Д-р Карл Кьониг: Ембриология и световна еволюция (първа лекция от втори семинар)

Submitted by admin 2 on Пон., 27/08/2018 - 17:24
д-р Карл Кьониг

Скъпи приятели, много се радвам, че имаме възможността да продължим курса, който започнахме по-рано. Това, което се опитах да ви представя досега, е само първият етап от уникалния процес, свързан с раждането на човека. Този процес може да бъде сравнен с велика драма, състояща се от четири действия: и това, което разгледахме по-рано, се явява първото действие на тази драма. Но сега, заедно с вас, ще работим върху това, което се явява второто действие. Впрочем, ако се докоснем също и до третото действие, и даже до четвъртото, ние така или иначе няма да можем да разгледаме всичките нюанси, необходими за пълното представяне на ембрионалното развитие.

И така, първото действие, както помните, е свързано с формирането на ембрионалните обвивки. Но тези обвивки още не казват нищо за самия ембрион, те само формират обкръжението, в което последният може да живее и се развива. И това е изобщо общият закон на развитие, когато в началото възниква обкръжение, а после благодарение на него се формира централното, не е възможно обратното. Искам да подчертая особено това, доколкото днес хората постоянно го забравят, считайки че те формират самите себе си. Това е най-голямата глупост, тъй като не ние формираме себе си, а обкръжението нас. И ако мислите, че ембрионалната обвивка – това е единственото, което ни обкръжава, то вие грешите. Защото в момента на раждането на детето, загубвайки едни обвивки, веднага се оказва потопено в други: в обвивките на социалното битие. Това е семейството, роднините, народа, това е цялото човечество. То трябва да се потопи във всичко това, за да стане човек. И първото действие в ембриологията сякаш ни казва: «О, човеко, погледни към своето обкръжение и се опитай да разбереш, че именно на него си задължен за своята поява!» Помислете, нима това не е просто чудо, че човешкият ембрион не възниква от самото начало, както това се случва при голяма част от животните. Та са някак твърде прибързани, и поради тази своя прибързаност се оказват несъвършени и прекалено специализирано вписани в света. Човекът иска да се подготви за предстоящото, за бъдещето. И сега от този организъм от обвивки се ражда нещо ново – настъпва второто действие.

 

Карл Кьониг

 

Може да се види, че зародишните листове се явяват първичната фиксация на ембрионалната субстанция; заедно с тях започва да се формира човешкото тяло. Това е още далеко от образуването на отделните органи. Зародишните листи се явяват общи организатори, от които после се формират специалните органи. И само от това първично образувание после възниква малка, едва забележима форма, заобиколена от обвивната система. По-рано вече говорихме за това, и сега само накратко го повтаряме.

Приблизително към края на втората седмица, т.е. на 14-я или 15-я ден, възниква форма, която схематично може да се изобрази така (рис. 2.1): тук е окръжността на хориона, тук виждаме въсите, намиращи се в маточната тъкан на майката, а тук вътре е инкубационното пространство. Това пространство е изпълнено изцяло с мезенхимна субстанция, която представлява тази първична субстанция, от която възниква всичко останало. А тук вътре – Ендоцист, в който може отчетливо да се различат два мехура: горен – амнион, и долен – по-плътен – жълтъчен мехур. По този начин, пред нас е външната обвивка, която можем да наречем небе, и Ендоцист – земя (земният човек). Цялото това нещо се е обособило едно от друго дотолкава, че горното и долното сега се явяват разделени. Ако отново и отново се задълбочите в този образ, ако вие го направите, така да се каже, цел за медитативното, имагинативното мислене, то вие ще проникнете в сътворението на света. И това, което ги държи заедно, - не е изобщо пъпната връв, а е това, което се обозначава като крепеж, който съединява небето и земята.

 

Карл Кьониг

 

Нека отново да се върнем към амниона и жълтъчния мехур (Рис. 2.2). Сега сме вече към 16-19-я ден от ембрионалното развитие, и празнината между тях е приблизително 2 мм. После тук възниква т.нар. примитивна ямка, от която се развива примитивната лента, простираща се между амниона и жълтъчния мехур. И точно тук, както казах, възниква зародишът. Може да се каже, че именно тук, в своята първа форма е положен човекът. И най-прекрасната имагинация за това, което се случва тук, се явява картината на Микеланджело, на която пръстът на Бог докосва Адам, - този жест символизира човешкото развитие. Човекът, така да се каже, извършва своя първи жест в ембрионалния стадий – образува се U форма. И ако сега внимателно се вгледаме в амниона, ние ще видим това образувание, тази форма, която се нарича ембрионален щит. И макар че отначало тази форма изглежда като обикновена лента, в нея вече е заложен праобразът на човека, доколкото след като тя стане дебела, от нея се образува този ствол (Chorda dorsalis), около който по-късно ще бъде образуван първичният прешлен. При това примитивната ямка се преобразува в тръба, т.е. в куха пръчица. (Рис. 2.3).

 

Карл Кьониг

 

Ако преминем към образния език, това е жезълът на Мойсей, който се превръща в змия, когато нещо заплашва фараона, и който предизвиква от скалата да потече вода; това е опората, благодарение на която оставаме човешки същества, и която ни дава възможността да кажем за себе си «аз».

В този момент, в който човекът извършва грехопадение и поема отговорност за това, е завършено първото действие на драмата на човешкото развитие. Сега, в лемурийския период, ние се отнасяме към цялото това (и сега се обръщам към по-ранни времена в земната история), което се осъществяве във връзка с грехопадението.

Лемурийският континент загива в огъня и човекът отново се появява на Атлантида. Историята на зародишните листи – това е второто действие, това е историята на прехода от Лемурия към Атлантида. Такива са историческите паралели. А сега да се опитаме да разберем – какво само по себе си представляват зародишните листи.

Да се узнае кога се е появило това название, не е никак лесно, - историята на ембриологията мълчи за това. Склонен съм да вярвам, че този израз вероятно дължи своята поява на Ернет Хекел, който в своята Gastraea-теория се опитва да представи как са се образували в земната история тези зародишни листи. Също искам да отбележа, че както и всички теории, тази теория днес има както привърженици, така и противници. Те предствляват не нещо друго, а просто хипотеза, израз на тези представи, които са били по времето на 19-ти век. В тази теория Хекел предприема опит да диференцира въпроса, който се явява основен за него (и който между другото остава актуален и сега), а именно: въпроса за това, по какъв начин в развитието на света от едноклетъчнитие организми са възникнали многоклетъчните. Той преминава към идеята, че различните клетки, така например като животните-растения – се обединяват в клетъчно състояние, образувайки по такъв начин единен клетъчен слой. Само този преход, по негово мнение, води до образуването на гаструла.

И така, ние вече имаме два зародишни листа, а именно: външно в качеството на основа – ектодерма, и вътрешно в качеството на първично черво – ендодерма. По-късно те се развиват в примитивно първично черво и покритие на тялото. С това се характеризират двата основни зародишни листа. При човека те се развиват по съвършено различен начин. И тук трябва да кажа нещо много важно. Работата е в това, че обвивките, които се образуват на първия етап от ембрионалното развитие, имот място само при висшите животни; докато при животните-растения и при безгръбначните се образуват по друг начин и имат съвършено друга форма. Но зародишните листи преминават през цялото животинско и човешко царство. (Рис. 2.4).

 

Карл Кьониг

 

Всъщност, с изключение на едноклетъчните, (които всъщност не трябва да се наричат животни; това е нещо вторично, форми на живот, възникващи в земното развитие значително късно, по пътя на разпада), някои животни също нямат ектодерма и ендодерма. При тях има нещо външно, покриващо, обхващащо. Но тове не е обвивка, а по-скоро кожа, телесно покритие, - нещо, което се затваря. Затвореното развива във вътрешността някаква основа, нещо вътрешно, и на местата, където има преход от ектодермата към ендодермата възникват клетки, в които се срещат външното и вътрешното, и от тази полярност се образува нещо ново. Тук се образува трети зародишен лист – мезодерма. Тези три зародишни листи, са свойствени за болшинството животни, бих казал даже, за всички животни, в това число и за растенията-животни. Мезодермата – е, така да се каже, дете, което се образува от съединението на ектодермата с ендодермата. Ако се използва езика на съвременната зоология и психология, бих казал, че това е ерогенната зона, от която се формира мезодермата. Тази гледна точка на съвременната ембриология и зоология може да се отнесе, разбира се, само към животните. Но точно така може да се опише и всичко живо. Само че при човека, всичко това не се случва по този начин, и при много висши животни това не се случва по този примитивен начин, както навсякъде се описва в учебниците по ембриология и зоология. Разбира се, ако се държи на гледната точка, че в началото са се появили нисшите животни, то например при рибите и гущерите, може лесно да се види как се случва това. Но, за да разберем какво се случва в действителност, е нужно да се направи следващата крачка.

Ако помните лекцията на Рудолф Щайнер, прочетена на 22.12.1923 год., където той говори за Ефеските мистерии и където описва Земята до грехопадението, то там нещата се представят например така: земният свят е бил още изцяло атмосферен, той е бил обкръжен от плътна субстанция, която можем да опишем с думата «мляко» или «протеин». И тази субстанция като дъждец са оросявали капчици силиций. Именно в този момент се появява първата зеленина; всичко започнало да се раззеленява, после зеленината изчезнала, после отново възникнала и отново изчезнала. Това било първото проявление на растителния свят. И ако искате да получите истинният образ на амниона, трябва да си представите това силициево-зеленеещо битие. Тогава се формират също така и калциевите субстанции. Подобно на дъжд калцият нахлува в тази млечно-бяла атмосфера, кондензирайки я и образува първите, така да се каже, струпвания на животни. Ако сега това, което описахме, се вземе не само като цел за разглеждане, а като знание за това какво е бил светът, и светът е бил човек, и човекът е бил свят, тогава ще видите как от това състояние са развива примитивната лента, която наричаме зародиш.

Сега в долната страна на амниона се образува удебеление. На горната страна на жълтъчния мехур също се образува удебеление. И в момента, когато този процес вече е завършен, ние отиваме към края на третата седмица от ембрионалното развитие. В този момент за първи път е разрешено да се говори за ендодерма в човешкия ембрион, - това е горната страна на жълтъчния мехур, и за ектодерма – долната страна на амниона. За първи път се насочваме към това, че в човешкия ембрион възниква както ектодерма, така и ендодерма. По този начин, се случва нещо съвсем различно от случващото се в гаструлата. Гаструлата е само отражение на това. Тук от, така да се каже, зеленеещото растителноподобно се формира нещо външно, а от жълтъчния мехур, уголемявайки се, уплътнявайки се нагоре, се образува ендодермата, и в нея се образува мезодермата. А мезодермата представлява всичко това, което се образува във връзка с хордата. Сега имаме ектодерма, ендодерма и мезодерма, а тук (рис. 2.4-2.5) имаме мезенхим, т.е. всичко, което се образува в границите на хориона. И от този момент вече имаме наличие на четири зародишни листи. Освен това, имаме мезофил – това, което присъства в качеството на субстанция от самото начало на ембрионалното образуване. Но мезофилът – това е нещо общо. От това общо нещо, във вида на слаби очертания възникват формите, обвивките. И едва след като тези форми се открият, от мезофила, така да се каже, зародишно, - всичко това е още течно, недиференцирано, - възниква кръвта: бяла, червена, обща кръв, кръвоносни съдове, кръвообръщение.

 

Карл Кьониг

 

Това е зародишният живот. И в нас остава все още много от този зародишен живот. Това, което в нас, например, се образува като кръвообръщение, като кръв в костния мозък, това, което носим в себе си като междинна субстанция, - всичко това е все още образуващ се мезенхим. Ако се образува рана, то мезенхимът, представен от милионите свои съставни компоненти, се устремява натам, тъй като той още притежава първичните сили. Той владее тези сили, защото е останал всеобщ, а не специализиран. В самото начало, когато се образува мезофилът, възниква амнионът, жълтъчният мехур, примитивната ямка и примитивната лента. И това, което ембриологията преждевременно нарича зародишни листи, представлява само по себе си не зародишни листове, а още неспециализиран мезофил, който носи в себе си целия потенциал на образуването до този момент, докато «Азът» не навлезе. В този момент на определено място възникват ектодермата, ендодермата, мезодермата, и самият мезофил остава – като майка, родила три младенеца.

Какво се получава от тези три първични организатора, какво се получава от ектодермата, ендодермата и мезодермата? От ектодермата се образува кожата, но тя става също голяма част от органите на чувствата, следователно, на цялата нервна система. По този начин можем да кажем, че от ектодермата възникват телесното покритие, чувствената организация и цялата нервна организация на човека. Това прави Ева. От ендодермата възниква всичко, което е свързано с храносмилането; аз не говоря за «обмена на веществата». Всичко, което е свързано с храносмилането, от устата до аналното отверстие, червата – всичко това се образува от ендодермата. Устата, небцето, хранопроводът, стомаха, червата и анусът. Тук се отнасят различните храносмилателни жлези, като например, панкреасът, също и черният дроб, нещо изключително специално – белите дробове. По този начин вие бихте избрали неправилния път, ако вярвате, че долната система на тричленния човек, а именно – веществообменната система, се образува от ендодермата. Това би било доста опростено, което не е правилно. Мезодермата формира, така да се каже – всичко, което остава. От мезодермата се образува цялата костна и мускулна система, всички връзки, стави, кръвоносни съдове. Но от мезодермата възниква също и целият бъбречен апарат, целият сексуален апарат. Само си представете – каква важна мисия изпълнява мезодермата! Сега остава мезофилът, който, така да се каже, формира отново всичко това, което циркулира в нас: лимфата и кръвта. Мезофилът отговаря за възникването на лимфата и за възникването на кръвта. Наистина, все още не е съвсем установено, дали мезодермата или мезофилът образуват лимфата и лимфните възли. Да, за мен това е голям въпрос: не може ли всичко да възникне от мезофила? Само си представете: сега имаме един плюс три зародишни листи. Ектодерма, ендодерма и мезодерма – това са, така да се каже, синоптични зародишни листи. И след това остава нещо общо, и това е мезофилът, и той би съответствал в Евангелието на Йоан – не непосредствено, но примерно – на това, което ни насочва към произхода на Словото.

Сега помислете за това, че в човека е заложена предпоставката да стане тричленно същество. Това, което в нашето време за първи път е формулирано от Рудолф Щайнер се явява велика тайна на човешкото развитие. По-рано то не е забелязано; с изключение на факта, че са го разглеждали само митологически. Но фактът, че човекът се състои от нервно-сетивна система, от ритмическа система и от веществообменна система или система на крайниците – в крайна сметка е най-великата научна формулировка не само за нашето столетие, но и за всички времена. И сега, във връзка с разглежданото по-нагоре, можем да кажем: сетивно-нервната система без съмнение се образува от ектодермата. Ектодермата – това е, както се казва, великият организатор на развитието на кожата, сетивните органи и нервите. Системата на веществообмена не произлиза, обаче, от ендодермата, а от ендо-мезодермалното. А ритмическата систева, която се състои от кръвоносните съдове, вените и белите дробове, възниква от мезо-ендодермалното. Трябва да запомним това; и е нужно да избягваме опростяването, вярвайки, че тук имаме тричленност, а тук – три трансформации. Не е вярно, защото тези три зародишни пласта сочат и към нещо, което, така да се каже, е бил божествения замисъл, когато боговете са започнали творението. Тогава още се подразбира точно разграниченият тричленен образ на човека. Този замисъл е бил едновременно творение, тъй като е бил пронизан от волята. И творението е било замисъл, защото е било пронизано от светлината на божествената мисъл. Но това се изменя; променя се, заради грехопадението, в резултат на което се стига до формирането на ендо-мезодермалното и мезо-ендодермалното. Благодарение на това възниква ясно разделяне на нервно-сетивната-главова организация, от една страна, и телесната организация – от друга страна. Ако не се обръща внимание на тези неща, ако не се съумее от тези преразпределения да се извлече случилото се някога, е невъзможно да се стигне до ясно разбиране на облика на земното същество. Ние не сме само тричленни същества, но също и двучленни. Двучленни сме, защото у нас действително има глава, и тази глава представлява не нещо друго, а завършена метаморфоза на цялата телесна организация. Всичко, което е в нас тук вътре, в главата, концентрирано, закрито, закръглено, - всичко това сме развили и вложили в тази двойственост. И в тази двойственост се вмъква тричленността, в следствие на което се образува възможността мезо-ендодермата да стане носител на волята, ендо-мезодермата – носител на чувствата, а ектодермата – носител на мисленето. Това е развитието на човека.

Скъпи приятели, ако днес бъде основан университет, представящ нашата гледна точка, - а може би е възможно нашият семинар и да послужи за импулс за неговото възникване, - то в този университет по ембриология основен предмет трябва да стане цялостното разглеждане на човека. То трябва тогава, разбира се, да се осъществя не от кастови ембриолози, а трябва да се опира на това, което сам по себе си представлява ембрионът, доколкото той самият знае за какво става въпрос, - за тази забележителна троичност.

 

Карл Кьониг

 

Сега, след като ние се запознахме с всичко това (а това действително е не повече, отколкото първо запознанство), можем да попитаме, какво все пак представляват зародишните листи? Потресаващо е, че всеобщата глупост е обхванала именно специалистите, които вярват, че ектодермата възниква по пътя на размножаването на клетките. И доколкото тези клетки се размножават, те образуват вдлъбнатина, от която се получава нервната тръба. И внезапно всичко това – никой не знае как! – започва да мисли. Ето това, в най-общ вид, ни представя днес науката. Ако кажеш нещо друго – ти вече си романтик. Но все пак, представете си: в ембриона, в третата седмица от развитието му, се формират зародишите на организаторите, от които се образува сетивно-нервната система, кожата, червата, жлезите, белите дробове, костите, мускулите, нервите, кръвта.

Погледнете, скъпи приятели, към тази таблица (Рис 2.6)! Как мислите, какво е това? Това не е нищо друго, освен това, което са четирите пра-организатора на образуването на целия човек. Виждате ли, египтяните също са знаели това и даже са го изобразили. Тези образи - на Орела, Лъва и Телеца, олицетворяващи принципите за формиране на четирите праобрази на човека, - са били обединени в Сфинкса. А Сфинксът – това е просто възвишен образ на четирите зародишни листа, доколкото образът, който гледа от него, - това е образът на човека. Тук се стичат от небето, излъчват, формират и образуват силите на Орела, от които се получава кожата, перата, люспите, но също и органите на сетивата, очите и ушите, нервната система. Цялото това нещо е в нас – Орелът. В противоположната страна действат силите на Телеца. От тях се получава всичко, което се явява храносмилане. Те образуват червата, черния дроб, но също и белите дробове, доколкото белите дробове всъщност се издигат до животинския вид, и заемат неговата ритмическа система, тъй като Земята става доста твърда. След това ритмически, формообразуващо действа лъвът: кости, мускули, системата на кръвта. Той също носи в себе си и онова, което продължава живота: сексуалната система. Как изглежда цялото това нещо в детайли, ще говорим по-нататък.

ОБСЪЖДАНЕ

Участник:

Къде в целия процес, който разгледахме, е наследствеността?

Д-р Кьониг:

До този момент ние още не сме споменавали думата «наследственост». Но би било глупост да се каже, че наследственост няма. Ние знаем точно, че наследственост съществува; но въпросът е в това – къде тя действа, и има ли тя изобщо някакво отношение към молекулярната спирала, намерена така гениално в състава на хромозомите? Би било предразсъдък, ако кажем, че тайната на наследствеността е заключена в ядрото на клетките, и ние вече почти сме разкрили тази тайна, доколкото сме разкрили тези връзки. Мисля, че само отделяйки наследствеността като явление от това, което действа в границите на хромозомите, може да се достигне до някаква реална представа за случващото се. И за да разберем това по-добре, е нужно да си спомним следното: през последните 40 год. в експерименталната ембриология е разкрито, според мен, нещо необичайно съществено и важно. В момента, когато две тъкани или субстанции, съдържанието на ембриона, влизат в съприкосновение една с друга, те започват да си въздействат, и по този начин от екзодермата възниква, така да се каже, лицето. Ако очната чаша отвътре докосва външната стена, това действа непосредствено така, че ектодермата се вдлъбва, затваря се и се образува жлеза, така сякаш се взира в тази очна чаша. Виждате ли, това е само един пример, който неотменно се повтаря на всички места в ембриона. Можете да направите всичко възможно, като имплантирате в определени места, в определени части, в определени центрове. Можете да сраснете нерв и ръка, просто като прикрепите ръката към нерва, или произволно да се смени мястото на раменното начало на ръцете или краката, като се направи така, че на мястото на ръката да има крак. Ако обаче процесът е отишъл толкова далеко, че ръката вече се е образувала, тогаво този нерв, отговарящ за движението на крака, ще привежда в движение ръката така, че сякаш е ръка. Тоест, вие можете да достигнете до всичко. Това е доказано експериментално, с мишки.

Но всъщност всички тези неща, по мое мнение, имат работа не с наследствеността, а с формообразуващата структура на хромозомите. Хромозомите представляват такива чувствителни осцилатори, които онова, което действа в качеството си на формообразуваща сила, въвежда в отделните части на ембриона. Това означава, че в клетките на мезенхима има, така да се каже, декодирана система, която съдържа всички възможности. В този момент отново ще ви дам пример, - когато клетките на мезенхима станат клетки на мезодермата, обхватът на тези възможности, подобно на ектодермата и ендодермата, се свива, като оставя зад себе си всички възможности на организатора, които позволяват, например, в ектодермата да се образуват органи на сетивата, нерви, кожа и т.н. Ако в образуващата се кодировка нещо не е наред, т.е., например, нервът не е вграден към дадения крайник, цялата система отново се разкодира, обобщава се, и само след това отново се специализира. Само така мога да гледам на тези неща. Наследствеността, сама по себе си, - съвсем не е това, което може да се намери в хромозомите. Извинете ме, че говоря така радикално. Наследствеността е просто субстанция, която родителите предоставят на развиващия се ембрион. Аз нося в себе си субстанцията на моят баща и моята майка. Това обаче вече дава нещо, което в този поток, което е само субстанция, се съединява с моето индивидуално и, благодарение на това, - расово, семейно и географски му въздейства –навлиза в мен, затъмнявайки моя «Аз». Хромозомите са тези регулатори, които служат на мировото развитие и, благодарение на това, правят от човешкия зародиш тяло. Това е първата точка за ясното разбиране на тези неща.

Участник:

Ако се погледне към всичко това, което казахте, се явява една особеност. В днешната биология присъстват всички феномени, които подбуждат да се мисли динамически-функционално. Едно нещо въздейства на друго нещо, и обратно. Странно е, обаче, че основната част от биолозите се придържат към чисто механистично-логическото мислене. Изразявайки се с езика на математиката, в своето мислене те остават в рамките на геометрически-ограничената система, като в същото време за действителното разбиране на явленията е необходима функционалната висша математика, която позволява явленията да се представят реално...

Сега аз искам да се върна към тричленността на човека. Както тук Вие вече показахте, основната задача на разума се явява не само диагностиката на болестта, която после става неизменна и твърде сложна, но и терапията. Нужно е само да се върнем достатъчно далеко назад в ембриологията, за да се разбере защо бъбреците или черният дроб се държат по един или друг начин след 30-40 год. Както виждаме, човекът в самото начало е още двучленно същество. Постепенно се развиват ектодермата и ендодермата, и те представляват две велики динамически начала. Едното – ектодермалното, действа формиращо в сферата на кварца, на кварцовите процеси, като ектодермален принцип. Второто – в ендодермалното, образуващо вещество в ендодермалния калциев процес. По този начин единият би бил повече принципът на Орела, а вторият – на Телеца. Тези създават предпоставки за две полярно противоположни групи болести. Едната от тях се формира още до раждането, но продължава и по-нататък, носейки ектодермалните нервно-сетивни импулси, които силно влияят на формообразуването. Ако говорим по-точно, за сегашното същество на човешкия „Аз”, един срещу друг се намират способстващите за втвърдяване, пробуждащите оловни процеси и образуващите, внасяни на сън сребърни процеси. Ектодермалните импулси – за това човек да остане здрав, - не трябва да преминават в ендо-мезодермални процеси, а те трябва, така да се каже, да се срещнат с дихателната средна област. От едната страна са групата от всички заболявания, които водят към състоянието на повишено бодърстване, артрит, склероза. От другата страна е групата на болестите, които водят към различни възпаления, до туберколоза. Ако напротив, образуващата субстанция – също както и актуалното състояние на съзнанието – разрушава тази мезодермална дихателна средна област (оловно-кварцовия, ектодермален импулс отгоре, или сребърно-калциевия, мезо-ендодермален импулс отдолу), тогава отивама към карценом, или мания, както Рудолф Щайнер ги разбира. И двете болести, изпадат от процеса на обикновеното развитие, както ние го разбираме тук в ембриологията. Както е относително образуването на субстанцията, така е и относителна ситуацията на съзнанието. В единия случай – повишена будност и субстанционална „твърдост”, в другия – сънливост и субстанционална мекост; духовното, което е заключено в субстанциите отива навън. Човекът става подвластен на илюзии, даже на халюцинаторно-маниакални. Той напълно се затваря в своя вътрешен свят. Психолозите ясно трябва да си представят тези връзки, ако те искат до достигнат до действително душевно лечение. От това знание изхожда даже рационалната терапия.

Между тези два полюса е разположена дихателната, или ритмическата система. Днес белите дробове постоянно се разглеждат като органи на дишането. Но вече от представената класификация ясно се вижда, че те, във всеки случай, се явяват не само органи на дишането. Разбираемо е, белите дробове да се съотнасят с дишането, но те изцяло се съотнасят също и с храненето, и това се потвърждава от множество клинически наблюдения, видно е даже от физиологията – до анатомическото разклоняване на съдовете. Черният дроб, бъбреците и главата също дишат, макар че това е недостъпно за сетивното възприятие. В този смисъл те могат да се отнесат към областта на Лъва и, отчитайки тяхната различна духовно-субстанционална структура, която е модифицирана, благодарение на собствено индивидуалното, - да ги положим в основата на нашите различни сетивни качества. В тази област се срещат вече споменатите полюси. Още в изходното разделение на две части, което Вие описахте, в «Адам» и «Ева», стоят една срещу друга полярните възможности на заболяванията. По този начин това е видно вече и от ембриологията. И ако след това се разгледа средната част, от която по-късно се образува гръбначният стълб (и т.н.), то тогава може да се приближим към разбирането на това, което застава пред нас – в смесен, индивидуализиран вид – като болен човек. Но такъв начин на разглеждане трябва да ни даде и указания към терапия.

Д-р Кьониг:

Да, аз мисля, че е много важно да се обръща внимание на тези неща. Това не трябва да остава да виси във въздуха, а трябва да се влее в основата на лечебното и общочовешкото знание. Не би било излишно, разбира се, да поговорим за това подробно. Само тогава би могло да укрепне това, което досега е представено схематично.

Участник:

Бих искал да обърна внимание на това, че в специалната медицинска литература се говори за образуването на отделните органи още в третата седмица.

Д-р Кьониг:

Това, което се говори в тези стари книги е съвършено невярно. Сърцето от самото начало, както вече ви показах, се развива отвън, но това още не е сърце. На 13-ия ден започва бърз растеж, и това, което в началото се намира едно до друго, сега навлиза едно в друго. Тук започва второто действие, и то е невероятно многостранно. Но Щарк в своя учебник по ембриология представя това съвършено точно. Трябва да го прочетете, това е най-добрият учебник по ембриология, с който разполагаме сега. Там всичко е описано макар и механистично, но много точно.

Участник:

Бих искал да се върна назад към Вашето описание на развитието на животните. В този момент, в който възниква ендодермата, ние имаме „вътре-вън”. От това би трябвало да следва, че при животните, продължаващи да развиват тази полярност, е нужно да има вътрешен живот, че тези животни, макар и в ограничена степeн, трябва да притежават своего рода вътрешен живот. Затова, искам да знам – как стоят нещата с класификацията на органите и процесът на развитие? При кои животни какви органи се образуват в този момент, в който възниква ендодермата? Струва ми се, че съществата, имащи бъбреци, би трябвало да бъдат чувстващи животни, доколкото бъбреците са тези органи, които в потока на живото позволяват да се зароди чувстването. Интересно е също, ако например, вземем човек с болни бъбреци, то в този момент, когато горният процес е в бъбреците, а това е именно формиращата тенденция, ставайки преобладаваща, то при него преобладава повишената чувствителност. Тогава се говори за невроза, т.е. за повишената будност на такъв човек, той възприема всичко преувеличено, и резултат от това е повишеното кръвно налягане. А тези, при които бъбреците са доста живи, напротив, не са способни да преобразуват това в усещане, само защото са болни. По този начин всичко, което се развива по посока на възпаление на бъбрека, до туберколоза, винаги се изправя пред проблемите на излизането от това воднисто-живо към определено усещане. Те продължават да спят в него. Сега, аз искам да зная - кога в процеса на развитието на животните тези бъбреци осъществяват прехода от чисто биологическото към усещането?

Д-р Кьониг:

Преди всичко, длъжен съм да кажа, че в нашето разглеждане на животните бъбреците се явяват, вероятно, най-сложният орган, с който се запознаваме. Както знаете, съществува пронефрос (предбъбрек), който се преобразува в мезонефрос и след това преминава в това, което представляват бъбреците, а именно - в метанефрос. И всичко това е също бъбреци. Те започват да се развиват при човека в главата. А именно, на нивото на ухото и шията възникват малки канали, които са свързани (не мога сега да ви обясня това точно, тъй като лекарите вече не знаят това, а не-лекарите – още не са го узнали) с коремната кухина, и от тази коремна кухина се вземат отпадъците (преработените субстанции). Но всичко това има място само в ембриона и никъде другаде, а после мезонефросът се спуска – и едва тогава имаме бъбреците, които ние познаваме.

 

Карл Кьониг

 

По този начин става въпрос за процес, който се осъществява в посоката горе-долу. Част от това образувание на мезонефроса след това става част от сексуалната организация, и отново напомням за това, тъй като в детайли би било доста сложно да се представи. Но всичко това са бъбреци, и поначало тези бъбреци – а при нисшите животни съответно в резултат, - представляват неголяма, но постоянно повтаряща се система от канали, включващ в себе си крайния орган, който засмуква и изхвърля (Рис. 2.7).

Познати са ви растениевидните животни? Полипи, медузи. При тях изобщо няма бъбреци. Състоят се само от ектодерма и ендодерма. Даже ще ви нарисувам, тъй като това е много интересно – може би след това ще имате желание да слушате курс по зоология. (рис. 2.8).

 

Карл Кьониг

 

Погледнете, тези полипи, които още се крепят на едно място, имат продължение, и в него се намират червата, или ендодермата. Тук могат да се образуват, но не винаги, полови пъпки, които се установяват надолу. Тоест, тук долу се установява цвета или плода – както повече ви харесва. Но полипът никога не се развива от тях. Полипът се развива само в този случай, ако започне да дава нови издънки, отделя и после отново се закрепя. Ако той достигне до плодообразуване, той умира. И тогава се развиват първите усещания на сетивната система и храносмилателната система. Тук (Рис. 2.8,b) има повече ендодерма, а тук (Рис. 2.8,а) – повече екзодерма, защото тук има място главовото образувание, а тук – не. Това са може би най-добрите изображения за подобна илюстрация. Тук още няма никакви бъбреци, но в момента, в който започва да действа новото, тук, в шипа, за първи път се ражда собствено движение. Полипите не правят това, защото са здраво прикрепени, а медузите (Рис. 2.8,с) се привеждат отвън, точно както се привежда в движение прахта. Тук се заражда самостоятелно движение. Това движение е т.нар. система на водните съдове. А системата на водните съдове представлява образ на това, което после в човека става вътрешен живот. Движението, бъбреците и вътрешният живот – всичко това е цялостно. Няма бъбреци там, където няма движение, и няма движение там, където няма бъбреци. И разбира се, това е още и овъншностяване. Ако у мен има овътрешностяване, аз го овъншностявам под формата на движение. А това, което разделя – доколкото то е разпад, - то функционира. В това лежи, така да се каже, коренът на случващото се. От този момент във всички жовитни има бъбреци, има система на водните съдове и т.н. Но все още това изобщо не са такива бъбреци, както при нас. Те се образуват постепенно само при висшите млекопитаещи.

Участник:

Позволете ми, като неспециалист, да задам следния въпрос: бихте ли дали за по-голяма яснота на картината по-подробно описание на развитието на растителния зародиш?

Д-р Кьониг:

Мисля, че това би внесло само объркване. Процесът е толкова многостранен, че разглеждането на дадено нещо би било недостатъчно. За това може да се говори не по-малко от час. Тогава е нужно да се говори не за това какво представлява семето и яйцето, а за нещо съвършено различно.

Участник:

Бих искал да попитам за следното. Описаната картина на развитието на бъбреците може да послужи като основа на нови идеи - картината на бъбреците като процес, който идва отгоре-надолу. Например, при масаж и при симптоми на различни заболявания, ние различаваме зони, тук горе, в областта на шията, където «отново намираме бъбреците». Сега, може би, навярно, би било интересно да се намери картината, например, на белите дробове, като процес, който идва отдолу-нагоре. Как изглежда това в този случай?

Д-р Кьониг:

Ще докосна тази тема, но много кратко. Белите дробове се оказват в средната зона само, защото при човека и висшите млекопитаещи, макар и не при всички, се образува диафрагма, която разделя корема и гръдния кош. В болшинството гръбначният корпус, т.е. гръдният кош и коремът, са нещо цялостно. При тях белите дробове са разположени в долната част, бъбреците – до горната част, сърцето – горе, и само в момента, когато в еволюцията се образува диафрагмата, сърцето се спуска, обкръжено от белите дробове, и бъбреците остават долу. Не мислете, че белите дробове се качват нагоре – белите дробове просто нямат път назад, защото бъбреците се спускат. Ако си спомните ембриологията на бъбреците, как уретерът се издига от пикочния мехур и обхваща метанефроса, тогава ще получите представата какво значи, когато от про- и мезонефроса възниква метанефросът, а мезонефросът се спуска надолу и става мъжкия полов орган. Всички това, в края на краищата е една драма. Тук отново имаме нещо, което трябва да слезе, и има бели дробове, които противодействат не онова, което се спуска. В края на краищата белите дробове се издигат само защото бъбреците се спускат, и има невероятни лекции на д-р Щайнер за това как Яхве предприема ответен ход по отношение на падането на Луцифер. Всичко това се отнася вече към третото действие, доколкото се случва в доста по-късните атлантски времена.

 

Превод: Дорина Василева

Първа лекция от първи семинар:

http://med.anthrobg.net/bg/node/341

Втора лекция от първи семинар:

http://med.anthrobg.net/bg/node/344

Трета лекция от първи семинар:

http://med.anthrobg.net/bg/node/345