Скъпи приятели, днес ще продължим темата за етерите и тяхната връзка с човешкото същество, насочвайки работата ни в по-практическа посока. Преди месец започнахме тази тема, като на основата на Духовната наука достигнахме до окултните корени на четирите елемента и четирите етера. За да продължим днес нататък е важно тези пра-идеи и пра-състояния да бъдат осмислени, разбрани и най-вече облечени в образи в съзнанието на съвременния човек, за да може отново да се одухотвори неговото мислене, като излезе от калъпа на интелектуализма, разсичащ постоянно цялото на части, без да съумява да вижда единството в цялостността и духовните принципи, действащи в материята...
От какво се обуслява мисленето на съвременния човек? Пред него е сетивният свят с всичките му форми, цветове, с цялото му многообразие. На базата на нашите сетивни органи /Рудолф Щайнер развива учението за Дванадесетте сетива, които функционират в човешкото същество. Виж тук: https://www.aobg.org/literature_details.php?lit_id=277 /, които представят нашите сетива и са техни инструменти, ние възприемаме сетивния свят. Ако имаме предишен опит с определено явление, то в нас се събуждат съответните паметови следи – образи и картини, и ние си припомняме, свързвайки ги с настоящото явление. Явлението може да не ни е познато и тогава на нас ни предстои да го изучим и разберем, като включим определени мисловно-логически операции: сравнение, съотнасяне, анализ, синтез, обобщение...
Какво ново внася Духовната наука в мисленето на съвременния човек? Нека започнем оттам, че в основата на антропософското духовно-научно световъзприемане стои Гьотеанистичния феноменологичен подход. Гьоте създава своята теория за цветовете. Той наблюдава цветовете като феномени, като сетивно-духовни същности, като идеи, като ги изследва по едни напълно обективен мисловен начин. В този момент мисленето се превръща в процес сам по себе си, изчистено от сенките на чувствата, т.е. чисто астралните прояви на симпатии и антипатии се отдръпват, като това дава възможност да се проникне до сърцевината на самия феномен, до самата пра-идея, която стои в същността на явлението. Какво се случва със самия човек и как се проявява това в човешкото мислене? Тук е моментът да кажем нещо много важно, за да разберем последващото. Тази част от човешкото същество, което ние наричаме Духовно тяло или Аз може да бъде разгледано от две гледни точки. Рудолф Щайнер казва, че истинският духовен Аз на човека, който следва съществото му от инкарнация в инкарнация при всяко земно раждане се отдръпва, а в човека остава този аз, който можем да наречем Его и който му помага да се инкарнира на Земята, да бъде земен жител с всичките свои характеристики в земния живот. Цел на човешкия живот в духовен план може да се превърне осъзнаването на Висшия ни Аз, допускането му до „тъмнината” на душата ни, до астралността в нас, които да бъдат преодоляни, просветлени и одухотворени. Но, докато това се случи, ние имаме тук, на Земята, нашето подпомагащо ни човешко его. И така – изучавайки един феномен е нужно да съумеем да отдръпнем едно егоистично, отдадено на симпатиите и антипатиите его, и да потърсим онази нишка, която би ни свързала с Висшия ни Аз. В този миг човек може да се потопи, да се слее със същността на явлението, отдръпвайки земното си его за момент, за да даде възможност да изплува образът, пра-идеята на изучавания феномен. Всъщност в този момент е в сила нашето чисто мислене, което притежава острота и обективност. Но тук възниква опасността човешкото ни его да излезе извън центъра на собствената си биографична цялост, затова е важно и умението отново да се фокусираме в центъра на нашето същество, макар и в сърцевината на изучаваното явление, за да можем в будно съзнание да наблюдаваме и опишем феномена отвътре, да придобием „виждане” за пра-идеята, за пра-феномена, които са истинската същност на това явление. И тук е много важно пробуждането в нас на картинно-образното мислене, да се раздвижи душевният ни живот, мисленето да се одушеви, а чувстването да се одухотвори. В този момент се излиза от земната астралност на чувствата и емоциите, те се повдигат към по-високи вибрации, към фините вибрации на духовното световъзприемане.
Всъщност, за да се достигне до този начин на мислене, или до т.нар. чисто мислене, е нужно днешният човек да се развие по пътя на съвременното посвещение, чиито стъпки са дадени от Рудолф Щайнер. При него в будно съзнание човек може да развие Имагинативно, Инспиративно и Интуитивно възприятие, съответно мислене и разбиране на феномените от сетивния свят. Цялата Духовна наука е протъкана не само с тези идеи, но и самото слово на Рудолф Щайнер в над 350-те му лекционни цикли реално работят в тази посока – развиване на собственото образно-картинно мислене и разширяване на съзнанието в напълно будно състояние. Ритмичността и повторяемостта в изказа му води до въздействие в самите невидими тела на човешкото същество. Т.е. дори четенето на Антропософия вече работи за развиване на т.нар. от Рудолф Щайнер в „Как се постигат познания за Висшите светове” душевни сетива, които дават истинската духовно-физическа картина за света, а не непълната, давана само от физическите ни сетива.
И така, как стоят елементите и етерите в света около нас? Те са невидими за физическите ни сетива и ние можем единствено да видим /наблюдаваме, изследваме/ техните физически резултати във вещества и форми, без да можем да видим невидимите процеси, в които участват, за които, обаче, можем да си изградим образи. Към изграждането на тези образи е нужно да подходим с разбирането, че те са духовни същности, които не можем физически да видим, докоснем, помиришем и т.н., а можем да ги долавяме на много фини нива с нашите душевни сетива.
И така – духовните същности на четирите елемента Земя, Вода, Въздух и Огън стават достъпни за нашите физически сетива като резултат в различните вещества, в трите им агрегатни състояния: твърдо, течно и газообразно.
Четирите етера /Топлинен, Светлинен, Звуков, Жизнен/ в своята пра-форма са духовни същности, които достигат до различни проявления на физическо ниво, които можем да възприемем със сетивните си възприятия: температурни, светлинни, звукови, жизнени явления в сетивния свят.
Четирите етера и четирете елемента, в чиито основи са духовни същности, във физически план, действайки заедно, раждат живота в земните царства – растително, животинско и човешко. Четирите етера и четирите елемента са живи, действени, градящи духовни същности, енергии, които в земния свят достигат до сетивно-възприемаеми вещества, форми и явления. Рудолф Щайнер, както казахме в първата лекция, посветена на етерите и елементие, проследява техния произход: на Стария Сатурн елемент и етер са в неделимо единство /Огън и Топлинен етер/, от Старото Слънце започва тяхното разделяне и съотнасянето на елемент към етер като противоположни същности – елеменът Въздух слиза на по-ниско ниво, заземявайки се, а Светлинният етер остава по-фина етерна субстанция. По подобен начин на Старата Луна към бъдещите земни измерения се отправя елементът Вода, а в по-фините измерения имаме Звуковия /Химически/ етер. В сегашното състояние на Земята, елементът Земя е твърдата, втвърдената, физическата субстанция, а Жизненият етер е градящата възможно най-фина етерна субстанция, която протъкава останалите три етера. По-късно ще видим какво точно е имал предвид Рудолф Щайнер, описвайки Жизнения етер.
И така, нека се опитаме да разгледаме по двойки противоположните същности - етер и съответен елемент, като този път можем да подходим по един различен начин – за всяка страна на двойката ще отделяме по няколко минути в пълно мълчание, след което всеки може да опише с дума или няколко думи образа, който изплува в него.
Нека да започнем с първичната двойка елемент Огън – Топлинен етер. Старият Сатурн се състои само от топлина и огън, които действат в неделимо единство. Рудолф Щайнер казва, че топлината е „интензивно движение”, т.е. това е движение и живот вътре в себе си, движение, което не се разгръща в пространството. Докато екстензивното движение ражда пространствеността. И тук можем да достигнем до още една седморност в еволюционно развитие /знаем, че тя се среща като сакрално число и на други нива на Космическото развитие/ - в Земята и нейното развитие, такова каквото е, са включени седем области на битието: единството огън - топлина, и три двойки елемент и етер, съответно в земната област и в по-фината етерна област.
Огънят е елемент, сила, вътрешно движение, което преминава, подобно на раждащо се, зреещо и изтичащо време, за разлика от всички други елементи. Огънят е в основата на явленията, на тяхното раждане, узряванте, смърт. Огнено-топлинната единна фина субстанция се явява пра-градивната „материя” на останалите елементи и етери. Огънят дава топлината, а топлината е предпоставка живият организъм да се роди, израстне, узрее, докато липсата на топлина води до повяхване и смърт. Огънят и Топлинният етер се срещат в настоящето – единият като мигновена лумваща и преминаваща енерия, с фокус към миналото, а другият като раждащо се за бъдещето време. Топлината има своето развитие във времето, тя дава живот, и реално чертае „биографията” на живия организъм.
Нека да преминем към втората двойка елемент Въздух – Светлинен етер. Можем да опишем елемента Въздух, според вас като: вседокосващ, обемащ, обгръщащ, невидимо движение, прозрачен, жив, пра-храна, пораждащ връзка със Сътворението, връзката между живота и смъртта...
Ето какво казва д-р Ернст Марти за елемента Въздух, описвайки го като: изпълващ пространството между нещата, свързващ предметите. Той изпълва, завзема, превръща се в съдържание на пространството, разстила се безгранично, лишен от посока и структура, хаотичен, еластичен – винаги търси своята хомогенност в пространството /дори и при рязък удар с пръчка да изглежда като разсечен/. Действа отвън-навътре, от периферията към центъра – напр. въздушната обвивка на Земята я притиска от всички страни.
Как можем да опишем Светлинния етер? Проявление на нещо, лъчение, целеустременост, сила, динамика, поляризация, животворящ принцип, извор, пулсиране, чистота, хармония, двупосочност.
Според д-р Ернст Марти светлинният етер изпълва самите неща, пространството в тях. Светлината разделя и поставя граници от цвят и светлина около всеки предмет, като „произвежда” разстояния и пространствени условия /тук, там, отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре, отдолу/. Ако запалим светлината в една стая, то всичко става видимо, разграничава се всеко нещо по място, цвят, форма, размери. Колкото повече увеличаваме светлината, толкова повече сякаш пространството нараства, разширява се, и обратно – намаляването на светлина прави така, че нещата да изглеждат неясни, неразличими, пространството се свива. Светлината и пространството са взаимно свързани като феномени и на практика са неделими. Светлината, за разлика от елемента Въздух е структурирана, насочена, лъчеобразна – от източника на светлина към периферията. Тя не е еластична, а може да бъде пречупена и пренасочена. Струи навън в светлинни лъчи.
В света на живите организми тези характеристикеи на Светлинния етер подпомагат разширяването, уголемяването им, т.е. той взема участие в явлението на техния растеж. От една страна живите организми са „всмукани” от светлината, тя сякаш ги „изтегля” от центъра към периферията, напр. при растежа си растенията са засмукани от слънчевата светлина. От друга страна Светлинният етер създава вътрешното пространство в живите организми и действа като растежна сила отвътре.
Да преминем към следващата двойка – елемент Вода – Звуков или Химически етер. Елеменът Вода вие описвате по следния начин: сила, изчиства живота, разстилане, неопределеност, спокойствие, мощ, живот, раждане, богатство, хранителност, музика на сферите...
Д-р Ернст Марти го описва като постоянна, непрекъсната последователност, единство и липса на диференцираност. Можем да си представим постоянно циркулиращите водни пространства, които опасват земното кълбо, които циркулират едно в друго. Водата заличава множеството, представя го като неделимо цяло /напр. живачните капки, сливането на яйцеклетката и сперматозоида/. По същността си водата е течна, постоянно плъзгаща се в себе си, вътрешно подвижна цялост. Може да бъде пасивна и вътрешно сдържана, напр. при люлеене и вълнуване – има повторение, ритмичност, докато затихне, може да е и в пълен покой. Но може да бъде мощна, когато се спуска от голяма височина или е завихрена под влияние на земни фактори и морски течения. Тя е гъста, плътна, подчинява се на земното притегляне със своята маса.
Звуковият или Химическитя етер е една още по-фина вибрация и от Светлинния етер. Ето как изглежда той във вашите представи: звукът има форма, същност; представлява завихряне, събуждане, резонанс, радост, докосване, ехо, проникване, хармония, танц...
Според Ернст Марти той е скоковиден, несвързан, диференциран. Неговата същност наподобява създаването на музика, при която различни звукове се свързват в цялост, за да прозвучи една музикална творба. Но докато се стигне до това имаме развиване на мелодия и хармонично звучене на интервалови съотношения. И както казва д-р Марти музикалната творба разцъфва подобно на едно дърво – от неговите корени, стъбло, импулс да се раздели, се образуват клони и листа, и т.н., следва още по-голямо диференциране. В цялото растение работи растежен сок, в който действа звуковият етер, т.е. той действа в растежните сили. По този начин единното се разделя, израства, разклонява се и ражда нещо ново. Звуковият етер раздвоява и ражда численост и отношения между числата, удвоения, умножения, деления..., т.е. числеността се явява чрез звуковия етер. Затова и Рудолф Щайнер го нарича „числен етер”. Затова и единицата се възприема като неделимото цяло, от което в еволюцията започва делението. Пример за водния елемент е оплождането, където имаме срастване, докато пример за въздействието на звуковия етер е делението на клетката. Оплождането и делението на клетката са пра-идеи на всичко органическо, и се отнасят едно към друго както водният елемент се отнася към звуковия етер. Цялото съществуване е протъкано от действията на водата и звука, срещаме ги на различни нива, напр. в разделението на половете – мъжки и женски, в разделението на симпатия и антипатия в човешката душа. Звуковият етер действа както в областта на въздуха, така и в самата вода, т.е. тя може да прозвучи, когато е пронизана от звук.
Рудолф Щайнер нарича Звуковия етер още и Химически етер, тъй като веществата се отнасят по между си, подобно на интервалите в музиката и основават взаимодействието си на основата на числовите закони. Можем да си представим разтвор от няколко химически вещества като отношения между височините на няколко тона, или в определени числови отношения по между си.
Ето какво казва д-р Рудолф Хаушка: „Всеки познава днес феномените на Кладниевите звукови фигури; те показват как отделни прашинки се подреждат под въздействието на музиката. Нека си представим тези подреждащи световни сили, достигащи чак до сърцевината на материята – това е химията, в която чрез свързването и разделянето се проявява организиращо-подреждащата световна сила на хармонията на сферите. Химията е омагьосана музика... Така химията, музиката и астрономията са манифестации на всеобхващащата, организираща сила.../„Учение за лекарствените средства”, глава „Сътворението”/
И още една характеристика на Звуковия етер – тъй като той е рехав, с празноти, които се образуват като „междуинтервалови отношения”, то същественото е именно в междинните пространства, в тишината, в паузата. Тишината носи заряда на новото, на здравото, на различното. Тя се явява като точка в покой, от която се ражда същественото. Звуковият етер пренарежда, хармонизира, осъразмерява живите организми в техния собствен вътрешен свят, както и работи в глобален земен и космически аспект.
Да преминем и към Земния елемент. Той е твърд, скован, липсва му подвижност, непроницаем, утвърждава своята форма в пространството. Липсва му гъвкавост, адаптивност. Притежава определена форма, маса и обем, които се поддават на въздействия на външните условия /удар, тласък.../. Твърдото тяло може да се раздели, разчлени, като частите стават независими една от друга, без жизнен импулс към цялото.
Жизненият етер, който стои в противоположната страна на Земния елемент, като част от земното развитие, е труден за описание, защото се явява най-финият от всички описани досега етери.
Ето какво казва Рудолф Щайнер в Събр.съч. 122 за жизнения етер: „В това съществуване, което е подредено от звуковия етер се разлива именно по-висшето етерно състояние. То прониква, пропива звуковия етер, така, както в нас смисълът на мисълта пронизва звука, който нашата уста изговаря, което прави от звука дума.
Ето схванете това, което прави от звука една смислена дума: тогава ще имате една представа за това, което протъкава звуковия етер като по-фин етерен елемент, което протъкава космически и предава смисъл на подреждащия се миров звук, Словото, пронизващо със своите вълни пространството, което се влива в звуковия етер, то е същевременно източник на живота, то е действително тъчащ и вълнуващ се живот. „
Жизненият етер е онова, което от езотерична гледна точка можем да наречем Мирово Слово, Миров Градящ Смисъл на цялата космическо-земна еволюция, който протъкава всяка частица от природата, царствата и човешкото ни същество, Духовната квинтесенция на целия разстилащ се пред нас и в нас живот. Затова е трудно да бъде описан, защото всъщност в езотеричен смисъл би трябвало да бъде описана дейността на Светата Троица и на Висшите Духовни йерархии в тяхната неспирна космическо-земна работа в еволюционния път на развитие. И ето казаното в Евангелието на Йоан:
Именно Мировото Слово работи в най-финната субстанция, която дава смисъла на цялото ни съществуване – жизненият етер - Макрокосмосът, който чрез жизнения етер, чрез Мировото Слово, се влива живително в цялото Земно сътворение и в човешкото същество. И отново при Йоан:
6. Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
7. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.
Тук „животът” не е само в смисъла на повдигнатата в името на Христа човешка душа, а е и в смисъла на одушевената и одухотворена човешка материя, оживена чрез макрокосмическите етерни потоци, от които е част и самото Христово същество. Жизненият етер е принципът, който създава в живите организми цялост. Той действа във всяка отделна точка и всяка отделна точка се раздвижва, оживява в смисъла на цялото. Отделните части на цялото са образи на самото цяло. Жизненият етер оформя пространството, подрежда според космическото цяло микрокосмическия му образ, оформя и пластицира формата отвътре, от самата нея. Той оживотворява и индивидуализира мъртвата физическа форма. Той изцелява. Човешката здрава кожа, като обвивка на нашето тяло, и всъщност най-големият ни по обем орган, е входната и изходна „врата” на жизнения етер.
Всяко живо същество съдържа в себе си непрекъснато циркулиращи течности, сокове. За да се движат във всички посоки в живия организъм и за да преодоляват земното притегляне и гравитация, т.е. тежестта, в която са включени като участващи в земните организмови процеси, те се нуждаят именно от проникващата ги етерна олекотяваща сила.
Четирите елемента имат тенденцията да действат като от един център към периферията, докато четирите етера имат тенденцията да действат от периферията към центъра. Първите са получили своята земна тежест в земните форми и вещества, докато вторите действат от окръжността на небесната сфера. Затова Щайнер нарича елементите „централни сили”, а етерите „универсални сили”. Елементите се явяват физически-безжиненото, а етерите са тези, които оживотворяват безжизненото и подлежащото на смърт физическо. И в един жив организъм елементи и етери действат задружно. Така можем да придобием не само по-ясна, но и истинна представа какво представляват нашето физическо и нашето етерно тяло. По подобен начин можем да погледнем и на Земята от Космоса – тя е физическото тяло, центърът, съвкупността от взеймнодействащи елементи, а Космосът е Мировото тяло – етерите, които пронизват физическата Земя. В човешкото физическо тяло действат четирите елемента, като формират Топлинно тяло /огън и топлина/, Въздушно тяло /въздух/, Водно тяло /вода/, Минерално тяло /земя/. Откъм нашето Етерно тяло с тях се свързват и взаимодействат Топлинният етер, Светлинният етер, Звуковият /Химически/ етер и Жизненият етер.
Рудолф Щайнер казва за етерите, че те действат от всички страни, като стремящи се към центъра на Земята..., давайки пример с едно растения и неговото покълване. Нужно е силите от центъра към периферията и от периферията към центъра да се хармонизират, защото ако вторите надделеят, то тогава едно растение би избуяло, узряло и би стигнало до безформеност и деформация. За да се хармонизират тези два потока своята роля изиграват строителните формиращи сили, или това са силите, за които говорихме в предишната лекция – Деветте Висши Духовни йерархии, които действат от областите на планетити и Зодиака, и Светата Троица, като Първоизточник на Мировото Слово, което Духовните йерархии стъпка по стъпка превръщат в „тъкан” на еволюционното развитие.
Нека си представим чисто практически върху какво въздействат четирите етера в едно дърво: Светлинният етер въздейства върху неговото израстване, големина и пространственост; Звуковият етер въздейства върху развитието и разклонението на короната; Жизненият етер е свързан с образуването на една цялост от корени, стъбло, клони, листа; Топлинният етер е свързан с цялостния период на израстване, което дава цветове и плодове – с „биографията” във времето на това дърво.
Как си взаимодействат етерите, вплитайки се в раждането, растежа и изобщо в живота на един организъм?
- Светлинният етер дава силата, която разширява и създава пространствеността на формата;
- Топлинният етер подпомага онова, което ще узрее в продължителен период от време
Взаимодействието на двата етера работят за възникването на разширяващото се пространство за къс интервал от време, т.е. те са свързани с нарастването на организма. Например, на три месеца, на шест месеца и т.н., новороденото бебе видимо израства и се оформя се. Всеки период ни дава новата картина на тази промяна.
- Светлинният етер дава силата, която разширява и дава пространствеността на формата
- Звуковият етер разделя и подрежда.
Съчетанието на двата етера подпомагат явяването на пространственото разчленение. Например при едно дърво това е покарването на клоните, листата..., т.е. раждат се членовете на цялото, подредени и диференцирани, но като част от пространственото единство.
- Звуковият етер разделя и подрежда.
- Жизненият етер е сила, която създава цялост, дава живот на тази цялост като изгражда отделните й живодействащи членове, свързва общата жизнена енергия на тези отделни области от организма в едно цяло.
Взаимодействието на двата етера изгражда вътрешната органика на организма, като всеки орган е свързан не само с другите органи, но и с целия организъм, на базата на обща протичаща фина жизнена енергия в цялото същество.
- Жизненият етер, както вече казах, е макрокосмическото Слово, което преминава под формата на фин жизнен етер в живите организми като ги оживотворява.
- Топлинният етер подпомага цялостния процес на израстване, развитие и узряването във времето, той работи във времето като една топлинна база на живота.
Взаимодействието на двата етера чертаят пътя на възрастта на едни жив организъм във времето, на възрастта на живота, на „биографията” на един организъм.
Взаимодействието на Светлинния етер и Жизнения етер можем да намерим в изменението на формата, на формирането на едно новородено бебе до израстването на тези форми, които са взаимносвързани. Топлинният и Звуковият етер помагат за зреенето на зеления плод.
Четирите етера всъщност действат във всички възможни комбинации, защото израстването се случва едновременно – Топлинният етер дава „майчината” топлина, започва нарастването, образуват се формите, настъпва разчленението, диференцирането и подреждането, образуването на отделните членове /органи/, и цялото е оживотворено от Жизнения етер до всяка своя клетка. Съвместното действие на четирите етера дава основата на живота – в растенията, животните и човешките същества.
И така, скъпи приятели, в две последователни срещи разгърнахме картината на окултните пра-основи на елементите и етерите, както и видяхме конкретното им действие в природата и във всички живи организми. Разбира се, по отношение на човека, от антропософска гл.т., ние можем още и още да задълбочим нашето познание за тях, и се надявам, че това предстои в бъдещата ни работа.
Следващата ни среща се очертава през месец март 2019 год., тъй като предстоят Коледни и Новогодишни празници, в края на януари – Трети модул по Евритмия, в който сме ангажирани, предстои ми и лекция на 16.03.2019 год. във Валдорфското училище, за която ми е нужно време, заедно с професионалните ми и чисто житейски ангажименти. За срещата ни през март сме предвидили отново темата да бъдат етерите и етерният свят, но като замърсяван по най-различни „супремодерни” технологични начини. Тя ще ни бъде представена от наш приятел.
Благодаря ви от сърце, и светли Рождественски и Новогодишни празници!
Лекцията бе представена на 8.12.2018 год. пред Работна група по Антропософска медицина.