Адвентът ни дава възможност да пътуваме през душата си и да осъзнаем нейното пробуждане. Колко често осъзнаваме, че дейността на душата ни е закоравяла? Същите чувства възникват, когато се изправяме пред определени ситуации, мислим същите мисли ден след ден и действаме по предвидим начин, когато вземаме решения.
Пътуваме през душата си постепенно по моста на чувстването, мисленето и волевите импулси. Когато разглеждаме тези стъпки през седмиците на Адвента, става ясно, че те работят заедно по много различни начини.
Миналата седмица изпитахме как чувстването е много лично и мисленето ни свързва с другите. В книгата си "Философия на свободата" Рудолф Щайнер обяснява, че чувството може да има значение само извън нас, ако го обединим с мисли, понятия, и по този начин ни свърже със света. Можем да видим, че това ни призовава към действие, към активна стъпка напред, за да използваме нашата воля и да се свържем.
Когато изследваме естеството на мисленето, откриваме, че има много характеристики. То остава студено, сухо и безцветно, когато нашите мисли имат абстрактна форма, когато не сме в състояние да ги насищаме с топлина и ентусиазъм.
И така, какво е мисленето? За да се отговори на този въпрос, можем да зададем друг въпрос: къде се случва мисленето?
За да разберем собственото си мислене, трябва да е ясен начинът, по който мисленето работи. В книгата си "Юнг и Щайнер - раждането на нова психология", Герхард Уър казва: "Мисленето е душевна дейност, напълно независима от мозъка. Мозъкът е необходим само, за да произведе огледалния образ на живата реалност, така че всекидневното съзнание да може да я види.” Следователно, мисълта е жива сила; това е пряк израз на онова, което се вижда в духа.
Така както протича нашето ежедневие, колко често мислим за тази духовна дейност? Рудолф Щайнер в лекциите "Образованието като сила за социална промяна" казва, че целта на мисленето е да се разбираме като духовни същества.
По това време на годината ние можем да благодарим на Христовото Същество, чието въплъщение донесе импулса на мислите да обхване вътрешната ни душа. Това е възможно благодарение на Аз съм, този невероятен подарък, даден ни на Коледа.
Кристина Кайне, австралийски антропософ и автор
Превод: Дорина Василева