Музиката в живота на детето (втора част)

Submitted by admin 2 on Вт., 30/08/2018 - 22:20
Валдорфско училище

История на музиката и развитие на човешкото съзнание

Ако погледнем Древна Гърция ще видим, че музиката заема голяма роля в обучението. Във Финландия все още абитуриентите ги обличат в шапки със златната значка на лира, като символ на образованието. В Древна Гърция вие задължително би трябвало да свирите на някакъв музикален инструмент, за да се считате за образован човек. Тогава е имало два основни инструмента - двойната флейта (авлос) и лира. Лирата първоначално се асоциирала с образованието, а флейтата повече с овчарите и простолюдието. От този момент става делението между академичната и народната музика. В академичната музика човек се обучавал в специални заведения, а в народната – стихийно, според традициите на поколението.

С течението на времето (чак да ХХ век) композиторите - „академици“ са считали фолклорната музика за вторична и не толкова важна. Обаче в някакъв момент ситуацията се обръща по такъв начин, че все едно всичко, което е било написано в 12 тоновата система, вече е било съчинено от някого някога. Сибелиус, известен фински композитор, някога казва: „Най-талантливият композитор на съвременността е Барток, защото само той успя да съчетае тези две отдавна разделени направления“. Барток спира своята композиторска дейност, защото вече не знаел как да съчинява музиката. Тогава той започнал да обикаля селата и открива, че във фолклорната музика още се е запазило нещо живо. Опитва да съвмести фолклорната музика с академичната. Това е един от най-важните моменти в развитието на музиката на ХХ век. Академичният път е достигнал своя естествен край, но народната традиция е останала жива – като спящата красавица, която принц-Барток е събудил с целувката.

По този начин музиката е получила ново начало. Дебюсси, например, използва африканския народен музикален елемент. Джазът също е народен импулс, който е трансфрмиран по академически принцип. Съставите на оркестрите днес също лека по лека се променят и при тях все по-често се въвеждат народните инструменти, в частност - ударните.

Така нареченото „квинтово настроение“ се задържа много хилядолетия в човешката история. Най-дълго са го запазили Китай и Индия. Днес те вече бързо го губят, и голямо количество китайски музиканти свирят в съвременните оркестри. Виенската консерватория, например се е сблъскала със сериозен проблем – абитуриентите-китайци свирят доста по-добре от австрийците и други европейци, и затова все повече места се заемат от тях. Защо става така? Те прекалено дълго са пазили това детско настроение на квинтата, затова свиренето им се отдава много по-лесно. Музикантите по своята същност трябва да пазят в себе си настроението на детството, то трябва да живее в тях, тогава те ще съумеят да запазят тази вътрешна активност, която е необходима за вдъхновенното свирене. Ето защо ние започваме да обучаваме децата не с диатоника - естественото европейско музикалното настроение, а с пентатоника, която в историята отговаря за „детството“ на човечеството. За детето е много важен този период на „квинтата“.

Когато детето е преживяло този период дълбоко и истински, може да се продължава по-нататък. Следващият етап в историята е „настроението на кварта“, може да се отнесе към Ренесанса, а това, което го следва – е барокът. По време на барока е направена темперация, чувствата на мажор и минор стават по-чисти, и това е признак на постепенното настъпване на „терцовото настроение“.

В училище настроението на терца се появява към 3 клас. Тогава децата започват да се чустват като личности и да забелязват детайли (например в дрехите и поведението на учителя), които досега не са забелязвали. Например, когато в 1 клас аз изваждам играчка със мечки, които една след друга удрят с чук по наковалня, и питам децата: « Кой иска да посвири на този инструмент?» – всички веднага подскачат и започват да викат «Аз! Аз!», и бягат при мене. Но в 3 клас те вече седят на своите места и размишляват: а дали наистина това е интересно? Те мислят.

Какво става с човечеството в съответстващо на това настроение време? Преди хората са мислили, че земята е плоска, сега (от началото на XV век) те разбират перспективата и осъзнават, че земята е кръгла. Тогава хората се страхували да пътешестват надалече, защото да не изпаднат в «края на земята». Училищата за моряци-пътешественици в тази епоха не са се занимавали толкова с техническите въпроси на навигацията, а повече с психологическата подготовка – за да не се страхуват хората да стъпят на палубата на кораба и да се отправят на далечни пътешествия. Хората вече са осъзнавали, че земята е кръгла, но все още се съмнявали. Тогава се появява и музиката, която им помага с това ново разбиране за света, по същия начин като преди това живописта оказва помощ на Ренесанса. По това време хората се нуждаели много от усещането за равновесие, симетрия. Всичките сгради на барока са балансирани и уравновесени. Ако в църквата от ляво на олтара има статуя, то от дясната страна задължително трябва да стои още една. В една катедрала наблюдавах следната картина: вдясно от олтара бил направен голям балкон за хора, но от другата страна било невъзможно да се направи същото, тъй като това била външната стена с прозорци. И тогава нарисували балкон, все едно той наистина съществува.

В ренесансовата музика се появява истинската хетерофония (многогласие) – два мъжки и два женски гласа. По време на барока музиката се балансира благодарение на бас континуум (музикантът с басов инструмент в оркестъра стои най-отзад, така че да не се вижда, защото той много силно внася в музиката земен, натежаващ елемент). Тези етапи на развитието на музиката отговарят на 9-та година на детето, когато чувството за равновесието става много важно за него. То (равновесието), разбира се, се развива и по-рано, но към 9 години достига до върха си.

Освен това, хората по това време нямат усещането за динамика. Всички музиканти свирят еднакво звучно. Съществува динамиката, която нараства стъпка по стъпка, но представата за крешендо и диминуендо все още не съществува. В някакъв момент един диригент във Франция за пръв път с целия оркестър прави крешендо – всички хора в залата неосъзно започнали да стават от местата си, а на диминуендо – да сядат. Това било такова чудо, че бързо се разпространява из много държави. Подобни нови преживявания стават възможни благодарение на това, че човекът започва да се чувства вътрешно (както и детето на 9 години).

Музиката в детето на 10-12 години

На 9 години, както вече беше споменато, кръвоносната и дихателната системи се свързват, и тогава в музиката се появява по-ясен ритъм. Децата на тази възраст не използват толкова способността си за имитирането, колкото способността да размишляват. Тогава ние започваме да ги обучаваме на ноти.

Съществуват много начини за обучаване на ноти. Например, в началото ние можем да записваме мелодията с една линия, която ту се вдига, ту слиза. Не трябва да се обучава на ноти с показване и зубрене на техните названия. Най-лошото, което можем да заложим в децата ни е педантизмът. В началото ние много свирим и пеем с децата; и чак след това рисувам цялата нота и кавам: «Тази песен започва тук». А след това ги питам: «Къде се намира следващата нота?». И те ми отговарят, че тя трябва да е по-надолу, защото мелодията слиза надолу. Ако мелодията се движи плавно и без резки преходи, те могат да я запишат цялата – и много се радват на това. След това ги питам: «Всичките звуци ли са еднакви по продължителност?». Те слушат и отговарят: «Не, едните са кратки, а другите са дълги». Тогава аз им казвам: «Обикновенно ние ги записваме по този начин:» – и рисувам четвъртинна нота. И така крачка след крачка децата, самостоятелно правейки нещо, се обучават.

Трябва да помним, че нотите като цяло не са нещо важно. Сами по себе си те не носят голямо значение, те са само уговорка между хората, че именно по този начин ще записваме даден звук. Важната е музиката, а не нотите, които служат само за това, музиката да може да бъде повторена. Съвременните композитори се опитват да намерят някакви нови форми за записване на ноти, защото не им стигат обикновените правила за да могат да изразят напълно своята музика. Затова ние започваме от музиката, а не от това, как се записва.

В един четвърти клас, в един час, пляскахме в песничката за едно влакче: едно пляскане по краката, след това три пляскания с ръце, и така по кръга. След това се обърнах към дъската и нарисувах:

 

Ноти

 

И питам децата: „Какво нарисувах?“. И те разбраха: „ Това е нашата песничка за влакчето!“. Прекрасно! След това ние започнахме да пляскаме на същата мелодия, но без силен дял - без пляскането по краката. След като се упражнявахме достатъчно дълго, ги попитах: „А как трябва да запишем този ритъм?“. И децата казаха: „Трябва да изтриете първите ноти, които гледат надолу!“. Аз ги изтрих, погледнах това, което се е получило, и им казах: „Но тогава ще звучи по друг начин, ето така:

 

Ноти

 

И какво да правим? Децата започнаха да мислят – чува се, че ритъмът е неправилен. И тогава едно момче, което обикновенно много лошо повтаряше ритъма каза: „Този изтрит звук – той все едно е там, но ние не го чуваме! Трябва ни някакъв знак, който да показва че той е там, но не трябва да го пляскаме!“. „Много добра идея! – казах аз. – Тогава, нека да го нарисуваме ето така:

 

Пауза

 

Ние записахме цялата мелодия с паузите и пляскайки, внимателно слушахме кога звучи този „недоловим“ звук. След това аз започнах да изтривам нотите и на тяхното място рисувах тези звуци-паузи:

 

Ноти и паузи

 

Опитвахме се да пляскаме, и разбира се, повечето грешаха. Но когато най-накрая целият клас успя да го направи, то всички започнаха да викат от радост, така че стъклата се разтрепериха. Аз се уплаших, защото това беше открит урок - държавните инспектори седяха зад децата и нито един не се усмихна. Но когато часът свърши, главният инспектор дойде при мене и каза: „Аз никога не бих си представил, че децата могат да бъдат толкова вдъхновени от теорията на музиката.“

Когато се чу звънецът, децата хукнаха към по-малкия трети клас и с огромна радост съобщиха: „Ние измислихме как да се правят паузи!“ И целият трети клас дойде при нас, а децата от четвърти клас започнаха да ги учат пред дъската с нарисуван ритъм. Това беше невероятна картина: двата класа стоят пред дъската и със сериозни физиономии и запалени очи пляскат.

Доста често се случва така, че даваме на децата вече готови задания, без да им даваме възможността сами да намерят отговора. При децата е необходимо те сами да намират решенията. Ние трябва само да ги насочим в правилната посока. Валдорфската педагогика винаги се обръща към личната активност както при учителя, така и при децата. Учителските семинари също никога не дават готови отговори и планове на «открити уроци», но се запознават само с принципите на детското възприятие на света на различна възраст. Затова учителят трябва да е в състояние да се учи заедно с децата. В този смисъл е важно децата в 3-4 клас да се обучават на ноти – защото на тази възраст това е тяхната естественна потребност, и на тях им е интересно да го правят. В 5-6 клас тази тема вече не предизвиква този жив интерес.

Някои аспекти на музикалната терапия

Точно както децата трябва да се учат да намират отговори, ние трябва да се научим правилно да задаваме въпроси. Това например касае терапевтически ситуации, когато на първо място трябва да разберем какво става с детето, какво то чувства, за да знаем как да му помогнем. Ние трябва да се научим да разпознаваме вътрешните проблеми на човека.

Веднъж един мой познат терапевт ме помоли да се поупражнявам с едно 5-годишно глухо момиче. При нея освен глухотата, са били неправилно развити краката. Тя ходеше и силно куцаше, и падаше. Първоначално се отказах (какво мога да направя аз като музикален терапевт с едно глухо момиче?). Обаче след време се съгласих и започнахме уроците. В началото не знаех от какво да започна. След това направих малка красива кутийка, и сложих вътре нещо малко, и започнахме да играем ритмически – да търкаляме и поклащаме кутийката. И изведнъж момичето, поклащайки кутията в ръка, усети, че вътре има нещо! Тя много се учуди, започна да хваща различни предмети и да опитва дали и те «звучат». Така разбрах от къде да започваме - започнахме да правим много ритмически упражнения, след това направихме костюми на «пеперудки» и започнахме да танцуваме, и «летейки», чукахме с пръчици определен ритъм. И неочаквано аз видях, че момичето бяга нормално, вече без да куца. Оказа се, че нейните крака бяха наред - проблемът е бил в неразвитото чувство за равновесието (защото момичето е глухо, а органът на равновесие се намира във вътрешнето ухо). Докторът, който я прати при мен, направи доклад за този случай на една медицинска конференция, и лекарите решиха, че щом се роди детето глухо, с него незабавно трябва да започнат ритмически терапевтични упражнения.

Движениетото и танците като цяло са много важни за децата, и големият проблем на съвременността е в това, че те са лишени от тази възможнст - да се движат. Днес до новите блокове и къщи почти няма градини, по дърветата човек не може да се катери, така както преди. Какво остава за нашите деца? Те седят и гледат телевизора. Да седиш - е като цяло неестествено за децата. И ако детето започне да бяга и да скача из апартамента ние го спираме и му казваме да се успокои. Здравите деца ходят по улиците скачайки или бегом – това добре се вижда при децата от село. А пък съвременното градско дете ходи изморено и с отпуснати ръце. Неговият интерес към живота загасва, то става много пассивно. И в този случай музиката може да послужи като терапия – тя може да въскреси живия интерес към заобикалящия свят.

Веднъж имах една малка пациентка. В ранното й детство в нейното семейство се беше случило нещастие, което тя беше видяла. От тогава тя живееше при приемни родители, които много са я обичали. Момичето говореше добре и чисто, но тя никога не използваше прилагателни. Тя винаги говореше само за фактите и нищо за техните качества, за това дали тя ги харесва или не. Говорният терапевт работеше дълго с това момиче, но нямаше никакви резултати. Тогава ме помолиха да поработя с нея. Аз започнах да й разказвам красивата история за една гора, описвайки колко ярко свети слънцето, как тече водата в реката, как пукат пръчиците под краката и как пеят птиците... След това взех металофон (много добър, това е много важно да имаш добри инструменти) и й изсвирих песничката за светещо слънце. След това й казах: « А сега свири ти!» Тя свиреше красиво. След това свирихме дълго и на други инструменти (звънчето, триъгълник, ксилофон и др.), като възпроизвеждахме звуците на гората.

Когато идва неделният ден момичето помолило приемните си родители да я заведат в гората. Били много изненадани, но все пак тръгнали на разходка. В момичето настъпило леко разочарование, защото не е видяло реката, но слънцето светело, дърветата шумели и птиците пеели...

Следващата седмица момичето отишло при речевия терапевт и започнало да му описва разходката в неделя, какви интрересни неща е видяло там, и във всяко изречение използвало най-различни прилагателни! Това било инстинско чудо. Речевият терапевт бил потресен – когато се срещнахме той каза: „Аз работих с нея три години, и нямаше никакъв резултат! Как го направихте?“ (Аз пък правих упражнения с това момиче само три пъти). Той ме помоли да му покажа моите чудни инструменти, купи си същите и започна да ги използва в практиката си. През слуха се оказа възможно по-лесно да се схващат качествата на различни предмети – момичето не се беше отказало специално от прилагателните, то просто не виждаше качествената разлика между предметите.

Музиката оказва неоценимо влияние за развитие на детето, то става способно по-дълбоко да възприема качествата на света. Затова във Валдорфското училище се отделя голямо внимание на нея.

Превод: Аня и Нана Мелконянц

Редакция: Д. Василева

Източник: http://dytynawaldorf.com.ua/articles-list/muzyka-v-zhizni-rebenka/