Рудолф Щайнер за Христос и ролята му за цялата еволюция - подбрани извадки (2)

Submitted by admin 2 on Вт., 07/04/2020 - 09:11
Рудолф Щайнер

Христовото същество

...От една страна имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивидуалността, от друга страна – обединяващия дух на християнството. Само когато тези две течения напълно се проявят, на Земята ще може да настъпи състояние, в което всеки е самостоятелен, но от друга страна стои във връзка с всички, понеже всеки ще е проникнат от така наречения Христов-дух. Ако се проследи развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да навлезе в човешката душа, е имало мистерии на духа, които са били школи и култови места с дълбоко познание. Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се разгърнат мистериите на Отец. Те ни се известяват в Апокалипсиса... СС 96 Природа и дух, действията им в нашия видим свят (1907-1908), стр. 286сл., немско издание 1974 г.


...Хармонията на сферите, това, което живее в звуковия етер може да се изживее от човека само ако той се издигне чрез инициацията, или ако едно слънчево същество слезе долу, за да я сподели с някой човек, избран да бъде инструмент на развитието заради другите хора. За такъв човек Слънцето започва да звучи и да се чуват хармониите на сферите. А над звуковия етер лежи жизненият етер. И както в основата на обикновения тон лежи словото, звукът или смисълът като по-висше съдържание, като вътрешна същност, нещо по-душевно, така със жизнения етер също е свързан смисъл, словото, същото, което в по-късна Персия се е наричало «Honover» и каквото евангелистът Йоан нарича «Логос» – изпълен със смисъл тон, присъщ на Слънчевото същество. Не е просто мит, а буквална истина, че също и Заратустра получава своето обучение чрез Слънчевото слово... СС 123 Евангелието на Матей, Берн (1910), стр. 237сл., немско издание 1959 г.

...Мойсей (прероден ученик на Заратустра) следва да оповести като прорицание по-висш бог, който се намира в бога на Абрахам, но същевременно като по-висш принцип. Какво е името му? Бог каза на Мойсей: Аз съм «Аз съм»! Логосът произнася своето име, произнася това, което човек може да разбере за него чрез разума, чрез интелекта. Нека да разгледаме външния знак, чрез който надолу прокапва Логосът за израелците, доколкото те могат да го разберат чисто понятийно, в мислите си. Този външен знак е «маната» в пустинята. Мана е същата дума като манас, Духът-себе. Така в тогавашното човечество, което постепенно си извоюва азовото съзнание се влива първият полъх от Духа-себе. Това обаче, което живее в самия Манас, идва и по друг начин. То не е това, което човек може да знае, а сила, която сам може да приеме. Когато Логосът произнася само своето име, трябва да бъде разбран, да бъде схванат с разума. Когато Логосът става плът и се проявява сред човечеството, той е силов импулс, който се внася между хората и живее не само като учение и понятия, а се съдържа в света като силов импулс, който може да се свърже с човека. Тогава той не се нарича мана, а «хляб на живота», технически израз за «будхи» или «Живот-дух»... СС 103 Евангелието на Йоан, Хамбург (1908), стр. 124сл., немско издание 1962 г.

...Христос не е нищо друго, освен въплъщението на Логоса, на шестте останали елохима, които подготвящо са предхождани от бог Яхве. И образът на Исус от Назарет, в който се инкарнира Христос или Логосът, внася в историята на човечеството това, което преди се е излъчвало от Слънцето към Земята, което се е съдържало само в слънчевата светлина. «Логосът става плът»... СС 103 Евангелието на Йоан, Хамбург (1908), стр. 62, немско издание 1962 г.

...Само защото задачата на земното битие е да се въведат хората с духовната им дейност долу до земния свят, Христос трябва да се появи в човека, в сетивно въплъщение. Затова според изказването на Платон, големият гръцки философ, мировата душа е разпъната на кръст в универсума и върху земното световно тяло. Казаното от Платон, е символ, който посветеният познава в неговото най-дълбоко значение... СС 88 За астралния свят и девахана (1903-1904), стр. 142, немско издание 1999 г.

...Христос не е оставил написани книги както други велики учители на човечеството. Неговата задача е да живее ученията, които вече са били дадени, да ги живее като пример за човечеството и така да разкрие учението на мистериите, че да доведе възможно по-голяма част от човечеството до бърза духовна еволюция. Така той принася най-голямата жертва на човечеството. Светлият му дух навлиза в най-тъмната материя... СС 88 За астралния свят и девахана (1903-1904), стр. 154, немско издание 1999 г.

...Има проникващо, тъчащо творческо слово, има отражение на проникващото тъчащо творческо слово във Ведите. – Словото е творческото в света и то се разкрива във Ведите. Това е част от учението на Кришна... СС 142 Бхагават Гита и посланията на апостол Павел, Кьолн (1912-1913, стр. 25, немско издание 1960 г.

...В друга форма това застава насреща ни по конкретен, жив начин в едно същество, което можем да си представим като странстващо над Земята, въплътяващо божественото творческо слово. Ведите са дошли абстрактно до човечеството – божественият Логос, за който се говори в Йоановото евангелие, е жив и е самото творческо слово! СС 142 Бхагават Гита и посланията на апостол Павел, Кьолн (1912-1913, стр. 26, немско издание 1960 г.

 

Христос

 

Старозаветният Христос

...Този, който води Мойсей, който се явява на Мойсей в горящия храст, който води народа през пустинята, който прави вода да избликне от скалата, е Господ, Христос! Но времето още не е било дошло, Мойсей не го познава, Мойсей го смята за някой друг... СС 155 Христос и човешката душа. За смисъла на живота. Теософски морал. Антропософия и християнство, Копенхаген, Норкьопинг (1912-1914), стр. 149, немско издание 1982 г.

...Никога древните евреи не са се досещали: Онова, което се яви в облачната колона, в огнената колона, което предизвика чудеса като разделянето на морето, се проявява в неговата най-собствена форма също и в човешката душа. Мойсей не слиза в дълбочините на своята собствена душа, не пита в самотна медитация: как Бог говори в собственото сърце? Той се изкачва на планината, чрез силата на елементите му се разкрива божествената воля. Волята е основният характер на Стария завет. Често този характер се нарича Закон... СС 155 Христос и човешката душа. За смисъла на живота. Теософски морал. Антропософия и християнство, Копенхаген, Норкьопинг (1912-1914), стр. 150, немско издание 1982 г.

Христос в човешки образ

...С Христос в човешки образ се появи това, което Слънчевото същество е подготвило като велик човешки земен образец. С това появяване цялата мистерийна мъдрост в известно отношение е трябвало да приеме нова форма. Преди това тя е имала задачата да доведе човека до такова душевно състояние, в което той да може да съзерцава царството на Слънчевия дух извън земното развитие. От този момент мистерийните мъдрости получават задачата да направят хората способни да познаят въплътения, станалия човек Христос и от този момент да разбират всичката мъдрост на природния и духовния свят. В онзи момент от живота си, в който астралното тяло на Христос Исус е съдържало всичко това, което чрез луциферическото въздействие е можело да бъде скрито, започва проявяването му като учител на човечеството. От този момент в човешкото развитие се влага способността да се възприеме мъдростта, чрез която постепенно може да се осъществи земната цел... СС 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 291сл., немско издание 1962 г.

...Хората, които се издигнат до Христовите тайни, могат да пренесат постигнатото (което освобождава мъртвите от самотата в духовния свят) от сетивния в духовния свят. И това, което е станало от Христовия импулс в духовния свят в живота между смъртта и новото раждане отново протича оттам обратно в земно-сетивния свят, когато хората го донасят при следващото си въплътяване... СС 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 293, немско издание 1962 г.

...Христос затова се е появил като човек, за да може човекът да намери връзката си като член на човечеството с Христос... СС 173 Съвременно-исторически обзор. Част I - Карма на неистината, Дорнах (1916), стр. 280, немско издание 1966 г.

...Всичко, ставало в древните мистерии като вътрешен духовен процес, се разиграва като исторически факт пред очите на хората, понеже събитието, свързано с Христос Исус, издигнато до азова същност, възпроизвежда онова, което са били символичните, но също и реално-символичните действия на древното посвещение... СС 123 Евангелието на Матей, Берн (1910), стр. 169, немско издание 1959 г.

...Защо са се случили събитията в Палестина? За да може божествено-духовната същност на Христос да получи образа, от който се е нуждаела, за да може да се свърже с човешките души на Земята... СС 148 От изследването на Акаша. Петото Евангелие (1913-1914), стр. 43, немско издание 1980 г.

...При египетско-халдейските народи най-напред сетивната душа достига до известна култура, азовото съзнание се забавя, докато се развият по-късните душевни същности. В Европа азът не чака, а се развива още в сетивната душа, но пък изчаква с приемането на някои културни достижения, докато се развият по-късните душевни същности. Така имаме въплътени души в Азия и Северна Африка, които почти не са съзнателни в своя аз, а вместо това имат нещо като подтици от висши откровения в сетивната душа. В Европа имаме души, които нямат особено висока култура, но подчертан индивидуален аз, и се чувстват и приемат като човеци. Между двете крайности стоят гръцко-латинските народи, които имат за задача да развият особено способностите на разбиращата душа.

Христос се появява в гръцко-латинската епоха. Тя е подходяща за това, така да се каже да приеме именно Христос. Но Христос никога не би се появил в Европа, понеже там е налице силното азово чувство. В европейските земи се развива преждевременно азово чувство, прекалено силно чувство за равностойност на хората. Там не е било възможно една личност да се издигне толкова високо над другите както Христос. Той е трябвало да се появи там, където на границата между египетско-халдейската и гръцко-латинската култура е било възможно да се изгради такова тяло, което не е носело в себе си подранилото азово чувство, но въпреки това е имало най-дълбокото разбиране за възприемането на духовния свят, което е било прието от египетско-халдейската култура. Но макар Европа да не е била способна да достави тялото за Христос, тя е имала пълното разбиране за него. Оттам именно в Европа се развива онази чудесна мистика, която е искала да приеме Христос в собствената душа: християнската мистика... СС 116 Христовият импулс и развитието на азовото съзнание, Берлин (1909-1910), стр. 133сл., немско издание 1982 г.

 

Христос

 

...Поради това, че горната част на астралното тяло е била по-мощна в тези древни времена, по-висшите божествено-духовни същества са имали по-силно влияние върху хората чрез това астрално тяло. Долната част на астралното тяло започва да става все по-голяма, а в съотношение горната все по-малка. През 333 година след Христос горната част на астралното тяло става равна на долната. Това е кризата през 333 година. Оттогава горната част на астралното тяло все повече намалява при човека. В това се състои неговото развитие. Ако това намаляване не би ставало, азът не би получил достатъчно силно влияние. Човекът никога не би могъл да стане свободен. От големината на астралното тяло в горния човек зависи силата, с която човекът може да владее физическото и етерното си тяло, като изхожда от аза и астралното си тяло. Така че на цялото човечеството наистина е предстояло, чрез смаляването на астралното му тяло постепенно да отслабне и здравето му. И краят на Земята е щял да настъпи чрез това, че човечеството напълно е щяло да пропадне... СС 227 Познание за посвещението. Духовното и физическо развитие на света и човечеството в миналото, настоящето и бъдещето от гледна точка на антропософията (1923), стр. 281сл., немско издание 1982 г.

...С факта на Христовата смърт навлизат оздравителните сили в земното развитие за това, което беше описано преди като болестотворни сили. Така Христос става космически-земния велик лечител на човечеството в правилния смисъл на думата. Така че с това, което от една страна има тенденцията да се разпада, но от друга оздравява чрез Христос, човекът може да поеме пътя си към свободата... СС 227 Познание за посвещението. Духовното и физическо развитие на света и човечеството в миналото, настоящето и бъдещето от гледна точка на антропософията (1923), стр. 284, немско издание 1982 г.

...Самотни в мрака са се чувствали душите в духовния свят преди да се случи Мистерията на Голгота. Духовният свят не е бил тогава прозрачен в своята лъчезарна яснота за онези, които са идвали в него, прекрачвайки портата на смъртта. Всеки се е чувствал сам, отблъснат назад към себе си, ограден като със стена от всички останали. И това е щяло да става все по-силно. Хората са щели все повече да се втвърдяват в своя аз. Цялото земно битие е щяло да направи хората все по-големи егоисти. Никаква надежда е нямало, че някога по земното кълбо биха могли да се проявят братство и вътрешна хармония в душите, понеже с всяко преминаване през духовното царство са щели да навлизали все по-силни влияния върху егото. Това би се случило на Земята без Христос. Че постепенно човекът отново намира пътя от душа към душа, че става възможно силата на братството да се излее върху цялото човечество, се дължи на появата на Христос... СС 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908-1909), стр. 251сл., немско издание 1973 г.

...Ако Христос наистина е бил толкова висша същност, защо е трябвало да преживее всичко това, да влезе във физическо и етерно тяло, защо подобно на човека да ги напусне и да се разшири в макрокосмоса? Не за себе си е трябвало да го направи той, а за хората! Във висшите сфери са могли да го направят със субстанциалността на висшите сфери съществата, равностойни на Христос. Божествена субстанциалност е навлязла в пространството (например в Сътворението). Но това, което живее в човека, още не е изнесено в пространството. Само Христос е можел да го вземе със себе си и да го излее навън в пространството. Това е трябвало първо да го направи един бог в човешката натура! СС 123 Евангелието на Матей, Берн (1910), стр. 144, немско издание 1959 г.

...Христовият гений не е могъл да чака до днес; (Мистерията на Голгота) е трябвало да се извърши преди момента, в който всички стари духовни наследени качества са били употребени, за да може Христовото събитие да се почувства поне със старите наследени качества. А с четвъртия културен период, в чиято първа третина се извършва това събитие, старото вече е било на изживяване... СС 217 Духовните въздействия в съвместния живот на старите и младите поколения. Младежки педагогически курс, Щутгарт (1922), стр. 34, немско издание 1988 г.

...В средата на атлантската епоха Христовият импулс е можел да бъде даден без луциферическото влияние. Но понеже луциферическото влияние е било налице, Христовият импулс е трябвало да почака дотогава, докато изминава толкова време, колкото от внасянето на Луциферическия импулс в живота на човечеството до средата на атлантската епоха. Колкото време е изминало от момента, когато Луцифер пристъпва сред човечеството преди средата на атлантската епоха, толкова време след нея навлиза Христовият импулс. Поради това, че човекът си извоюва прилика с Бог по-рано, отколкото е следвало да бъде, имаме закъсняване на Христовия импулс. Защото човекът първо е трябвало да преживее всичко, което му донася земната му карма поради злото, навлязло в него чрез луциферическото влияние. Това е трябвало, така да се каже, първо да се изтрие от човечеството. Каквито сме днес като човеци, можем не само да отсъждаме студено, трезво и сухо относно доброто и злото, а и да се въодушевяваме от благородното, доброто и мъдрото. Това произлиза оттам, че в астралното ни тяло е внесено нещо, което иначе, ако би дошло в средата на атлантската епоха, би могло да се внесе само в аза, в преценяващия аз. Всичко това го дължим на обстоятелството, че в астралното ни тяло е навлязло нещо преди в нашия аз да навлезе приликата ни с Бог. Ние сме приели Христос в нашия аз... СС 116 Христовият импулс и развитието на азовото съзнание, Берлин (1909-1910, стр. 62сл., немско издание 1982 г.

 

Христос

 


...Ако човекът нямаше свободата и оттам без своя заслуга, а само чрез духовен висш инстинкт би стигнал средата на атлантската епоха, той би имал зрелостта и Христос би се появил още тогава. Но свободата на човека е била дадена, човекът е бил изблъскан поради това под инстинктивната си нормална степен на развитието и следствието е било, че първо трябва да узрее чрез самия себе си. Поради забавянето също и хората се намират в една по-зряла форма, когато се появява Христос... СС 105, стр. 104, немско издание 1983 г.

...Ако еволюцията би продължила така, нямаше да се случи нищо в света на боговете, намеренията на боговете с хората нямаше да се изпълнят. Тогава Луцифер би кръстосал плана на боговете. Боговете е трябвало да принесат жертва – това е била тяхна работа – трябвало е да изживеят нещо, което да проникне в тяхната сфера така, както не би се случило, ако бяха останали в своята сфера. Трябвало е боговете да изпратят Христос долу на Земята, за да се победи луциферическия принцип. В течение на времето, когато настъпва моментът, боговете, стоящи зад името, употребявано събирателно за божествения свят на Отец, изпращат Христос долу, за да узнае безкрайната болка на хората, която за един бог означава още нещо друго, отколкото за човека. Един бог е трябвало да изстрада смъртта на кръста, позорната човешка смърт, както особено подчертава апостол Павел. Ние трябва да станем свидетели на земното развитие, поглеждайки като през прозорец в духовните светове към нещо, засягащо боговете... СС 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос (1912), стр. 143сл., немско издание 1970 г.

...Христос променя израза на древните посветени («Аз и Отец Абрахам сме едно») като казва: Има възможност, където човекът се обръща към своята личност, не само следва физическите връзки на кръвното братство, а поглежда в своя аз и там търси и намира божественото. Оттам Христос можа да означи силата, която е искал да сподели с хората, с думите от Йоановото евангелие: «Преди да е бил Абрахам, е бил Аз съм!» И Аз съм не е никое друго име, освен това, което Христос прибавя към себе си. Ако човекът възпламени в себе си съзнанието: В мен живее нещо, което е съществувало много преди Абрахам, не е необходимо да се връщам до Абрахам, аз откривам в себе си божествения Отец-дух! – тогава може да преобрази в добро това, което донесено чрез Луцифер за формирането и култивирането на аза е довело до затруднения на човечеството. Това е делото на Христос, че превръща влиянието на Луцифер в добро... СС 112 Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три евангелия и особено с Евангелието на Марко, Касел (1909), стр. 100сл., немско издание 1959 г.

...Това е един от примерите за това, как нещо привидно зло, привидно заблуждение във взаимовръзките на света се обръща в добро. За да може Христос да навлезе в правилния момент в земното развитие, някои лунни духове е трябвало да жертват лунната си мисия и да подготвят Христос. От това виждаме, че изоставането на Луцифер на Старата Луна може да се схване също като жертва... СС 112 Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три евангелия и особено с Евангелието на Марко, Касел (1909), стр. 102, немско издание 1959 г.

...Но Христос е не само неопределен принцип в света. Той е същество, което се появява в определен исторически момент. В човешки образ чрез словото и живота си той разкрива едно състояние на съвършенство, което ще постигнат всички хора в края на времената чрез своята собствена свободна воля. Кармата и Христос са въплъщението на цялата еволюция. Кармата и законът за причината и следствието в духовния свят – това е спиралата на развитието. Христовата сила се включва в развитието на тази кармическа линия като указваща посоката ос. От появата на Христос на Земята тази сила се намира в основата на всяка човешка душа... СС 94 Космогония. Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан. Теософията във връзка с Йоановото евангелие (1906), стр. 115сл., немско издание 1979 г.

...По-рано човекът е имал щастието да притежава една сила в съзнанието си, чрез която непосредствено е можел да изживява собствената си вечна същност, възприемайки я в предишно съществуване. Но човекът е трябвало да се развива по-нататък. Той развива ясно земно азово съзнание, което е можело да се породи и изгради само в сетивния свят. Затова е трябвало да се помрачи старото съзнание, чрез което човекът е можел да възприема собствената си вечна същност. Но съществото, което някога му е помагало да познае собствената си вечна същност от духовния свят, със своето слизане на Земята извършва Мистерията на Голгота, за да може човекът съзерцавайки и разбирайки тази Мистерия на Голгота да изживее отвън това, което преди е изживявал отвътре. Човекът е следвало да разбере от Христос на Земята това, което преди е разбирал чрез Христос от духовния свят... СС 215 Философия, космогония и религия в антропософията, Дорнах (1922), стр. 114, немско издание 1980 г.

...Мистерията на Голгота, изобщо всичко проникнато от Христос трябва да се разбере не от страна на лунната същност, а на слънчевата, от гледната точка, която се постига след раждането тук в живота. Непроникнатото от Христос се владее от мислене, което се наследява в кръвната верига. Проникнатото с Христовия импулс схващане на света се дължи на мислене, което човек трябва да постигне като личност в света, чрез изживяванията и опита в живота, като одухотвори тези опитности. Мисленето, което човек има благодарение на ембрионалното развитие, води само дотам да се разбере божествеността като Отец. Мисленето, което се постига в света чрез личния живот в следембрионалното време, води дотам да се познае също и Сина... СС 186 Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах (1918, стр. 28, немско издание 1979 г.

...Преди Мистерията на Голгота, се е гледало към слънчевото битие от някое древно място на посвещението, и чрез посвещението се е възприемал Христос на Слънцето. Гледало се е навън в пространството, за да може човек да се доближи до Христос. По-късно се е гледал преходът на времената, човек гледа във времето след Мистерията на Голгота, за да намери Христос. Каквото преди е било пространствено съзерцание, става съзерцание във времето. Това е важното, което се е случило... СС 233a Мистерийните центрове на Средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение. Великденът като част от мистерийната история на човечеството, Дорнах (1924), стр. 112сл., немско издание 1980 г.

...Виждаме, че великите предводители на човечеството са можели да бъдат възприемани в първите епохи така, че човек да постигне разбиране само чрез картини за тяхната свързаност с духовния свят. Цялата биография на Христос се състои от факти, които се проявяват във физическия свят, което означава, че Христовото събитие може да се разбере с интелекта, с физическия разум... СС 118 Христовото събитие в етерния свят (1910), стр. 155, немско издание 1977 г.

Извадките са предложени от Нели Хорински

Картините са на барон Арилд Розенкранц, последовател на Рудолф Щайнер