Човешкият глас лечител и творец на бъдещето

Submitted by admin 2 on Вт., 06/06/2017 - 15:35
Човешкият глас

Създателка на терапевтичното направление Терапия с пеене е известната за времето си шведска оперна певица Валборг Свердстрьом-Вербек. Заедно с Рудолф Щайнер, стъпвайки изцяло върху антропософските идеи, те създават упражнения, свързани с вокализиране на гласните и съгласните звукове, по начин, по който биват изживявани от човешкото същество като дълбоко душевен и физически процес. Човешкият дъх /Дух/ при вдишване и издишване носи както дълбоката космичност на акта на Първосътворението като част от космическия Логос, така и семето на космическото еволюционно развитие на бъдещото човешко същество. За мен беше отговорно предизвикателство да подготвя лекцията „Окултните корени на човешкия гласов организъм”, която е качена в сайта на АОБ, в раздела „Литература”, и може да бъде изтеглена свободно.

През 1906 год. Валборг се омъжва за младият немски поет Луис Вербек и заживява в Германия. През периода 1908-1911 год. двамата се задълбочават в изучаване на антропософията и се запознават с Рудолф Щайнер. Съзнавайки интуитивно значимостта на антропософията, Валборг Свердстрьом-Вербек е готова да се откаже от певческото си даровение, за да бъде полезна с практически дейности в антропософското движение, на което Р.Щайнер енергично се възпротивява. В нейната автобиографична справка се казва:

„Той съвсем ясно подчертава, че тя е обвързана посредством пеенето с изпълняването по-висша духовна задача, която стига отвъд това, изпълнителят да представя произведения от областта на музикалното изкуство. Чрез изнасяне на концерти на най-изявените музикални таланти, при всички слушатели може да се получи усещане за съзряване на човешката същност, поради това, че слушайки, подсъзнателно се наподобява процесът дишане-уши-гърло, което не би могло да се случи от самосебе си. Това усещане издига човешката душевност към преживяване на по-висшо морално ниво, което прояснява. Човекът открива чрез дълбоко осъзнаване, че това ниво може да бъде постигнато и започва да се стреми към него. Цялостното преживяване на подобно концертно пеене е като помилване и докосване на слушателя от неговата собствена по-висша същност.”

 

 

Валборг Вербек
Валборг Вербек

 

 

По време на подготовката на оперната си кариера, тя се среща и с педагогически методи, които са застрашавали нейните естествени и първоначални вокални дадености. В опитите си да се разграничи от подобни заплахи за гласа, започва да изследва нови методи. Срещата с Р.Щайнер ѝ помага да задълбочи познанията си по тези въпроси и до неговата смърт през 1925 г. между двамата продължава да съществува непрекъснат разговор относно въпроси, свързани с пеенето и обучението на певците. Още в началото той ѝ показва медитация за задълбочаване и одухотворяване на певческото дишане. Пеенето се превръща в свещенодействие, в което звуковите потоци се превръщат в естествен мост и връзка между Духовния и земния свят, в която връзка човекът е естествен медиатор. Всеки път, когато Валборг достига до ново разкритие, Щайнер го осветлява по духовно-научен начин. Нейната основополагаща книга „Школа за разкриване на гласа” е плод на подобна съвместна работа. Когато Валборг присъства на неговите лекции, Щайнер директно подхожда към неизречениге й въпроси, като говори с дълги препратки за изкуството на пеенето и за същината на музиката. Тя търси гласа на човека в пеенето, който се сраства със свръхличното и по този начин може да достигне до космическото осъзнаване. Щайнер наблюдава с особен интерес нейната педагогическа вокална дейност. Забелязва нещо, което много рядко се наблюдава при други хора на изкуството или учени - нейното изкуство започва да хармонира с вътрешността на първия Гьотеанум, с неговите форми и изисквания.

 

 

Бял дроб, антр.рисунка

 

 

След смъртта на Рудолф Щайнер продължава сама работата си. Основава в Хамбург „Школа по разкриване на гласа”, ръководена от нея в периода 1932-1939 год. в Гьотеанума. Задейства се интензивна съвместна работа между нея и антропософските лекари Ита Вегман и Южин Колиско. Чрез интензивната ангажираност на Колиско в подкрепа на нейната работа, Карл Кьониг също открива нейната значимост. След затварянето на нейната школа, в периода на Втората световна война, Валборг наред с дейностите около публикуването на методиката си, води курсове към Валдорфското училище в Хага, като разработва упражнения за деца. След края на войната, когато е на 66 год., вече изцяло е погълната от своята терапевтична работа. Отново възстановява контактите си с Дорнах, където редовно работи по три месеца в годината. В обсега на медицината работи съвместно с антропософските лекари Ернст Марти и Ото Нерахер, продължава също работата си с Карл Кьониг в Шотландия. Методиката на „Школата за разкриване на гласа” продължава да се съхранява чрез различни курсове в отделните държави през 70-те години. Валборг Свердстрьом-Вербек умира на 1 февруари 1972 год., на 93-годишна възраст, в Еквелден, като до последно подкрепя и проследява работата на по-младото поколение с пълната отдаденост на човек и вокален педагог. Днес в болници, кемпхили, обучения по света, тази терапевтична методика продължава да се преподава и практикува.

Но съвременният свят е все по-дълбоко проникнат от материализма, грозотата, самоунищожението, вече не само в границите на необходимото и духовно-закономерното, а отвъд тях – до границите на гротескното, пародийното, напълно пропадналото в делата, чувствата и мислите си човешко същество и целокупно човечество. Човешката душа все повече и по-надълбоко пропада в бездната на собствения си телесен и душевен земен ад. Защото адът е наистина тук! Огромна е отговорността ни! Нужно е реалистично да се вгледаме първо в собственото си вътрешно душевно огледало, а после в света – като огледало на нас самите, и да се запитаме: „Кой съм аз и защо съм тук?”, „Какво мога да направя съзнателно, като отдам даровете на душата си за повече светлина в света?”, „Мога ли аз да излъча от себе си същата тази светлина, която търся в света?” И е важно дори да не може веднага да си отговорим, защото това е определено процес на вътрешно израстване, да оставим тези въпроси да действат в нас, да не се отказваме да търсим отговорите в годините на нашия житейски път.

 

 

Школа за разкритие на гласа

 

 

Рудолф Щайнер и Антропософията са лечебното Слово и Дело, което Духът изпрати на хората. Терапията чрез пеене дава истинска възможност, чрез онова, което всеки един от нас притежава по рождение – дъха, дишането, гласа, говора, пеенето, да се върнем към нашите пра-корени, към Духовния свят, от който идваме, отново да се преоткрием, но този път в хармония с него, като нашият Аз изживее истинската осъзната връзка между Духа и човешката душа и плът. Изживяването е наистина дълбоко, и неслучайно в обучението може да се работи с часове с даден звук. Това има лечебна, оздравяваща и хармонизираща сила. В такава системна работа над нашето тяло, душа и Дух, ние може да изживеем своя Аз като силен и противостоящ на света, в който живеем. А нима, ако съществуват повече такива Азове тук, на Земята, то нашето собствено огледало и огледалото на света няма взаимно да се простветлят?!

Бих искала да завърша с думите на Валборг Вербек:

"Човешкият глас живее във всеки човек като цяло, завършено същество. То не се нуждае да бъде развито, а да бъде освободено, да бъде открито."

От нас, от нашата будност, смелост, осъзнатост, готовност да загърбим удобствата и сигурността на света, зависи дали ще достигнем до онзи момент, в който ще се открием отново и ще освободим Съществото на нашия глас - дете на космическия Логос. Бъдещата земно-космическа задача на човека е да се превърне от Сътворен в Сътворец, от сътворен от космическото Слово в Сътворец и Творящ космическо Слово. Всеки от нас има свобода на избора да постави началото тук и сега. А дали импулсът в България ще продължи, зависи от нас.

 

Автор: Дорина Василева