Д-р Карл Кьониг: Ембриология и световна еволюция (трета лекция)

Submitted by admin 2 on Вт., 31/07/2018 - 13:23
д-р Карл Кьониг

Скъпи приятели, повече или по-малко, ние се приближаваме към предварително завършване на тези въпроси, върху които заедно се опитваме да работим. И аз мисля, че това е действително само предварително запознанство с тази тема, само едно начало, което, се надяваме, да намери своето продължение. Вече сте забелязали: всичко, което се опитах да ви представя тук, в действителност беше наистина опит, опит за по-разширено разглеждане на повдигнатите въпроси.

Сега ми се иска да ви кажа още нещо лично, доколкото, така е прието, при публикуване на своя труд изследователят е задължително да сподели нещо от своя живот. Прочетете Карл Ернст фон Баер, прочетете Карл Густав Карус и други велики мъже – и вие ще видите, че те винаги са споделяли нещо и за себе си. Тази година стават 40 години от онзи момент, в който, - като в същото време съм асистент във Виенския институт по ембриология, започнах да се занимавам с тематиката на основния биогенетичен закон във връзка с ранното ембрионално развитие. Вярвайте ми, че тази тематика постоянно ме съпровождаше, периодически се оттегляше, така да се каже, под земята, отново се явяваше, и после отново изчезваше. Но в продължение на тези четиридесет години си изясних за себе си едно важно нещо, и на мен ми се иска да го споселя с вас, скъпи приятели и колеги, и особено с тези, които са още млади и все още са в началото на своя творчески път. Моля ви, не мислете, че съществува само една-единствена интерпретация – в действителност, винаги има множество интерпретации. И ако днес аз ви представя най-общо едно, или друго, или трето, то това изобщо не означава, че първото е по-добро от второто, а второто е по-лошо от третото. Всичко зависи от гледната точка, от която се разглеждат нещата. И още, занимавайки се с органическите форми, не трябва да се забравя едно основополагащо откритие, направено в Прага в началото на столетието. В началото, принадлежащо към областта на философията, по-късно то е отнесено и към психологията; но, за съжаление, не му е отдадено нужното значение, макар че е актуално и днес. Имам предвид гещалт-теорията. Всъщност, по-скоро дори не е теория, а по-скоро откритие: за многообразието на човешкия „Аз”, за способността на човека да вижда нещата от света по различни начини и в зависимост от това от каква позиция гледа на нещата неговият „Аз”. Можем да погледнем на едно и също нещо от гл.т. на произхода на човека, от гл.т. на произхода на света, от гл.т. на физическото, етерното тяло или „Аза”. Но тези образи и форми, които са запечатани в бъдещия ембрион, никак не са фиксирани, те представляват сами по себе си призив. Призив да се научиш да мислиш с истинско разбиране, имагинативно. Това не означава, че ние трябва да фантазираме, - не, ние трябва да се учим да гледаме, и от самата структура, от формата на видяното, да чуем изведнъж, да възприемем онова, което тази форма започва да говори, пее, изразява. По-късно не можеш да спориш за това. Помислете, колко е прекрасно! В крайна сметка, ако някой казва нещо, а аз го виждам различно, тогава може само да се усмихнеш: прекрасно, свалям шапка, защото не сме прави нито ти, нито аз! – просто светът е толкова многостранен, а човешкото съзнание е толкова ограничено, че няма нищо страшно (това е даже прекрасно!), че в едно, или в друго, или в трето, постоянно се отразява трансформацията на имагинативното, многообразието от интерпретации и възгледи, но само именно възгледи, а не възможности. Днес, обаче, е налице просто катастрофа с т.нар. ученици на Рудолф Щайнер, които считат, че в техните ръце е догмата, и този, който не признае тази догма – е глупак. Не е нужно дори да говорите с такива хора. Но това е наистина глупаво, защото противоречи на онова, което Рудолф Щайнер е искал действително от нас. Той е говорил за това, че ние от собствения си „Аз”, от собствената си индивидуалност не трябва да повтаряме нещо, а да творим. И този, който няма смелостта за това, не трябва да се нарича ученик на Рудолф Щайнер. Простете ми, че говоря така рязко, но по отношение на ембриологията това е много важно. Това, което предварително ви разказах досега, а именно, за подготовката до седемнадесетия ден, за образуването на четирите обвивки – хориона, амниона, алантоиса и жълтъчното мехурче, цялото това нещо поначало е само теоретична абстракция. Но е нужно да се започне по някакъв начин. Говорих ви за това, че отначало трябва да се формират четирите обвиващи органи, които образуват дома за спускащите се физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз-организация. Тогава аз се абстрахирах (отдръпнах) и просто се опитах да достигна да целите на седемнадесетия ден. Между другото си спомних нещо за този седемнадесети ден. За това знаех отдавна, но точно сега отново се натъкнах на същия този фрагмент в Седма глава от Първа книга на Мойсей, който се обръща към седемнадесетия ден:

"В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукаха и небесните водопади се спуснаха” (Битие 7, 11)

А после в Осма глава, когато потопът вече е приключил, отново се появява това число:

"А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини." (Битие 8, 4)

Тук два пъти в текста неочаквано се появява седемнадесетият ден, и това е много важно. Отново не мога да кажа точно защо именно седемнадесетият ден, но ако в Битието на Мойсей това число е споменато, значи в древните мистерии (за съжаление ние в този момент не можем да зададем въпрос към Рудолф Щайнер), то вероятно е имало много важна роля. И навярно, ние ще чуем още за седемнадесетия ден по време на дискусията, което вероятно ще бъде много интересно.

Така че, приятели мои, това е абстракция, но тя е свързана с обсъждания тук въпрос. Нас ни интересуваше – какво се случва до седемнадесетия ден, т.е. до този ден, когато „Азът” заедно с астралното и етерното тяло са последвали вече спусналият се духовен зародиш. Духовният и физическият зародиши вече са се повлияли взаимно, изградили са четиричленната форма, и сега със своите свръхсетивни обвивки тук се спуска вечната същност на човека, тя запълва тази форма, живее отначало като етерно в областта на амниона, живее като астрално в мястото на укрепване на алантоиса, и като „Аз” навлиза в хориона, като го обвива. Наоколо активно се вгражда в майчината тъкан трофобластът. Ще се опитам сега да представя това образно. Но това е само предният план. Всичко това заедно, скъпи приятели, съгласно основния биогенетически закон, също се явява повторение на това, което вече веднъж се е случило. Тоест, ако ние гледаме към това не като на онтогенетически образ, а в светлината на филогенезата, то в тези клетъчни образувания, в амниона, жълтъчното мехурче, алантоиса, екстраембрионалния мезодерм и хориона, пред нас се представя нещо съвършено различно.

Виждате ли, това не е просто развиващ се и обусловен образ от онтогенезата, а тук, имайки предвид миналото на света, е нужно да си представим, така да се каже, прачовека. Сега е допустимо да се попита – как е изглеждал този прачовек? Да оставим засега този въпрос без отговор, и да се опитаме в началото да оживим нашата абстракция за четирите обвивки. Между всички тези обвивки, или обвиващи органи, в момента на тяхното възникване и формиране, на мига навсякъде се появява кръв. И ако вие ме попитате – по какъв начин се появява тази кръв, аз отново би трябвало да кажа: по различни начини. Виждате ли, при възрастния човек, както и при новороденото, кръвта възниква изключително в костния мозък. Това е, така да се каже, крайното състояние, доколкото, по принцип, дори това, което приема формата на прачовека, се формира от кръвообръщението. Сега ще попитате – какво възниква първо от кръвта? Трябва да ви отговоря: това, което тук възниква – кръвните телца, капилярите и кръвоносните съдове, кръвният серум, - всичко това още е неделимо едно от друго, всичко това е още дотолкова много подвижно, доколкото се намира в процеса на формиране и действа така стремително, че кръвоносните съдове се изменят постоянно, трансформирайки се в кръвни телца, кръвните телца – в серум, серумът – отново в кръвни телца и в кръвоносни съдове. Така че всяка част се явява още кръвообразуваща. До най-късния ембрионален период черният дроб, менингите (мозъчни обвивки) и други органи, изграждат кръвни клетки, доколкото самите те, така да се каже, са образувани от кръвта. Но тази кръв, за която говоря сега, вие трябва да си представите не като органическа материална субстанция, а като действие на силите на кръвта. И от тази кръв, така да се каже, кристализира хорионът и всичко останало, и онова, което след това въздейства на майчината тъкан чрез трофобласта, представлява не нещо друго, а силата на кръвта.

Да си представим целият този процес от самото начало. И така, тук имаме яйцеклетката (Рис.1.9), от която се формират клетките на ембриобласта и на трофобласта, при това в съотношение 1/11. И ние говорим за това като стадий на морулата, или стадий на Сатурн. Сега можем да продължим по-нататък и да съпоставим с този стадий редовете, в които се описва създаването на света:

„В начало Бог сътвори небето и земята.

А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.” (Битие 1, 1-2)

Доколкото това, което е проникнато от духовния зародиш, човешката форма, е безвидно и пусто. Това е първият ден. След това звучи призивът:

„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.

Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.” (Битие 1, 3-5)

Разбира се, всичките наши усилия да установим, какво е светлината, ще се окажат безплодни. Но в момента, в който ние видим възникването на кръвта, ще кажем: и биде светлина. И кръвта е възникнала... Скъпи приятели, доколкото това поначало може да се покаже имагинативно, дотолкова ние трябва да го сравняваме с фактите. И тук трябва да си представим не тази кръв, която струи в жилите ни, а нещо, което се намира още в онази страна на „особения сок”, тази всеобхващаща кръв, която по-късно се утаява и се разделя на човешка, животинска или растителна; това е тази кръв, в която хлорофилът и хемоглобинът представляват още единна субстнация, която след това се диференцира на магнезиеви и желязосъдържащи части. И това е тази тайна на света, в която досега ние едва ли още сме проникнали; тайната на това, че светлината се превръща в хролофил, и че от кръвта може да се роди нашата собствена светлина, вътрешната светлина. И досега, докато в кръвта като в общодействаща сила не бъде видяна светлината, и във всичко, което започва да расте, не бъде чут отзвукът на думите: „Да, да бъде светлина!”, - дотогава няма да бъде видяно, какво се случва в действителност.

„...и отдели Бог светлината от тъмнината.

Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ...” (Битие 1, 4-5)

Това още не означава, че те ще се редуват по обичайния начин.

 

Картинка 1

 

И това е само образ, където от едната страна е живата, плаващата, активната, постоянно образуващата се кръв, а от другата страна е тъмнината. И сега вие може да образувате, структурирате, сега може да разгледате формиращия се трофобласт, формиращата се ембриобластна клетъчна тъкан, където макар и много нежно, във водно-въздушното, вече се проявява втвърдяване. После, на втория ден, се казва:

„И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)

И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.

Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.” (Битие 1, 6-8)

Хорионът – това е твърдта (небето). Доколкото сега под тази твърд (небе), може да се каже, ще бъде изтъкан човекът; като прачовек. Над тази твърд, т.е. от другата страна на тази твърд, се намира това, което древните са наричали кристално небе; тук процесът се движи по посока на образуване на небесното, а именно: всичко раждащо, всичко затоплящо, носено от майчината матка, и което става небе.

А сега, чуйте:

„И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)

Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.” (Битие 1, 9-10)

И вижте: тук вътре, в някои места, възниква вода, т.е. амнион, а долу се образува суша, жълтъчното мехурче – това е земята. Тук, горе – амнионът, а долу – жълтъчното мехурче. И сега у нас вече има море и суша, и цялата атмосфера наоколо. И цялото това се запълва с влакнестата система, за която вече ви говорих. А по-нататък навсякъде се появява светлината, т.е. кръвта и кръвоносните съдове, - случва се стремително, непрекъснато набъбване на живота. И сега настъпва нещо съвършено особено, доколкото около жълтъчното мехурче започва да се образува тази кръв. Какво е това? – по-нататък четем историята на сътворението в третия ден (не забравяйте, вие вече трябва да се учите да мислите имагинативно!).

„И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.” (Битие 1,11)

Не, това не са само цветя. Това е целият този всеобхватен растителен свят, който възниква в това време, когато в атмосферата, пронизани от кремък, се появяват и отново изчезват тревите, и където растителните същности правят първите си пробни стъпки в образуващата се земна атмосфера. Това е още и кръв, това е още и човек, това е още и животно, това е земната всеобхватна същност, в която стъпка по стъпка възниква това мляко, което е засищало някога всички нас. Виждате ли, сега всичко се намира в движение. И вие разбирате, навярно, защо казвам, че до тези думи всичко беше абстракции. Сега постепенно това става разбираемо.

А на четвъртия ден:

„И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;

да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.

И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;” (Битие 1, 14-16)

Скъпи приятели, ако вие погледнете тези влакна, за които ви говорих горе, то за виждащия те действително изглеждат като звезди. По-късно ще покажа, какво е свързано с това. А сега е необходимо да ви насоча към нещо съвършено необичайно, което се наблюдава експериментално само няколко пъти (мисля, че е 18 или 20 пъти). От жълтъчното мехурче се отделя неголям мехур и става, така да се каже, Луна на това звездно небе, и на този стадий се образува също всичко, което става като издутина, и което все повече със своя вид се приближава до Слънцето плацента. Какво може да искате повече? Тук се образуват тези две неща.

По-нататък настъпва петият ден.

„И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)” (Битие 1, 20)

Сега се появяват всички животни. Това може да се погледне точно така, както на възникването на растенията: тук се появява алантоисът, който се явява носител на астралното тяло, и затова е тясно свързан с животинския свят. И ако вие наблюдавате алантоиса при животински ембриони, например, при птиците, при амфибиите или рептилите (влечугоподобни), то ще забележите, че алантоисът е действително такова образувание, в което можем да открием праобраза на цялото животно.

 

Картинка 2

 

После отиваме към шестия ден, който започва с думи за появата на животните. А после, като пастир в стадото, се откроява едно от тези животни, и Бог казва:

„...да сътворим човек...” (Битие 1, 26)

И така се появява човекът. Но този човек, в тогавашното състояние, представлява нещо различно, в праобразна форма, която ние вече разглеждахме. Това е двойната фигура, лемниската, в която се съединяват земното и небесното, пресичайки се в една точка. И тази точка на пресичане се формира да физическия план, проявявайки се в качеството на т.нар. примитивна ямка, и точно в тази ямка навлиза човешкият „Аз” на седемнадесетия ден.

Всичко това е интерпретация на това, което може да се разглежда като развитие на прачовека, земята, небето и цялото битие. И неслучайно взех не „Тайната наука”, а Библията, доколкото в „Битие” в сбит вид, образно, може да се намери всичко това, което постепенно, стъпка по стъпка, се разкрива в „Тайната наука”.

Скъпи приятели, сега още веднъж ще се върнем назад към тези праобрази, които разгледахме по-рано, и искам тук, на дъската, да изобразя малко по-голям амнион и жълтъчно мехурче. Може някой да възрази, че в много учебници формите на тези органи са представени малко по-различно. Да, това е така, но аз ги изобразявам именно по такъв начин не защото не знам как са изобразявани, а защото при фиксирането на такива обекти тяхната форма се изкривява и може да се представи в съвършено друг вид. Сега нека се върнем отново към момента в Писанието, кодето Бог произнася думите: „Да сътворим човек”. Какво стои зад това? Представете си тази форма на примитивен възел, за който говорихме. Тази формация ще възприемем като долната стена на амниона. Например тук се образува примитивна гънка (ямка), която се нарича също бластотор (Blastotorus). Тази примитивна гънка сега се прекъсва и, продължавайки да се развива, става един вид ядро. Това е примитивният израстък или, както още се нарича, примитивна ивица(Primitivstreifen). Отдолу се формира известно удебеление. И тази примитивна кухина, която излиза от гънката, сега става куха, става тръба. Но не мислете, че тя действитело представлява тръба; просто външната субстанция става малко по-плътна от вътрешната. Така че, всъщност, тук ние имаме следното: в кухината между амниона и жълтъчното мехурче расте, така да се каже, някакъв пръст. Това е „Азът”. Те определят човешката форма. Тъй като тук ще възникне главата (изобразявам я така, доколкото нея още я няма в цялостта й), тук - гърбът, тук – стомахът. Човекът като праобраз се формира изключително благодарение на тази фигура. И ако вие отново попитате: какво е това? Съществува не само един отговор, а няколко, доколкото случващото се тук представлява процес, който не е едностранен, а включва в себе си много, много повече. Ако до края изчетете първата глава на Битие, а после имате търпение и започнета втората, то ще се натъкнете на такова нещо, което за свещеника, а още повече за теолога, ще звучи убийствено. Там се чете следното:

„Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.

И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши...

Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,

и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала;” (Битие 2, 1-5)

Тоест, в началото Бог създава всички растения, а после изведнъж се оказва, че дърветата и тревите още не са израснали.

Виждате ли, точно по този начин са нещата, за които говорим. Сега ще изтрия тези рисунки, които разглеждахме по-рано. И сега, прониквайки малко по-дълбоко, може да се каже: пред нас е прачовекът в този вид, както ще се появи пред нас по-късно. Това е Адам, а това е Ева. Само заедно, като двойка, те съставляват целия човек, в който все още не са отделени един от друг. Затова винаги съм бил против това, което в днешната ембриология се означава като ектодерма и ендодерма. Виждате, че това, което може да се нарече праначало на човека възниква само тогава, когато примитивната гънка се разширява до примитивен канал, и от този примитивен канал се образува хордов канал (хордовият канал представлява не нещо друго, а зачатък на гръбначния стълб, т.е. на онова, което след раждането ни дава изправящата сила). По такъв начин, всичко това означава, че в онзи момент, когато между Адам и Ева, между алантоиса и жълтъчното мехурче се ражда нещо трето (не настоявам то да бъде наречено Каин), от този момент в тази двойственост за първи път започва да се проявява тройствеността. И тази тройственост ни насочва към това, че с времето я наричаме: ектодерма, ендодерма и мезодерма.

Сега, ако говорим за Адам и Ева, то възниква естествено въпросът: «А къде е Авел?» Само по себе си се подразбира, ако Писанието е вярно, то сте прави, и Авел вече е тук. Той е онова, чието дихание се възприема отгоре, - това, което прави възможна намесата на божествените сили (спомнете си това, което говорихме по-рано). Те го присъединяват към Слънцето. Той е убит само долу, а горе той започва да живее. По този начин може да се гледа на това. Но може да се погледне и по съвършено друг начин. В крайна сметка вие знаете, че първото творение се сменя с второто, че в това второ творение става дума за рая, и че в този рай има четири реки, четири потока. И ако сега ще изучавате развитието на кръвоносната система в ембриона, вие отново ще намерите четири потока, а именно: поток, който идва от хориона; поток, който идва от жълтъчното мехурче; след това ще намерите всички потоци, които минават около амниона; и после – първите зачатъци на непосредствения ембрионален поток. Прочетете за всичко това. Би било наистина удивително да се почувстват тези неща.

„От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.

Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;” (Битие 2, 10-11).

Това е онази светлина, която е още съвършено недиференцирана, на която й предстои да стане кръв, растение, животно, човек.

„...златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.

Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.

Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.” (Битие 2, 12-14)

И продължава, скъпи мои приятели, точно така. Нужно е само да се разбере всичко това на езика на образите, на имагинацията. Всеки път тези образи могат отново да бъдат интерпретирани, тъй като всички са само намеци; аз просто изграждам сега това, което ми се иска да ви представя. И ви представям това, доколкото чувствам, че то може да стане отправна точка на по-нататъшното развитие на нашия семинар.

Не е ли истина, че ние постоянно говорим за троичността на човека. Но при това, според мен, недостатъчно осъзнаваме, че тази троичност (по начина, по който си я представяме) съществува само при вече родения човек. И как в този смисъл стоят нещата при ембриона? Какво ще се получи, ако ние гледаме ембриона и задаваме въпроса: къде е неговата троичност? Всъщност ние не можем да кажем, че тук е главата, тук – ритмическата система, а тук – системата на крайниците. Това е абсолютно невъзможно и би било напълно невярно. Ако ние действително си поставим за цел да получим картината на ембриона (забравете сега всичко, за което сме говорили, и просто вземете ембриона в края на седмата или осмата седмица), то преди всичко ние ще видим колко мощно се отваря амнионът. Тук вече е възникнала плацентата, а хорионът остава гол, доколкото всичко се събира тук. Оттук възниква пъпната връв, която се враства в ембриона, а самият ембрион сега се намира отвътре. Започват да се развиват крайниците, голямата глава, грамадният израстък на сърцето, възниква черният дроб, кръвоносните съдове, - всичко повече или по-малко присъства. А наоколо всичко това е обкръжено от амниона и амнионовата течност. Ако ние разгледаме това по този начин, и още веднъж поставим въпроса за троичността на ембриона, тогава ние ще видим: самият ембрион, като форма, съответства на нервно-сетивната система; около тази система, като сърце пулсира амнионът. Пред нас сега не е просто средата, която се намира в покой; тази среда е изцяло подвижна, пулсираща, изцяло обновяваща се, и сега можем да я наречем – дишащата, пулсиращата организация на сърцето и белите дробове. Така че, амнионът сега става нещо ново – той става ритмическа система. А хорионът и плацентата, всъщност, представляват системата веществообмен-крайници. Защо казвам това? За да покажа, че в ембриологията царят същите закони на „троичността”; просто тук тези закономерности трябва да се разглеждат по друг начин.

 

Картинка 3

 

Представете си, че вашата глава е още с нефункциониращи органи на възприятията, със съвършено по друг начин функциониращи нервни органи, и леко се спуска надолу, така че гръдната организация се е разширила, започнала е да пулсира около главата, и наоколо е започнала да действа захранващата бащина сила на обмена на веществата и движението. И можете непосредствено да изпитате, че тук трябва да цари съвършено друго съзнание, различно от това, което имаме в своето обичайно будно състояние. Виждате ли, тук вътре е не само тъмно, но и няма въздух за дишане, и не може да се пие и яде. Само след раждането светлината ще разбуди нервно-сетивната система, и благодарение на наличието на въздух и земните вещества ритмическата система и системата на веществообмена, заедно със системата на крайниците, ще станат това, което те са за новороденото. От светлината, въздуха и земята се развива, съответно, горната, средната и долната организации. Виждате ли, само започвайки от този момент, става ясно, че основата на нервно-сетивната система се явява ектодермата (епибласт), на ритмическата система – мезодермата, а на системата на обмена на веществата и крайниците – ендодермата. Както е известно, ектодермата в основата си се концентрира в главовата организация, като в същото време ендодермата и мезодермата се съединяват.

 

Картинка 4

 

Да се върнем отново назад към картината: амнионът, жълтъчното мехурче и това, което ние сега познаваме като жълтъчен канал (и който можем да назовем Каин). В този момент в кръга на нашето разглеждане попада следното: долната страна на амниона започва да се разраства, горната страна на жълтъчното мехурче също започва да се разраства, и от примитивната вдлъбнатина възниква все повече и повече миомерната система, т.е. възникват отделните прапрешлени. Виждате ли, пред нас сега са ектодермата, ендодермата и мезодермата. И ние можем да кажем, че когато между Адам и Ева се появява Каин, «в Началото» започва да се формира този троичен човек, който след много седмици ембрионално съществуване, благодарение на светлината, въздуха и земята, ще стане глава, гърди, веществообмен и крайници. Тогава от долната система излиза изправящата сила, от средната – речта, а от горната – мисленето. Всичко това започва да се случва именно на това място. И ако ме попитате: къде е началото на произхода на Земята? – тогава има един-единствен отговор: там, където се случва грехопадението. Там змията става видима. И там, където се образува «Азът», където се образува самата «палея» (от гръцки език παλαιός – древен, древност), за да го скрие, веднага, в същия този момент, възниква нервната система. Тогава се затварят червата. За известно време още държат жълтъчното мехурче. Но след това, когато червата се затворят напълно, - какво се случва с жълтъчното мехурче, къде отива то? То изгаря в огнената катастрофа на Лемурия. И когато всичко това отива към своя край, и всичко вече е образувано: и нервната система, и червата, и мезодерма, и гръбначният стълб, когато започва растежът на черния дроб и полагането на далака, когато тук, зад ушите, се образуват бъбреците (предбъбреците), когато сърцето се имплантира отвън, - тогава този човек повтаря преходът към Атлантида, и цялата ембриология, следваща след този стадий, представлява не нещо друго, а пълното повторение на атлантическото развитие. И когато удари часът на рождената схватка, детето, подобно на Ноевия ковчег, по времето на изтичането на майчините води, се появява на света. Всяко новородено, всъщност, е ковчегът, в който човекът в процеса на своето ставане, може да събере отново себе си.

Ето така трябва да се разглежда всичко. Мисля, че с това вече се задава определен времеви интервал за това, което наричаме «филогенеза» и «онтогенеза». Ние виждаме грехопадението, виждаме гибелта на Лемурия, виждаме всички атлантически периоди и техните раси. Но това, което прави Ной, и това, което се случва по време на потопа, всъщност, се осъществява при всяко раждане. И детето, започвайки своя растеж в древна Индия и явяващо се поначало някак мъдро, като седемте Риши, постепенно става някак глупаво, както и всички ние, станали вече възрастни.

 

ФРАГМЕНТИ ОТ ДИСКУСИЯТА

Д-р Кьониг: Духовният зародиш поначало няма изразен пол, физическата му форма е мъжко-женска. Но в момента, в който встъпваме в живота, в съответствие с определени закони, ставайки жена ние притегляме към себе си етерно-мъжкото, т.е. преимуществено топлинния и светлинния етер. Ако встъпваме в живота като мъж, ние притегляме към себе си етерно-женското, т.е. преимуществено жизнения и звуковия етер.

Участник: По време на паузата се докоснахме за кратко до философията. И може да се забележи, че в разказаното от Вас, ние постоянно се сблъскваме с нови стъпки на разделяне и поляризация. Например, разглеждахме как «твърдта», заобиколена от хориона, се отличава от общото, как се разделя небето и земята, светлината и тъмнината. Струва ми се, че нещо подобно има място и във философията, когато една закономерност се сменя от противоположната, за да могат като резултат двете да взаимодействат по нов начин. Във връзка с това искам да попитам: съществува ли някакъв процес, противоположен процес на мировото развитие? Някакво връщане, например, да допуснем връщането на Луната и Слънцето на Земята? Всъщност паралелно с еволюцията има място и инволюцията. Възможно ли е да се открие нещо подобно в живия свят, в ембриологичния процес?

Д-р Кьониг: Струва ми се, че това е интересно допълнение към нашето разглеждане. Бих казал, че това не може да се разглежда по друг начин. Всичко, което привнесохме в нашия разговор, - това също са мисли и идеи, и те са просто представени в образи. Но това са божествени мисли и идеи. Е те присъстват и у философите-идеалисти. Спомнете си Хегел или Шелинг, спомнете си понятията на Хегел теза, антитеза и синтеза – там всичко това вече го има.

Да, естествено, инволюцията се осъществява постоянно. И тук, в ембриологическите процеси, тя също има място. Едно нещо може да се формира само ако нещо друго се оттегли. Например, алантоисът е, така да се каже, инициатор на укрепването, ако се разглежда абстрактно. Той се явява също естествен праобраз на животинското развитие. Но той изчезва. Пъпният мехур, около който се образува мощната система на собственото кръвообръщение, изчезва, напълно се разтваря. За сметка на това се разширява амнионът, който обгръща целият ембрион и става, така да се каже, неговото сърце, докато пулсира, той се поглъща, влиза в организма на майката, формира се отново. И това е постоянно идване и тръгване, което приключва с раждането на детето. Само животните са така умни, че изяждат собствените си обвивки. Човек не прави това, защото ги напуска. И това се случва постоянно. Формите възникват, променят се, губят се. Вижте, напрамер, как се образува системата на кръвоносните съдове. В началото те изглеждат като лира, има толкова много кръвоносни съдове, еднакво разположени по дясната и лявата страна; след това всички те се съединяват от едната страна. И се формира само другата страна – системата става асиметрична. Това продължава постоянно: кръвоносните съдове се появяват и изчезват. Доста е неприятно, неикономично, това е загуба на строителен материал и идеи, но само благодарение на това се случва нещо.

Участник: В самото начало Вие казахте, че Хекеловата идея за връзката между филогенезата и онтогенезата след по-дълбокото изучаване на ембрионалното развитие е призната за грешна. Също така, обаче, ние видяхме, че в резултат на делението на клетките се образува морула, че целият този отрязък от развитието се нарича бластогенеза, и после говорихме за ендодермата и ектодермата. Това не насочва ли, и към това, че по този начин трябва да възникне и гаструла?

Д-р Кьониг: Тя, обаче, не възниква. Всичко това е странно, разбира се. Но да говорим за повторение на филогенезата, като цяло, е трудно. Сега говорим само за сравнителна анатомия. Но това е нещо съвсем различно. Това, че и ендодермата, и ектодермата, и някои други образувания в еднаква форма присъстват и при човешките, и при животинските ембриони – още не е филогенетическо обяснение, а просто значи, че има еднаква субстанция, еднаква форма, еднаква структура. Но защо? – това ние не знаем.

Участник: Бих искал да внеса кратко допълнение към разговора за математическата феноменология на числото 17. Известно е, че правилният триъгълник, четириъгълник и шестоъгълник могат да се построят с помощта на пергел и линия. И след това странно, но този ред може да се продължи само със седемнадесетоъгълен триъгълник. Получава се ред от числа, определени по формула..., при това числата трябва да бъдат само прости: 3, 5, 17, 257.

Д-р Кьониг: Не е ли истина, че от това се получава и нещо друго? 17 = 3 + 2 x 7, и 17 = 5 + 12. В първия случай имаме пространствен аспект, свързан с човека, а във втория случай – времеви аспект. Тук започва нещо да проглежда.

Участник: Днес съществуват вещества, които са в състояние да възпрепятстват съзряването на яйцеклетката. Какво се случва в този случай? По този начин се изтрива паметта. Възниква въпросът: как това влияе на тялото и на личността?

Д-р Кьониг: Не мисля, че в този момент мога да кажа нещо съществено за това. Но мисля, че поради действието на тези противозачатъчни вещества «упражненията за духовно спомняне», за които е говорил д-р Вернер, стават невъзможни, и тази формулировка може да послужи като отправна точка за по-нататъшно търсене. В крайна сметка това засяга всички нас, така че ние непременно трябва да разберем: какво ще стане, ако се прекъсне еволюцията на първичния фоликул във везикулярен фоликул? И какво ще стане, ако еволюцията продължи по начина, по който се случва днес, когато петмесечни, седеммесечни „се изхвърлят”, и те не се раждат? Това са все въпроси, които днес са пред нас.

Участник: В следствие на изтриването на паметта във физическото, ще се достигне целта на Ариман. Д-р Щайнер е говорил за това в своята Пасхална имагинация, че Ариман ще привърже човека към Земята. В следствие на това той ще се окаже отрязан. Не само в съзнанието си, но и в земното.

Д-р Кьониг: Да, това е много съществено допълнение. Благодарение на подобни неща се достига до много по-дълбоки въздействия, отколкото можем да предположим.

 

Превод: Дорина Василева