...Винаги е едно абстрактно прозаично мислене, когато си въобразяваме хармония там, където животът се развива до равновесие чрез дисхармонии. Това обаче е изобщо съдбата на човешкото развитие, а именно че хармонията трябва да я имаме предвид като цел, която няма да постигнем, ако само мечтаем за нея в някое състояние на човешкото развитие... Събр. съч. 59 Метаморфози на душевния живот, том II, стр. 156, немско издание 1984 г.
* * *
...Не е необходимо в живота, както той се проявява пред очите ни, външният човек, т.е. физическото и етерното тяло, и вътрешният човек, астралното тяло и аза, да се намират в пълно съзвучие в някоя епоха от развитието на живота. Ако хармонията би била съвършена, не би имало никакво човешко развитие. Човек трябва да учи сам да съблюдава границата между вътрешния и външния човек. Той трябва да я има предвид, за него трябва в най-широк смисъл да съществува възможността да прекрачва тази граница. И той непрекъснато я прекрачва! В реалния живот непрекъснато има прекрачване на границата, така че например астралното тяло и азът не се придържат към границите, когато въздействат върху физическото тяло. Затова те прекрачват вродената закономерност на физическото тяло. Това, което се случва при такова прекрачване на границите го виждаме в нередовности, в дезорганизации на физическото тяло, в появата на това, което се представя като болести, които са предизвикани от духа, от астралното тяло и аза (физически болести, бел. пр.)... Събр. съч. 59 Метаморфози на душевния живот, том II, стр. 158, немско издание 1984 г.
* * *
...Всъщност всяка болест е такава дисхармония, прекрачване на границите между вътрешния и външния човек. В известен смисъл вътрешният човек трябва да се отдръпне назад от външния човек. Това можем най-просто да го видим, когато се порежем. Достатъчно е да порежем пръста си, да порежем само физическото тяло, не астралното. Но астралното тяло трябва непрекъснато да навлиза в обикновените съотношения и следствието сега е, че астралното тяло не може да намери в порязаното място това, което трябва да намери, когато иска да проникне и до най-малката част на пръста. То се чувства отблъснато от физическата част на пръста. Това е същественото при болестите, че вътрешният човек се чувства отблъснат от външния, че не може да вземе участие във външния човек, понеже той е разрушен, понеже чрез увреждане, той му е изтръгнат. Ние можем да доведем нещата дотам, че или чрез външно въздействие възстановим външния човек, или така засилим вътрешния човек, че той сам възстановява външния човек и може да настъпи излекуване. Това е един процес, който може да се сравни със събуждането... Събр. съч. 59 Метаморфози на душевния живот, том II, стр. 161 и сл., немско издание 1984 г.
* * *
...Какво представлява за човека една болест, която завършва със смърт? В известен смисъл тя означава обратното. Ние трябва да напуснем това тяло, понеже то не е в състояние отново да възстанови хармонията. Затова обаче взимаме тези изживявания в духовния свят, в който навлизаме, без да имаме на разположение външното тяло. Това, което сме постигнали в нас като плод, който едно увредено тяло не приема обратно, обогатява живота, протичащ между смъртта и едно ново раждане. Ние трябва да сме благодарни и на болест, която завършва със смърт, понеже тя ни предлага възможността за повишаване, обогатяване на живота ни между смърт и ново раждане. Лечебните процеси навлизат в целия ни вътрешен живот и ни тласкат напред... Събр. съч. 59 Метаморфози на душевния живот, том II, стр. 164 и сл., немско издание 1984 г.
* * *
...Истинският свят, скъпи приятели, светът на духа лежи така, че винаги с право се е казвало, че той лежи от другата страна на един праг, а човекът се намира от тази страна на прага. За да стигне човек до истинното познание, до истинското прозрение на конституцията на света, е необходимо да прекрачи този праг.
Но общо взето за човека е опасно да прекрачи прага без подготовка. Защото, ако човек внесе в духовния свят отвъд прага своето сетивно възприемане, проникнато с мисли, каквито те са в обикновения живот, поради това, че преценява нещата отвъд прага така, както тук разглежда и преценява, тогава ще предизвика една илюзия, един истински мираж. И затова на прага стои онова духовно същество, от което можем да научим, че, когато прекрачваме прага, се нуждаем от съвсем други понятия, че ако пристъпим в духовния свят с нашите обикновени, почерпени от сетивния свят понятия, ще ни парализира именно една илюзия, един мираж за живота там.
Този Пазач на прага всъщност ни предупреждава, че трябва първо да усвоим идеите, от които се нуждаем в духовния свят. Обикновено не вярваме, че понятията, които са подходящи за духовния свят, са извънредно различни от понятията, с които си служим тук, във физическия свят. Във физическия свят например частта е винаги по-малка от цялото. Това важи като аксиома. Не е така в духовния свят. Там частта винаги е по-голяма от цялото.
Това може да се види в примера за човека. Когато предположим една сила, която човекът има, ако той например изгражда своето тяло от минералното и след това взаимовръзката от сили, която има една част от него, тогава това, което изгражда органите, следователно частта на човека е съществено по-голяма по отношение на Космоса, отколкото целият човек. Не бихте могли просто така да си представите изречението, че частта е по-голяма от цялото, понеже сте свикнали със сетивня свят, но по отношение на надсетивния свят е напълно правилно. Оттам трябва да се разбере възможността, че в духовния свят частта може да бъде по-голяма от цялото. Цялата наша механика и физика не важи за надсетивния свят, а точно за противоположното.
Тук, в сетивния свят, правата е най-късият път между две точки. В духовния свят тя е най-дългият, понеже, когато се върви в права посока, трябва да се преодолеят най-много пречки. Всяка друга посока е по-къса от правата посока. Човек напълно трябва да е наясно, че когато иска да навлезе в духовния свят, се нуждае от противоположни понятия за това, което е обичайно във физическия свят, за да не изпадне в заблуждения, когато навлезе в духовния свят. За това е необходима смелост. Човек трябва да има смелост да премине духовния праг, да премине над пропастта.
Когато се прекара това преминаване към духовния свят, това преминаване покрай Пазача на прага и пристигане оттатък, когато се преживее в душата и духа, осъзнае се в астралното тяло и аза, тогава всичко е добро. Но ако не се преживее прецизно в аза и в астралното тяло, се поражда мираж и когато този мираж пада обратно върху човека, се превръща в болест. И винаги когато в човека има някакво заболяване, той има в себе си Пазача на прага, само че в един вид демонично отражение, (защото този Пазач променя своя образ и винаги ни показва нещо като духовна огледална картина на навлизащия в духовния свят)... Събр. съч. 316 Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство, стр. 125 и сл., немско издание 1980 г.
Откъсите са подбрани от Нели Хорински