Емил Бок: ВЕЛИКДЕНСКО ЛИКУВАНЕ!

Submitted by admin 2 on Нед., 24/03/2019 - 08:16
Христос

ЧЕСТИТ КОСМИЧЕСКИ ВЕЛИКДЕН!

ДА ПРЕБЪДЕ ХРИСТОВАТА ДОБРОТА, СИЛА И МЪДРОСТ В МИСЛИТЕ, ЧУВСТВАТА И ДЕЛАТА НИ!

Скъпи приятели, в поредицата, посветена на всеки един ден от Страстната седмица и ликуващото утро на космическия Великден, съприживяхме с цялостното си същество случилото се в онези паметни дни от човешката земна история и космическа еволюция.

Като съвременни хора, пробудени от Духовната наука, която носи в себе си мъдростта и светлината на древното познание, някога развивано тайно в мистерийните центрове и общности, днес, благодарение на Рудолф Щайнер, ни е даден шансът съзнателно да изминаваме отново и отново тези стъпки, в които да узряваме и да придобиваме знанията и мъдростта в процеса на нашето собствено съзнателно ученичество и път на съвременно посвещение.

Само и единствено от нас зависи дали ще проспим тази велика мъдрост в сегашния си живот или ще развиваме още и още просветващите в нас светлина, мъдрост и душевна топлина, но вече като издигнати духовно човеци, дарявайки ги чрез делата си на висшите Духовни същества и на самото Христово същество, обгърнало земната плът със своята животворяща етерна мантия.

Човешката вяра, истинската просветлена човешка любов и доброта, не трябва да умират! Нека ги превърнем в нашите "хляб и вино", в наше вътрешно стоплящо и животворящо душевно Слънце!

От редакторския екип!

 

Христос

 

* * *

Великденската идея е сър­це­то и съ­щин­с­кият из­вор на хрис­ти­ян­с­ка­та вяра. Словата на Павел: "Ако Христос не е възкръснал, то­га­ва праз­на е на­ша­та вяра", на­пъл­но оп­рав­да­ват стре­ме­жа хрис­ти­ян­с­т­во­то да се счи­та за ре­ли­гия на Възкръсналия.

В края на кра­ища­та хрис­ти­ян­с­ко­то бла­го­чес­тие ня­ма дру­га цел, ос­вен тази: да из­ра­бо­ти об­щу­ва­не и връзка с въз­к­ръс­на­лия Христос. Обаче ние не тряб­ва да тър­сим Христа ни­то в ми­на­ло­то­, ни­то в бъдещето, а в не­пос­ред­с­т­ве­но­то настояще. Неговата об­ласт е не в ня­ка­къв от­въ­ден свят, а в то­зи свят, в света, къ­де­то и ние живеем, тук мо­жем да се приб­ли­жим до Него.

Впрочем, Великденската идея, ако мо­дер­ни­ят чо­век тряб­ва от­но­во да на­ме­ри чес­тен и си­гу­рен достъп, до нея, - пред­пос­та­вя ед­но ре­ши­тел­но пре­одо­ля­ва­не на ма­те­ри­алистич­но­то мис­ле­не­. За мис­лов­но­то ус­т­ройство на днеш­но­то човечество, включително и за бо­гос­лов­с­ки­те и цър­ков­ни кръ­го­ве, та­зи ос­но­во­по­ла­га­ща и цен­т­рал­на ис­ти­на за хрис­ти­ян­с­кия жи­вот е нап­ра­во необяснима. Христовото възкресение, ко­ето е не са­мо фун­да­мент и из­точ­ник на хрис­ти­ян­с­ко­то направление, но и цен­т­рал­но събитие в пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на на­ша­та Земя, бе­ше не ма­те­ри­але­н, а един свръхсетивен, ду­хов­но­-те­ле­сен процес. Как би мог­ъл да се раз­бе­ре той, с понятия, които са обър­на­ти из­к­лю­чи­тел­но към външ­на­та­, ма­те­ри­ал­на стра­на на на­ше­то съ­щес­т­ву­ва­не и които не се съ­об­ра­зя­ват със свръх­се­тив­ни­те реалности?

Нека се обър­нем с един въп­рос към Евангелията, към бо­гатс­т­ва­та на тех­ни­те Великденски разкази: къ­де е сферата, - в ко­ято ние тряб­ва да усе­тим бли­зос­т­та на възк­ръс­на­лия Христос? На чии вра­ти тряб­ва да похлопаме, чии ду­шев­ни прос­т­ран­с­т­ва тряб­ва да се отворят, за да стиг­нем до ед­на дейс­т­ви­тел­на Великденска среща? В коя сфе­ра оби­та­ва Възкръсналият?

От ол­та­ри­те на Християнската общност, по вре­ме на Великденския химн, еже­год­но прозву­ча­ва един знак от та­зи сфера, кой­то в съ­що­то вре­ме поз­во­ля­ва да се до­се­тим и за ней­ни­те стра­хо­ви­ти мащаби. Великденските мо­лит­ви са об­лъх­на­ти от ед­но свет­ло ликуване, ко­ето по си­ла­та на вът­реш­на­та не­об­хо­ди­мост на два пъти се об­ли­ча в из­рази "ве­се­ля се, хва­ля Бога". Но кой ли­ку­ва тук, ­кой е пре­не­съл Великденската мис­те­рия в ли­ку­ва­щия танц? Най-напред се казва: "Ликува в бла­жен­с­т­во въз­душ­ният кръг на Земята". И вед­на­га след това: "Христос е вмък­на­тият в чо­ве­ка ли­ку­ващ пулс на живота". Първо ли­ку­ва в ди­ха­ни­ето си ду­шев­на­та об­вив­ка на ця­ла­та на­ша зем­на планета, об­но­ве­на­та кос­ми­чес­ка сфе­ра на плам­на­ли­те в Слънце облаци, въздуш­ни пото­ци и бу­ри­, в­с­ред ко­ито Земята встъп­ва в сво­ята пролет. После за­поч­ва ли­ку­ва­не­то на она­зи интим­на чо­веш­ка същност, ко­ято е до­кос­на­та от Възкръсналия. И щом тър­сим сфе­ра­та на Възкръсналия: къде я на­ми­ра­ме - на­вън в ат­мос­фе­ра­та на Земята, или вът­ре в човека, къ­де­то ли­ку­ва пул­сът на живота? Посте­пен­но вник­ва­ме в гран­ди­оз­ни­те из­ме­ре­ния на ду­шев­на­та Великденска сфера: тя об­х­ва­ща външ­ния свят и вът­реш­ния свят, мак­ро­кос­мо­са и микрокосмоса.

Из "Трите години" - втора част

За космическия Великден и Страстната неделя (1)

Страстният понеделник (2)

Страстният вторник (3)

Страстната сряда (4)

Страстният четвъртък (5)

Разпети петък (6)

Страстната събота (7)