Изследване върху различните видове депресия чрез арт-терапевтичната основа на антропософското изкуство (4)

Submitted by admin 2 on Ср., 14/10/2020 - 06:37
Лиан Коло Дебоа

Понятия за здраве и болест от гледна точка

на Светлина-Тъмнина-Цвят

Някои основни принципи на диагностика

 

„Диагнозата трябва да бъде изцяло обективна, а за да може да бъде обективна, човек трябва да учи. Диагностицирането изисква огромно количество практика и [способността за диагностициране] може лесно да бъде загубена, ако не практикувате.“ - Лиан Коло Дебоа

Картината на човешкото същество в добро здраве, е обективна, защото тя е в съответствие със законите на Светлината-Тъмнината-Цветът. Тази динамична картина на човешкото същество в равновесие, в цветно движение и вписано в триизмерното пространство е това, което ни позволява да възприемаме дисфункции чрез свободните произведения на изкуството на пациентите, да установим диагноза и накрая да предложим терапевтично лечение. Ще опишем няколко от най-важните основни принципи, на които основаваме диагнозата. С тези принципи и много практика, е възможно да се разшири тази област на изследвания по впечатляващ начин.

 

Общо впечатление

„Когато разглеждате работата на пациента, не трябва да имате никакви предварителни идеи. Първо погледнете картината като цяло, за да имате цялостно впечатление. Бъдете относително „празен“. Не започвайте да размишлявате. След първия поглед погледнете встрани; например погледнете през прозореца за момент. Виждали сте картината веднъж и това е достатъчно за общо впечатление. След това, когато я погледнете отново вие ще откриете, че имате идея, почти образ на пациента.“ – Лиан Коло Дебоа

Всяка картина, но и съвкупността от свободни картини, които пациентът прави, създава у нас общо впечатление, че с практиката за нас той става повече прозрачен и конкретен. Това общо впечатление установява първата основа на диагнозата и терапията. То разкрива нещо на ниво конституция: веднага виждаме ясно дали цялостната конституция е в баланс или има дисфункции. Ако това впечатление се потвърди от по-подробно проучване на свободните произведения, общите очертания на работата, която предстои веднага се усещат.

 

Рисуване с въглен

„Диагностицирането при рисуване с въглен е много по-трудно от работите в цветове. Светлината и тъмнината са духовно творчески сили също и в човешкото същество. Именно там можете да видите как човекът е въплътен. Можете също така да видите качеството на съзнание; разбира се, това може да бъде повлияно от здравословното състояние на органите. Пътищата на въплъщението могат да бъдат блокирани, прекъснати, счупени, да са извън ритъма, не на място ― и болестта е резултатът.“ – Лиан Коло Дебоа

Рисуването с въглен показва двата пътя на въплъщението на Аза право във физическото тяло чрез светлина и тъмнина. Първо гледаме как се проявяват светлината и тъмнината, след това как те се срещат и генерират движения.

Когато виждаме смущения в рисунките с въглен, те показват, че има дисфункции във връзката между горната и долната съставни части и в състоянията на съзнанието.

Вместо да получат от светлината и тъмнината необходимите и правилни сили, тези сили са в неизправност, поради липса или излишък на една от тях.

Те не се срещат или се срещат зле, и като знак за този дисбаланс може да се появи заболяване.

Ще се ограничим до описване само на някои от основните елементи, които да бъдат взети под внимание.

 

Тъмнина

Ние разглеждаме качеството на тъмнината, което ни показва как човекът е свързан с неговия или нейния Аз - с физическото от страната на сангвиничния полюс, полюса на симпатия, полюса на несъзнаваното:

Има ли тъмнина? И къде на картината?

Има ли подхранващи, носещи, обединяващи качества?

Идва ли от далечната периферия?

Насочва ли се към светлината?

Дали е унифицирана или раздробена, тежка или лека, създаваща повече впечатление за топлина или за студ, за твърдост или за мекота?

Дали сме в атмосфера, която позволява на човек да диша, или има стени и блокажи там? Тъмнината отразява ли светлината? Къде е тъмнината, в кое движение, в кой жест?

 

Светлина

Разглеждаме качеството на светлината, което показва как е човекът свързан с неговия или нейния Аз с физическото от страната на нервния полюс, полюсът на антипатията, на съзнанието:

Наистина ли е лека?

Осветява ли?

Прекалено насилствена ли е или агресивна?

Прекалено слаба ли е?

Има ли един източник или много?

 Намалява ли когато се отдалечава от източника?

Излъчва ли се?

Къде е разположена? Идва ли отгоре, отдолу или отстрани?

Дали отваря пространство? Какво е качеството на това пространство? Свободна ли е или затворена?

Блокирана ли е или пък колеблива?

Как е ориентирана?

Наклонена ли е, права, счупена, извита, вертикална? ...

 

Движение

Тук виждаме качеството на срещата между двете първични сили, как различните съставки функционират заедно и по-специално как се редуват астралното и етерното:

Има ли движения?

Близки ли са до светлината? До тъмнината?

Те свободни ли са или блокирани, или не съществуват?

Застояват ли?

Къде са те?

Насочват ли се към миналото или бъдещето?

 

Измeрения /Аспекти/

Цялото е изобразено на двуизмерната хартия. Ако двете течения се срещат по правилния начин, резултатът е създаването на свободно вътрешно пространство.

Виждаме ли това пространство или все още сме в двуизмерното, в сънуващо съзнание, или още повече – в дълбоко спящо съзнание?

Къде са тъмнината, светлината, движенията, блокажите или дори пропуските?

Всичко това дава ценни указания за начина, по който лицето „артикулира“ своите различни съставки, за начина, по който „пътищата на въплъщението са блокирани, отсечени, прекъснати, изместени или сa ритмични…” [Лиан Коло Дебоа], относно дефектната дейност на определени органи…

 

Рисунка

 

Цветни рисунки

„В цветове можете да прочетете душата, астралното и етерното, състояние на органите. Различни цветове на различни места в рисунката могат да показват различни качества. Погледнете рисунката като нещо движещо се, което за момент е спряло. Как се движи, откъде идва движението и къде ще отиде?“ – Лиан Коло Дебоа

Цветовете са движения. Те ни говорят преди всичко за случващото се във вътрешния живот на човека, на нивото на душата, на чувствата, и по-специално на това, което се разиграва между астралното и етера. Следователно:

Движението, връзката между цветовете и интензивността ни информират преди всичко за астралността на човека.

Движенията на астрала са свързани с въздушния елемент. Астралното тялото е тяло на напрежение, копнеж, изключителна подвижност.

Гледаме да видим дали има движения.

Ако има, дали са свързани със законите на светлината и тъмнината?

Подобни ли са на движения на въздуха, на атмосферата или не? Гъвкави или не? Съвпада ли с това, което знаем за цветовата перспектива или не? (Приложение 2) Например: Дали е лилаво отгоре или отдолу, пред или зад червеното? Има ли движения, които експлодират, от типа на фойерверки, извити, завиващи движения които се въртят, точки, линии?...

Интензивността на цвета информира също да мобилността, астралността на човека. Пространствените отношения между цветовете говорят за качеството на астралността, за способността да се свързват емоциите - да се интегрират - за състоянието на нервната система...

Яркостта, ритъмът и големите повърхности ни информират предимно за качеството на етерното у човека.

Активността на етерното може да се види в блясъка на цветовете, което разкрива как се приема импулсът на горните тела и как бива интегриран. Етерното се свързва също и с течния елемент. Етерното тяло е тяло на повторение и ритъм, на време, което се проявява в равнини, което свързва, което обединява, както прави тъмнината.

Ето защо е важно да погледнете начина, по който се разкрива цветът в течни и дишащи матови повърхности, „докосването“ в цвета.

Цветовете ни информират за това как функционират органите.

„Не забравяйте, че винаги има повече от една гледна точка. Когато изучавате орган, можете да го гледате като физически орган или от перспективата на силите, които са го създали и го правят функциониращ, или като действителната функция на самия орган. Силите зад жлъчният мехур принадлежи на планетата Марс. Цветът на Марс е червен. Цветът на физическото вещество на жлъчния мехур обаче е жълто-зелен. Цветът на творческата сила на органа и това на неговото физическо функциониране често се допълват.“ ― Лиан Коло Дебоа

Когато говорим за орган, трябва да правим разлика между творческия процес на органа, идващ от духовни сили и функцията на създадения орган. Това са различни цветове, които ни информират относно качеството на тези дейности ― духовни или физически. Често органът има няколко функции, които също се проявяват в различни цветове. Тук е особено важно да се отбележи не само качеството на цвета, но също и мястото на поставянето му върху хартията.

 

Мотивът ни информира за връзката

между Аза и цялата организация

През цвета, мотивът, интегриран в цялата картина, говори за обединяването от Аза на двете инкарнационни течения направо в душата и физическо-етерното тяло.

Всичко, което описахме, в крайна сметка принадлежи на следата, оставена от пациента, нa неговия или нейния подпис в даден момент.

В терапевтичната грижа е също толкова важно да се наблюдава процесът, който води до тази следа, колкото и самата следа. Това, например, ще рече да забележим как хората рисуват, как дишат, как трансформират материята, как се ориентират във времето и пространството… И накрая на терапевта се предлага един великолепен, богат, сложен композит, на базата на който след това той изработва диагноза и формулира индивидуална терапия.

Едно от предимствата на диагностиката Светлина-Тъмнина-Цвят е, че тя позволява възприемане на патологични тенденции работещи на фините полета, много преди физическото им проявление. Това също прави възможен опита за отстраняването им на още на фините полета.

Превод: Стела Василева

Всички части на изследването до тук