Рудолф Щайнер: Природата на човека като картина

Submitted by admin 2 on Вт., 08/11/2018 - 06:41
Рудолф Щайнер

"От най-голяма важност е посредством антропософията да се разбере, че идеите, които човек добива чрез вглеждане във външната природа, са неподходящи при наблюдение на самия човек. Начинът на мислене, който завзе умовете на хората през последните няколко столетия на духовното развитие не успя да схване този факт. Чрез него хората свикнаха да мислят чрез природните закони и с тяхна помощ да обясняват природните явления. След което насочват вниманието си към човешкия организъм и мислят, че и неговото устройство могат да разберат чрез прилагането на природните закони. Това е също както при разглеждането на една картина, сътворена от художник, взимаме под внимание само субстанцията на цветовете, силата им на проникване в платното, начинът, по който за наложени и други подобни неща. Но такъв начин на разглеждане на картината не разкрива нищо от откровението, което се съдържа в нея. В това откровение оживяват напълно различни закони от тези, които могат да бъдат възприети чрез изброените по-горе елементи.

Въпрос на разбиране е, че в човешкото същество се разкрива нещо, което не може да бъде схванато от гледната точка на естествените закони. Ако човек напълно приеме тази идея, тогава ще може да разбере човека като една картина. В този смисъл минералът не е картина. Той разкрива само това, което сетивата непосредствено възприемат. До определена степен при разглеждането на една картина ние гледаме това, което сетивата възприемат като нейно духовно съдържание.

Така е и при наблюдението на човека. Ако истински разбираме човешкото същество в светлината на естествените закони, тогава ние не чувстваме, че тези закони ни свързват с истинския човек, а само с това чрез което той разкрива себе си. Трябва да изживеем духовно явлението, че когато разглеждаме един човек само от гледна точка на естествените закони, тогава сякаш, застанали пред една картина, виждаме само "синьо" и "червено" и сме напълно неспособни чрез вътрешна активност на душата да свържем синьото и червеното с това, което се разкрива чрез тях. Когато разглеждаме нещата от гледна точка на естествените закони трябва да възприемаме минерала по един начин, човека по друг. За духовното разбиране на минерала ние сякаш сме в непосредствен досег с това, което възприемаме, но при разбирането на човека чрез естествените закони ние сме толкова отдалечени него, колкото от една картина, която не виждаме ясно с окото на душата, а само докосваме и чувстваме.

Веднъж сдобили се с възприятието, че човекът е "образ" на нещо, тогава ще намерим правилната душевна настройка, за да напреднем към това, което се изявява в този образ. Образната природа на човека не се проявява само по един начин. По своята природа сетивният орган е най-малко от всичко образ, а най-много е вид проявление на себе си, такъв каквото е минерала. Човешките сетивни органи ни доближават до естествените закони. Нека човек само посъзерцава чудесното устройство на окото, което може да разбере чрез естествените закони. Същото е и с другите органи, въпреки че често това не е толкова явно. Това е така, защото сетивните органи в своето устройство показват определена компактност. Те са подредени в организма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят.

 

Човек

 

Но това не е така при ритмичните действия на организма. Те не са нещо завършено, а в тях се извършва едно непрекъснато изграждане и разграждане на организма. Ако сетивните органи бяха подобни на ритми- чната система ние щяхме да възприемаме външния свят във вечен ра- стеж. Сетивните органи са представени като картина, окачена на стената. Ритмичната система се представя пред нас като сцената, която се разкрива, ако си представим платното и художникът при създаването на картината. Тя все още не е там, но от нея все повече започва да се вижда. При изучаване на ритмичната система имаме работа с вечния процес на ставане. Това, което е създадено, продължава да съществува. Но когато изучаваме човешката ритмична система откриваме, че разрушаването и повяхването са свързани с възникването и създаването. В ритмичната система се разкрива една "ставаща" картина.

Дейността, при която душата се отдава на съзнателно посвещение на това, което й се поднася като завършена картина може да бъде наречено "Имагинация". От друга страна "Инспирация" е изживяването, което трябва да се разгърне, за да може да се схване една израстваща картина.

Но това отново е различно при наблюдаването на веществообмена в човешкия организъм и на двигателната система. В този случай човек сякаш е изправен пред голо платно и бои, и художник, който още не е за почнал да рисува. За да възприеме системата веществообмен-крайници той трябва да развие възприятие, което има малка връзка със сетивата, такава каквато голото платно и неизползваните бои имат с това, кое то по-късно ще стане картината на художника. При дейността, развита от душата в чиста духовност чрез системата веществообмен-крайници, човек, гледайки художника, голото платно и неизползваните бои, преживява по-късно нарисуваната картина. За да разбере тази система, душата трябва да упражнява силата на "Интуицията". Необходимо е дейните членове на антропософското общество по същия начин да се насочват върху същността, която лежи в основата на антропософското наблюдение. Защото трябва да се разбере не само придобитото чрез Антропософията познание, но и да се достигне до изживяването на това познание."

Рудолф Щайнер, Писмо 13 до членовете, Събр.съч.39