Зодиакалната област на Рака /1.01.-2.01./
„Областта на Рака е свързана с Йерархията на Херувимите или Духовете на Хармонията. Самият знак на Рака представлява модификация на древния окултен символ, наричащ се вихър и изразяващ хармоничната връзка на двата процеса или цикли, техният хармоничен, съответстващ на Мировата Мъдрост правилен преход от един в друг.
Съществува във висшите светове процес - казва Рудолф Щайнер - който се проявява също и във физическия свят: това е въртенето на вихъра. Вие можете да видите завъртането на вихъра, ако наблюдавате звездна мъглявина, например мъглявината Орион. Вие виждате спирала. Това става във физически план, но можете да го наблюдавате във всички планове. То изглежда по такъв начин, като че ли единият вихър преминава в другия.
За такива преходи на един процес или вихър в друг, така че той да става хармонично, в съгласие с Мировата Мъдрост, отговарят във всички планове на битието Херувимите. Защото доведената само до висша хармония Мирова Мъдрост, „...такава Мъдрост, която се е натрупвала с хиляди, милиони години световно развитие, струи тържествено и мощно срещу нас от Съществата, които наричаме Херувими.”
Ако сега се обърнем непосредствено към самите процеси, управлявани от Херувимите по закона на хармоничния вихър, то между тях трябва да отбележим преди всичко такива, като възникването и прехода от едно планетарно състояние в друго. Например възникването на Стария Сатурн от това състояние, което в окултизма се означава като „блажен покой във Вечността”. По-нататък следва преходът на Сатурн в Слънце и т.н. При това самите спирали на вихъра ще съответстват на проявените състояния или манвантори, а пространството между тях - на Пралайя. При посредничеството на низшестоящите Йерархии, тези процеси се повтарят след това и в по-малки цикли, например при прехода от един кръг или сфера в друга и т.н.
Във външната природа също наблюдаваме подобни процеси. Проявилото се през лятото растение преминава в зърно през есента, което в продължение на зимата „умира” в земята, тоест преминава през своего рода микрокосмическа Пралайя, за да може да стигне до нова изява през следващата пролет. За всички тези процеси, доколкото те протичат в хармонична мъдрост във външната природа и във висшите планове на битието, чак до най-висшите, отговарят и ги управляват именно Духовете на Хармонията - Херувимите. Ако Серафимите получават непосредствено висша задача от самото Божество, то Херувимите я разработват, така че тя може да даде първия тласък (от центъра на вихъра, където неговите спирали не се „затварят”) към нова изява, която по-нататък се води и осъществява от Престолите.
Посочените преходи, обаче, от едно състояние или цикъл към друг, могат да имат и по-драматичен характер. Например, събитието на Старото Слънце, е описано от Рудолф Щайнер като отказ на известна част от Херувимите да приемат космическата жертва, принесена им от Престолите. По-късно това събитие е оказало влияние на цялото последващо развитие, пораждайки в мировата еволюция специален вихър. Съвсем иначе действа по-нататък импулсът на вихъра през епохата, стояща непосредствено под знака на Рака, при прехода от Атлантида към следатлантското развитие. И отново, по съвсем друг начин се проявява този импулс по времето на влизането на Христос в Йерусалим, описано в гл. 21 от Евангелието на Матея, където пред нас се открива образът на Христовото Същество, което, навлизайки в културно-историческото развитие на човечеството, предизвиква съвършено нов вихър. Във всички изброени събития, макар и по различен начин, действат сили, идващи от сферата на Херувимите, модифицирайки се в космическата област на Рака, и предизвикващи импулс на вихъра, който допринася за прехода на всякакво развитие от един цикъл в друг.
Във връзка със знака на Рака и дейността на Херувимите е необходимо да отбележим още два факта. Първо, изключително съществен е фактът, че именно Херувимите са тези Духове сред Висшите Йерархии, които по времето на древнослънчевия период създават целия кръг на Зодиака приблизително в тази форма, в която той съществува и до ден днешен. Наистина кръгът на Зодиака е съществувал още и на Стария Сатурн, но тогава, по думите на Рудолф Щайнер, неговите „знаци” са били още ...не толкова плътни и компактни, както по време на Слънчевото битие. И така: това, което в настояще време се подразбира като материален Зодиак, трябва да бъде отнесено към творчеството на Херувимите, въздействащи върху Старото Слънце от мировото обкръжение и излъчващи във Вселената своите лъчезарни сили.
С други думи, Херувимите създават около Старото Слънце вид защитна обвивка, обхващаща целия сегашен Зодиакален кръг и свързана, в частност, с космическата област на Рака. Казаното от нас потвърждава вече и самата форма на този знак, стоящ във висшата точка на Зодиакалния кръг, която като че ли обхваща някаква сфера и я затваря от външния свят. Противоположният полюс на Рака представлява областта на Козирога, от която действат силите на Архангелите и тази полярност формира цялото битие на Старото Слънце (съгласно Рудолф Щайнер, Йерархическите Духове, непосредствено вземащи участие в развитието на Старото Слънце, са принадлежали към духовните рангове от Херувимите до Архангелите). Освен това, знакът на Рака в човешкия организъм е свързан с гръдния кош, първите зачатъци на който са били образувани на Стария Сатурн. По-късно, на Старото Слънце, когато окончателно се е сформирал дванадесетичният Зодиак (на Сатурн той не е бил още дванадесетичен), е възникнал също и първият зародиш на бъдещото сърце, тогава под влиянието на силите на Рака, строежът на човешкия гръден кош е станал отражение на великото Макрокосмическо цяло: В центъра - сърце-слънце, затворено в обвивката на гръдния кош, състоящ се от 12 чифта ребра, като отражение на дванадесетичния кръг на Зодиака, създаден по времето на Старото Слънце от Херувимите при особеното участие на силите на космическата област на Рака.
Вторият факт, на който трябва да се обърне внимание по повод разглежданата връзка, това е раждането на Йоан Кръстител под знака на Рака. Ако знакът на Водолея повече ни насочва към непосредствено действащото чрез него определено Ангелско Същество, то връзката на Йоан Кръстител с областта на Рака от по-особена страна характеризира самата му индивидуалност и неговата мисия като предтеча и подготвител на земните пътища за Христос Исус, при това именно във връзка с Йерархията на Херувимите. Защото тази Йерархия играе много особена роля в неговата съдба. От съобщенията на Рудолф Щайнер е известно, че в лицето на Йоан Кръстител или Илия, срещаме най-древната индивидуалност на човечеството, в известен смисъл индивидуалността на самия Адам. От друга страна, от библейската история за грехопадението узнаваме, че след изгонването на Адам от Рая, Господ е поставил пред входа му „Херувимите и пламенния меч, който всячески се въртеше...” (Бит., 3,24) В резултат на това човечеството се оказало отрязано от тази Макрокосмическа сфера на Бог-Отец, разположена отвъд Зодиака, от която някога Христос е слязъл на Слънцето. Това изживяване на Херувимите и огнения меч, недопускащи повече човека в тази висша област, е продължавало да живее като мощен душевен импулс през всички следващи въплъщения на тази индивидуалност чак до Йоан Кръстител, постепенно преобразувайки се в тази чисто вътрешна способност, която ни е известна сега като гласа на Съвестта, и която, съгласно духовните изследвания на Рудолф Щайнер, в своя висш аспект произлиза от Йерархията на Херувимите.
Какво представлява гласът на Съвестта? Той не е нищо друго освен способност за разбиране на Христовото Събитие, възникваща в човечеството едновременно с това Събитие: Така на Изток на Земята изгрява Любовта, на Запад - Съвестта. Те са свързани едно с друго: щом на Изток се появява Христос, на Запад - се пробужда Съвестта, за да възприеме Христос като Съвест. В това едновременно възникване на Христовото Събитие и в разбирането на това Събитие ...ние виждаме проява на безкрайната мъдрост, съдържаща се в нашето развитие. И така импулсът на Съвестта отначало възниква на Запад. Около 500 години преди Рождество Христово той прониква в Гърция, след това при Поврата на Времената чрез Йоан Кръстител - в Палестина, за да се срещне там в негово лице за първи път с Христос. Съвестта - казва Рудолф Щайнер - ... (това е) усещането за Аза, извисяващо човека от низшето към висшето, (тя) звучи като Глас Божи в Сетивната Душа, където обикновено звучат само гласовете на влеченията, желанията и страстите, и устремява душата към такива постъпки, които й позволяват да проникне до висшия Аз.
Всяка непречистена душа се опустошава от своите страсти и желания, заради тях тя става безплодна пустиня, но от тази пустиня може да се раздаде Гласът Божи, Гласът на Съвестта, възвестяващ приближаването на „Господарят на душата, Kyrios, Аз”. Така с мъдростта на самото Исусово Водачество е било съдено на Йоан Кръстител първи да срещне Христос на Земята, за да Го познае със силата на своята съвест и да Го посочи на цялото човечество. Йоан посочва Христос като Агнец Божи (Йоан, 1, 36), свидетелствайки по този начин за Неговия космически произход, за Неговата връзка със Звездните светове, със сферата на Зодиака, възникнала на Старото Слънце, благодарение на дейността на Херувимите. И тази „инспирирана имагинация" у него предизвиква именно импулса на Съвестта, въздигащ се в своите извори към същата Йерархия.
В заключение на казаното можем да добавим още нещо. Както знаем от лекцията на Рудолф Щайнер, след своята смърт духовното същество на Илия - Йоан Кръстител става групова душа на Апостолите, образувайки с това тази охраняваща и защитаваща атмосфера на будна съвест около Христос Исус, в която Той би могъл по най-добър начин да извършва Своите Деяния. Ако сега не се побоим от малко парадоксално звучащото сравнение, то може да се каже, че това охраняващо действие на свръхсетивната същност на Илия-Йоан е било подобно на тази роля, която гръдният кош осъществява в човешкия организъм по отношение на сърцето като вътрешно Слънце на неговата физическа организация.”