Тринадесетте Свети дни и нощи - път към развитието на душата и цялото човечество! (1)

Submitted by admin 2 on Пон., 23/12/2019 - 10:31
Христос

Скъпи приятели, на Бъдни вечер в човешката душа се ражда детето Исус. Можем също така да кажем, че заедно с това в нея се пробужда и нашата невинна, непорочна космическа памет. Душата ни, преминала през изпитанията на четирите адвентски седмици, изкушавана в своите мисли, чувства и действия от Ариман и Луцифер, сега е в онова състояние, в което може да бъде едно новородено – както свързана с онзи висш свят, от който слиза, така и неукрепнала все още за живот в земния свят. Предстои й важен път през 13-те Свети дни и нощи.

Детето-Исус се ражда в душата ни всяка година, за да може тя да преживее отново своя изцяло прочистващ и новораждащ път, едновременно в мировия Космос, и вътре в своя човешки микрокосмос. Макрокосмосът с цялата си мощ може да бъде преживян имагинационно за тези 13 Свети дни и нощи. Човешката душа преминава пътя от Исус към Христос в себе си.

Със Светлината на висшето ни Аз съм е нужно да просветлим нашето земно Аз съм, преминавайки през 12-те измерения на човешката душа, като се свържем съзнателно с Духовните сили, стоящи зад 12-те зодиакални знака, за да достигнем 13-та Свята нощ и почувстваме мощното просветление на космическия Христов Аз съм. Това, което научим и получим в тези Свети дни и нощи, ще носим в живота си по-нататък не само в този наш земен живот.

От една страна, работейки духовно през този период в края на всяка година, ние работим със собствената си биография, като пред душевния ни взор преминават събитията и преживяванията ни отзад-напред, месец след месец от изминалата година. Сега ние можем без излишни емоции да се върнем назад, да преосмислим преживяното.

Същевременно самите Свети дни и нощи са възможност за вътрешна промяна, за метаморфоза. Това е концентриран времеви момент, в който залагаме онова, което предстои в следващите 12 месеца от живота ни.

Ако можем да си представим като форма този процес – това е една лемниската, която пренася миналото през центъра на нашето Аз съм тук и сега – там то се издига на по-високо ниво, преминавайки през периода на Светите дни и нощи в края на всяка година, като достига до бъдещето в живота ни през следващата година... И така, година след година, душата ни „преживява” това движение вътре в себе си, под формата на лемнискати – символ на безкрайността, през която душата ни преминава в своя еволюционен път. И постепенно лемнискатите завихрят спирала – така във форми можем да видим пътя на нашата душа.

Познаването на Духовната наука може да ни даде още по-големи възможности, с още по-голяма будност да изживяваме този период от годината като работим не само с личната си карма, но стъпвайки на носената и пробудена космическа памет, да отидем още по-напред в развитието си като духовни ученици. Важно е да разберем, че каквото и да постигнем, то не е само за нас. То преминава през душата ни, работейки не само с настоящата ни карма, както и с бъдещата ни, но в същия момент ние работим за кармата на цялото човечество.

От друга страна цялата ни духовна работа се явява дар за Духовния свят, но също така и дар за духовното развитие на цялото човечество. Когато в нас пулсират тези мисли, работата ни през тези 13 Свети дни и нощи става изключително отговорна!

И така, в съкровената тишина на Бъдни вечер в душата ни се ражда детето Исус. В последващите 12 дни и нощи цялото ни същество е призвано да даде сили на това „дете” в нас.

Как можем да влеем сили в това непорочно дете в душата ни, за да извърви то своя път към Христос?

Когато със същата тази детска невинност и чистота, с честност и прошка към самите нас, през следващите 12 дни и нощи отправим взор към всичките си мисли, чувства и дела през изминалата година... Тогава към нас на помощ ще дойде и самият Духовен свят. В тези Свети дни и нощи ние можем съзнателно да живеем с мислите си за него, изпитвайки със сърцето си топло благоговение, благодарност и признателност към всяка една Духовна йерархия, вградила себе си в Творението на света и човешкото ни същество. И в притихналите нощни часове, с медитативно настроение, всяка вечер в определен час, да свързваме своето новородено душевно дете със силите, струящи от Космоса.

Невинното дете в нас е укрепнало още и още в тези Дванадесет дни и нощи, за да се свърже в Тринадесетата нощ с Космическия Христос:

В поврата на времената
Светлината на мировия дух навлезе
В потока на земната същност
Нощният мрак
Беше преодолян;
Ясна дневна светлина
Засия в човешките души;
Светлина
Която сгрява
Бедните сърца на пастирите;
Светлина,
Която озарява
Мъдрите глави на царете.

Божествена светлина,
Христос-Слънце,
Сгрей
Нашите сърца;
Озари
Нашите глави;
За да бъде добро,
Това което ние
От сърцата основаваме,
Това което ние
От главите
Целенасочено да осъществим
Стремим се.

(Из Медитация на основополагащия камък, Рудолф Щайнер)

Така човешката душа получава възможността, дара, година след година да укрепва и развива своите духовно-душевни сили в името не само на своето израстване, но и в името на духовното израстване на цялото човечество. Този наш духовен труд e и човешкия ни дар към Духовния свят!

Изключителните прозрения на големия антропософ Сергей Прокофиев ще ни съпровождат и подпомагат в тези дни и нощи.

Желая съкровено Рождество в уюта на дома и семействата ни, и ползотворна духовна работа!

Дорина Василева

* * *

Указания дадени от Рудолф Щайнер за Тринайсетте Свети дни и нощи

"В нощта на Рождество има събрание на Майсторите на Бялата Ложа, на което те насочват слънчевата сила на бъдещата година към хората, желаещи да им бъдат напълно предани, които искат да изпразнят своето личностно и молят да им бъдат дарени сили. Който в този смисъл празнува Рождество, който в този смисъл моли Майсторите, на него тези сили се изпращат на 25 декември, така че силата на Майсторите да работи чрез тях".
ГА 264

„…едно древно виждане, което трябва правилно да се разбере, гласи, че с приближаване края на гражданската година, когато настъпва времето на Рождество, идват онези дни, когато най-духовното влияние, което може да бъде оказано на човека в земната сфера е най-интензивно.

И точно в това време, което в продължение на много столетия беше толкова важно и съществено за хората (а в наши дни е станало не повече от време, в което се правят „подходящи подаръци”), следвайки древния душевен обичай, ще търсим подслон у тези, също толкова древни власти, които все пак още могат да оказват влияние върху нашата човешка съдба, ако позволим да действат на нашата душа с цялата сериозност, която съществува по отношение на духовния свят към човешкия свят!”
Из лекция изнесена в Дорнах на 7.12.1919 г.

„Дванадесетте Свети нощи са решаващи за живота и съдбата на цялата предстояща година! По това време може да бъде заложен добрия зародиш на нашето воление. Особено решаващо ще бъде това, което предприемем в нощта на Св. Силвестър (навечерието на Нова година). В нощта на Св. Силвестър за няколко мига ни напуска Духа на народа. Онова, което мислим по това време се обхваща от висшите Йерархии и в това се крие силата на изпълнението”.
Изказване на Рудолф Щайнер предадено от Херберт Хаан

„Вече говорихме, че от 24 декември до 6 януари не могат да се правят окултни събрания, в които да се използват ритуали. В изпълнение значението на Тринадесетте дни, завършващи с духовното Раждане на Христос, мъдрите Учители се отделят от Изтока, за да почерпят силите, които те позволяват да се излеят върху човечеството през останалата част на годината и които представляват за нас мъдростта, от която трябва да се ръководим”
Из инструктаж към урок изнесен в Хановър на 31 декември 1911 г.

Тринадесетте Свети Дни и Нощи

1 нощ от 24 към 25 декември – време, когато съзнанието на растенията се съединява със съзнанието на минералите.

2 нощ от 25 към 26 декември – време на кръга на 12 Архангела, от които всеки един от тях е представител на един от аспектите на Христос, сред тях по това време е Христос.

3 нощ от 26 към 27 декември – време за разбиране на свързаността на хората и човечеството, така да се каже, кръга на хората.

4 нощ от 27 към 28 декември - – време, когато душите на хората могат повече да се разбират една друга и да се приближат една към друга. Това е времето на любовта.

5 нощ от 28 към 29 декември – време, когато сънищата имат повече социален характер.

6 нощ от 29 към 30 декември – време, когато деветте блаженства в Проповедта на планината могат да бъдат много дейни и представляват 9 Христови импулса.

7 нощ от 30 към 31 декември – време, когато добрите мисли, думи и дела са особено дейни.

8 нощ от 31 към 1 януари – най-светлото време на духовното Слънце, а също време, когато най-леко може да се упражняваме в разбиране на хората и на самия себе си.

9 нощ от 1 към 2 януари – време, когато кармата може във всички отношения да се насочи по нов път.

10 нощ от 2 към 3 януари – време, когато човешкото познание и всичко, което обикновено е скрито под маска, много лесно може да бъде разкрито в светлината на древното съзнание и познато във всичките истински аспекти.

11 нощ от 3 към 4 януари – през другото време само Аза на човека, благодарение на въздействието на Ангела пазител изразява човешкия стремеж към добро, а астралното тяло автоматично следва старите –лоши–навици. Но на Рождество е особено важно не само човешкия Аз, но също и астралното тяло да придобие склонност към доброто. Това е възможно благодарение на въздействието на кръга на Архангелите с Христос сред тях.

12 нощ от 4 към 5 януари – времето на починалите, защото тогава много леко можем да влезем в контакт с тях, да ги подкрепим с добри мисли и чувства.

13 нощ – от 5-6 януари – завършва и обединява изживяванията на предходните 12 нощи.

* * *

Из „Кръговратът на годината като път на посвещение” – С.Прокофиев

Както неведнъж беше отбелязано на страниците на тази книга, всички описани от нас преживявания са резултат от съзнателното преминаване на съвременния път на Посвещение. Този път в настоящия цикъл на развитие не е свързан непосредствено с ритъма на годината, но въпреки това не по-малко съществен се явява фактът, че най-благоприятното време за постигане на посочените преживявания са именно четирите седмици на Адвента, които непосредствено предхождат Рождество. Тъй като през този период всеки човек подсъзнателно извървява пътя през своите обвивки, постепенно приближавайки се около времето на Рождество към своя Висш Аз. Ако той, в качеството си на ученик на антропософски ориентираната духовна наука, премине през съответното вътрешно развитие и му се отдаде най-вече да възпита в себе си определените добродетели: справедливост – в течение на първата седмица от Адвента, умереност и разсъдливост – по времето на втората, мъжество и присъствие на духа – по време на третата, и накрая, мъдрост – по време на четвъртата седмица от Адвента, то на Рождество такъв човек може съзнателно да изживее раждането на Висшия Аз в своята душа. И тогава Рождество ще стане за него не само празник, който е свързан в една или друга степен с външно разбираните традиции, но и реално вътрешно изживяване – раждането на Висшия Аз от придобитата от душата, по пътя на вътрешно развитие, майчина субстанция на мъдростта. Така стават реалност за душата на ученика думите на Ангелус Силезиус: "Христос може да се роди хиляди пъти във Витлеем, но ако не се роди в твоята душа, Той е изгубен за теб."

 

Зодиак

 

Из „Тринадесетте Свети дни и нощи и Духовните Йерархии”

Сергей Прокофиев

„И отново, без това да бъде действително осъзнато от предшестващата наука, на нас са ни дадени тези Дванадесет Свети Нощи, определени сякаш от мъдрите, съкровени дълбини на душата на човечеството, и сякаш искащи да кажат: „Усетете цялата дълбочина на Христовия празник, а след това се потопете по времето на Дванадесетте Свети Нощи в най-светите тайни на Космоса, а това означава - в страната на Универсума, от която Христос слезе на Земята."
Рудолф Щайнер


...тези космически сили, които последователно управляват хода на годината в продължение на нейните дванадесет месеца, веднъж годишно, в периода между 25 декември и 6 януари действат така, че разположените между тях 12 дни и 13 нощи стават по своето духовно съдържание сякаш концентрирано отражение на духовните сили, формиращи от Макрокосмоса целия годишен кръговрат. „Дванадесет Свети Сили на Универсума, които символично са представени в дванадесетте знака на Зодиака", „дванадесет Универсални Сили на Космоса” - така ги нарича Рудолф Щайнер, а след това посочва, че именно заради задълбоченото вникване в тях, „Дванадесетте Свети Нощи са поставени между празника на Христос (Рождество) и празника, който трябва да се празнува на шести януари (Богоявление)”.

...Тъй като през зимата и особено в продължение на двете седмици, идващи след зимното слънцестоене, Земята най-интензивно си спомня за това, което тя самата е преживяла в продължение на лятото в Космическите далнини, в света на подвижните планети и преди всичко в света на неподвижните Звезди. И ако в течение на лятото Душата и Духът на Земята пребивават в Мировите далнини, а в духовен смисъл непосредствено в лоното на Висшите Йерархии, то през зимата и особено по време на Дванадесетте Свети Нощи чрез своите мисли-спомени, Земята дава възможност на самите Йерархии свръхсетивно да присъстват и действат в нейната сфера.

Сякаш велики космически порти се отварят на Небето през това време на годината. И едновременно с извисяването на духовното Слънце в тъмнината на зимната нощ, пред човека всяка година се открива възможността за единственото по своята същност прозрение в йерархическия космос, в мировата дейност на водещите Земята ни Висши Йерархии.

Затова този, който в наше време, бидейки проникнат от духовно-научното познание, се стреми към действителното съпреживяване на Светите Нощи, той може да усети, как именно през това време, благодарение на действащите в мислите на Земята сили на Йерархиите, е възможно по по-непосредствен начин, отколкото по всяко друго време на годината, да се приближи към тяхната космическа сфера.

...пътят от Рождество към Епифания (Богоявление) може едновременно да стане за нас изкачване във великата „страна на Универсума, от която Христос слезе на Земята", пътят, който ни води в продължение на Дванадесетте Свети Нощи през всичките дванадесет области на Звездния свят, от областта на Рибите, съхраняваща в себе си изворите на човешкото битие, чак до областта на Овена, през портата на който Христос някога е встъпил в нашия Космос от най-високата Макрокосмическа сфера на Отца, намираща се отвъд кръга на Зодиака."

* * *

Най-важната особеност на Свещените нощи е тяхната вътрешна връзка с целия кръговрат на годината, а чрез него и с големия свят, с Макрокосмоса.
Вече и самото число на пространството - 12, разделящо деня на появата на Исус от деня на явяването на Христос, непосредствено ни показва за връзката на това време с праобраза на всяка дванадесетичност в нашия Космос – с 12 небесни сфери, или силите на зодиакалния кръг.

С особена яснота за това ни говорят думите на Рудолф Щайнер: „Работата е такава, че ако човечеството се възползва от възможността да вземе знаменията на времето като материал за медитация, някога то наистина ще може да види своите чисти източници в космическите Сили на Универсума. Само издигайки поглед към космическите Сили на Универсума и до някаква степен прониквайки чрез Теософията, чрез действителната спиритуална мъдрост в тайните на Унверсума, - човечеството ще може отново да стане готово да открие, че на по-висока степен от Празника на раждането на Исус е това, което някога се разбираше от гностиците като празник на Раждането на Христос, който, всъщност, трябва да се отбелязва на 6 януари като празник на Раждането на Христос в тялото на Исус от Назарет. Но сякаш за да можем да се вглъбим в дванадесетте вселенски Сили на Космоса, са поставени тези 12 Свети нощи между празника на Христос от Евангелието на Лука (Раждането на Исус) и празника, който трябва да се отбележи на 6 януари и който днес се явява празник на тримата влъхви (магове)...

И отново, вероятно, това действително да е било осъзнавано от предшестващите науката, са ни дадени тези дванадесет Свещени нощи, основани от мъдрите, съкровени дълбини на душата на човечеството, сякаш биха искали да кажат: Приемете цялата дълбочина на Христовия празник (тук се има в предвид Раждането на Исус), а след това се потопете във времето на 12-те Свети нощи в най-свещените тайни на Космоса! А това означава – в страната на Универсума, от която Христос слезе на Земята. Защото само в случай, че човечеството има волята да инспирира себе си с мислите за светия младенчески и божествен произход на човека, и позволи да се инспирира с онази Мъдрост, която прониква в дванадесетте Сили, в дванадесетте свещени Сили на Универсума, символично представени в дванадесетте знака на Зодиака, които обаче могат да бъдат наистина представени само с помощта на спиритуалната мъдрост, - само в този случай, ако човечеството се вглъби в истинската спиритуална мъдрост и се научи да познава хода на времената в голямата Вселена и в отделния човек, - едва тогава човечеството на бъдещето, оплодено от Духовната наука, ще открие инспирацията, която ще може тогава да излезе от празника на Раждането на Исус и да проникне в най-уверените, изпълнени с надежди мисли за бъдещето.”

И така, цитираните думи преди всичко ни говорят за реалната възможност да се проникнем в продължение на 12-те Свети нощи не само в тайните на човешката душа, но също и дълбоките тайни на обкръжаващата ни Вселена, на Макрокосмоса. При това, тези тайни могат да се узнаят през това време на годината не чрез непосредственото проникване в извънземните сфери, а само чрез тяхното отражение във вътрешната същност на Земята така както, по думите на Рудолф Щайнер, Земята в рождественското време сама си спомня за тайните на Космоса. Освен това, тя не само си „спомня” за тях, но от времето на Мистерията на Голгота тя същностно ги носи в себе си, защото от Мистерията на Голгота Самият Христос, “Представителят на всички космически сили на Земята”, се явява Дух на Земята.

Как се извършва посоченият преход от микрокосмоса, в който човек с най-голяма сила се потапя към времето на Рождество, обратно в Макрокосмоса? Как открива пътя от своята собствена „дълбока памет”, която му са разкрива благодарение на срещата с Малкия Пазач на Прага (при преминаването през Адвента, бел.ред.), към „дълбоката памет” на самата Земя, обхващаща всички тайни на Макрокосмоса, и ключът за които се пази от Големият пазач?

За да отговорим на този въпрос трябва да вземем под внимание още една страна на вече описания от нас процес на раждане в човека на неговия Висш Аз през периода на Рождество. Рудолф Щайнер го е засегнал в цикъла “Макросокмос и Микрокосмос”, в лекцията от 29 март 1910 год. В нея по-конкретно става въпрос за това, че по време на посвещението при преминаване Прага на духовния свят - когато ученикът навлиза в духовния свят със своето имагинативно съзнание - едно от първите му преживявания се изразява в пълна обективизация на неговия Аз. Тук неговият собствен Аз излиза пред него сякаш в обективен образ, но не единичен, а дванадесетичен. При това всеки от появилите се дванадесет образа на неговият Аз едновременно му посочват и за връзката си с една от Силите на Универсума, показва му своето родство с една от сферите на зодиакалния кръг. Такова е едно от първите изживявания на ученика, което се появява като непосредствено следствие от раждането в него на неговия Висш Аз.

Рудолф Щайнер описва този процес в следните думи: „Когато чрез описаната подготовка навлезем в имагинативния свят и видим картина на своя Аз, съществено е да знаем, че могат да бъдат видяни 12 различни картини на Аза. Има 12 различни картини на всеки отделен Аз, и едва след съзерцаването му от 12 различни гледни точки, ние имаме пълната картина. Тази гледка на Аза отвън съответства точно на онова, което е отразено в отношението на 12-те съзвездия на Зодиака към Слънцето. Точно както Слънцето преминава през 12-те съзвездия и има във всяко различна сила, точно както осветява Земята в хода на годината и дори през деня от 12 различни позиции, така и човешкият Аз е осветен от 12 различни позиции в по-висшия свят.”

От казаното става ясно, че щом ученикът се издигне до своя висш Аз, той в определен смисъл тутакси напуска себе си като микрокосмос, чувствайки в себе си действието на 12-те Сили на Макрокосмоса и изживява себе си в непосредствена връзка с тях.

Сега неговата задача е – да обиколи, да премине през всичките 12 образа на своя Аз, подобно на това, както Слънцето преминава всичките 12 зодиакални съзвездия, за да ги доведе до нов синтез, отново да доведе дванадесетичността в единство, но сега вече на едно по-високо ниво. Последното е възможно само в случай, че през тези Дванадесет Свети нощи ученикът намери път от своя Висш Аз, който му разкрива лежащите в основата на неговия индивидуален Аз дванадесетте Сили на Универсума, към своя истински Аз, т.е. към непосредствено действащия в него Христов Импулс. Изразено космологично, можем да кажем: в течение на 12-те Свети нощи ученикът трябва да премине през всичките 12 сфери на зодиакалния кръг, така че в 13-та нощ, излизайки извън пределите на Зодиака, да навлезе в света, от който произхожда Самото Същество Христос като Аз на нашия Космос, а от времето на Голгота едновременно явяващо се и “истински Аз” на всеки човек на Земята.

По такъв начин, като изходим от предприетото разглеждане, 12-те Свети нощи стават за нас онази пътеводна нишка, която води през всичките 12 сфери от зодиакалния кръг – от изживяване на човешкото посвещение на Исус (Висшия Аз) към всеобхващащото, макрокосмическо посвещение на Христос (истинския Аз).

Под знака Риби – под знака, свързан с произхода на човечеството в епохата на Лемурия - се извършва Посвещението на Исус от Назарет (Натановата Душа). Под същия този знак се извършва и посвещението на апостолите, всичките които бяха „рибари”; по-късно тази традиция продължава в течението на Граала, в което за Посветения, за пазителят на Святата Чаша, се говори като за „Кралят на рибарите”.

В следващите думи Рудолф Щайнер говори за особеността на Посвещението на Исус от Назарет, като го сравнява с Посвещението на Йоан Кръстител: „Затова Йоан Кръстител говореше на своите близки ученици: Чрез Посвещението на Водолея аз мога да отдам в разпореждане на моя Ангел такива сили, с помощта на които той може да възвести, че идва “Kyrios” - Господ; но ще дойде един, имащ сила, символът на който се явява Посвещението на съзвездието Риби. И той ще приеме в себе си Христос. С това Йоан Кръстител посочваше за Исус от Назарет.” И нататък: “Тъй като в света идва един, който притежава Посвещението в Риби, един, способен да възприеме онези духовни сили, онези духовни импулси, чийто инструмент се явява Посвещението в Риби, то става възможно не само това кръщение, с което кръщава Йоан, но по-високо кръщение, което Йоан нарича кръщение със Светия Дух”.

И така, духовният път през Макрокосмоса започва от знака Риби – символ на Посвещението на Исус от Назарет (т.е. Посвещението на Натановата Душа, която чрез себе си изразява образа на истинския човек - Антропос). И този възходящ път по време на Свещените нощи трябва да обхване 12-те области на зодиакалния кръг, за да достигне своята кулминация в Посвещението на Христос, стоящо под знака на Овена и което обхваща със себе си целия кръг на Зодиака.

За това всеобхватно Посвещение на Христос, Рудолф Щайнер в лекция от 27.01.1908 год. в Берлин казва следното: „Това Същество (Христос) излива над нашия свят Своето Битие като жертва. Затова се означава като „Мистичният Агнец” жертващ Себе Си, понеже агнецът е това, което е Овен; оттук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе Си в жертва. По този начин Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговият Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам става тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец.”

От малко по-друга гледна точка Рудолф Щайнер сочи за това положение в последната глава на книгата си „Духовното ръководство на човека и човечеството”, където той по-конкретно говори за това, че ако всеки човек през своя земен живот може да преживее предимно влиянието само на един зодиакален знак, то Христос по време на пребиваването си на Земята се намира под въздействието на целия Макрокосмос, т.е. под влиянието на цялата дванадесетичност на зодиакалния кръг:

„Христос е непрекъснато под влиянието на целия Космос - нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможни само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остана под влиянието на всички духовни Йерархии, участващи в ръководството на нашата Земя... целият Дух на Космоса действаше в Христос Исус”.

Последните думи ни насочват към още един аспект на езотеричното значение на 12-те Свети нощи, защото техният свръхсетивен път през 12-те области на Зодиака е едновременно и път, който води човека през възходящия ред на Йерархиите към божествено-духовната Първопричина на света.

Така, ако в знака Риби се разкрива Посвещението на самия Антропос, то в знака на Водолея вече навлизаме в света на Ангелите (Затова Посвещението на Йоан Кръстител е посвещение на Водолея, т.е. на действащият чрез него Ангел); нататък в знака Козирог ние се издигаме в света на Архангелите, а в знака Стрелец – в света на Архаите. По подобен начин, в знака Скорпион се разкриват някога дарилите човека с принципа на Аза Ескузиаите, в знака Везни - Духовете на Движението (Динамис),
а в знака Дева, или Божествената Изида-София, - Духовете на Мъдростта (Кариотетес). Накрая, в знака Лъв се разкриват Престолите (Духовете на Волята), а в знака Рак – Херувимите и в знака Близнаци – Серафимите, след което в знака Телец следва откровението на сферата на Светият Дух, а в знака Овен - откровението на сферата на Сина, или Христос (Мистичният Агнец).

И този грандиозен дванадесетичен път, който се открива на душата само през периода на Светите нощи, завършва с височайше осъществяване: в 13-тата нощ, след като душата вече е обхванала чрез вътрешно съединяване с дълбоката памет на Земята силите на всички 12 знака на Зодиака, тя може да се докосне до влиянието на най-висшата космическа зодиакална сфера - онази сфера, от която някога Христос слезе на Земята като Носител на Вселенския Принцип на Аза.

За тази връзка на Христос с височайшата сфера на космическото Битие ни сочат думите, прозвучали от самия Макрокосмос в момента на Кръщаването на Йордан: „Това е Моят възлюблен Син, днес Аз Го родих”, а също думите на Самият Христос: „Аз и Отец – едно сме”.

За всичко това душата може да прочете в рождественското време на годината в живата памет на Земята. И такова преживяване от душата на силите на над-звездната сфера, като изконна Прародина на Христос, с която влиза в съприкосновение в най-дълбоките пластове на паметта на Земята, позволява да се приближи също до носителя на тази памет - до самия Аз на Земята, който от Мистерията на Голгота Той става – новият Дух на Земята.

С това познание за действителните висоти и дълбини на света, съединяващо се в единно цяло във всеобхватното изживяване на Христовото Същество завършва на 6 януари пътят „от Исус към Христос”. Път, започващ с навлизане в дълбините на човешката душа, и който по-късно довежда до непосредственото изживяване на Христос като новия Дух на Земята, Който носи в Себе Си всички тайни на Макрокосмоса.

От този момент Христос действа в самия човешки Аз като негов най-висш аспект, като „истински Аз”, и Неговото Божествено Присъствие може да бъде осъзнато от човека: И като лъчист живот на паметта Христос ще излее светлина във всеки мрак на непосредственото настояще. Сега от самата човешка душа, от най-дълбоките подоснови на човека, от неговия истински Аз, Божествената Светлина на Христос трябва да намери път навън, към света, а за това Той в началото трябва да преодолее „всеки мрак на непосредственото настояще” в човешките обвивки, който като голямо препятствие стои на пътя на Христос към постепенното одухотворяване на нашия Космос, което трябва да предшества прехода на Земята към нейното следващо планетарно въплъщение - въплъщението в Юпитер.

За пътя на Христовия Импулс, изхождащ от истинския Аз на човека и постепенно пронизващ човешките обвивки: астралното, етерното и накрая самото физическо тяло, - ни сочат също и по-горе дадените думи на Рудолф Щайнер, в които той говори за това, че резултатите от непосредствената среща с Христос в периода на Рождество трябва към времето на Пасха да се съединят с физическото тяло на човека.