Изследване върху различните видове депресия чрез арт-терапевтичната основа на антропософското изкуство (3)

Submitted by admin 2 on Нед., 11/10/2020 - 12:06
Картина

Човешкото същество в Светлина - Тъмнина – Цвят

Превод: Стела Василева

Всички части на изследването до тук

Конституцията на човешкото същество

в Светлина-Тъмнина-Цвят

 

Целта на втората част на тази книга е да покаже как концепцията за конституцията на човешкото същество според духовната наука и подходът Светлина-Тъмнина-Цвят се обединяват.

След като тази основа бъде положена, ще можем да разработим, с примерни илюстрации, подходящата основа за този подход и неговите диагностични и терапевтични възможности.

 

Две пътя на въплъщението на Аза:

Тъмнина и Светлина

 

„В макрокосмически смисъл светлината и тъмнината са първичните Създатели. Те образуват голямата космическа полярност, от която в началото на времето е създадено цялото творение.“ 1 (страница 15)  Лиан Коло Дебоа

Двете основни течения 1 и 2 са две полярни течения. Ние също бихме могли да кажем, че това са два пътя, които позволяват на Аза да се въплъти, един през кръвоносните съдове и един през нервната система. Ще покажем, че при тъмнината и светлината имаме работа и с две полярни същности, две същности, които принадлежат изцяло една на друга, въпреки че запазват диаметрално противоположни качества и че качествата на всяка отговаря директно на едно от тези две гореспоменати течения.

Път на въплъщението през тъмнината

„Мракът е първи. Това е всеобхватната, изцяло носеща майка на веществото. Тъмнината е израз на космическа симпатия, непрекъснато изливане, обвиване, носене. Той е носител на топлина, на любов и на гравитация - тази сила на привличане, която е израз на съчувствие… Тъмнината е била преди светлината да е, това е първият принцип на творението и той е и най-могъщият.“1 (страница 15) – Лиан Коло Дебоа

Първото течение, пътят на кръвоносните съдове - подхранващ, реконструиращ, невидим и несъзнаван, издигащ се от дълбочината на физическото към мозъка - е пътят на „нощта“ на реконструктивна тъмнина, носене, обвиване, обединяване, затопляне.

Разбира се, действа както през деня, така и през нощта, но, както сме виждали и преди, той е особено активен през нощта, когато нисшите съставни части и висшите съставни части са разделени.

Този път на въплъщение на Аз през тъмнината, в нейното универсално качество, присъства от началото на създаването на Земята, от Стария Сатурн. Във фазата на Стария Сатурн Земята е била тяло на чиста топлина и чиста жертвена воля, носител на всички семена на творението и по-специално това на настоящото физическо тяло.

Всички тези характеристики на първоначалната тъмнина са описани във „Въведение в тайната наука“ от Рудолф Щайнер. Там научаваме, че настоящото физическо тяло е резултат от дълга космическа еволюция, която започва със състояние на топлина. Отначало се състои от чиста топлина, от затопляне и обединяващ мрак. На много фино ниво духът и тялото били заедно, топлина, която все още можем да изпитаме, когато сме извършили безкористно жертвено дело.

От този първи етап физическото тяло постепенно се кондензира, втвърдява се чак до костната ни система, но запазва оригиналните характеристики на тъмната топлина в метаболитния полюс, в кръвния поток, във волята, в мозъка, в сърцевината на костите си.

Тъмнината се нарича още от Рудолф Щайнер „космическа същност… носител на космическата сила на съчувствието “6.

Тук трябва да разберем съчувствието в най-широкия смисъл, като сила, която винаги се стреми да обедини, възстановява, подхранва, лекува, затопля, действа, метаморфозира, взема и разтваря формата и веществото, носеща… всички качества по-рано описани при реконструктивно течение 1.

В Светлина-Тъмнина-Цвят, пътят на въплъщението през тъмнината, чрез който духовната същност действа отдолу нагоре във физическото тяло е идентичен с реконструктивното течение 1. Във въплътеното човешко същество, импулсът на тъмнината се намира в топлината на кръвта, в метаболизма.

Път на въплъщението през светлината

„Светлината е съвсем различен елемент. Тя е израз на космическа антипатия. Тя се излъчва от центъра към периферията. Носи импулс за формиране. Ясна е, студена, завършена. Близо до своя източник е по-силна, по-далеч постепенно става все по-слаба и по-слаба, докато съвсем угасне.“ 1 (страница 16) – Лиан Коло Дебоа

Вторият поток е пътят на нервите, на деконструкцията, на съзнанието, което потъва директно в дълбините на физическото, на разрушителния поток на Аза в неговото индивидуализиращо качество, и това което позволява на духа да се въплъти чрез директно проникване през нервните пътища и сетивата. Това е пътят на „деня”, на разрушителната светлина, активна, когато горните съставки са свързани и активни в долните съставки.

Светлината и тъмнината идват от същото единство, както и до днес ни се разкрива в Книгата на Битие, от някои митове и както ни преподава „езотерична наука.” (5) Едва по време на второто въплъщение на Земята, наречена Старо Слънце, великото жертвено топлинно единство на Стария Сатурн се разделя на светлина и тъмнина. Драмата, която е описана в Библията като мита за рая или от езотеричната наука като „войната в рая” отклонява Сътворението от основния му път, повеждайки хората към забрава на своя духовен произход.

Следователно беше необходимо да се даде нов импулс, който е което Библията описва в Новия Завет. От събитието на Голгота, Азът се обедини по нов начин с тъмнината на тялото на Земята и тялото на човека, които в онзи  точно момент, бяха обновени и изкупени.

Това е най-свещената, интимна и трудна задача на човека - да трансформира материята чрез духа, да одухотвори материята. Това означава за да влезе директно долу във физическото и постепенно да трансформира субстанцията; индивидуалният дух, трансформиращ универсалния дух, присъстващ в субстанциите.

Светлината се нарича още от Рудолф Щайнер „космическа същност, носител на космическата сила на антипатията. ”(6) Антипатията трябва да се разбира в нейното най-широко значение, като силата, която пробужда, отваря и разкрива триизмерно пространство, ограничава, определя, оформя, пробужда съзнателност, индивидуализира… всички качества на разрушителното течение 2.

Светлината е силата, която позволява на човешкото същество да проникне право надолу в своето физическо тяло, което постепенно ще се превърне в Храма на индивидуалния дух.

В Светлина-Тъмнина-Цвят, пътят на въплъщението през светлината чрез който духовната същност действа отгоре надолу във физическата същност, е идентичен с разрушителното течение 2. Във въплътеното човешко същество той прониква през нервната система чийто център, мозъкът, е разположен в дъното на тялото.

 

Между тъмнината и светлината

След като сме характеризирали качествата на светлината и тъмнината, сега ние ще ги разгледаме в техните отношения. По принцип, следвайки видяното, можем да кажем, че Азът действа по два полюсни противоположни начина, поради двата пътя към телесното:

* Той универсализира и изгражда чрез изгряваща тъмнина, със съчувствие това, което унищожава светлината.

* Той индивидуализира и унищожава чрез светлина, низходяща, с антипатия това, което предлага тъмнината.

Как става това?

Закони

„Светлината и тъмнината са духовни същности, всяка от които работи според собствените си закони.“ 1 (стр. 154) – Лиан Коло Дебоа

Тъмнината и светлината, великите първични създатели, са били начело на това, което наричаме Творението и продължават да бъдат активни в него според собствените си закони.

Сила на космическото съчувствие(6), на привличане и обединение, топлата тъмнината, отива с любов към светлината, за да се съедини с нея.

Носител на всички възможности за движение, но самата тя е неподвижна, получава от светлината импулса, посоката и интензивността на движение към светлината. Тъмнината също получава своята формираща и ограничаваща сила от светлината.

В човешкото същество тъмнината - полюсът на топлината и веществото, на волята - приема импулса на светлината за движение от полюса на ясно съзнание, на мислене.

Сила на космическата антипатия(6), на разделяне и индивидуализация, обективизираща светлина, изтласква, излъчва, оформя, отваря, заповядва, задържа, ограничава, осъзнава, отваря триизмерно пространство:

„Без светлина нямаше да има трето измерение.“ – Лиан Коло  Дебоа (1), стр.20

Светлината си проправя път през единния мрак, прониква с максимална сила и след това намалява интензивността си, когато се отдалечи от своя източник. В човешкото същество, полюсът на светлината, на мисленето, получава от тъмнината веществото, което, изпълнено със съчувствие, ще позволи светлината да се разкрие. Светлината също получава от тъмнината подхранващо вещество, което й позволява да се обновява.

Посредници: атмосфера и душа

Какъв е посредническият елемент тук, между светлината и тъмнината? Те очевидно са два, един около нас и един вътре в нас, но в действителност са като двете лица на една и съща реалност: атмосферата и душата.

Атмосферата

Има нещо много специално в околната среда на земята, на което обикновено не обръщаме голямо внимание, чието присъствие е първично, защото без него животът на земята не би съществувал: атмосферата.

Атмосферата е сферата, чрез която земята диша заедно с космоса. Без атмосферата светлината нямаше да бъде видима на земята. Ако се изкачим до върховете на планината или над атмосферата на борда на самолет, ще преживеем небе, пълно със светлина, но мрачно.

Светлината ни се разкрива на земята от веществата, съдържащи се в атмосфераta под формата на топлина, газ, пари и много фин прах. Тя всъщност е тъмнина в състояние на фино разреждане.

Душа

Чрез дишането на белите дробове човешкото същество ритмично внася външната атмосфера и я освобождава отново. Има постоянно взаимодействие между външната атмосфера и вътрешната атмосфера. Каквото е външната атмосфера за земята същото е и за човешкото същество вътре в него онова, което наричаме живот на душата.

Движенията на душата играят и отекват между дишането и пулса, в интеракцията между нашето астрално тяло и нашето етерно тяло, между светлина на нашето мислене и тъмнина на нашата воля.

Да съзерцаваме атмосферата, да се къпем в атмосферата, също означава и да резонираме и да движим нашата вътрешна атмосфера, нашата душа, нашия свят на чувствата, с цялото това взаимодействие между светлината и тъмнина.

Тук връзката между външното и вътрешното е непосредствена.

Атмосферата и душата са прекрасни медиатори, които позволяват светлината и тъмнината да се разкрият в тяхната игра.

Дейности: движение и цвят

Движение

„Щом космическата светлина изгрее в космическия мрак, възниква велико движение. От своята симпатия тъмнината се движи към светлината, опитвайки се да я погълне в собственото си същество. Със своята сила на антипатия светлината отблъсква тъмнината, отмята я настрани, прорязва я, като прави път за себе си, по който може да продължи своя път. Космическата антипатията се среща с космическа симпатия и резултатът от тяхното взаимодействието е движение в пространството.“ 1 (страница 16 )- Лиан Коло Дебоа

Тук Лиан Коло Дебоа описва великолепно великите движения, които постоянно се раждат от срещат между светлината и тъмнина в атмосферата на природата, в душата на човека.

Човешкото същество - същество в движение, както го описахме в част първа - отново намираме в основата на напрежението и взаимодействието между светлината и тъмнина. Силите, които създават движение, когато се срещнат, създават това същество на движение. Връзката между тези две сили никога не е фиксирана:

„Творението никога не е завършено. Това, което е било така в един момент ще се промени в следващия момент, преминавайки през метаморфози една след друга, през непрекъснато движение. Това е един от основните закони в космоса, в природата и в човека.“ 1 (стр. 30) – Лиан Коло Дебоа

 

Цвят

„Въпреки че говорим за много цветове и им даваме различни имена, вие трябва да мислите за цвета като за едно вещество, едно велико космическо вещество, което е непрекъснато в движение и неговите движения се дължат на безкрайното разнообразие на взаимодействия между светлина и тъмнина. Работата на светлината и тъмнината първо извежда движението на цвета и след това самия цвят. Движението стои зад цвета.“ 1 (страница 18) – Лиан Коло Дебоа

Взаимовръзките на светлината с тъмнината ръководят движението, първо създайте движение. Но движението също е цвят, когато се роди при срещата на светлината и тъмнината. В движението се раждат цветовете.

Цветовете са родени по време на третото въплъщение на земята, на Старата Луна(5), в момента, който по-рано описахме като Падението, „войната в рая.“ Те се намират в интервала между етерното (родено на Старото Слънце едновременно с въздушната стихия и светлинния етер) и астралното (родено на Старата Луна едновременно с течния елемент и звуковия етер).

Следователно в Светлина-Тъмнина-Цвят цветът се намира между астралното и етерното, на мястото, където се срещат течения 1 и 2. Във въплътено човешко същество, мястото на тази дейност е ритмичната система.

Нека обърнем внимание на онези конкретни моменти в деня, когато срещата на светлината и мрака се разиграва по най-драматичен и свободен начин – в атмосферата призори и при здрачаване. Нека видим как светлината и тъмнината играят в атмосферата, там, където дейностите са свободни и колебливи, в непрекъснато движение, там, където цветовете се раждат, избухват и умират.

Какво ни очарова толкова много в тази атмосферна игра? Това, което ни очарова е, че оживяваме в срещата на тези велики първични сили, в мощното движение и интензивните цветове в атмосферата. Те ни прихващат в интимен и пряк резонанс с душата ни.

Когато сме свидетели на тези цветни игри в атмосферата, ние сме поразени от начина, по който един преминава в друг, чувствителни към всяка вариация на светлината и тъмнина. Имаме преживяването, че цветът е уникално същество, което се проявява в безкрайно разнообразие от нюанси.

 

Лиан
Лиан Коло Дебоа

 

Цветът по своята същност е течен и също зависи от законите, които присъстват на срещата между светлината и тъмнината. Това мощно движение на цвета е описано по-долу майсторски в имагинация и медитация от Лиан Коло Дебоа. Тук виждаме перспектива на цветовете, разкрити при атмосферни събития, а също и в душата на човека:

Представете си, че плавате в безгранично пространство. Навсякъде около вас мъглявата атмосфера е тъмна и топла. Като начало виждате само тъмнина, но имате усещането, че тази мека топлина ви носи и ви води с много бавно движение.

Тогава започвате  да осъзнавате, че се приближавате до светлината защото пред вас и навсякъде около вас тъмнината започва бавно да проблясва във великолепен нюанс на лилаво. Ние наричаме този цвят маджента.

Заобиколени от маджента, сега имате усещането, че този цвят ви носи със себе си. Бавно ви отвежда по-нататък и тъмнината леко просветлява. Маджентата се разпръсква встрани и пред вас цветът се трансформира сам в дълбок кармин.

Сега вие ставате до известна степен осъзнати за движението, което оживява тъмната атмосфера, пулсации, търкаляне, събиране и разпръскване.

Всичко това остава трудно доловимо.

Тези движения ви носят със себе си. Те стават по-силни и повече оживени и стигате до там, че пресичате в един свят на вермилион.

Отляво както и отдясно атмосферата е малко по-плътна, там където все още е останало от  кармина.

Движението набира скорост, насочва се нагоре и ние имаме достъп до един свят от оранжево, докато вермилионът се отдръпва встрани.

Пред вас оранжевото изведнъж се отваря и отстъпва и се  усещате привлечени от жълтото, което струи пред вас.

Движенията са станали почти линейни. Те ви водят напред и нагоре до точката, в която биват разпокъсани от светлината на малки жълто-зелени искрящи петна.

Тези петна ви придружават, докато не се окажете изправени пред великолепието на самата светлина. Чувствате се привлечени от нея, тази чисто разкрита светлина, която има цвета на бистър изумруд.

Той ви приветства в себе си, можете да го разгледате и да съзерцавате все повече и повече непостижими дълбочини на синьото.

След това правите крачка извън светлината, оставяйки я зад себе си и се озовете в средата на геометричното движение на тюркоаза.

Омекотява се от всички страни в кобалтово синьо. Тук атмосферата вече не е топла и мъглява, а бистра, чиста и кристална. Тъмнината ви отнасяше към себе си с постепенно възходящо движение, докато светлината стоеше пред вас. Със светлината зад вас, отстъпващите движения ви отдалечават с меко спускане. Тогава тъмнината си позволява да бъде изтласкана от светлината. Вие достигате кобалтовото синьо, което ви обгръща и ви отвежда по-надолу, към несигурните движения на индигото.

Светлината отслабва и се отразява меко върху колебливото движение на тъмнината. Тогава стигате до мистериозното теменужено, чиито движенията са още по-бавни и почти хоризонтални. Осъзнавате, че ако можете да отидете още по-далеч, ще стигнете до великата граница, където светлината умира напълно.

Коло добавя:

Ние сме същества между светлината и тъмнината, същества на движение и на цвят. Трябва да свикнем с мисълта, че множеството аспекти на всичко, което е цвят и движение, произхождат от светлина и тъмнина. Светлината и тъмнината са духовната част, движението и цветът - душевната част на човека.

 

Обобщение

Връзката между концепцията за конституцията на човека според духовната наука и конституцията на човека както е видяна в Светлина-Тъмнина-Цвят е непосредствена.

* Пътят на въплъщението през тъмнината е идентичен с течение 1,

* Пътят на въплъщението през светлината е идентичен с течение 2

* Цветът е мястото на срещата на тези две сили и, както е в

света на цветовете, има цветове, по-близки до светлината и нейните образуваща сила и цветове по-близо до тъмнината и нейната обединяваща сила - тук също намираме непосредственото съответствие между цвета и отслабените течения 1 и 2.

Можем дори да добавим съответствие между цвета от една страна, като уникално място за среща между светлина и тъмнина в атмосферата и в душата и, от друга страна, ритмичната система като център на троичната нервно-ритмично-метаболитна система.

Таблица 6

Четиричленност

Троичност

Течение 2

Деструктивно

директно

Съзнание

Деконструктивно

Носител на фини процеси на смъртта

Действа между две отделни организации на нивото на Аза слизайки във физическото тяло по продължение на нервните пътища

Светлина

Съзнание

Деконструктивна

Носител на фини процеси на смъртта

Разделя и индивидуализира

Низходяща от Аза към физическото тяло по продължение на нервните пътища

Човешкото същество се инкарнира чрез светлината, силата на антипатията, съзнание, и мисъл в нервната система, чийто център е в главата

Течение 2

Деструктивно

Отслабено

директно

Полу-съзнание

Отслабено

Деструктивно

Низходящо от Аза към астралното тяло, по продължение на дихателните пътища

Движения

В атмосферата и в душата, повече или по-малко контролирани от светлината

Цветове близо до светлината

 

 

 

 

 

Цветът между светлината и тъмнината в движение,

Течение 1

Реконструиращо

Отслабено

индиректно

Полу-съзнание

Отслабено

Конструиращо

Издигащо се от Аза към етерното тяло, посредством пътя на течностите в организма

Движения

В атмосферата и в душата, повече или по-малко широки и свободни

Цветове близо до тъмнината

свързано с интензивността на светлината и тъмнината в ритмичната система, в душата

Течение 1

Рецонструиращо

индиректно

Безсънателно

Конструиращо

Винаги даващо живот

Действа между две организации, обединени на физическо ниво.

Издигащо се от Аза към физическото тяло, посредством кръвта и топлинните потоци

Тъмнина

Безсъзнателно

Конструиращо

Винаги даващо живот

Обединяващо

Връщащо към универсалност

Носещо

Издигащо се от Аза към физическото тяло, посредством кръвта и топлинните потоци

Човешкото същество се инкарнира и своето подхранващо “слънце” през тъмнината, силата на симпатията, телесност, топлина, воля, в метаболитната система, която намира своя център в сърцето