти. След дълги периоди на лишаване от сън, бедна на белтъчини гладна диета, редуване на заплахи с дружелюбност, безкрайно повторение на движения и думи в екзотични ритуали, непрестанно заливане с “информация” чрез лекции и разговорни сесии и най-сетне довеждане до крайно изтощение, евентуално “снепингът” се случва и човекът загубва усещането за собствения си аз. Той е заместен от автоматични действия, програмирани от сектата. До какво може да доведе се видя в шокиращ репортаж по новините, от преди няколко години, за груповото самоубийство на последователите на “Църквата на Джоунс” (Jones Church, бел.пр.)

Най-важното условие за това е да бъдат прекъснати всички контакти с предишното обкръжение, което бива заклеймено като дяволско или обречено, и т.н. Самата секта, от друга страна, се представя за единственото възможно спасение. Който желае да се запознае с шокиращите подробности, може да прочете книгата Snapping или книгата  Die Himmlischen Verführer. (“Небесни изкусители” – книга за сектите в Германия, Хамбург 1979г. – бел.пр.)

В САЩ се счита, че около 300 000 млади хора са пленници на полу-религиозни секти, като например, Unification Church (Moonies), Children of God, Hare Krishna, Divine Light Mission, Forever Family, Church of Scientology и Jesus movement (Църквата на обединението (сектата на Муун), Децата на бога, Харе Кришна, Мисията на божествената светлина, Семейство завинаги, Църквата на сциентолозите и движението Исус.- бел.пр.) и това са само някои от по-известните. Има и други, малко по-различни от тях, насочени по-скоро към зрели хора, като например, движението за Трансцендентална медитация и движението на Багхван  (Baghwan movement). Последователите им сияят от блаженство в следствие на необуздания им стил на живот, включително сексуален.

Толкова по въпроса за екскарнацията като културен феномен и като метод за комерсиално експлоатираното “освобождаване” на злощастните хора в нашето общество на социалните помощи.

Същите явления могат да се проявят под формата на индивидуални неврози и психози.

            Неврозите, които са все още обратими, се превръщат в психози, когато “излизането” във втория стадий доведе до положение, при което връщането към нормално съзнание вече е невъзможно.

            Сега само ще спомена за неврозите и психозите. Във Втора част на книгата ще разгледаме по-подробно някои синдроми.

            Изпадането, особено сред младите хора, в периоди на дълбока апатия, често срещано явление в наше време, аз считам за вид невроза от първия стадий. Засегнатите хора (предимно младежи) изпадат в състояние на пълно бездействие, не стават от леглото въобще или спят до следобеда и прекарват голяма част от нощта по възможност в пушене на хашиш с приятели или просто седейки на възглавници на пода. Настроението им е много дружелюбно, стига нищо да не искате от тях. Да се говори с тях е трудно и винаги се върти около една и съща тема: “Защо да трябва да правя нещо? И така съм си много добре. Защо трябва да работя? Светът и така вече е зле. За хора като нас има социални помощи, а ако ги спрат най-много да умра – и какво от това?”

            Скоро, в резултат от еднообразната и лишена от хранителна стойност храна, неврозата се засилва. Безсмислено е да се води разговор с такива хора – няма да успеете да се докоснете до техния аз и ще ви бъде трудно да ги извадите от апатията им с външни мерки. И при все това те жадуват за истински контакт и търсят човек, който да изслуша приказките им с “емпатия”. Единствено ако проявите топло и позитивно отношение към тях, може и да вземат да направят нещо “само за вас”.

Превод: Ати Петрова

Бернард Ливехуд - "Човек на Прага", от 1 до 12 част