Дорина Василева: Окултният произход на етерите и тяхното значение за съвременния човек (първа част)

Submitted by admin 2 on Нед., 04/11/2018 - 10:49
Изображение от Ренесанса

Скъпи приятели, когато заговорим за етер, за етери, обикновено в съзнанието ни изплува представа за нещо невидимо, илюзорно, нещо което не можем да докоснем, да чуем, да видим, за нещо далечно, и меко казано – за някаква фантазия... Нашето съвременно мислене веднага изгражда напълно диференцирани представи като за нещо отделно, раздробява света на съставните му части, без всякакъв усет да го види в неговата цялост. За съжаление именно такъв начин на раздробяване е присъщ на нашия материалистичен свят, който смята, че щом нещо не може да бъде пипнато, изследвано, измерено, следователно то не съществува. Но дали това е истина?! И дали това, че сетивата са затворени все още за подобни възприятия извън физическия свят, означава, че физическият свят съществува като някаква затворена, самопораждаща се втвърдена материя, при това сякаш витализираща се от самосебе си?!

Нека да зададем въпроса и по друг начин – коя е тази сила или кои са тези сили, които правят така, че светът да съдържа в себе си цялото това многообразие от живи форми – от най-малкия детайл, от съчетанието на детайлите, до достигането на цялостната форма на всяко растение и животно, до човешкото същество? Науките изучават онова, което е измеримо, външното, видимото, но те не могат да достигнат до истинските корени на онова, което е причина, начало, първоизвор.

Духовната наука ни дава този дълбок кръгозор, за да достигнем до истинската същност на живота, на силите, които стоят в основата на взаимодействието на веществата, на съчетаването ми, на израстването на определена специфична форма, докато се достигне до цялото многообразие от живи форми в света, които срещаме при растенията, животните и човека.

Познанието за четирите етера е ключова област в Духовната наука по три причини. Първата причина е, че това познание може да бъде изключително практическо насочено, развивано, живодействащо в различните антропософски практически клонове, както и в терапевтичните направления, които работят с тези живи етерни "субстанции".

Друг важен мотив е човек все повече да развива знанията, разбиранията и сетивата си за невидимите етерни "субстанции", защото само и единствено чрез такива опитности той ще прекрачи бъдещето като човешко същество в цялостната еволюция на Земята, по пътя си към живата етерна връзка с Христовото същество. Темата на този втори момент е действително много важна, основополагаща, за да продължи еволюцията ни в правилната посока. И ние можем да работим за това, именно благодарение на завещаните от Рудолф Щайнер знания, медитативни практики и изкуства.

Третата причина днешният човек да потърси отново знанието за четирите етера е, че светът, в който живеем /замърсяването на всякакво ниво в природата, отравянето на почвата, водите, въздуха, унищожаването на различните растителни и животински видове, заливащите ни вълни от агресия, грозота, промиване на мислите още от детската възраст с всякакви прийоми, до „замърсяването” по невидим начин на т.нар. фино невидимо пространство около нас с неравномерните, но постоянни пулсации на милиарди технологични чудеса – мобилни телефони, микровълнови печки и т.н./, спешно се нуждае от помощ! Защото на нас вече не ни стига да унищожаваме видимия свят около нас, но започнахме да замърсяваме, да се намесваме нечистоплътно именно в тези земни етерни обвивки, струящи от Космоса към нас. До къде ще стигне човекът във всичко това?! Човешките същества са засипани, съсухрени вътре в себе си, интелектуализирани до мозъка на костите си от деца. Неврозите, социопатиите, шизофрениите, психозите, раковите заболявания и т.н., бележат бум! Защото човешката душа не може да смели в себе си целия този хаос, в който живеем, не може да го „преглътне”, не може да го вмести в съществото си и да го асимилира по здравословен начин, и този хаос навлиза в душите и телата ни. А човешката душа има нужда от красота, от чистота, от любов, от грижа и свобода... Ние имаме подкрепата на Духовния свят във всичко това, стига да съумеем да разберем и осъзнаем, че я имаме.

В тази връзка Рудолф Щайнер казва следното:

"От последната третина на 19-ти век наистина имаме работа с навлизане на духовни същества от Космоса, най-напред от същества, които обитавам сферата между Луната и Меркурий, които обаче вече навлизат в земното битие и се опитват да се установят в него, очаквайки, че хората ще се изпълнят с мислите за духовните същества на Всемира. Можем да опишем също това, което описах преди, като кажем, че трябва да оживим нашия сянкообразен интелект с картинните образи на духовната наука. Иначе се описва абстрактно. Конкретно се описва, като се каже: Духовните същества искат да слязат долу в земното битие и би трябвало те да бъдат приети.

Ще има сътресение след сътресение и накрая земното съществуване ще стигне до социален хаос, ако тези същества слязат, а човешкото битие би било само опозиция срещу слизането им. Тези същества не искат нищо друго, освен да са предвесници за това, което ще се случи сас земното питие, когато Луната отново се съедини със Земята.

Днес на хората може да им изглежда още безобидно, когато мислят само автоматични, безжизнени мисли, пораждащи се, когато се схваща само минералният свят и минералите в растенията, животните и човека. Бих искал да кажа, че хората се задоволяват с тези, мисли, чувстват се добре като материалисти, понеже само такива мисли се мислят днес.

Но представете си, че хората продължават да мислят така, че наистина не си изграждат нищо друго от такива мисли до времето, когато в осмото хилядолетие лунното битие отново се съедини със земното битие. Какво ще се породи тогава? Да, съществата, за които говорих, вулкановите същества, вулкановите, венерините, меркуриевите, слънчевите свръхчовеци и т.нат., постепенно ще слязат долу на Земята, ще се съединят със земното битие.

Но ако хората продължават да им оказват съпротива, в течение на следващите хилядолетия земното съществуване ще се превърне в хаос. Земните хора ще продължат автоматично да развиват интелекта си, той може да се развива и сред варварство. Но цялостната човечност няма да навлезе в този интелект и хората няма да имат отношение към съществата, които искат да се доближат до тях в земното съществуване. А всички онези същества, които неправилно се разбират от човека, съществата, които неправилно се разбират, понеже голият сянкообразен интелект разбира само минералното, грубо материалното в минералното, растителното, животинското и дори в човешкото царство. Когато Луната се съедини със Земята, човешките мисли, които не са действителни, изведнъж ще станат действителни. И от Земята ще изскочат ужасни същества, представляващи нещо средно между минералното и растителното, автоматични същества с прекалено силен разсъдък, с много интензивен разсъдък.

От случващото се на Земята, тя ще бъде обвита като с мрежа, с тъкан от ужасни паяци; паяци с огромна мъдрост, които обаче няма да са достигнали дори до растителното съществуване на своята организация, ужасни паяци, които ще се вплетат един в друг, които във външните си движения ще имитират всичко, което хората са измислили със сянкообразния си интелект, неповлиян от това, което трябва да дойде чрез нова имагинация, което изобщо следва да дойде чрез науката за духа. Всичко, което хората мислят като нереални мисли, ще стане същност, ще оживее. Земята ще бъде обгърната – както днес е обгърната с въздушен пласт, както понякога рояци скакалци я покриват – с ужасни минерално-растителни паяци, вплетени един в друг, които ще са много умни, но ужасно зли.

И човекът, доколкото не е оживил своите сянкообразни интелектуални понятия, вместо да съедини своето същество със съществата, които искат да слязат долу от последната третина на 19-то столетие, ще трябва да се съедини с тези ужасни минарално-растителни паяци. Той сам ще живее заедно с тези паяци и ще трябва да продължи по-нататъшното си развитие в мирото съществуване, вплетен в развитието на тези минерално-растителни паяци.

Това е напълно реалното в земното развитие и днес се знае от голям брой хора, които задържат човечеството от възприемането на духовнонаучните познания. Защото има и такива, които са напълно съзнателни съюзници на паяковото оплитане на земното човешко съществуване.

Днес човекът не бива да се плаши от такива описания. Защото такива описания са по-безобидни от това, което днес знаят много хора, които изхождайки от стари традиции, все още имат някакво съзнание за такива неща, познават стари предания, но искат да ги държат в тайна. Сегашното земно развитие на човечеството не бива повече да се обгръща с булото на тайната и колкото и да е голяма съпротивата от страна на противниците, нещата трябва да се кажат, защото както постоянно казвам, е много сериозен въпросът, дали човечеството ще приеме или отблъсне духовнонаучните познания. Тук нямаме работа с нещо, от което биха могли да се извадят заключения, свързани с безразличната симпатия или антипатия, а с нещо, което навлиза в целостта на Космоса. Имаме работа с това в настоящото време, дали човечеството ще се реши постепенно да поеме донесеното от Космоса, от добрите духове, които искат да се свържат с хората, или то ще изгражда по-нататъшното си космическо съществуване сред минерално-растителните паяци, породени от собствените му сянкообразни мисли..." /Събр.съч. 204, лекция 14/

 

Новите спешни задачи пред човечеството

И така, колкото повече човекът се доближава в своето развитие до сегашната епоха, толкова повече той укрепва и затвърдява връзката си със сетивнофизическия свят, но се затваря и губи връзката си със света на духовните сили и първопричини. Променя се цялостната конституция на човешкото същество. От Антропософията знаем, че четирите члена на нашето същество – физическото тяло, което е видимо, и другите три наши тела – етерно тяло, астрално тяло и Аз /Духовно тяло/, които са невидими или свръхсетивни, не винаги са били в тези отношения, в които са сега. Човекът от предишните епохи е имал етерно тяло, което е било силно излъчено извън физическото му тяло, особено в главата, и е позволявало пълноценен живот в света на духовните същества. Етерното тяло в днешното човечество напълно се е прибрало и съвпада с физическото тяло, като работи само на ниво вътрешни органи и процеси, което ни прави несетивни, затворени за връзката, която са имали хората с Духовния свят в древните времена. Човечеството вече е достигнало това ниво на развитие на собственото си същество, на собствената си физическо-земна конституция, и оттук-нататък, ако това втвърдяване не бъде преодолявано по съзнателен начин, то еволюцията би тръгнала в грешната посока.

В моето последно изследване за мисията на Орфей за цялото човечество като Бодисатва, достигнал нивото Буда, което даде тласък на сегашната тема за етерите, се достигна до много важен извод, който важи с пълна сила за съвременния човек и за задачите пред него. Посвещението, което преживява Орфей, слизайки в подземното царство – в дълбините на своето подсъзнание, е преживяно вече в едно будно дневно съзнание. То може след това да бъде осмислено от преживелия го, защото не се е случило в транс или в друго съноподобно състояние, в което учениците от древните мистерийни школи са били посвещавани. Това е моментът, това е мостът към новото съвременно посвещение, в което човешкият съзнателен Аз ще играе ключова роля. При Орфей все още е рано да се случи изцяло това, затова той загубва своята Евридика, своята етерна връзка със свръхсетивните светове. Това е задача на съвременния човек!

Този тип посвещения стават основа и на Орфическите ритуали, които продължават след физическата смърт на Орфей. Най-главното в тях е човешкият Аз да успее да се слее със своето подсъзнание и сливайки се - отново да намери своя център, за да не се загуби, като успее да наблюдава себе си. По-късно, в модерните времена, Гьоте прилага тази древна методология по един нов начин, като изследва феномените на различните цветове и създава своята Теория на цветовете – човешкият Аз потъва във феномена, разтваря се в него, докато го изследва, но успява да възвърне и запази целостта си. Антропософията стъпва изцяло върху Гьотеанистичния подход, изследвайки феномените в света – от звука, тона, жеста, цвета, листенцето на едно растение, социума, историческите събития и т.н.... от Микрокосмоса до Макрокосмоса. По подобен начин може да бъде разгледан всеки един детайл, всяко съчетание на детайлите в цялото, всяка една форма в света, който ни заобикаля, като творение на четирите етера, в което творение тези четири етера работят, извайвайки го като форма със своя специфика и съдържание.

Думите на Рудолф Щайнер дават ясна представа пред какво е изправен днешният човек и от какво огромно значение е осъзнаването, разбирането, работата за усилване на нашето етерно тяло, както и възраждането на знанието за четирите етера:

„В миналото, когато етерното тяло се простираше вън от физическото тяло, в това етерно тяло постоянно се вливаха теченията, които човекът чувстваше съзнателно и които изживяваше като космически откровения. Човекът чувстваше това като нещо, което се разкриваше на неговата вътрешност...

...когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи.

Поради това, че етерното тяло се прибра във физическото тяло, то изгуби способността да възприема висшите светове със своите етерни органи...

Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите органи, със своите физически сетива и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана. Тогава възможността за виждане в духовния свят съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение.

Но аз Ви казах: сега се извършва обратният процес. Човечеството навлиза в един стадий, когато в известно отношение етерното тяло отново излиза от физическото тяло; но не трябва да мислите, че то от само себе си ще получи всичко, което беше получило в миналото като наследство.” (Събр.съч.113)

Това, което казва Щайнер е от изключително значение – обратният процес е започнал, но той е на ново ниво. И е много важно човек да осъзнае, че днес той може по съзнателен начин да се свързва и да черпи от силите на космическия етер в целостта му, а не както в миналото, когато човешкото съзнание все още не е било просветлено от собствените разсъдъчни сили, включвайки се замъглено и сумрачно в „света на Боговете”. Разбирате, че ако това се случи днес със съвременния човек, т.е. ако това вече неактуално за съвременните времена излъчване на етерното тяло в сумрачно съзнание се преживее, това би предизвикало болестни състояния. Границата е много фина и е нужна огромна будност какво точно правим!

„Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло. Ние се намираме вътре в този процес на развитие; и някои от най-тънките болестни явления на съвремието биха били по-добре разбрани, ако хората знаеха това. Но всичко това отговаря на великите космически закони.”(Събр.съч.113, седма лекция)

И още нещо от друг лекционен цикъл на Рудолф Щайнер, което е свързано с еволюцията, през която е нужно съзнателно да премине човешката душа, носейки в себе си Христовия импулс и възможностите за свързване с Христовото същество днес в света на етерите:

„Занапред в човешката природа ще възникнат нови сили и тяхното действие ще се изразява в това, че след постигането на определена възраст, ако даден човек има вярна представа за своя Аз, той ще усеща примерно следното: Тук в мен има нещо, което аз трябва да разбера. И това усещане ще обхваща все повече и повече хора. През миналите епохи, колкото и хората да проявявах интерес към своите личности, това съзнание, за което сега става дума, все още не съществуваше. Занапред то ще се прояви приблизително по следния начин: Ето, сега аз усещам нещо в себе си, което е свързано с моя истински Аз. Но странно то изобщо не отговаря на нищо от моя опит, който съм натрупал в този живот! И тогава човек или ще разбере това, което действа по този начин, или няма да го разбере. Той ще може да го разбере, само ако е вникнал в истините на антропософията. Тогава той ще знае: Това, което сега аз чувствувам като нещо чуждо, се дължи на обстоятелството, че то е свързано с моя Аз, който идва от миналите прераждания. У хората, които не могат да стигнат до подобно обяснение, усещането ще бъде изключително подтискащо, ще пробужда страх и ужас. Тези усещания, които вече не са теоретически съмнения, а истински заплашват душата, ще бъдат премахнати от антропософското познание, което учи, че всички ние ясно трябва да си представим: Да, моят сегашен живот е разпрострян над много от предишните ми животи на Земята! И тогава вече хората ще проумеят, какво точно ще означава за тях да усещат връзката с Христовия Импулс. Защото именно Христовият Импулс е този, който ще изпълни с живот целия поглед към миналото, цялата сфера на нашето минало. Хората ще усетят: Ето, там беше тази инкарнация, после настъпи другата инкарнация; а ще дойде време, когато те ще са вътрешно сигурни, че от определен момент нататък, Христовият Импулс вече е проникнал в планетарното тяло на Земята. Хората ще откриват и такива свои инкарнации, които са станали преди Мистерията на Голгота. И това изчистване на ретроспективния поглед чрез Христовия Импулс ще бъде необходимо на хората, за постигнат, бих казал, едно доверие в бъдещето; всичко това ще стане една необходимост, ще се превърне в една помощ, на която човек ще може да разчита през следващите си инкарнации.

Рано или късно, тази промяна в душевната организация на човека, ще настъпи. И за своя изходна точка тя ще има онова събитие, което започна през 20 век, и което ние бихме могли да наречем един вид второ Христово Събитие, позволяващо на хората с нови и по-висши душевни способности да виждат Господаря на Кармата. Но хората, които ще стигнат до този вид изживявания, няма да се ограничат само до опитности в областта на физическия свят.

Доста хора смятат, че когато настъпи новото Христовото Събитие през 20 век мнозина от нашите съвременници ще са заминали при т.нар. мъртви и ще се намират в периода между смъртта и новото раждане. Обаче независимо от това, дали една душа е инкарнирана във физическото тяло, или се намира в периода между смъртта и новото раждане, ако е достатъчно подготвена, тя ще изживее Христовото Събитие! Непосредственото и образно изживяване на Христовото Събитие зависи не от това, до каква степен сме инкарнирани, а до каква степен сме подготвени.

За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят. Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо. Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен. Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище. Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос. Обаче следващите три хилядолетия ще предоставят на хората достатъчно възможности, за да минат през една такава подготовка. Тази е и целта на цялото антропософско развитие: да пробуди у хората онези сили, чрез които те напълно да се вживеят в това, което трябва да дойде. И така, ние разбираме как миналото обхваща и част от бъдещето.”

Ако отново погледнем с разширено съзнание на света, в който живеем, можем да си дадем сметка кой, как и защо би желал човекът да остане неосъзнат за тези вече настъпващи процеси в своето същество, защо именно етерното тяло е под прицела на съсухрящата интелектуална наука още от най-малка детска възраст, как светът настъпва към нас и ни залива с шумове, агресивни звуци, дисонанси от всякакъв род, грозота, насилие, разтърсващи ни събития ежедневно, ежечасно, ежеминутно... И от другата страна – етерното виждане на Христовото същество! Кои са силите, които всячески се стремят етерните ни тела да останат слепи и глухи! Духовната наука дава отговора, дава и възможностите да се справим с това.

 

Етерното тяло - част от човешкото същество

В трудовете на Рудолф Щайнер можем да срещнем няколко понятия, свързани с нашата тема, които е важно да диференцираме и в същия момент да разберем в тяхната единна цялост. Преди това нека отново да припомним, че човешкото същество има физическо тяло /характерно също за минералите, растенията и животните/, етерно тяло /характерно също за растенията и животните/, астрално тяло /характерно и за животините/, а само човекът, в сравнение с животинското, растителното и минералното царство, притежава един висш член – Духовно тяло или Аз. Четирите тела са в непрекъснато сцепление и взаимнообмен в нас. За разлика от човека, животното има само физическо, етерно и астрално тяло, растението има само физическо и етерно тяло, а минералите имат само физическо тяло, лишено от всякаква жизненост. Можем да видим как човешкото същество включва в себе си всички царства, които се намират под него, като неговото Духовно тяло или Азът се явява онази част от нас, която е призвана да въздейства върху другите по-нисши тела, пронизвайки ги, на основата на издигнатото до ясното и просветлено съзнание мислене. /схема 1/

 

Схема 1

 

Рудолф Щайнер използва в лекциите си понятията „етерно тяло”, „жизнено тяло”, „тяло на строителните и/или формиращите сили” при човека, животните и растенията.

Към първото понятие можем да зададем въпрос: От какво е изградено това тяло? От етери. Тук става въпрос за веществената организация на това тяло.

Към второто понятие можем да зададем въпрос: Как се ражда животът в това тяло? Животът е плод на взаимодействието на етерите, тъй като те са основата на този живот, който оживотворява мъртвата физическа минерална материя. Тук става въпрос за процесите, които протичат в това тяло, за да се роди жизнеността.

Към третото понятие можем да зададем въпроса: Кой изгражда това тяло? То се изгражда между смъртта и новото раждане, благодарение на работата на разширяващата се човешка душа, превърнала се в космическа душа, запазвайки своето индивидуално ядро, заедно с Висшите духовни йерархии. Зад тях в еволюционен план стои Светата Троица. Тези строителни или формообразуващи сили са действащи Висши духовни сили, идващи от Дванадесетте зодиакални области, както и от Седемте планетни области. Можем също да допълним картината като кажем, че всяка нощ по време на сън, в т.нар. „малка смърт”, човешкото астрално тяло и Аз са отново в Духовния свят, откъдето непрестанно черпят сили за своето будно дневно съзнание, като така засилват работата на етерното тяло.

Виждаме, че понятието „етерно тяло” носи в своя смисъл три аспекта, три страни – вещественост, протичащи процеси и изграждащи космически сили, които импулсират, захранват тази вещественост и процеси. Важно е да имаме ясната представа за тези три аспекта поотделно, както и да можем да ги виждаме в тяхната практическа цялостност.

 

Еволюцията от гледна точка на Духовната наука и ролята на формиращите сили

Нека се спрем на образа на формиращите/строителните/съграждащите сили, за да видим в кой точно момент се явява етерното тяло в човешката еволюция и как остава свързано със своите първоизточници. Описвайки космическо-земната еволюция Р.Щайнер посочва космическия планетарен път, който е извървян, докато достигне Земята до днешния си вид, а също и следващите земни планетарни въплъщения: земното еволюционно космическо развитие преминава от Стария Сатурн, към Старото Слънце, Старата Луна, Земята /каквато е днес/, предстоят Юпитер, Венера и Вулкан.

Щайнер описва Стария Сатурн като огромно огнено кълбо, което обхваща целия космически етер, до днешния Сатурн. В себе си той съдържа зародишите на всички бъдещи планетарни състояния, както и на планетите, отделили се по време на космическата еволюция, и които познаваме днес като планети в нашата Слънчева система. Зародишът на човешкото физическо тяло е заложен под формата на огнено-топлинно кълбо /той го описва като топлинно яйце/ по времето на Стария Сатурн. На Старото Слънце духовният зародиш на физическото ни тяло добавя към себе си етерна обвивка, на Старата Луна към зародишите на първите две тела се добавя астрална обвивка, и на Земята Азът пронизва трите тела.

Нека се опитаме да си представим тези огромни по време космически „стъпки”, трансформации и планетни метаморфози, в които Висши духовни същества жертват части от своите същности или субстанции, за да може човешкото същество да се развие до днешносто си състояние. На Стария Сатурн те жертват от своята огнена субстанция, която става зародиш на човешкото физическо тяло. Други висши духовни същества жертват част от топлинното си тяло на Старото Слънце, за да стане то зародиш на човешкото етерно тяло, и да обгърне физическия огнен зародиш. На Старата Луна отново се прави жертва в името на човешкото астрално тяло, жертва се водната субстанция на определени духовни същества. Докато се стигне до момента на Земята, когато отново благодарение на висши духовни същества Азът или духовното ядро пронизва физическо-етерното-астрално тяло и човекът „проглежда” постепенно за сетивния свят, който до онзи момент е като в мъгла пред човешките сетива и душа... Ние човеците, отваряме сетивата си за физическия свят, но постепенно затваряме душевното си зрение за духовния свят!

Пред нас се разгръща една величествена картина на човекоставането и човекораждането от космическите дълбини! Космическо-земната еволюция е един постепенен процес, който е неотменна част от дейността на Висшите духовни същества. Извечните сили, които в еволюцията формират цялото ни същество са тези, които действат отгоре-надолу. Онова, което е вече тук, е техен резултат и следствие. Истина е, че „Това, което е горе, е и долу.”

И Рудолф Щайнер казва: „Преди всичко, човекът не е създаден на Земята. Човекът е формиран от космоса, човекът е резултат на действието на звездния свят...”

 

Произход и роля на Зодиака за еволюцията на Слънчевата система и човека

Как е произлязла нашата Слънчева система, как е произлязъл Зодиакът? Ще се опитаме да се доближим до тези отговори от гл.т. на антропософската Духовна наука. Разбира се, далеч не можем да сме напълно изчерпатели, а и не е нужно... По-важното е да получим импулс за размисъл, за търсене, за вътрешна душевна подвижност.

Рудолф Щайнер разкрива завесата пред очите ни, казвайки: Това, което днес виждат физическите очи, е само външният израз на определени духовни процеси, които са били достъпни за древното човечество.

Когато древните посветени са изговаряли имената на планетите от нашата Слънчева система, те са имали предвид точно определена общност от духовни същества, докато съвременният човек назовава днес само материално съществуващото външно тяло, като същественото остава скрито за човешките очи, ум и душа. Древните свещени мистерии, които се развиват от мъдростта, пренесена от Атлантида, запазват знанието за духовната същност на звездите и за онези групи от Духовни същества, които развиват своята дейност на физически видимите звезди. Това знание получава развитието си в Древна Месопотамия, Вавилон, Египет... до наши дни. Древното истинско познание остава тайно, но за сметка на това се развива науката Астрономия, правомерно при това, като отговаря на съвременните потребности на човешкото същество – развитието на научно-техническия прогрес, който е изключително важен със своите сложни апаратури за изследване на Космоса. Но официалната наука стига само и единствено дотам, без да надскача материята...

Как биват наречени тези Духовни същества, които древните са виждали в небесната шир? Св.Дионисий Ареопагит, последвал в християнска вяра св.апостол Павел, в своите знаменити богословски съчинения „За небесните йерархии” и „За Божиите имена” ги разделя в три триади: първата триада е най-близко до Бога – Херувими, Серафими, Престоли, втората – Господства, Сили, Власти, и третата – Архаи, Архангели, Ангели. Проникновението на първите християнски водачи все още до голяма степен е продиктувано именно от ясновиждащия им в Духовния свят поглед. Те търсят овеществяване под формата на имена, в изричането, в обяснението на тези същества, за да бъдат те „разбрани” от техните съвременници.

Виждате как реално истинското общуване с Духовния свят бива изместено по естествен начин от мисълта, говоренето за него, от разбирането му... Езотеричното християнство нарича Херувимите – духове на Любовта, Серафимите – духове на Хармонията, Престолите – духове на Волята. Във втората триада: Господствата са наречени духове на Мъдростта, Силите – духове на Движението, Властите – духове на Формата, и при третата триада, която е най-близо до човешкото същество – Архаите са наречени духове на Личността, Архангелите – духове на Огъня и Ангелите – духове на Здрача или Синове на Живота. По своята същност и двете системи говорят за едни и същи духовни същности.

Ето какво казва Р.Щайнер, говорейки за трите Логоса: Отца, Сина-Слово (Христос) и Светият Дух /от изследването за Орфей стана ясно, че това е Духът на Дванадесетте бодисатви, които черпят своята мъдрост от тринадесетият – Христовото същество/, могат да се открият само Един на Друг в продължение на седемте въплъщения на Земята - Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, сегашната Земя и последващите още три нейни бъдещи въплъщения. Така възниква същностното отношение на трите Логоса, същностните им форми. Това са седем същностни форми на отношения между трите Логоса. Те съответстват на седемте еволюционни планетни състояния. Нашето земно планетно състояние съответства на: Отца е скрит в Словото /Сина/ и се открива на Духа. Това е същността на Християнството в нашия еон. В следващото планетарно въплъщение: Синът /Слово/ ще пренесе на Отца това, което сега се събира, благодарение на Духа, и т.н. По този начин пред нас се разкрива макрокосмическият, съграждащ и творящ принцип – космическата метаморфоза, на преминаване от форма във форма, в основата на която е Светата Троица. И сега можем наистина да придобием цялостна картина кой стои като Творец зад нивата на Космическия Логос.

Макар и в зародишен вид Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашия Меркурий, нашата Венера, нашия Марс, нашия Юпитер, всички тези небесни тела са вътре в Стария Сатурн и произлизат от него. Ние можем да си представим Стария Сатурн като огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества на изключително висока степен на развитие. Това са Престолите, Херувимите и Серафимите. Престолите извличат от своята субстанция всичко онова, от което се нуждае Старият Сатурн и го превръщат в огнено топлинно кълбо, на което се ражда зародишът на човешкото физическо тяло, под формата на топлини яйца, както ги нарича Щайнер. И тук е важно да си дадем сметка – тези висши духовни същества вече могат да създават, да творят Космоса! Това е така, защото те идват от вече съществувала космическа еволюционна вълнА, в която са подготвени, минали са в своето развитие тези седем стъпки на космическо развитие, в което е в момента нашата Слънчева система. Това означава, че Слънцето на тяхната вече съществувала древна космическа система е преживяло това, което преживява нашата система, и което ни предстои – космическите обекти са били заедно, в един момент са се диференцирали в своето съществуване и космически живот, и е последвал момент, в който отново са се събрали. Тогава това напреднало Слънце, включило в себе си останалите космически обекти, се превръща в обкръжение, което самО започва да твори, превръща се в Зодиак. Ако можем да си представим в образи и картини - най-напред Серафимите получават целите за изграждане на мировата система, после Херувимите ги разработват, и накрая Престолите ги вливат в празното пространство на първичния огън. Ние сме изправени пред самия начален миг на нашата Слънчева система!

Щайнер казва: „Онези величествени духовни Същества, които гледат към нас от Зодиака, са само останките от една древна Слънчева система, които са успели да достигнат до нашия миров цикъл. Всичко онова, което по-рано е еволюирало в рамките на една Слънчева система, сега може отново да прояви своите сили в Космоса, пораждайки от тях една нова Слънчева система. Ето защо тези Същества - Серафими, Херувими, Престоли, са за нас най-висшата Йерархия сред Божествените Същества: защото те вече са преминали през своята еволюция в рамките на съответстващата им Слънчева система и са узрели за космическата саможертва. Така тези Същества действително се издигат до непосредствена близост с най-висшата Божествена Сила, за която ние изобщо можем да говорим, Божествената Троица.”

Какво се случва на следващата стъпка от космическото развитие, на Старото Слънце? Както на Стария Сатурн Престолите жертват от своята субстанция, за да дадат начало на зародиша на човешкото физическо тяло, така на Старото Слънце Архангелите пък жертват част от своята субстанция, за да дадат зародиша на човешкото етерно тяло. Тук усилията на духовните йерархии са концентрирани да въздействат върху сгъстената топлина, която се превръща във въздух и светлина. Херувимите като същества от по-висш порядък подпомагат дейността им. Както нашата Земя е обгърната от атмосфера, така Старото Слънце е обгърнато от духовните същества Херувими. Както казва Щайнер, те се представят под „строго определени етерни форми” – древните посветени, имайки съзнание за тези велики космически процеси, ги изобразяват като крилати създания: крилат лъв, крилат орел, крилат бик и крилат човек. В старите мистерийни центрове на първите посветени от следатлантската епоха, тези приближаващи към Старото Слънце Херувими са наричани с имената Лъв, Орел, Телец, Човек. Тук, на Старото Слънце, се формират и първите заложби на животинското царство.

„Онези наши предшественици, които в Мистериите бяха добре запознати с този толкова важен факт от духовната космогония, нарекоха Съществата /има се предвид Херувимите/, чиито влияния бяха насочени от всички страни към Старото Слънце, с името животински кръг или Зодиак. Ето откъде идва името Зодиак.

...Налице е дълбока вътрешна връзка между Зодиака и появилите се на Слънцето животнински форми. Естествено, имената на животните в Зодиака не са дадени случайно. Не бива да смятаме, че през онези далечни епохи към имената се подхождаше както днес. Когато днешният астроном открие нова звезда, след като е имал щастието, бих казал, да я издебне на Небето, какво прави той? Той отваря своите речници и търси някакво име от гръцката митология, което все още не е било използвано, и го приписва на звездата. Иначе през древните епохи, когато в Мистериите търсеха подходящия израз за всяко същество, за всяко събитие, имената не се даваха по този начин; в имената, които древните даваха на нещата, те влагаха обективното съдържание и дълбокия смисъл на техния космически произход...

Някой би могъл да възрази, че тук са изброени само четири имена от Зодиака. Но те са само главните изрази за Херувимите, защото всъщност всеки от тези Херувими имаше отляво и отдясно един вид спътници или придружители. Представете си всеки от тези четири Херувими, придружен от двама спътници, и тогава в обкръжението на Старото Слънце вие имате дванадесет различни сили, които в известен смисъл съществуваха още и през епохата на Стария Сатурн. Да, ние имаме пред себе си дванадесет такива сили, принадлежащи към царството на Херувимите, и всяка от тях имаше да изпълнява своята космическа задача, своята космическа мисия.

Сега Вие бихте могли да попитате как се отнасят помежду си отделните имена от Зодиака? Фактически в поредицата от имена настъпи известна промяна. Обикновено ние започваме да броим от Овена, след което идват Телец, Близнаци, Рак, Лъв, а после Дева, Везни. Поради ред строго определени причини Орелът приема името Скорпион. Следват другите двама придружители: Стрелец и Козирог. Поради основания, на които ще се спрем по-късно, Човекът приема името Водолей. И накрая идват Рибите.

Сега Вие имате, така да се каже, истинския образ, истинските форми, от които е възникнал Зодиакът и които все още проблясват в Телеца, Лъва и съвсем слабо в Човека, чието име екзотеричното разглеждане променя, наричайки го Воден човек или Водолей...

Това, което днес обозначаваме толкова материалистично като Зодиак, води своя произход от космическия танц на Херувимите, които - идвайки от всички краища на мировото пространство - насочиха своите влияния към Старото Слънце, за да разпръснат после своята озаряваща сила из целия Космос. Следователно, днес ние стигнахме до едно важно понятие, понятието за Зодиака.”/Р.Щайнер/

И така Зодиакът е налице още в епохата на Стария Сатурн. Около Стария Сатурн кръжат Престолите, Херувимите, Серафимите. Щайнер казва, че това описание на тогавашния Зодиак и днешните части на Зодиака напълно съвпадат. Херувимите изграждат пръстен около Стария Сатурн. Ако човек би искал да посочи точно определени Херувими, той трябва да се насочи към конкретна звездна констелация. Една конкретна група от тези висши същества в определена посока носят сборното име „Близнаци”, в друга посока се намира друга група от тези същества, които носят сборното име „Лъв” и т.н. Това са четири посоки, от които идват първоначалните действия на съществата от сборните групи на Лъва, Телеца, Орела и Човека, като около тях има от всяка страна по две сборни групи – около Лъва – групите на Рака и Девата, около Телеца – групата на Овена и Близнаците, около Скорпиона – групата на Везните и Стрелеца, около Човека /по-късно станал Водолей,/ - групата на Козирога и Рибите...

Това са 12-ет сборни групи от Херувими. Важно е като сериозни духовни изследователи на космическия произход на Зодиака да сме наясно, че когато говорим за него, става дума не толкова за съзвездия, колкото за струпани групи от висши Духовни същества, вплели съдбата си в космическата еволюция и в образуването на Слънчевата система и галактиката Млечен път. Масата от висши духовни същества, които изграждат групите на Зодиака стават още по-плътни на следващата стъпка на еволюционното развитие – Старото Слънце.

"Онова, което в световното пространство е излязло от тела на боговете, то е станало звезда... Те /духовните същества, бел. на автора/ са минали през едно развитие, когато са стигнали до онази точка, която за човека през време на неговото земно съществувание означава смъртта, там за боговете е настъпило събитието, при което тяхната физическа материя ги е напуснала и се е превърнала в звезда. Звездите са тела на боговете, душите на които продължават да действат по-нататък по един друг начин в света, независими от тези тела". /Р. Щайнер "Мирови чудеса, изпитания на душата и откровения на духа”/

Нека отново се върнем на Стария Сатурн и да видим как точно се раждат зародишите на човешкото физическо тяло, и как те се явяват космически свързани и „проектирани” в зодиакалните групи от Духовни същества. Както казва Щайнер, на Стария Сатурн, под въздействието на Престолите, на Херувими и Серафими, се образуват първите зародиши на физическото тяло под формата на „топлинни яйца”. Тези топлинни тела съдържат в себе си зародишните кълнове на всички по-късни органи. Там, където спира движението на тези топлинни тела и се възцарява покой, възникват първите заложби на човешкото сърце. Древните мъдреци определят сърцето като Лъва в човешкото тяло. Там, в сферата на съзвездието Лъв, те виждат Духовните същества, които направиха така, че да се роди този зародиш на човешкото физическо сърце. Нужно е да осъзнаем пряката връзка между органите и зодиакалните съзвездия. Гръдният кош като зародиш има своите наченки още преди да се образува зародиша на сърцето, той пък е свързан с Духовните същества, които излъчват своята субстанция и сила от зодиакалната група на Рака... Най-силно е въздействието на групата от Духовни същества, обозначена като група на Лъва от древните посветени /крилат Лъв!/ през епохата на Стария Сатурн. Топлината се сгъстява на следващият планетарен етап – Старото Слънце. Там върху етерните кълбета от сгъстен въздух действат едновременно оживотворяващо и умъртвяващо силите на Духовните същества, които древният посветен вижда в групата на крилатия Орел /Скорпион/. На Старата Луна към човека е присъединен зародишът на астралното тяло, и заедно с това първичното съзнание. Там човекът е съставен от огън, въздух и вода. Най-гъстата от тези три субстанции – водната, дава на човека и връзката с духовните същества, които древното съзнание вижда в „крилатия човек” – Водолей. През четвъртата планетарна степен – Земята, по време на Лемурийската епоха, когато от Земята се отделят първо сегашното Слънце, а после сегашната Луната, човекът получава своите Азови заложби – Азът пронизва това огнено-въздушно-водно същество. Това се извършва през т.нар.област от Зодиака – Телец. Тази група от Духовни същества действа със своята космическа субстанция върху човешкото същество.

Самите наименования на групите същества Лъв, Орел, Водолей, Телец, идват от епохите на древноегипетските и халдейските мистерии, защото по онова време хората говорят за космическите тайни в образи. Древните посветени виждат произхода на всеки един физически орган от човешкото същество, съотнасяйки го с определени духовни същества, населяващи т.нар. Зодиак. Самите елементи – огън, въздух, вода и земя, имат своето праначало от предишниге планетарни състояния на нашата Земя. Тези елементи са духовни субстанции, които са част от работата на духовните йерархии, те са вплетени в самата космическа еволюци. Стават част и от космологичното разбиране на древните посветени за произхода на Космоса и човешкото същество.

Щайнер казва: „Представете си за миг Зодиака като един огромен космически човек и тогава Вие ще имате пред себе си силите, бликащи от Йерархиите на Престоли, Серафими, Херувими и стоящи в основата на човешкото физическо тяло. Да, пред Вас е огромният космически човек, за когото говорят всички митове и легенди по света и от когото са произлезли отделните човешки същества.... Макрокосмическият човек, като един вид създател, съдържа външно всичко онова, което микрокосмическият човек съдържа вътре в себе си...” /схема 2/

 

Схема 2

 

Геоцентричната и хелиоцентричната космични системи

Много е важно да осъзнаем и друго важно събитие от еволюционната история на човечеството, свързана с промяната на гледната точка към Земята: геоцентричната и хелиоцентричната космическа система. Това събитие говори не само за промяна на идеи и концепции в научната мисъл на онова време, а за постепенна смяна на гледната точка на цялото човечество за неговото място в космическото пространство. Това е естествен феномен, който е свързан с правомерното затваряне на човешките същества за Духовния свят.

Щайнер казва: „...старата Птоломеева система не беше просто физическа система; тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите, до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии...”

И продължава: „когато говорим за Коперниковата или Птоломеевата система, трябва да се прави следното уточнение: в Птоломеевата система е останало нещо от констелациите, в които се намираха самите духовни Йерархии, и в случая Земята служи за изходна точка на перспективата. Но след време тази космическа система отново ще се окаже правилна, защото човекът ще е достатъчно напреднал в познанието си за духовния свят... ние виждаме, че Коперниковата система е различна, просто защото се опира на чисто физическото наблюдение, докато Птоломеевата система се опираше по-скоро на духовното наблюдение. И само поради обстоятелството, че сме съхранили спомена за тази духовна космическа система, ние можем да стигнем до известна представа за мястото и действията на Съществата от духовните Йерархии в рамките на нашата Слънчева система. Проследявайки духовните съотношения, духовните констелации в нашата Слънчева система, ние виждаме: Ангелите осъществяват своите действия именно до орбитата на Луната, Архангелите се простират до Меркурий, Духовете на Личността се простират до Венера, Властите се простират до Слънцето, Силите, или Динамис, се простират до Марс. После идват Господствата, а след тях - Престолите.

...От гледна точка на духовните действия, в центъра на космическата система следва да стои не Слънцето, а Земята. Ето защо всяка епоха, която дава превес на духовното развитие, казва: несъмнено, Слънцето е едно по-висше небесно тяло, където се подвизават Същества, намиращи се много по-напред от човека; обаче решаващият фактор в еволюцията е именно човекът, който живее на Земята. Слънцето можеше и да остане свързано със Земята, но то се отдели от Земята, за да може човекът да напредне както трябва в своето развитие. Ако Слънцето би останало свързано със Земята, човекът никога нямаше да улучи вярното темпо в своето развитие.

 

Ако потърсим центъра на нашата космическа система според чисто физическата гледна точка, тогава трябва да се обърнем към Коперниковата система и тя ще ни посочи Слънцето! Ако обаче търсим центъра на нашата Слънчева система според действията на духовните Йерархии, тогава ние трябва да поставим в центъра именно Земята, тогава ние получаваме други гранични линии, тогава планетите се явяват като разграничителни знаци, които отделят различните сфери на древните Йерархии.” /схема 3/

 

 

Схема 3

 

 

Произход на четирите елемента и четирите етера

 

Дотук си изградихме величествена картина, стъпвайки на Духовната наука, за макрокосмическите процеси, които стоят в основата на цялата земна еволюция. И както стана ясно, именно в тези степени става раждането на четирите пра-елемента. Ще използвам тази дума „пра-елементи”, за да диференцирам днешното човешко разбиране за елементите огън, въздух, вода и земя /топлинната, въздушната, течната и твърдата субстанция в разбиранията на човека днес/, от онова, което действително е било плод на тъчащата дейност на Висшите духовни йерархии в еволюцията на нашата формираща се Слънчева система. Елементите, каквито днес ние ги познаваме, са само далечен отглас на своите „пра-родители”, в техния земен вид. Но е важно да запазим в съзнанието си картината на тази връзка, макар и далечна!

 

В елементите в земен план действат земните продължители на Висшите Духовни йерархии, т.нар. елементални същества – гномите действат в земния елемент, силфите действат във въздушния елемент, ундините действат във водния елемент, а саламандрите действат в топлинно-огнения елемент. Всички те са силно свързани с минералното, растителното и животинското царство и импулсират тяхното развитие, съвместно с въздействието на формообразуващите етерите Висши духовни същества.

 

Познанието за четирите елемента и техния произход е било известно в древните мистерийни центрове. То е живо и в Древна Гърция, където Аристотел говори за един пети елемент, обгръщащ другите четири елемента. Нарича го „етер” и го характеризира като вечен, единен, в постоянно движение, като единна цялост. Рудолф Щайнер представя в различни лекционни цикли това знание, както и неговите последователи продължават изследванията си в тази посока. Това знание ВЕЧЕ е жизнено необходимо за съвременния пробуден човек, за да се осъзнаят: ролята на четирите елемента; ролята на четирите етера, като част от единната етерна космическа субстанция; връзката и противопоставянето между елементите и етерите; проявите на елементите и етерите в земен план. С една дума – Щайнер буквално „сваля” едно космическо знание, като го дава на хората и прави възможно светът, животът, царствата, човешкото същество, да бъдат видяни именно през това висше познание за елементите и етерите.

 

Във втора и трета лекция от Събр.съч.122 по уникален начин се разглеждат първите думи от Битие на староеврейски език, като пред нас се разкрива картината на истинското Живо-Творение. Разкрива се също и силата, която са съдържали онези древни гласни и съгласни, които са били ведно със самия Висш Божествен творчески принцип:

 

„Така както човекът се явява сред Земното съществуване като същество, каквото той е вече днес, като същество, до което ще се развие все повече и повече в бъдеще, този човек не е съществувал във всички предишни стадии на развитието, той не е бил възможен в предишните стадии на развитието. Устроено различно от човека - сега не искаме да въведем понятието за висше и низше - различно устроени в сравнение с човека бяха онези Същества, които ръководеха и крепяха външното развитие, което наричаме Сатурново, Слънчево и Лунно развитие. Тези Същества, които тъчаха в елементарните степени на съществуването на огъня, газообразното и течно състояние, които изтъкаха едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно съществуване, които тъчеха в началото на Земното съществуване,- как ще се научим ние най-добре да ги познаем в тяхната същност? Как можем да се приближим до тях? Без съмнение, ще трябва да опишем много, много неща, ако искаме да се приближим до известна степен до тези Същества. Но първо можем да се запознаем с една тяхна страна и това ще ни бъде достатъчно, за да можем поне да се приближим с една стъпка до мощния смисъл на началните думи на Библията.

 

...Следователно, нека първо забравим всичко, което един съвременен човек може да чувствува и да мисли, когато изговаря думите: "В начало Боговете създадоха Небето и Земята." Вземайки предвид всичко това, което днес бе казано, да се опитаме да поставим пред погледа си следния образ: Пред нас стои един тъчащ стихиен елемент, в него тъче огненото, газообразното, течното. Сред тази елементарна маса, която проявяваше вътрешна дейност и тъкане, живеят духовни Същества, една група духовни Същества, които размислят. Те са обхванати в творческо мислене и чрез тяхното творческо мислене прозира целта, да насочат цялата си дейност към създаване на образа на човека.

 

...Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят. И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от буквите, с които е написано началото на нашето Земно съществуване.

 

...Първо имаме Сатурновото съществуване тъчащо в огнения елемент. След това идва Слънчевото съществуване с въздухообразния елемент. Но вие можете да прочетете в моята книга "Тайната наука", че с настъпването на това Слънчево съществуване е свързано и нещо друго. Не само въздухообразният или газообразен елемент се прибавя към топлинния елемент. Това е така да се каже огрубяването на топлинния елемент. Тънкият топлинен елемент на стария Сатурн огрубява, сгъстява се и се получава газообразният елемент. Обаче всяко едно такова огрубяване, сгъстяване е свързано с възникването на нещо по-тънко. Ако огрубяването до газообразния елемент е така да се каже едно сливане, от другата страна се получава едно възлизане до светлинния елемент. Така че, преминавайки от старият Сатурн към старото Слънце, ние трябва да кажем: Старият Сатурн е още изцяло в един процес на тъкане на топлинния елемент; през време на Слънчевото състояние се прибавя нещо сгъстено, газоообразното състояние, но същевременно и светлинният елемент, който прави щото топлината и газовата материя да могат да се изявят навън лъчезарящо.

 

Обаче ние никога не ще можем да си го представим по един правилен начин, ако не държим постоянно в съзнанието си, че всичко това, което назоваваме като елементарно съществуване, въздух, вода и топлина, е също външна форма на изразяване на духовни Същества. Не е много правилно да се каже: дреха; то трябва да се схваща по-скоро като едно изявяване. Следователно всичко, което наричаме по този начин като въздух, вода, топлина, е всъщност майя, илюзия, то съществува първо за външния поглед даже и на душевните очи. В действителност, когато вникнем в неговата истинска същност, то е нещо душевно-духовно, то е външна изява на душевно-духовно естество на Елохимите.

 

...Всъщност цялото тъкане и вълнуване, за което говорих, ще бъде правилно разбрано само тогава, когато го схващаме като тяло на духовно-душевно естество на Елохимите. Следователно всичко, което ни се представя като елементарно тъкане на въздухообразното, на топлинното, на течнообразното, е външната телесност на Елохимите. Обаче ние трябва да разпределим по различен начин частите на Елохимите в тези елементарни членове: трябва да си представим, че погрубата част на Елохимите е свързана с течното и с въздухообразното. Това е тяхната телесна част. А във всичко онова, което проникваше въздухообразното и течното като топлинен елемент..., действуваше това, което можем да наречем духовно естество на Елохимите.

 

Също както казваме, в човека действува повече телесното в неговото туловище, в неговите крака и ръце, а повече духовното в неговата глава, така ние можем да кажем, когато схващаме целия космос като едно тяло на Елохимите: във въздухообразния и във водния елемент живееше повече телесното естество на Елохимите, а в топлинния елемент тъчеше духовното. С това ние сме схванали тогава Космоса като едно тяло на Елохимите...

 

...Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент.”

 

И следва обяснението на Щайнер за четирите етера – топлинния, светлинния, звуковия /или химически/ и жизнения:

 

„Сега нека обгърнем с поглед целостта на елементарното съществуване! От лекции държани по-рано знаете, че когато изброяваме това, което наричаме елементарни състояния в нашето земно съществуване, ние започваме с твърдото, след това преминаваме към течния, после към газообразния или въздухообразен елемент и накрая към топлинния елемент. С това ние посочихме така да се каже най-гъстите състояния на материята.

 

Но с това състоянията на материята не са изчерпени. Ако отидем по-нагоре, ние намираме по-фини състояния, за които не казваме особено много, когато ги наричаме по-фина материя. Важното е да ги познаем като по-фини състояния по отношение на по-грубите състояния на въздуха, топлината и т.н. Обикновено те се наричат етерни състояния и като първо в тези по-фини състояния винаги сме различавали светлинното. Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние.

 

Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-фино етерно състояние. Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят. В сетивния свят ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем по-фино етерно състояние по отношение на светлинния етер. От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-фин етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата, теглейки с един лък, и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури. Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то се случва и въобще в пространството. Пространството е диференцирано в себе си, пронизано е като вълни от такива сили, които са по-фини от светлинните сили и които в духовната област представляват това, което в сетивната област е звукът. Така че, можем да говорим за химическия или звуков етер като за един по-фин елемент, когато отиваме нагоре от топлината към светлината, и от там до този по-фин етер, който съдържа силите диференциращи, разделящи и съчетаващи материята, но който всъщност има отновозвуково естество. Сетивният звук, който чува сетивното ухо, е само един външен израз на този звуков етер, а именно един израз преминал през въздуха. Това ни довежда близо до този по-фин елемент, който се намира над светлината.

 

Също както от топлината отиваме надолу към газообразното състояние, и от него към течнообразното, така ние можем да отидем нагоре от топлината към светлината, от светлината към звуковия етер, към етера регулиращ химическите процеси. А от течното състояние можем да отидем надолу до земното или твърдо състояние. Но къде стигаме, когато от звуковия етер се издигнем до един още по-фин етер...? Тогава ние стигаме до нещо, което като най-фино етерно състояние тъче в току-що описания звуков или химически етер. Ако насочите духовното ухо към това етерно състояние, което току-що описах, вие естествено не ще чуете един външен звук; но ще чуете звука, който диференцира пространството, който прониква това пространство и подрежда материята, както звукът произведен от лъка върху плочата подрежда Кладниевите звукови фигури. Но в това съществуване, което е подредено от звуковия етер се разлива именно по-висшето етерно състояние. То прониква, пропива звуковия етер, така, както в нас смисълът на мисълта пронизва звука, който нашата уста изговаря, което прави от звука дума.

 

Ето схванете това, което прави от звука една смислена дума: тогава ще имате една представа за това, което протъкава звуковия етер като по-фин етерен елемент, което протъкава космически и предава смисъл на подреждащия миров звук, Словото пронизващо със своите вълни пространството. И това Слово, пронизващо със своите вълни пространството, което се влива в звуковия етер, то е същевременно източник на живота, то е действително тъчащ и вълнуващ се живот.”

 

Нека си представим нагледно какъв е действителният път на елементи и етери към нашето земно развитие и от какво реално ние сме заобиколени. Огненият елемент и топлинният етер са едно пра-начало, единство на Стария Сатурн. На Старото Слънце настъпва сгъстяване по посока на материята и се ражда въздухообразният елемент. Срещу него в посока към по-голяма финост и лекота се ражда светлинният етер. Цялото това нещо се вплита по-нататък в еволюцията и преминава на Старата Луна. Там въздухът се сгъстява още повече и достига до водния елемент в посока надолу, а в посока към по-фините измерения се ражда звуковият етер, който пронизва светлинния и топлинния етер. Стигаме до сегашното състояние на Земята. Достига се напълно втвърдения земен елемент, от гл.т. на материята, а във висшите измерения прозвучава като творящ жизнен етер - Мировото Слово!

 

И така можем да си представим елементите, които познаваме, като носители на земното, тежкото, разчлененото и диференцираното. Етерите можем да си представим като фини субстанции, които в своята същност са свързани с небесното, лекото, ефирното. Всичко това заедно е насочено към Земята, навлиза в нея, протъкава я и става начало на цялата еволюция в земен план от гл.т. на вещественост, облечена във форми. /схема 4/

 

 

Схема 4

 

 

Нека продължим с картините, които Рудолф Щайнер дава! Той обръща внимание на изключително важен момент от еволюцията на Земята. Когато тя е още вътре в Старото Слънце, самата тя е част от него и излъчва заедно с него творяща космическа светлина. Когато еволюцията преминава на Старата Луна, се случва нещо много съществено, което е свързано с отделянето на сегашното Слънце от Старата Луна, като по този начин заедно остават Земята и днешната, отделила се по-късно Луна. Заедно с физическото отделяне на сегашно Слънце, на него се отделят и Висши духовни същества, които продължават своята Духовна еволюционна работа вече отвън, от Мировото пространство, от Слънцето към Земята. От този момент нататък Земята започва да получава своите духовни еволюционни импулси именно от отделилите се същества на Слънцето. На Земята остава, като своеобразен духовен саможертвен акт, слънчевото същество Яхве, за което Рудолф Щайнер казва, че в онзи момент от дълбините на Земята прозвучава съграждащият тон на Яхве... След отделянето и на Луната, Яхве напуска Земята и започва индиректно да въздейства върху земната еволюция, приемайки и отразявайки към Земята Слънчевите духовни импулси.

 

„Следователно това, което се е отделило..., което е преминало в слънчевото естество, напускайки по-нисшето, земното, това е нещо, което, може да се изяви навън под форма на светлина. Зад тази светлина стои нещо духовно звучащо; а зад това последното стои космическия говор, космическото слово. Ето защо можем да кажем: в топлината, която управлява своето узряващо действие, се изразява на първо място нисшето духовно естество на Елохимите, както например нашите желания се изразяват в нашето нисше душевно естество. Висшето духовно естество на Елохимите се е отделило...: то живее в светлината, в духовния звук, в духовното слово, космическо Слово. Всичко това, което е излязло в слънчевото естество, може да изпраща отново своите лъчи... само отвън.

 

Следователно да си представим всичко това...в неговата тъмнина, в неговото вълнуване едно през друго на топлинния, въздухообразния, водния елементи, да си го представим в неговата така да се каже тъмнина, изгубила своята светлина. А сега да си представим, как чрез дейността на Елохимите, отвън към него се насочват лъчите чрез творящото Слово, което стои на основата като най-висша същност на етера, да си го представим как то изпраща отвън своите лъчи със светлината.

 

Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината".

 

Тук нека да направим едно уточнение – Елохимите са древноеврейското наименование на онези Висши Духовни същности, които по-горе са наречени Власти или Духове на формата. Именно те протъкават този етап от Сътворението в Мировата еволюция, вълнувайки пра-елементите.

 

 

"Раждането" на човешкото същество

 

В своите лекционни цикли Рудолф Щайнер дава следната картина за това как самият човек се ражда от тази могъща космическа картина, от целостта на взаимнопроникващите се фини "субстанции" на етерите и на вълнуващите се в тях субстанции на елементите:

 

"Тази беше някога формата на човека - форма, която беше физическо тяло от светлина, то още участваше в силите на светлината. Ето защо, поради фиността на тялото, в него можеха да се потопят не само собственото етерно тяло, собственото астрално тяло и собственият Аз, а също и висшите духовни Същества, които бяха свързани със Земята. Тогава човекът се коренеше, така да се каже, нагоре в божествено-духовните Същества, и тези Същества го проникваха. Действително, не е лесно да бъде описано величието на Земята в онова време и да се създаде представа за него. Трябва да си представим Земята като проникнато от светлина кълбо, обгърнато лъчезарно от протъкани от светлина облаци, което кълбо излъчва чудни светлинни явления, с чудесна игра на цветове. Ако някой би могъл да пъхне чувстващата си ръка в тази Земя, той би почувствал топлина. Разгорените и просветлени маси се вълнуваха нагоре и надолу, а в тях всички днешни човешки същества, обтъкани и обгърнати с вълните на всички духовни същества, изпращаха навън лъчезарна светлина във величествено разнообразие!

 

Отвън космосът-Земя, в неговото велико разнообразие; вътре - обгърнатият в светлина човек, във връзка с божествено-духовните същества, като произлизащ от тях, и изпращащ лъчезарно потоци от светлина към външната сфера. Човекът висеше на това цяло, беше свързан с него, сякаш беше свързан с Божественото, като с пъп. Той висеше на лоното от светлина, на мировото лоно на нашата Земя. Това беше всемирно лоно, в което светлинно живееше растението-човек, като се чувстваше в едно цяло с мантията от светлина на Земята. Така човекът висеше в тази фина растителна парообразна форма, като свързан чрез пъп с майката Земя, закрилян и отглеждан от цялата майка-Земя. Както в по-груб смисъл, детето е закриляно и отглеждано в майчиното тяло като детски зародиш, така в онова време беше закрилян и отглеждан човешкият зародиш. Така живееше човекът в онези прадалечни времена на Земята."

 

И ето един по-късен етап от човешката еволюция, описан от Рудолф Щайнер, когато вече имаме много по-голямо сгъстяване на самите елементи, превръщайки се вече в земни елементи, през които работят Висшите духовни същества, пронизващи ги с етерни космически сили. Именно от дълбините на течната Земя прозвучава формиращият Земята тон на слънчевото същество Яхве. Можем да си представим, че той „прозвучава” в Земята и дава тласък на цялата по-нататъшна земна еволюция, с всичките нейни форми и царства, с тяхното диференциране, съвместно с онези Висши духовни същества, които продължават своята работа към Земята от отделилото се Слънце:

 

"Поради това, че към Земята проникваха силите на светлината, в нея проникваха също Боговете: така долу имаме лишената от богове, изоставената от Бога, водна мантия, проникната само от силата на звука, а наоколо - пАрите, в които се простират силите на Слънцето. По този начин човекът в парообразното тяло, което се издигаше над повърхността на водата, все още беше съгражданин на това, което проникваше до него от духовния свят - като лъчи на светлината и любовта. Но защо звучащият свят проникваше тъмната водна ядка? Поради това, че един висш слънчев Дух беше останал на Земята, беше свързал своето съществуване със Земята. Това е същият онзи Дух, който познаваме като Яхве или Йехова. Само Яхве беше останал на Земята; той се пожертва; той беше този, чието вътрешно същество прозвучаваше в течната Земя, като формиращ тон."

 

И може още да чуем от Щайнер в Събр.съч. 122, от чиито думи в нас може да израсне образа не само за това кое прави човека човек – говора, а и за това, че цялата космическа еволюция по своята велика същност се явява „ГОВОР” НА САМИТЕ ВИСШИ ДУХОВНИ ЙЕРАРХИИ, т.е. Мировото или Божественото Слово е всъщност говорът на тези Висши същества. Ние сме изговорени от тях, ние сме тяхното Слово, при което Космическият звук е преминавал във форма. Самата еволюционна вълнА, в която бива създадена нашата Слънчева система представлява „изричане” на Мировото слово, чрез въздействието на фините етери, в които тъкат пра-елементите, докато се достигне до вещественост, окрупнена в определени форми. Това е макрокосмическата картина на цялата еволюция:

 

„Нека се запитаме: чрез какво човекът, според Духовната наука, а не според дилетантната днешна наука, чрез какво човекът е станал такъв, какъвто той е днес? Чрез какво е получил той своята определена форма, която го различава от всички останали живи същества от околната среда; кое го прави всъщност човек? Какво тъче през тази човешка форма?...Нека поставим въпроса така: Да си представим една животинска форма и че трябва да проникнем тази форма с нещо, да я проникнем с едно дихание. Какво би трябвало да съдържа това дихание, щото чрез него тази форма да започне да говори? Тя би трябвало да се чувствува вътрешно така организирана, че да може да излъчва от себе си звучност, глас. Именно звучността създава от животинската форма човешката форма.

 

Следователно, как можем да чувстваме Космоса образно? Как можем да почувстваме това, което аз описах пред вашата душа в образи, построих подробно образ по образ от елементарното състояние? Как можем да почувствуваме формата на макрокосмическия човек, да го почувствуваме вътрешно? Когато започнем да чувстваме как звукът преминава във форма. Когато звукът А прозвучава през въздуха, ние трябва да се научим да чувствуваме не само тона, но и как този тон приема форма, както прахът приема форма чрез тона произведен от лъка върху плочата. Трябва да се научим да чувствуваме А-то, Б-то, как те тъкат в пространството! Трябва да се научим да ги чувствуваме не само като звуков лъч, но и като нещо създаващо форма: тогава ние ще чувствуваме така, както е чувствувал древноеврейският мъдрец, когато звуците на думите събуждаха в него образа, които описах пред вашия духовен поглед. Така е действал звукът.”

 

Стигаме в макрокосмически план до онзи момент, в който човекът може да бъде разглеждан и като „вдъхната” от Космоса душа. Виждаме как от етерите, в които тъкат пра-елементите започва космическото раждане на самия душевен човек – от взаимно проникващите се елементи и етерни фини "субстанции", в които творят Висшите духовни същества. В Събр.съч.101 Р.Щайнер рисува картина, в която виждаме част от космическия път на човешката душа във взаимоотношенията й с физическото тяло. Все още "човекът" е въздушно същество. Неговата душа живее разлята в атмосферата на Старото Слънце. Фина нишка свързва тази разлята човешка душа-дух с неговото въздушно тяло. Физическото въздушно тяло е "ръководено" отвън, от душата. То не познава днешните процеси на умиране, защото самото то, ръководено от душата, преминава през промени, докато тя запазва своето единно „съзнание”. Постепенно душата избира едно тяло и то започва да сменя своите форми - точно както пеперудата преминава през своята четиристепенна метаморфоза, докато вътре в тази форма тъче едно съзнание, единен дух...

 

Всяко ново въплъщение на душата на Старото Слънце е свързано с връщане към първоначалната стъпка на трансформация на формата-тяло. Тези процеси продължават дълги времена, до момента, когато човешкото тяло напълно се материализира и втвърдява, т. е. става уплътняване на елементите до вещества и до формообразуващи процеси. Така човешката душа „намира” своя физически дом. А човешкото същество е готово да получи своя Аз и своята индивидуалност. Зародишът на човешкото физическо тяло, получава своята фина етерна обвивка на Старото Слънце, астрална обвивка на Старата Луна, до навлизането на Аза на Земята, преминава дълъг път, който е път и на човешката душа. Тя е въздушно-етерна същност, която започва своя път от Старото Слънце. Едва в гръко-римската следатлантска епоха тя напълно потъва навътре в човешкото физическо тяло. Човешката душа постепенно се отделя от своята етерно-астрална космическа утроба, разлята в мировото пространство. От една страна тя навлиза в тясното пространство на човешкото физическо тяло - дом, но от друга страна - именно този земен дом, създава нейните граници, отграничава я от космическата утроба, дава й самостоятелност и свобода, а заедно с това и огромна отговорност...

 

В изображението от 15-ти век се разкрива представата за това как човекът като тяло и душа се „появява” от Космоса. На изображението виждаме физическото тяло обгърнато от три, отграничени една от друга, лъчисти и идващи като космическо продължение обвивки. Човекът със своето тяло и душа, като че ли буквално „слиза”, ражда се от Всемира. Той е като изкристализирало творение, събрало и фокусирало в себе си цялата космическа мощ. Тленното тяло се „ражда” заедно с човешката душа, която е нетленна.

 

Процесите на вдишване и издишване са онези животворни еволюционни „стъпки”, без които човешката душа нямаше да бъде „вдишана”. Макар и да звучи метафорично за съвременната наука, от духовната наука знаем, че нашето тяло и процесите в него са отражение на космически процеси. Земята също вдишва и издишва, Космосът - също. Това е свише пулсираща ритмичност, която е в основата на целия еволюционен земно-космически процес на Сътворение, развитие и живот. В основата на всичко това са именно онези строителни или формиращи сили – Светата Троица и Висшите духовни същества, от чиято същност се раждат пра-емАКРОКОСМОСЪТлементите и пронизващите се един друг фини космически етери. Цялото Сътворение, чиято крайна цел е човешкото същество, е един пулсиращ всемирен ритъм. Ние продължаваме да бъдем част от този космически ритъм, тъй като еволюцията продължава!

 

И така, гледайки звездното небе ние виждаме представени в образите на Зодиака 12-ет човешки форми - там е нужно да търсим техния произход. Наблюдавайки движението на планетите, те ни представят това, което обяснява произхода на 7-те жизнени степени на човешкия живот. Това, което се преживява като движение от Зодиака, се влива вътре в нас като образ на вътрешните органи. Това, което се преживява като взаимодействие на планетите, е свързано с жизнените процеси в човешкия организъм.

 

През 1916 год. Щайнер представя дванадесетте чувства в кръгова схема, заедно със седемте жизнени процеса и казва, че 12-те чувствени области ние трябва да си представим като намиращи се в покой в нашия организъм и че в целия ни организъм пулсира животът като по своя характер е диференциран. И продължава:

 

„Ако в тези 12-ет области запишете знаците на Зодиака, вие ще получите макрокосмоса, ако запишите тук областта на чувствата, вие ще получите микрокосмоса. Ако към седемте жизнени процеси отнесете знаците на планетите, вие получавате макрокосмоса, ако запишете названията на седемте жизнени процеса, вие ще имате микрокосмоса. И както в макрокосмоса се отнасят планетите в отношенията си с образите на Зодиака, през които те преминават, така и жизнените процеси пронизват намиращите се в покой чувствени области. Виждате, че в много отношения човекът се явява микрокосмос... Отношенията между седеморността и дванадесеторността изразява дълбоката тайна на битието, изразява тайната на отношението на чувственото същество на човека към неговото жизнено същество, към самото него като живо същество. Дванадесеторността съдържа тайната за това, че човекът може да приеме „Аза”. Тъй като образуването на 12-те наши сетива, 12-ет намиращи се в покой области, стават основа на „Аз”- съзнанието ни на Земята... Седморността е също пълна тайна, свързана с астралното тяло, както дванадесеторността – с тайната на „Аз”- природата, на „Аз”- човека.”

 

 

Макрокосмосът влят в човешкото същество във вещества и форми

 

Нека да си представим как точно човекът е един микрокосмос, в който е влят целият Макрокосмос? Както в Макрокосмоса тъчащите Духовния йерархии творят физически планетни тела, или самите те се превръщат в звезди като част от Вселената, така в човешкото същество, в човешкия микрокосмос цялото това нещо е част от съществото ни. В човешкия микрокосмос елементите и етерите работят на ниво Физическо тяло и Етерно тяло. Костите, зъбите, твърдите минерални субстанции в нас са свързани със земния твърд елемент, а кръвта, лимфните течности са свързани с водния елемент. Елементите проникват всичко физическо като субстанции на вещества, те са неговата същност. Етерните или формообразуващите сили /действащите невидимо Висши духовни йерархии/ обличат елементите в обвивката на определени вещества, които стават основа на физическия ни сетивен свят. Така можем да видим как еволюционно са свързани определени планети с определени метали и гласните пра-звуци /пет гласни и три дифтонга/. И това не е механична връзка, а напълно живо протичащи еволюционни процеси, довели до изкристализирането на различните вещества именно в тяхната връзка с планетите не само като физически тела, а най-вече като тъчащи групи от Висши духовни същности. По подобен начин могат да бъдат разгледани и творящите от Зодиака формообразуващи човешкото тяло сили и свързаните с тях съгласни пра-звуци – нека имаме предвид действителната роля на изговаряното от Боговете творящо Слово, което достига при нас чрез нашия говор – еволюционно станало възможно чрез нашия говорен апарат. /изследване "Окултни корени на човешкия гласов организъм", схема 5/

 

 

Схема 5

 

 

Следователно можем да кажем, че във физическо-сетивния свят чрез строго специфични процеси веществата се явяват сгъстените действия на Висши духовни йерархии от определени Зодиакални и Планетни области, действащи върху сгъстената материя на елементите. Етерните формиращи сили слизат в сетивния свят и там чрез веществата създават формите. В горните области, т.е. в света на етерите, това е чиста сила и движение, но в земния сетивно-физически свят това е родена вече физическа форма. Или още можем да кажем, че всяка форма – от детайла до целостта /растение, животно, човек/ формиращите сили са достигнали до покой. Цялото това действие е ритмично действащо от периферията /Космоса/ към Земята като център, в който действат сгъстените елементи. Това „оплождане” между четирите етера и четирите елемента се извършва като невидим процес, в който действат като чиста сила и движение Висшите йерархии. Така пред нас се разкрива цялото богатство и истинските причини за съществуването на живота на Земята, на царствата, на човека. /схема 6/

 

Схема 6

 

Рудолф Щайнер ни казва, че Етерното тяло в човешкото същество е архитектът, строителят на Физическото тяло. Това означава, че етерното тяло става медиатор на онези формообразуващи строителни сили, идващи от Космоса, които сили могат да образуват форми, да формират, да извайват формите в нашето тяло, т.е. така да диференцират и в същия момент правомерно да оцелостят веществата в нас, че да се достигне да онова, което представлява човешкото физическо тяло. Знаем, че всъщност именно то е най-старият, най-мъдрият, най-фино „промисленият” и „изговорен” от Боговете член на нашето същество. Напр. сърцето като физически орган, е стигнал до покой процес на формообразуващите етерни сили. Този процес пронизва не само целия организъм, но и цялата Вселена! И това се отнася до всяка една форма. Формата на сърцето е резултат от съвместното действие на няколко формиращи сили – съгласните Д и Т, които са „Словото” изговорено от Висшите йерархии на зодиакалната област на Лъва и от дифтонга АУ, който идва като мощно Мирово Слово от Слънцето и Висшите същества там. Ето това можем да държим в представите си не само за сърцето, но и за всеки орган във физическото ни тяло. Така стигаме до картината на космическо-земната цялост, до непрекъснатото взаимодействие и цялостност в проявлението на света и на живота, от които част е и човешкото същество! Това е именно основата на Сътворението от една страна, както и в основата на Земята и земния живот.

Важно е да разберем, че четирите елемента са основата, която протъкава четирите етера, но първите имат своя сгъстен еквивалент във веществата, а вторите действат целокупно от по-фините нива, като се явяват формообразуващи, създаващи формата, която обвива сетивно-физическите вещества. Зад целия този процес е действието на Мировото Слово, в лицето на Висшите духовни същества. Веществата и формите в сетивно-физическия свят съществуват в неделимо единство. Можем също да заключим, че формиращите сили, формата, веществата, процесите не се явяват изолирани в природата. Формиращите сили и импулсираните от тях процеси са свързани в етерния свят, чрез който въздействат върху сетивния свят, оплождайки взаимното раждане на веществата и формите.

И нека да завършим първата част от това изследване на окултните основи на четирите етера с онова, което казва Рудолф Щайнер, и което е важно да държим живо в съзнанието си:

„Музиката на сферите” не е просто фантазия или мит, а действително звучаща музика, в която планетите не като физически обекти, а като духовни обекти звучат синхронно, във висша хармония. Днес тя не може да бъде чута с нашия човешки слух, а само след дълго духовно ученичество...”

В „Окултни знаци и символи” Щайнер продължава:

„Когато духовният тон прозвучаваше през вселената, планетите се подредиха в съотношенията помежду си в една хармония на сферите. Това, което виждаме разпростряно във вселенското пространство е подредено от този творящ тон на божеството. Поради това, че този тон прозвуча във вселената, материята се подреди в една система, в Слънчевата и планетната система. Така изразът "музика на сферите" се оказва не просто едно духовито сравнение, той е действителност.”

И именно, когато извършваме съзнателна работа с невидимите обвивки на физическото ни тяло, можем да работим за възстановяване на хармонията между човешкото същество като микрокосмос, между човечеството като цяло и Макрокосмоса!

„В основата на това лежи великата мисъл, че всичко, което се случва в човека, в микрокосмоса, е подражание на това, което живее в Макрокосмоса. Ако всичко в микрокосмоса е в съзвучие с макрокосмическото духовно битие, тогава светът и човекът ще бъдат в съзвучие. Поради това, че не съществува дисхармония, човекът действително може да се свърже и да се чувства едно със световното развитие. Но ако човекът напусне тази хармония, ако не се включи в световната хармония, тогава и външната му конституция ще бъде дисхармонична, и за него ще е невъзможно да продължи пътя си в хода на света.” (Събр.съч.101)

 

* * *

Тази лекция е представена на 27.10.2018 год. на среща на групата по Антропософска медицина. Настоящият й писмен вариант е по-разширена форма от представеното на срещата.

Втората част на лекцията ще бъде представена на 8.12.2018 год. отново на среща на групата по Антропософска медицина, като акцентът ще бъде върху придобиване на чисто практически и приложни познания за четирите етера.

 

Източници: Рудолф Щайнер, Ернст Марти, както и собствени изследвания, на които настоящото изследване се явява надграждащо:

"Орфей и неговата мисия за развитието на човечеството"

http://www.otizvora.com/files2018/dorinav-misiata-na-orfey.pdf

"Човешката душа като рожба на Космоса"

https://www.aobg.org/literature_details.php?lit_id=276

"Окултни корени на човешкия гласов организъм"

https://www.aobg.org/literature_details.php?lit_id=275

"Космическо-земният път на пеперудата и човешката душа"

http://www.oporabg.com/?q=trackerBooks_avtori