ЧЕСТИТ КОСМИЧЕСКИ ВЕЛИКДЕН!
ДА ПРЕБЪДЕ ХРИСТОВАТА ДОБРОТА, СИЛА И МЪДРОСТ В МИСЛИТЕ, ЧУВСТВАТА И ДЕЛАТА НИ!
Скъпи приятели, в поредицата, посветена на всеки един ден от Страстната седмица и ликуващото утро на космическия Великден, съприживяхме с цялостното си същество случилото се в онези паметни дни от човешката земна история и космическа еволюция.
Като съвременни хора, пробудени от Духовната наука, която носи в себе си мъдростта и светлината на древното познание, някога развивано тайно в мистерийните центрове и общности, днес, благодарение на Рудолф Щайнер, ни е даден шансът съзнателно да изминаваме отново и отново тези стъпки, в които да узряваме и да придобиваме знанията и мъдростта в процеса на нашето собствено съзнателно ученичество и път на съвременно посвещение.
Само и единствено от нас зависи дали ще проспим тази велика мъдрост в сегашния си живот или ще развиваме още и още просветващите в нас светлина, мъдрост и душевна топлина, но вече като издигнати духовно човеци, дарявайки ги чрез делата си на висшите Духовни същества и на самото Христово същество, обгърнало земната плът със своята животворяща етерна мантия.
Човешката вяра, истинската просветлена човешка любов и доброта, не трябва да умират! Нека ги превърнем в нашите "хляб и вино", в наше вътрешно стоплящо и животворящо душевно Слънце!
От редакторския екип!
* * *
Великденската идея е сърцето и същинският извор на християнската вяра. Словата на Павел: "Ако Христос не е възкръснал, тогава празна е нашата вяра", напълно оправдават стремежа християнството да се счита за религия на Възкръсналия.
В края на краищата християнското благочестие няма друга цел, освен тази: да изработи общуване и връзка с възкръсналия Христос. Обаче ние не трябва да търсим Христа нито в миналото, нито в бъдещето, а в непосредственото настояще. Неговата област е не в някакъв отвъден свят, а в този свят, в света, където и ние живеем, тук можем да се приближим до Него.
Впрочем, Великденската идея, ако модерният човек трябва отново да намери честен и сигурен достъп, до нея, - предпоставя едно решително преодоляване на материалистичното мислене. За мисловното устройство на днешното човечество, включително и за богословските и църковни кръгове, тази основополагаща и централна истина за християнския живот е направо необяснима. Христовото възкресение, което е не само фундамент и източник на християнското направление, но и централно събитие в планетарното развитие на нашата Земя, беше не материален, а един свръхсетивен, духовно-телесен процес. Как би могъл да се разбере той, с понятия, които са обърнати изключително към външната, материална страна на нашето съществуване и които не се съобразяват със свръхсетивните реалности?
Нека се обърнем с един въпрос към Евангелията, към богатствата на техните Великденски разкази: къде е сферата, - в която ние трябва да усетим близостта на възкръсналия Христос? На чии врати трябва да похлопаме, чии душевни пространства трябва да се отворят, за да стигнем до една действителна Великденска среща? В коя сфера обитава Възкръсналият?
От олтарите на Християнската общност, по време на Великденския химн, ежегодно прозвучава един знак от тази сфера, който в същото време позволява да се досетим и за нейните страховити мащаби. Великденските молитви са облъхнати от едно светло ликуване, което по силата на вътрешната необходимост на два пъти се облича в изрази "веселя се, хваля Бога". Но кой ликува тук, кой е пренесъл Великденската мистерия в ликуващия танц? Най-напред се казва: "Ликува в блаженство въздушният кръг на Земята". И веднага след това: "Христос е вмъкнатият в човека ликуващ пулс на живота". Първо ликува в диханието си душевната обвивка на цялата наша земна планета, обновената космическа сфера на пламналите в Слънце облаци, въздушни потоци и бури, всред които Земята встъпва в своята пролет. После започва ликуването на онази интимна човешка същност, която е докосната от Възкръсналия. И щом търсим сферата на Възкръсналия: къде я намираме - навън в атмосферата на Земята, или вътре в човека, където ликува пулсът на живота? Постепенно вникваме в грандиозните измерения на душевната Великденска сфера: тя обхваща външния свят и вътрешния свят, макрокосмоса и микрокосмоса.
Из "Трите години" - втора част
За космическия Великден и Страстната неделя (1)