Специфика на някои методи и техники в антропософската арт-терапия

Submitted by admin 2 on Вт., 13/06/2017 - 18:34
Антропософска арт-терапия

Антропософската арт-терапия, или художествената терапия, както често бива наричана, е широко застъпена в лечебната дейност. Тя е дълбоко залегнала както в изкуствата, така и в лечебната педагогика.
Връзката на художествената терапия с медицината има своите корени във времето на ранното сътрудничество между Рудолф Щайнер и Ита Вегман, в художествено-терапевтичната работа на Маргарет Хаушка, а в по-ново време - в духовните изследвания на Лиан Коло Дебоа и други.
Разбирането за езика на цветовете и взаимовръзката му със светлината и тъмнината води началото си от изследванията на Гьоте и Щайнер (който е имал за задача да прегледа отново и да издаде всички научни трудове на Гьоте).
Арт-терапията борави с принципа, при който корените на болестта се намират в душата, а художествената дейност е душевен израз. Тя въздейства така, че да укрепи и в цялост да внесе хармония и баланс в човешкото същество, помагайки за преодоляването на болестта.
Традиционната или общоприетата арт-терапия се счита за невербална психотерапия и произлиза предимно от трудовете на Фройд и Юнг. Тя борави със свободното изразяване като основен инструмент за диагностика и лечение. При болния човек обаче свободното изразяване може да се счита за изразяване на болестта му. Чрез такова многократно изразяване на болестта, макар че понякога това може да доведе до моментно душевно облекчение, болестта по-скоро може да проникне и да се загнезди още по-дълбоко. Въпреки че свободното изразяване може да бъде използвано за оценка на напредъка, то не се използва терапевтично. Вместо това се избира последователност от упражнения с лечебен характер, които водят пациента към изцеление чрез възпитаване или превъзпитаване на определени умения там, където се срещат затруднения в усвояването им. Можем да помогнем и на самотни хора да изградят комуникативни умения и да повишат съзнанието си за личността на другия чрез социални упражнения – рисуване с акварел и моделиране с глина.
Художествената терапия използва три основни метода: рисуване с различни материали върху сухи повърхности, работа с акварел и скулптура. Те въздействат респективно в областта на мисленето, чувстването и проявата на воля, укрепвайки уменията и функциите. Тъй като всяка художествена дейност се извършва с внимание и умисъл, а това улеснява проникването на аза в тези три области.

 

Лечебна арт-терапия

 

 
Рисуване
 
Това е работа предимно с бяло и черно – изучаване на линията и формата, както и на динамичното взаимодействие между светлината и тъмнината.
Рисуването с молив и по-точно полагането на прецизни и изчистени линии особено изостря интелекта – нашата способност за обективно (освободено от емоции) мислене. Рисунките, при които се използват дълги непрекъснати линии, въздействат с течните формиращи качества на етерния свят (рисуването на форми). Когато използваме прекъснати линии, призоваваме волята и интелекта.
Изучаването на светлината, тъмнината и светлосенките е насочено най-вече към нашите чувства. Използването на цвят в рисуването внася субективност в иначе обективна сфера.
 
Рисуване с щрих
 
Една техника на рисуване, която Щайнер широко прилага в своите собствени рисунки и илюстрации, и която е се препоръчвана специално заради художествено-терапевтичната й стойност, е рисуването с щрих, при което осветените форми се създават чрез полагане на успоредни скосени щрихи с молив – внасяне на тъмнина в светлината с помощта на молив върху бяла хартия. Тази техника е силно медитативна и усилваща аза.
 
Рисуване с акварел
 
Дейността на цвета между светлината и тъмнината е езикът на душата (ние се раздвижваме вътрешно, преживяваме емоция). Цветовете говорят на език, който е далеч по универсален и първичен от изговорените думи. Ако имаме знанието как да разговаряме с цвета и да го чуваме, ние бихме могли да общуваме невербално с нашите пациенти и техните заболявания. Борави се с разтворен във вода цвят, максимално близък до чистата, цветна светлина - прозирен акварел. Поради това акварелът е материалът, използван при „терапията с цветове“. При рисуването с акварел използваме или техниката „мокро в мокро“, или пластово рисуване. „Мокро в мокро“ е похват, използван предимно при работата с деца, възрастни или немощни хора, тъй като оказва освобождаващ и укрепващ ефект върху етерното тяло, като същевременно лекува и укрепва душевните сили. Рудолф Щайнер въвежда пластовото рисуване и го използва широко в своята работа. Освен това, той препоръчва този вид рисуване като терапевтичен метод и за усилване на азовостта.
 
Мокро в мокро
 
При рисуването с техниката „мокро в мокро“, разтвореният във вода цвят се полага върху намокрена хартия. Водата – носителката на живота, улеснява движението и смесването на цветовете, които образуват нови цветове от взаимодействието помежду си. Формите възникват и могат отново бавно да изчезнат. Процесът остава флуиден, докато не направим избор да спрем и да позволим на рисунката да изсъхне.
В арт-терапията в цялост най-важен е процесът. Това, че крайният резултат е освен това и приятен за окото, свидетелства за един здравословно протекъл процес, но то не е наша цел.
 
Пластово рисуване
 
Пластовото рисуване е един вид евритмия върху лист хартия. При него тънки слоеве прозирен цвят се нанасят върху суха (предварително изпъната) хартиена повърхност. Всеки воал от цвят трябва да изсъхне много добре преди следващият да бъде нанесен.
Посредством този тип рисуване можем да изживеем изплуването от цветовете на прозрачни, изпълнени със светлина форми, които тъкат през сияйно пространство. Нематериалното качество на така създаденото пространство притежава целебно въздействие над душата, докато едновременно с това съзнателната дейност по полагането на пластовете укрепва азовите сили.
 
Лазурно рисуване
 
Лазурното рисуване е техника на пластово рисуване върху стени, с цел да създаде красива, изцелителна обстановка в класните стаи, домовете, центровете за терапия и т.н.
Тази техника може да се счита за арт-терапия в обкръжаващата среда. Ако се прави от група хора, които ще използват това пространство, тя често се прилага и като форма на социална арт-терапия.

Скулптиране/Моделиране с глина
 
Придаването на форма и трансформирането на субстанцията са централни дейности при моделирането с глина. Преобразуването на дадено количество от материала, както и процесът по добавяне на глина и извайване, имат вътрешно отражение в човешките
метаболитни процеси на анаболизъм и катаболизъм и външно отражение в способността да въздействаме на света чрез нашата воля, да бъдем способни да придадем форма на нашите мисли и физически тела, на взаимоотношенията, работата ни и т.н.
Глината е съставена от почва и вода, от физическа и етерна субстанция. В допълнение, тя е външна за нас субстанция, студена на пипане, безформена и устойчива. За да я направим „наша”, ние трябва да я трансформираме и напоим с нашата собствена азовост. Колкото повече обработваме глината с ръцете си, толкова по-пластична, топла и податлива при допир става тя. Намирането на специфичния баланс между материя, вода и топлина укрепва волята и азовостта.
Към терапевтичния спектър се прибавят и приложението на различни смеси за моделиране на основата на пчелен восък, както и дялането на дърво, камък и гипс.

Лечебна педагогика
 
Допълнителната работа в часовете, терапията с цвят, светлина и сянка, терапевтичното разказване на истории, драмата, пространствената динамика, кукленото театрално изкуство, евритмията, музиката и пеенето, както и занаятите и ръчният труд са ценно
допълнение към репертоара на художествения терапевт.
 
Автор Фийби Алекзандър
 
Превод от английски:
Веселина Радкова