Рудолф Щайнер: Инспиративното познание като втора крачка от съвременното посвещение (3)

Submitted by admin 2 on Вт., 29/09/2020 - 09:48
Рудолф Щайнер

Както човек свързва нещо, което вече е изживял с нещо друго, което се изправя пред него в едно ново възприятие, за да си го обясни, така в истински свободния инспиративен живот той свързва изживяното като откровение на космически духовни същности с това, което е изживял във физическия сетивен свят. Тук е така, сякаш изживяването в духовността дава новия предчувствия, идеи, понятия относно това, което е изживял преди в сетивния свят чрез своето физическо тяло. И човек трябва напълно съзнателно да изживява тази по-висша степен на свръхсетивното познание, която има нещо великолепно, в същата спокойна душевна нагласа, както свързва едно ново възприятие със стар спомен. Сега чрез инспирацията се чувства как в този етерен вълнуващ се свят, в този ритмично вибриращ свят, като върху вълните на едно етерно световно море витаят и действат истински същества. Човек чувства как нещо му напомня на Слънцето, друго на Луната, планетите, неподвижните звезди и на физическите неща, на минерали и растения, и всичко това се намира в световния етер… Събр. съч. 215, стр. 52 и сл., немско издание 1980 г.

* * *

…Това празно съзнание, при което човек иначе заспива, трябва волево да бъде предизвикано, но човек трябва да остане буден дори когато заличи от съзнанието всички впечатления, също и тези, които сам е предизвикал. Това е най-важното: да остане буден, да притежава силата, вътрешната активност да остане само буден и да няма никакви външни или самосъздадени впечатления и изживявания. Сега не вече собственото изживяване, а проникващият в нас духовен свят застава пред нас. И ако сме толкова силни, че да изключим не само отделни области, които сме си изработили, а премахнем цялата жизнена панорама така, че да оставим тя да се появи и отново да можем да я премахнем, така че след като сме я постигнали, отново да предизвикаме празно съзнание, да сме будни, и тогава като първо нещо в това празно съзнание се появява предземният живот, който човек е имал преди да слезе чрез зачатието в земно тяло. Това е първата наистина свръхсетивна опитност, която човек получава след предизвикването на празното съзнание: т.е. да съзре собствения си предземен живот… Събр. съч. 227, стр. 49 и сл., немско издание 1982 г.

* * *

…Космическото чувство на щастие (като придружаващо имагинацията явление), се преобразува в този миг, когато постигнем празно спокойно съзнание, в една също така обхватна душевна болка, в също такова голямо душевно страдание. И ние узнаваме, че светът е изграден въз основата на космическата болка, т.е. един космически елемент, който може да се изживее от човека само като болка… Събр. съч. 227, стр. 56, немско издание 1982 г.

* * *

…Но едва когато се появи инспирираното познание, тогава с това, в известна степен по-развито забравяне, се появява нещо, което трябва да характеризирам като пълно изличаване на онова обкръжение, което сме възприемали преди чрез сетивата. Настъпва едно състояние, в което собствената вътрешност и то тази времева вътрешност до раждането, става обект и човек субективно, но първоначално като субективно вътрешно празен се чувства всъщност във външния свят, не в своето собствено тяло, а във външния свят… Събр. съч. 324, стр. 122 и сл., немско издание 1972 г.

 

Инспирация

 

* * *

…Когато преминем от имагинацията в инспирацията, стигаме вече до въздухообразния човек, до това, което в човека е въздухообразно. Стигаме до един начин на схващане, който е много подобен на слушането на музикални тонове, хармонии, мелодии, много е подобен на музикалното слушане. Инспирацията няма вече нищо общо с нещо понятийно, а с нещо, което и в схващането, в разбирането е един вид музикалност. Музикалното не винаги трябва да се чуе, когато е духовно, то може да бъде почувствано. Но всъщност всяка инспирация има нещо музикално. Формата на човешките вътрешни органи, органите, които обслужват изгражданата организация по време на живота в храненето, дишането и т.н., т.е. органите, които лежат в тяхната основа, не могат да бъдат обяснени с някакви механични закони. Дори имагинативно не могат да бъдат обяснени. Всички те произлизат от формиращите сили на въздухообразната същност. Тези формиращи сили ги вдишваме с физическата субстанция на въздуха. Но това, което се намира там, именно че органите на човека произлизат от формиращите се трептения на въздуха, може да се разбере само чрез инспирацията. Това, което се изгражда от въздухообразната същност, т.е. формиращото, е подобно на музикалността, както звуковите фигури също показват в основата си нещо музикално. Инспирацията е единственият път, чрез който могат да се разберат вътрешните органи… Събр. съч. 316, стр. 94 и сл., немско издание 1980 г.

* * *

…Ако стремящият се към свръхсетивно познание се издигне до инспирацията, вижда, че може да напусне света, който се опира на мисловната организация, също както земния свят. Той прозира как и с тази мисловна организация не принадлежи към собствената си същност, а към света. Прозира как мировите мисли царуват в него чрез собствената му мисловна организация. Той разбира как мисли, като не приема в себе си огледални образи от света, а се враства с мисловната организация в мировото мислене. Както относно сетивната организация, така и относно мисловната система човекът е свят. Светът се враства в него самия. Чрез това в сетивното си възприемане и в мисленето той не е сам себе си, а е мирово съдържание. В мисловната организация човек разпростира духовно-душевната си същност, която не принадлежи нито на Земята, нито на звездния свят, а е изцяло духовна и съществува и преминава в човека от земен живот в земен живот. Тази духовно-душевна същност е достъпна само чрез инспирацията. Със сетивната си организация човек живее в своето физическо тяло, с мисловната си организация живее в етерното си тяло. След отхвърлянето на двете организации чрез изживяното познание, той се намира в своето астрално тяло… Събр. съч. 26, стр. 233 и сл., немско издание 1976 г.

* * *

…Има инспирации, които действат така, че резултатът от инспирацията веднага просветва като огледален образ в душата на инспирирания. Но има и такива инспирации, които действат така, че този, който е инспириран, сам почти не знае, че зародишът на инспирацията вече се е потопил в душата му. Защото този зародиш трябва да почива там несъзнателно години, десетилетия или може би дори столетия, докато могат да се породят плодовете, които дотолкова да преодолеят инструмента на физическото тяло и дотолкова да го използват, че от такава личност да може да просветне откровението и манифестацията на по-висшия живот. Нещо от този вид е била инспирацията, която е изживял по тайнствен начин Гьоте във Франкфурт… Събр. съч. 113, стр. 202 и сл., немско издание 1982 г.

По предложение на Нели Хорински

Всичко по темата за съвременното посвещение