Заветът на Рудолф Щайнер за смисъла на Михаиловия празник

Submitted by admin 2 on Пон., 01/10/2018 - 23:31
Арх.Михаил

Скъпи приятели, на 28.09.1924год. Рудолф Щайнер изнася последното си слово в Дорнах. Тези последни негови думи са насочени към връзката на съвременното човечеството, и най-вече на поколенията антропософи с арх.Михаил. Думите на Рудолф Щайнер са своеобразен завет към всички нас. Те са не само за нас, но и за бъдещите поколения, за онези души, които са отворили душата си за Антропософията. В това свое последно слово Щайнер говори за това колко е важно по какъв начин ще бъде отбелязан и преживян Михаиловият празник и какви нагласи е нужно да се родят в пробудените човешки души.

Преди 94 год. Щайнер говори пред своите съвременници, пред антропософите, които тогава са мислили, чувствали и творили в лоното на Антропософията, като им посочва как самите те, със своите нагласи, със силата на своя Михаилов импулс, могат да се превърнат в мощта, която днес да премине в „определен брой души” – и те да бъдат основата за истински действащия Михаилов импулс в периода до около 2300 год. Той казва „като се отдадем на подготвителни мисли за бъдещето време на Михаиловия празник на човечеството” – което означава, „да подготвим онова, което предстои в човечеството като истински Михаилов празник”.

Щайнер е бил със съзнанието, че в този момент той и всички, които са присъствали около него, са подготвяли това, което днес ние като импулс е нужно да поемем и да реализираме с мислите, чувствата и делата си, като Михаилов празник, в който да превърнем Михаиловия импулс в пътеводната звезда за човечеството, в път на смелостта, непоколебимостта, вярата, в който път човешката душа да израсне в разбирането, приемането и преживяването на Христовата любов, чрез „лицето на Христос” - Михаил. Ето какво казва той в последното си слово:

„Скъпи приятели, през последно време много говорихме върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за такова празнично настроение. Днес можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил като се отдадем на подготвителните мисли за бъдещо време на Михаиловия празник на човечеството. И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил. И моят стремеж през последните седмици беше да ви изложа, скъпи приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души.” (Събр.съч.238)

И следват въпросите: как ние днес отбелязваме този празник; поехме ли правилно този импулс; осъзнахме ли го; какви нагласи днес ни водят към Михаиловия празник; самоопределяме ли се като носители на този импулс и как го преживяваме; осъзнаваме ли, че самите ние ставаме негови носители за бъдещите поколения...

В Събр.съч. 229 Рудолф Щайнер ни говори още за Михаиловия празник като го определя като празник на безстрашието, на вътрешната инициатива, на вътрешната сила, празник на спомена, на безкористното съмосъзнание. Той говори още за това, че цялостната душевна нагласа за Михаиловия празник трябва да бъде обновена. Казва също, че той „не трябва да бъде един външен празник или подобен на конвенционалните празници, а да обновява цялата вътрешна същност на човека...”

 

Рудолф Щайнер

 

И аз разбирам думите му по следния начин: не е важно как точно ще бъде подреден като структура един Михаилов празник – с точно фиксирани часове, задачи, строгост и догматизъм, рутинна скучноватост година след година, с хора за изпълнение на това или онова, или със задължително слово от определена личност, ами по-важна е нагласата, по-важно е вътрешното изживяване, по-важна е инициативата, идваща от топлината на сърцето на всеки един от нас, от вътрешната инициативност и сила. Това е действително един „празник на спомена” – в този спомен душата изживява живата и действена връзка с всички души, с които е в този момент, защото именно силата на спомена от Свръхсетивната школа на арх.Михаил, в която са се срещнали душите в периода 15-18 век, в изживяването тогава на онова, което предстои, на настоящото, е онази кармична нишка, която ни свързва и ще ни свързва всички във времената. И подобно дълбоко преживяване може лесно да бъде потушено, изсушено, убито по драконовски, ако хората изживяват целия празник пасивно, чакайки просто нещо да се случи или някой да го направи, за да бъде рутинно направено! Тогава този празник е мъртъв, той не е истински Михаилов празник, а се превръща в негова гротеска и за да бъда още по-точна – от него Ариман озъбено би ни се подиграл!

* * *

И за да не бъда голословна, нека да разкажа как Михаиловият празник беше реализиран, преживян и осмислен в нашата общност, в Работната група по Антропософска медицина. Нямаше предварителен план или предварителна програма по часове, по роли, по задачи. Имаше само въпрос към приятелите от групата: „Има ли нещо твое, което можеш да споделиш във връзка с празника?”. И така плавно и преливащо се разви нашият празник... Запознахме се с новите хора. Календарът на душата и медитативния стих за Михаиловия празник прозвуча на немски, български и руски. Юлия Стоянова сподели вдъхновени думи за преживяването си на този празник. Диди Янкулова ни прочете прекрасната си поезия, посветена на арх.Михаил, част от която преживяхме дори евритмично с жестове и ритъм.

„Изпълни ме с ефирната нежност, любов, но и воля,

Изпълни ме с цвета на дъжда, настойчиво падащ,

И със устрема твой, твойта сила, кураж, и те моля

Те да бликат от мен със стръстта на безброй водопади!”

/ Из „Молитва за Архангел Михаил”/

В началото и в края на срещата ни започнахме с мантричното И-А-О, което превръща човешкото ни същество в сияйна колона, свързваща Небето и Земята. Усетихме балансиращото въздействие на евритмичното триделно ходене. Последва споделяне на пламенно слово за Михаил, за ролята му в човешката еволюция, за връзката на антропософските души със силния Михаилов импулс, и за това, което е в нашите ръце, зависи от нашата воля, от нашите мисли, и от нашите чувства, затова как ще премине нататък, за да носи пламъка на просветлението. Ненапразно Щайнер казва, че именно Антропософията е носител на Земята на онази космическа интелигентност, за която днес Михаил се бори отново да пробуди в човешката душа, да я пробуди от дълбокия материалистичен сън. Деси Евгениева, Аня Мелконянц и Райна ни разказаха как се празнува Михаиловият празник във Валдорфската детска градина и училище. Борислава ни прочете силните библейски слова от Евангилието на Йоан за битката с Дракона. В следващия момент прозвуча „Адажио” на Албиньони и по двойки се отдадохме на преживяването на взаимните свободни движения, в пълно доверие и хармония, в упражнението "Огледало" - силно въздействащо упражнение от Социалната евритмия. Даниела Найденова като вдъхновен диригент ни поведе в прекрасния канон, по медитативни думи на Щайнер:

„По-сияйно от Слънцето,

по-чисто от снега,

по-фино от етера

е Себето...”

Обърнахме се и към Слънчевата сфера, откъдето идва Михаил, с упражнение от антропософската гласова терапия, посветено на зодиакалната област на Лъва и Слънцето, а нашият слънчев кръг пулсираше като истинско животворящо слънце.

И така... неусетно премина четиричасовата среща - празник. В края, във всеки един от нас, се чувстваше светла благодарност не към някого, а към всички, и най-вече към самия импулс, който ни събра като общност в този слънчев изкушаващ съботен септемврийски ден! Всеки един от нас беше избрал да дойде, да бъдем заедно, да обединим силите си в този ден, в този момент именно като една духовна общност – онова, което Арх.Михаил винаги е желаел: човешките същества да правят своите съзнателни избори вече не само в името на своето кръвно родство, а най-вече в името на своето духовно родство!

Изпитвам огромна благодарност в съществото си към думите на Щайнер, които са прозвучали в онзи паметен ден - 28.09.1924 год., давайки смисъл на бъдещето, част от което сме и НИЕ! И нека да има истинско осъзнаване на казаното от него! Нека думите му наистина да звучат като завет, като живо слово, което сме приели в сърцата си преди да се родим, осъществяваме в дела сега и ще занесем в бъдещето!

Дорина Василева