Рудолф Щайнер: „Молитвеник” на антропософското медицинско движение

Submitted by admin 2 on Съб., 05/01/2019 - 22:49
Преминаване

Молитвеникът, като постоянен придружител във вътрешния път, е неразделна част от работата на пастора. В Kурса за млади лекари, Щайнер препоръчва лекарите да се занимават с медитативна работа „според възможностите и нуждите”. (...)

По-долу, в един вид „молитвеник за седмицата”, са изложени основните медитации за лекарите в контекста на всички направления на медицинско-терапевтичната работа. Беше избрана такава последователност, която многократно е била прилагана от отделните колеги на годишните конференции в Гьотеанума между 1998 и 2004 год., по време на които имаше постоянен фокус върху медитативното обучение.

Това дава възможност изцяло да се припомнят основните импулси за работата на антропософското медицинско движение и на професионалните групи, работещи с него, а ако има желание, това може да се реализира в ритъма на седмицата. Качествата на всеки ден от седмицата са също така полезни и за постоянното освежаване и оживяване на тази дейност.

Неделя / Слънце

Медитативният път в областта на медицината, върху който Рудолф Щайнер акцентира, започва с така наречената „топлинна медитация”.

Щайнер споделя това с група студенти, [наречени] „младите лекари", които го бяха попитали за качествата на „моралността и любовта” в медицината.

[Медитацията] започва с въпроса „Как да намеря доброто?" Въпросите за даването и получаването на добро лечение, за добрия лекар и за добрите взаимоотношения между лекар и пациент, са източникът на сила за всички аспекти на „добрата” медицина. Чрез „топлинната медитация" лекарят се научава да разбира своето собствено етерно тяло по специфичен начин и да укрепва неговите морални качества. Тази медитация също така засилва междудисциплинарното сътрудничество и предава топлината, която антропософското медицинско движение трябва да изживява. Търсейки отговора на този изначален въпрос, медитацията [ни] отвежда до осъзнаването за четирите източника на етерните сили:

Топлинният етер работи мощно в междуличностната сфера, в топлинния център на човечеството - в Христовото Същество, което свързва и прониква всичко. Светлинният етер грее от сърцето, звуковият етер [се излъчва] от долната част на тялото/сферата на метаболизма, докато жизненият етер е особено видим в живота на главата и мисловната дейност. Моралните идеали са това, което ни топли и осветява, и това, което вдъхновява и оживява нашата работа. Необходими са нови етерни сили за културно-творческите дела, които изцеляват.

В продължение на десетилетия, тази медитация е намирала пристан навсякъде, където антропософската медицина и лечебното възпитание са били практикувани и прилагани като резултат от духовни подбуди. Днес, следователно, тя може да се разглежда и преживява като духовна почва, в която могат да се утвърдят изследванията и практиките на антропософската медицина. За тези, които желаят да започнат да практикуват тази медитация, е най-добре да получат напътствия от работещ с нея антропософски лекар и лично да запишат указанията за собствено ползване, така както се прави и с всеки друг медитативен материал.

Точно както Слънцето е централният източник на топлина и светлина, но и източникът за целия живот на Земята, така и топлинната медитация посредничи по пътя към изживяването на душата-слънце[i] и Духa-Слънце[ii] по такъв начин, който насочва към терапевтичен вид работа.

 

Рудолф Щайнер

 

Топлинна медитация

Подготовка [чрез въпроса]: Как да намеря доброто?

 

1. Мога ли да мисля аз Доброто?

Не мога да мисля аз Доброто.

Етерното мое тяло мисленето ражда.

Етерното мое тяло в телесността флуидна то работи.

И затова Доброто в телесната флуидност не откривам.

 

2. Мога ли да почувствам аз Доброто?

Наистина Доброто аз мога да почувствам,

но чрез мен се не разгръща то, ако аз го чувствам са̀мо.

Чувствата се раждат във астралното ми тяло.

В елемента въздушен на моето тяло,

астралното мое тяло работи.

Затова, в елемента въздушен

не мога съществуващото чрез мен Добро да открия.

 

 

3. Мога ли Доброто аз да изявявам с мойта воля?

Мога аз Доброто да волеизявявам.

Волята се ражда в моя Аз.

В етера топлинен на моето тяло Азът ми работи.

Затова, в топлината мога аз физически да изявя Доброто.

 

[Същинска] медитация: Чувствам човечността си в топлината моя.

 

1. В топлината моя, светлина усещам аз.

(Обърнете внимание това усещане за светлина да се изпита в областта на физическото сърце.)

2. В топлината моя, усещам аз звучаща мирова субстанция.

(Постарайте се специфичното усещане за тона да протече от долната част на тялото към главата, но да се разпространи и в цялото тяло.)

3. В топлината моя, усещам аз в главата си раздвижването на живота миров.

(Направете така, че особеното усещане за живот да се разпространи от главата до цялото Ви тяло.)

Рудолф Щайнер[iii]

 

Понеделник / Луна

Луната има специфично координирана връзка със Земята и Слънцето, което например води и до слънчеви, и до лунни затъмнения. Силите на Луната изпълват с ритъм всички възстановителни процеси и плодовитостта на природата. Докато сме живи, ние също така запазваме в себе си и 25-часовия ритъм на дневната лунна орбита около Земята, като основен фактор за нашия циркаден биоритъм и само по време на детските години, ние получаваме същото от Слънцето, като от един външен извор на времето. Първата медитация от Коледния курс за млади лекари ни довежда до изживяване на лечебната духовност на природата. Тази медитация свързва по-специално лекарите и фармацевтите с тяхната собствена вътрешна работа:

Вие Духове на изцелението,

обединете се,

с благословията на Сярата

в ефирен аромат;

 

Вие оживявате

в Живака нагоре издигащ се.

Росна капка,

на растеж

и на изграждане.

 

Дома свой творите,

в земната Сол ,

която храни корена

в почвата.

 

Ще обединя

познанието на душата си,

с Огъня на аромат на цвете.

 

Ще раздвижа

живота на душата моя,

в блестяща капка на утринни листа;

 

Ще укрепя

Съществото на душата моя,

със всевтвърдяващата Сол,

чрез която с грижа любяща

Земята корена подхранва.

Рудолф Щайнер[iv]

 

Вторник / Марс

Двугодишният ритъм на Марсовата орбита има характеристиката на велико, макрокосмическо дишане, при което, в един момент, Марс прониква далеч отвъд Слънцето, измежду астероидите и Юпитер, а след това се приближава до Земята, така че да навлезе в планетарната сфера между Венера и Меркурий, в царството между Слънцето и Земята. Тази динамика съответства на битката, посредством ритмичната система, между светлината и тежестта така, както Рудолф Щайнер описва това в последната медитация на Kоледния курс за млади лекари. Тук виждаме ежедневната битка между здравето и болестта: между материята и нейната „Мощ на тежестта” и Духа със своята „Лъчезаряща сила”. Чрез тази медитация биваме довеждани до разбиране за лекарствената стойност на всяко вещество или пък за вътрешните процеси в нас. Рудолф Щайнер привежда това упражнение в особено тясна връзка с евритмичната терапия. То също така вдъхновява и другите художествени терапии, които работят по лечебен начин в рамките на това взаимодействие на силите:

 

Виж в Душата си,

Сила Лъчезаряща;

Почувствай в тялото твое,

На Тежестта Мощта!

В Сила Лъчезаряща

духът на Аза грее;

В Мощта на Тежестта,

Божественият Дух извира.

И все пак не ще

Силата Лъчезаряща

да обхване

Мощта на Тежестта.

Нито би

Мощта на Тежестта

проникнала във

Силата Лъчезаряща.

Защото щом Силата Лъчезаряща завладее

Мощта на Тежестта

И щом Мощта на Тежестта проникне в

Силата Лъчезаряща,

тогава във Световен хаос

Душа и Тяло едно със друго

в гибел вечна те се свързват.

Рудолф Щайнер[v]

 

Рудолф Щайнер

 

Сряда / Меркурий

В орбитата си около Слънцето, така както се вижда от Земята, Меркурий описва прочутия хексаграм - оздравителната, хармонизираща, динамична фигура, която познаваме в херметическата традиция като символа на Хермес Трисмегист, а в еврейската традиция като печата на Соломон[vi].

Рудолф Щайнер говори за това в лекциите си, засягащи принципите на алхимията и розенкройцерството. Силите на нашата горна (светлинна) организация и на нашата долна организация (на тежестта) са символично описани чрез два триъгълника, които се преплитат, но не се сливат.

Ние вече се запознахме с тези принципи в предишното упражнение, свързано с Лъчезарящата Сила и с Мощта на Тежестта. Тук обаче, вместо да говори за конфликта, стихът засяга изцеляващия, балансиращ, меркуриев аспект на тази противоположност от сили. Рудолф Щайнер характеризира този всеобхватен, интегриращ принцип на изцеление във Великденския курс за млади лекари.

 

В температурата на треската почувствай,

дар духовен на Сатурн.

В на пулса ударите ти изпитай,

силите на Слънцето душевни;

В тежестта на субстанцията ти усещай,

формиращата сила на Луната;

Тогава в изцелителната твоя воля ти ще видиш,

Нуждата от изцеление на земния човек.

Рудолф Щайнер[vii]

 

Всичките сили на четирите еволюционни етапа на самата Земя и на нейните същества, като се започне от Великото топлинно планетарно тяло - чийто радиус се е простирал от днешната Земя до Сатурн – се изявяват благодарение на връзката им с човешките същества на Земята в наши дни[viii]. Става ясно, че борбата за баланс и здраве е не само от полза за всеки отделен човек. В Космоса, „нуждата от изцеление” също така оформя еволюционните сили на Земята и на нейните същества, като тези сили се разгръщат във времето. Човешкото същество има възможността да се научи да се възприема като едно създание, което внася ред в себе си и се самоизцелява в курса на космическата еволюция.

Тази медитация обединява работата на лекарите най-вече с тази на медицинските сестри - професионална група, за която измерването на температурата и пулса, и наблюдаването на теглото, са част от ежедневието. Рудолф Щайнер подчертава, като обща съвременна нужда от изцеление, възвръщането на духовния мироглед, който може да преодолее материализма. След това, кармичните конфликти от миналите въплъщения ще могат да бъдат разрешавани по морален начин, вместо да им се налага да се вграждат в тялото под формата на болести.

 

Ита Вегман

 

 

Четвъртък / Юпитер

Юпитер е планетата на съзряването, на мъдростта и [също така и] на болката, която е свързана с този процес. Юпитер остава в зоната на един единствен зодиакален знак за времето, за което Слънцето извършва една пълна обиколка през целия зодиак. Орбитата на Слънцето се отнася към Юпитер така, както орбитата на Луната към Слънцето. Тайната на дванадесетичността, на сезоните, на обхващането на цял един кръговрат и на завършека е присъща на енергийното му съдържание. Първата медитация във Великденския курс за млади лекари[ix] ни приканва да видим цялостното развитие на човешкото същество в Космоса такова, каквото е. Всички лечебни професии, които подхождат към здравето и болестите с научен интерес и предприемат антропософски изследвания, биват обединени от инструкциите на тази медитация. Това е така, защото нам е нужно едно задълбочено разбиране за човешкото същество и неговата връзка с оформящите сили на Космоса. Самото [човешко] физическо тяло принадлежи на Земята и се привлича от нея. Етерното тяло действа изцяло от сферата на Космоса, формирайки физическото тяло със своите периферни сили на всмукване. В центъра на тази конфигурация стои Луната, чиято формираща сила се променя от другите планети и най-вече от различните съзвездия на неподвижния Зодиак: „И ние няма да се придвижим напред, докато астрономията (в смисъла, който току-що обясних) не се въведе отново в медицинската наука. Наистина, повечето от казаното там свидетелства по ограничен начин. Хората се лутат от едно нещо на друго - може да се каже, че те приписват симптомите и процесите в човешкото същество или на условията от външната среда, или на генетиката. Но ако разгледате това подробно, то не води до нищо, защото хората забравят, че човешката форма трябва наистина да се обясни чрез това, което поражда познанието за звездното небе. В качествен смисъл – да се обясни чрез собствената си вътрешна природа. Луната, обаче, е най-важното нещо за тази човешка форма и [период на] развитие[x]."

Луната винаги оказва влияние, а другите планети поддържат това влияние.

 

„Виж това, което с Космоса съедини се -

Усещаш ти оформянето на човека.”

 

Точно както Луната е свързана главно с човешката форма, така и Слънцето е свързано с възможностите на душата – с одушевяването.

 

„Ето всичко, що във въздуха се движи -

Одушевяването на човека ще да изживееш ти.”

 

Способността да се одухотвори човешкото същество може да се схване във връзка със Сатурн:

 

„Виж това, що в Земното изменя се -

Човешкото одухотворяване ще разпознаеш ти[xi].”

 

Петък / Венера

Венера описва хармоничния си "Пентаграм Венерис" в Небесата за период от осем години. Пентаграмната форма е символ на праведното човешко същество. Тук всички физически, душевни и духовните сили така работят заедно, че да позволят на човека да се изяви във всяка една възраст като праведно, любящо човешко същество. В последната лекция на Великденския курс за млади лекари[xii], Рудолф Щайнер представи една медитация, която се отнася за връзката на лекарите/терапевтите с пациентите и осигурява основата за всеки терапевтичен диалог чрез специфичните терапии на биографичната работа, психотерапията и пасторалното медицинско консултиране. Всяка терапевтично ориентирана среща между човешките същества трябва да включва в себе си усещането за живота като за едно цяло - с неговите тенденции за заболявания и с възможностите му за изцеление. Лекарите/терапевтите работят с цел развиване на имагинациите и инспирациите по отношение на етерното и астралното тяло на пациента. Силите на етерното тяло се грижат за физическото тяло от [периода на] ембрионалното развитие до най-напреднала възраст. Задачата на терапевтът е да си представи и да препрати огледален образ на тези сили като процеси в собствената си душа. Това развива способността за възприемане на етерното тяло по имагинативен начин. Силите на астралното тяло, от друга страна, предизвикват стареене чрез диференцираните си тонални конфигурации и чрез сухата си, въздушна природа; те упражняват влиянието си от бъдещето обратно към момента на раждането. Ако активността на тези сили се усети по един жив начин, това води до осъзнаване за астралното тяло благодарение на инспирациите:

 

Тласнете човешкото най-ранно време (- ембрионалният живот -)

към детството,

и пренесете детството

в дните на младостта.

Там сгъстено ще ви се яви,

етерното същество човешко

зад формата телесна (- физическото тяло с неговата структура -).

 

На старческата възраст плътността тласнете

назад към разцвета на живота,

a разцвета на живота

назад към живота на младостта.

В тонове космически там ще прозвучи,

работата на човешката душа (- астралното тяло -),

всред живота етерен.

Рудолф Щайнер[xiii]

 

Рудолф Щайнер

 

„Ще осъзнаете от това, което съм ви казвал, че насоките за медитация не се дават като заповед, а се основават на неща, които могат да бъдат разбрани. Когато човек бива въвеждан в медитацията по подходящ начин, състоянията не са такива, каквито са били някога в древния Изток, когато и възпитанието на децата, и остаряването, са почивали на доста по-различни фундаменти. Когато в наши дни медитациите биват давани някому, те са в такава форма, че той осъзнава и разбира какво прави със себе си. На Изток детето беше под ръководството на своя Дада[xiv]. Това е означавало, че детето е било обучавано и възпитавано според начина на живот, който е бил воден от самия Дада. Детето е научавало не повече от това, което е успявало да научи, докато е наблюдавало Дада. Когато възрастният човек е искал да прогресира [душевно-духовно], той се е обръщал към своя гуру. А гуруто е преподавал по никой друг начин освен [казвайки]: „Това е така и така трябва да бъде направено.” Разликата при нашата западна цивилизация е, че [на Запад] винаги се отправя апел към свободната духовна дейност на човешкото същество, така че то да е напълно наясно какво прави. Човек също така има и представата за това как възниква инспирацията. Ако чрез силите на здравата човешка интелигентност сме разбрали как действат физическите и духовните болести, ако нещата, които ви казах днес, могат да бъдат разбрани от здравата човешката интелигентност и ако стигнем до там, че да осъзнаем какво трябва да постигнем по време на медитация, то ние ще сме достигнали, чрез силите на здравата човешка интелигентност, до границата на това, което може да бъде постигнато. Здравата човешка интелигентност може да придобие всичко, което извира от Антропософията[xv]."

Събота / Сатурн

В своя курс по пасторална медицина, Рудолф Щайнер обобщи връзката между медитативния път на лекаря и вътрешния път на свещеника. Пасторалнaта медицинска мантра свързва работата на лекаря и на свещеника с Троичната Божественост. Тук Христос, като "Verus Mercurius[xvi]", води надолу към царството на елементите и смъртта, към божествения Отец и нагоре към Святия Дух, така че да подтикне към свобода скитащите се по своите криви пътища човешки същества. Грехът и съдбата, знанието и трансформацията стават разбираеми в техните реципрочни влияния и разкриват източниците на здраве и болест:

 

Аз в пътя ще вървя,

що елементите в процес разтваря,

и води ме надолу към Отца,

който болестта за уравновесяване на кармата изпраща.

И води ме нагоре към Духа,

упътващ съгрешилата душа,

свободата своя да постигне.

Христос надолу и нагоре води,

и хармонично Човека-Дух във земния човек създава.

Рудолф Щайнер[xvii]

 

Развиването на терапевтично-педагогическа вътрешна нагласа

Рудолф Щайнер също така включии педагози в медитативния път за лекари и терапевти. Той наричаше образованието „тихо изцеление", т.е. постоянната подкрепа за здравoсловното развитие. Погледнато по този начин, образованието и лечебното образование, като инструменти за превенция и за прозрения относно растежното развитие, също принадлежат към мисията на лекарите, медицинските сестри и терапевтите. Тук, преди всичко, ние сме загрижени за нагласата, която изпълва всеки човек и най-вече всяка образователно-терапевтична среща. Следователно, мистерийното познание от времето, когато професиите на свещеника, лекаря и учителя все още са били едно, могат отново да бъдат разбрани така, както Щайнер го обобщава с тези думи:

 

Някога в по-стари времена,

мощно мисълта живееше,

на посветените в душите,

че човека по природа болен е.

А образованието възприето бе,

като процес лечебен,

носещ на детето,

докато то расте,

здраве за човечността в живота проявена.

Рудолф Щайнер[xviii]

 

Този стих звучи в хармония с основната медитация от Лечебно-педагогическия курс, която Щайнер представи като т.нар. медитация Точка-кръг[xix]. Това упражнение едновременно е и най-добрата защита за преодоляване на ариманично инспирираната суета във волята, която противодейства на терапевтично ефективната нагласа: „Суетата е въздесъщ фактор, който стои в основата на младежкото движение. Тя не се дължи толкова много на някакви лоши маниери, а по-скоро на нещо, което без съмнение я прави необходима - волята изисква силно развитие на вътрешните способности и по този начин, чрез ариманичните влияния, суетата просто се проявява в една по-голяма степен [...]. Ето защо, ние толкова често виждаме хора, които говорят по абстрактен начин за мисии и за велики задачи, но това е съпроводено с нежелание да се влезе в малките, специфични детайли, които са необходими за това[xx].”

Преведено от Михаела Гльоклер, Ролф Хайн (Ed.): Führungsfragen und Arbeitsformen in der anthroposophisch-medizinischen Bewegung. Verlag am Goetheanum 2015, p. 209-221

 

Препратки

 

[i]Под „душа-слънце” се има предвид Висшият Аз. (бел.прев., от Рудолф Щайнер, „Ръководство за езотерично обучение: От Езотеричната Школа”)

[ii]Под Дух-Слънце се има предвид Христос – съществото, което е Духовната Виделина на Света и източникът на всички морални интуиции, които след Голгота се съединиха със Земята, и така в зародишна форма станаха присъща характеристика на човешкия Аз. (бел.прев., от Сергей Прокофиев, „АНТРОПОСОФИЯТА И ФИЛОСОФИЯТА НА СВОБОДАТА”)

[iii] Steiner, R.: Mantrische Sprüche. Seelenübungen, vol. II.Rudolf Steiner Verlag 1999, p.

296. Translator unknown (vol. GA 268).

[iv] Steiner, R.: Course for Young Doctors, Mercury Press 1994, p. 52, lecture 4, Dornach,

January 5, 1924. Translator unknown (vol. GA 316).

[v]Пак там., p. 108 ff, eighth lecture, Dornach, January 9, 1924. Translator unknown .

[vi] Steiner, R.: Mysterienstatten des Mittelalters. Rudolf Steiner Verlag 1991, p. 71, lecture

5, January 12, 1924 (vol. GA 233a).

[vii] Steiner, R.: Course for Young Doctors, Mercury Press 1994, p. 180, lecture 4, Dornach,

April 24, 1924. Translator unknown (vol. GA 316).

[viii]See also Steiner, R: Occult Science. Rudolf Steiner Press 2011 (vol. GA 13).

[ix] Steiner, R.: Course for Young Doctors, Mercury Press 1994, p. 152 ff. lecture 3, Dornach,

April 23, 1924 (vol. GA 316).

[x]Пак там, p. 158 ff. lecture 5, Dornach, April 25, 1924.

[xi]Пак там, p. 159 ff., Translator unknown .

[xii]Пак там, p. 187 ff.

[xiii] Steiner, R.: Mantrische Sprüche. Seelenübungen, vol. II.Rudolf Steiner Verlag 1999, p.

306. Meditation translated by Astrid Schmitt-Stegmann (vol. GA 268).

[xiv]Има се предвид: гуру, учител, наставник.

[xv] Steiner, R.: Course for Young Doctors, Mercury Press 1994, p. 196, lecture 5, April 25,

1924 (vol. GA 316).

[xvi] CHRISTUS VERUS MERCURIUS EST - Меркурий е най-истинският Христос.

[xvii] Steiner, R.: Mantrische Sprüche. Seelenübungen, vol. II.Rudolf Steiner Verlag 1999, p.

317 (vol. GA 268).

[xviii]Пак там., p. 304.

[xix] Steiner, R.: Education for Social Needs. The Curative Education Course. Rudolf Steiner

Press 2015.Lecture 10, Dornach, July 5, 1924 (vol. GA 317).

[xx]Пак там.

Превод: Търсач Скитник

БЛАГОДАРНОСТ ЗА ПРЕВОДА, ОСЪЩЕСТВЕН ВЪВ ВРЕМЕТО НА ТРИНАДЕСЕТТЕ СВЕТИ ДНИ И НОЩИ!