Зодиакалната област на Близнаци /2.01.-3.01./
„Областта на Близнаците е свързана с Йерархията на Серафимите, или Духовете на Всемирната Любов. Земното отражение на представлявания от тях във Вселената Макрокосмически импулс на любовта, е гръцкият мит за близнаците Диоскури - Кастор и Полидевк*. /*Бел. на преводача: Полидевк (грц.) - Полукс (лат.)/ Съгласно този мит Кастор е син на Леда и цар Тиндарей, а Полидевк - син на Леда и Зевс. Затова Полидевк притежава безсмъртие, а пък Кастор е смъртен. Двамата заедно влизат в спор със своите сродници Афаретидите и отвоюват от тях похитеното стадо бикове. Кастор загива в битката от ръката на един от Афаретидите. Полидевк, от любов към брат си, е готов да пожертва за него своето безсмъртие и моли Зевс да му изпрати смъртта. Тогава Зевс изпраща двамата Диоскури на небето като награда за тяхната братска любов, превръщайки ги в съзвездието Близнаци.
За да оценим правилно окултните подоснови на този мит, е нужно да си спомним какво е било изобщо основното настроение на древните гърци по отношение на такива явления като смърт и безсмъртие. То се е състояло в това, че повече от всичко на света древните гърци ценели съвършената форма на човешкото тяло, което ги е дарявало със силно и светло съзнание за самите себе си, Аз-съзнанието. Ето защо смъртта, която разрушавала тази форма, а заедно с нея и Аз-съзнанието в неговата земна форма, представлявала за древните гърци велико зло, с което те вътрешно никога не можели да се примирят.
Хората от гръцката народност - е казал Рудолф Щайнер - са били такъв вид хора, които повече от всичко са обичали и ценели външната форма на физическото тяло и затова при неговото слизане към смъртта са изпитвали цялата печал, която човек изобщо може да почувства.
Така че в Гърция ...ние срещаме висшата оценка на външната форма на човешкото тяло като външна форма на Аза... (затова) гъркът е казвал: „Аз дотолкова ценя своя Аз, че тръпки ме побиват, когато гледам това, което ще стане с него след смъртта...” И това е напълно в духа на Гърция, когато героят казва: „По-добре да съм просяк на Земята”, т.е., в човешка телесна форма, „отколкото цар в царството на сенките."
От цитираните думи с цялата си яснота се очертава характерът на отношението на гърците към проблема за смъртта, а също и към безсмъртието, което в смисъла на казаното би било за тях най-висшето от желаните на Земята блага. Затова човек да пожертва своето безсмъртие от любов към друг човек, в представите на древния грък е било най-голямата жертва, на която изобщо е способно човешкото същество.
Ето защо митът за Диоскурите съдържа сведения за висшата степен на любовта, която изобщо е била достъпна за земния човек според представите на античния свят. Ако сега искаме да намерим съответствие на всичко това в християнската епоха, е необходимо да вземем под внимание, че от момента на влизането на Христовия Импулс в земното развитие, вече не любовта, основана на кръвните връзки (Диоскурите са братя по майка), а чисто духовната Христова Любов е подбудата за най-висшата жертва. Това е любовта на двамата приятели, станали чрез нея братя не по кръв, а по силата на новия, Христовия Дух. И още едно различие. Както видяхме, в дохристиянските времена най-висшето благо за земния човек е било достигането на безсмъртието. В християнството пък най-висшето благо става самата душа, т.е. на човешкия Аз, който като носител на индивидуалното безсмъртие от самото начало се поставя в центъра на християнското съзнание. Затова християнската любов стои безкрайно по-високо от древната любов, понеже тя е способна да пожертва не само безсмъртието, но и самия му носител, своето най-ценно достояние, собствения Аз, за да го получи отново като безсмъртен истински Аз от самия Христос.
Последното става в резултат от осъществяването на основния принцип на всичките истински християнски мистерии - „Не Аз, а Христос в мене” (Гал.2, 20). Към тази висша, чисто Серафимска любов ни насочват също и следните слова на Христос: Това е заповедта Моя, да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите приятели. Вие сте приятели Мои, ако изпълнявате това, което Аз ви заповядам. (Йоан. 15, 12-14). Така говори Христос в Своите прощални беседи на учениците си. А след това Той самият осъществява тази Любов. Той става нейния Висш Праобраз за всички хора, жертвайки за изпълнението на Мистерията на Голгота Макрокосмическите сили на Своя Аз. Именно за тази любов ни говори след това най-близкият му ученик и непосредствен свидетел на всички описани от него събития - Йоан: Любовта познахме в това, че Той положи за нас Своята душа; и ние сме длъжни да полагаме душите свои за братята... ... Деца мои! Да започнем да любим не със слово и език, но с делото и истината.(1 Йоан 3, 16, 18).
В заключение на всичко казано за връзките на областта Близнаци с Йерархията на Серафимите трябва да се отбележи, че от тази област в частност произлизат всички импулси към социалното общуване между хората, към тяхното обединяване на основата на взаимната любов и вътрешния импулс един към друг. В Макрокосмоса на това съответства дейността на Серафимите, свързана с установяването на правилните „социални” взаимодействия между различните планетни системи. Рудолф Щайнер описва тази тяхна дейност със следните думи: Както хората образуват някаква социална система, влизайки в известно взаимоотношение, така съществува взаимоотношение между планетните системи. Между неподвижните звезди действа взаимно съгласие. Само благодарение на това съществува Космосът. Това, че планетните системи, чрез мировото пространство, така да се каже, говорят една с друга, за да станат Космос, се регулира от тези духове, които наричаме Серафими.