Същност на ритмичния масаж по Ита Вегман и М.Хаушка

Submitted by admin on Ср., 24/05/2017 - 18:09
Лечебен масаж

Антропософската лечебна наука е метод, разработен от учения и философ Рудолф Щайнер в съвместна работа с д-р Ита Вегман. Тя преработва методите на Шведския масаж и създава заедно с д-р Маргарете Хаушка т.нар. Ритмичен масаж. Този масаж се числи от 1930год. към използваните терапевтични методи в Aнтропософската медицина.

От близките до живота методи на народите, живеещи според законите на природата, до днешните научни схващания за масажа, е имало многобройни различни техники, базирани на различни схващания. В рамките на стремежа за развитие на медицината според духовно-научните разбирания, д-р Ита Вегман преработва областта на масажа, докато тя е ръководител на клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм, Швейцария. Основателката е участвала активно от самото начало в разработването на самия Ритмичен масаж, докато е била 12 год. начело на института. Фундаментално новите схващания за психо-соматичните взаимовръзки в човека и функционално тричленната организация на човешкия организъм са в основата на разширения метод.

В смисъл на тричленния организъм, ритмичните функции като дишане и кръвообращение, до най-фините им разклонения, възстановяват здравното равновесието между разграждащите нервно-сетивни процеси, които водят да създаване на съзнанието, и изграждащите веществообменни процеси, които преминават в несъзнаваното. Доминирането на един от двата полюса над другия и свързаните с това „неравномерности“ води до болестни състояния. Задачата на масажа е, чрез засилване на ритмичния елемент да се помогне на тялото да възстанови своето равновесно състояние. Знанието, че всички здрави животоподдържащи процеси се базират на ритмични процеси, поставя този елемент в центъра на нашето полезрение.

 

Ритмичен масаж

 

Една друга характеристика на този метод е, че качеството на движенията при масажиране набляга най-вече на всмукванията, отколкото на натиска. Това има и своята обосновка, тъй като тежестта трябва да бъде преодоляна в кръвообръщението. Импулсът (подемът), който го има във всички живи течности, се възбужда от засмукващи движения. Нашето вътрешно живително чувство потвърждава това на момента. Ако се уповаваме само на механиката на движенията, това би довело до допълнителни втвърдявания, тъй като тя е напълно чужда на биологичното „случване“. Тъй като отделните части на човешкия организъм са многостранно свързани помежду си, за да се определи мястото на приложение на масажа, е важно не само локализацията на болестта, но и местата, където отдалечени части на тялото могат да служат за отвеждане на преобладаващите процеси. В този смисъл ритмичният масаж е една цялостна терапия, която трябва да вижда единичното съотнесено към цялостното равновесие на силите в тялото.

Става въпрос за това, такива движения да се приложат върху тялото, които да покажат пътя на личността да проникне обратно в организма и да й дадат обратно господството над него, доколкото е възможно. Масажът в този смисъл е ефективно средство да се реактивират душевни и телесни енергии, които ускоряват възстановяването на работните сили в човека (понякога в съчетание с двигателна и арт-терапии).

Към обичайните показания за масажи като напрежения, втвърдявания, заболявания на двигателния апарат, синдроми на гръбначния стълб или пък посттравматични промени, могат да бъдат включени и органно-функционални нарушения (на кръвообръщениe, дишане, веществообмен), онкологични и психосоматични заболявания. Приложението им е възможно във всички области на медицината (при остри и хронични заболявания), както и в психиатрията, лечебната педагогика и социалната терапия. Не е препоръчително да се прилага на първо време при остри заболявания с висока температура и възпаления, но също при други заболявания на кръвоносните съдовe, възпалени вени, тромбози, отворени рани и екземи, при които е необходимо индивидуално съобразяване със ситуацията и пациента.

Превод: Теодоси Калудов