Когато наблюдателният пътешественик, който се движи из Северна Европа, пресича Алпите и се приближава към крайбрежието на Средиземно море, той е поразен от напълно променящия се пейзаж. Това не е само сияещата слънчева светлина и безкрайното синьо небе. Това не е само животът и поведението на хората, живеещи на открито и прекарващи голяма част от своето време по улиците и площадите на градовете и селата. Това е нещо много по-фино и съвършено особено. Всичко изглежда променено в своя израз и значение, сякаш всяка къща, всяка планина, всяко дърво и даже самите цветя разкриват своя най-дълбок смисъл и своята връзка помежду си.
Жената, която язди магаре по планинска пътека, непосредствено му напомня за „бягството в Египет“. Селянката, която плете на полето житните снопове, неочаквано приема образа на Рут от Стария завет. Момичето, което ходи направо, носейки на раменете си висока кана, явно се връща от кладенеца и се отправя към къщата си, припомня историята на Исак и Ребека и първата им среща при кладенеца.
Това е едно от чудесата на юга, когато всяко явление е нещо повече от сетивния му образ. Случващо се наоколо, то се превръща в символ на нещо много по-различно в своя вътрешен смисъл. Символичното съдържание тук ни е много по-близо, става видимо. Ввсичко ни се явява, изразено с думите на Гьоте, като една „открита тайна”.
Как същността на човека в неговото обкръжение се превръща в образ, може да се види в Италия, Гърция, Македония и Сицилия. Образите на древната митология тук сякаш са все още живи, боговете и героите бродят сред хората. Пътуващият се чувства близо до люлката на човечеството, потопен в красотата и вълшебството на древните истории и легенди.
Ежедневието в северните ширини почти напълно е угасило подобни преживявания. Във Великобритания и Германия, поради т.нар. реалистичен външен вид на повечето мъже и жени, не е останало повече място са символни явления. Митологическите и приказни характери са пленени от ежедневието. Ежедневният, разсъдъчен живот и сухите разговори заемат тяхното място. Въпреки това символичното не е изчезнало напълно.
Езикът на митологията и образите на приказния свят все още живеят в дълбините на човешката душа. И всяка нощ, когато ние лягаме да спим, те започват да говорят и да вплитат нишките на своите истории в нашите сънища. Това е символният език, сътворен от душата. Някои от тези истории ние все още можем да си спомним, когато се събудим. Това обикновено е последното късче, фрагмент от последния сън. Но понякога ни се отдава да хванем не само последния фрагмент, но и да си спомним в цялост това живо преживяване, което ни е посетило в съня.
Наистина ли ние пресичаме Алпите от север на юг, когато легнем да спим? Разбире се, че не, но процесите, които се разиграват много си приличат; доколкото ние преминаваме прага от една област в друга, преминавайки този праг ние веднага се оказваме в съвсем друга област. Законите и правилата в царството на сънищата се различават от тези, които определят нашия буден живот. Тази област може да се сравни с приказен свят. Пространството в него понякога може да се окаже бариера, но никога пречка. Времето може да бъде заплашващо, но също и напълно да изчезне. Всички обекти и хора се променят и се намират в постоянна трансформация. Моята майка може да се появи като младо момиче, моята дъщеря – като възрастна жена. Моят баща може да бъде едновременно и мой началник, и по-голям брат, и тримата заедно са едно и също нещо. Мога да седна на масата с приятели, които отдавна са починали, но които въпреки това виждам живи в телата им. Безжизнените предмети могат да започнат да се движат, напр. огромната камбана може неочаквано да се спусне от кулата и да тича по селската улица, а бутилката може да танцува около главата ми, пеейки пошла песен с грубиянски текст.
Сънуващият може едновременно да се намира в различни области. Той може да стои на брега на реката и да наблюдава самия себе си как върви из градските улици, в действителност намирайки се много далеко от мястото, където живее. Той може да се изкачи по стената и да влезе в стаята, в която се вижда да седи на кресло; двамата – и седящият, и този, който се катери, се сливат в единство. Сънуващият дори може да осъзнае, че сънува, и по този начин да се раздели на този, който сънува, и на този, който знае, че сънува.
По този начин в съня законите на естествената логика не съществуват. Детето може да бъде баща на своята майка и син на своята сестра. Реката, по която плава кораб, тече нагоре и се влива в езерота на планинския връх.
Абсолютно невъзможно е да се преброят необозримото множество от сънищни преживявания. Те могат да бъдат различни по хиляда начина и всеки път са нови. Тяхната сфера – областта на сънищата – е граничната област между будното съзнание и дълбокия сън. Това е изключително особено царство. То има свои собствени закони, свой собствен пейзаж и обитатели. Когато ние сънуваме, ние навлизаме в тази непозната страна, а когато се пробуждаме, то ние пренасяме някои слаби спомени оттам в дневната област.
Нешото несъзнавано не е идентично с областта на сънищата. И макар че то се намира по-близо до тази област, отколкота нашият съзнаващ разсъдък, така или иначе не са едно и също нещо. Както нашето будно съзнание е заобиколено от света на нашите чувства, така и част от нашето несъзнавано е заобиколено от областта на сънищата. Това е огромна област, целият свят, който стои зад чувствения свят. От тази сфера произлизат жизнените сила на ръста и светлината, на тона и формата. Там живеят същества, които са неизвестни на съвременния човек. Но децата още могат да играят с феите и домашните духове, със своите неродени братя и сестри. Хората, които са починали, живеят още известно време в областта на сънищата и понякога имат възможност да общуват със сънуващите.
Така както Слънцето просветлява деня и сферата на съзнанието, така и Луната се явява светлината в царството на сънищата. Това е област, в която сетивните възприятия угасват; изплуват само спомените; на преден план идва фантазията. Активният действен дневен живот загубва своята значимост, и се появяват други ценности. Човешката съдба придобива различен смисъл, и започват да текат скритите реки на живота.
Сънищата – това не са фантазия или въображение. Това е опит, подобен на нашия ежедневен опит, доколкото ние го имаме не „тук”, а „там”, в страната, където властва Луната, и където символите и знаците говорят на своя собствен език.
Из "За човешката душа", Карл Кьониг
Превод: Дорина Василева
Следва: Тълкуване на сънищата