Д-р Карл Кьониг: Ембриология и световна еволюция (втора лекция)

Submitted by admin 2 on Съб., 21/07/2018 - 14:07
д-р Карл Кьониг

Скъпи приятели, това за което говорихме до този момент, не беше повече от увертюра. Сега вече ще се опитаме в навлезем в истинската „medias res” /лат. „в сърцевината”/. Но първо да разгледаме процесите, които водят към оплождане, т.е. които предшестват ембрионалното развитие. Когато става дума за хората, ние имаме двама плодоносителя: мъжът и жената. И работата е в това, че и двамата са конституционално съвършено различни: между мъжа и жената при човека лежи дълбока пропаст. Пропаст, която отсъства при животните, с изключение на висшите млекопитаещи, които от своя страна я получават от човека. Това са двата полюса на човешкото съществуване, с които ние се конфронтираме, и които от момента на тяхното възникване в достатъчна степен стимулират нашата активност. И положението на нещата е такова, че при всеки от тези два полюса самите плодове са различни: при жените има яйчници, а при мъжете – тестиси. Както анатомически, така и физиологически, яйчниците са орган, който повече или по-малко не се изменя. Тестисите, обаче, започвайки от момента на половото съзряване, представляват удивително жив орган: това, което те създават, постоянно се обновява. В тях непрестанно се произвеждат милиони семенни клетки. Това е стабилен, превръщаш се в ключов, източник на постоянно обновяваща се жизненост. Яйчниците, обаче, напротив, вече с раждането си момичето носи в себе си определено количество зародиши, които се формират постепенно в процеса на живота (и то само някои от тях), и от които само един или няколко се оказват оплодени. Виждате ли, човек трябва само да погледне към тази полярност, с която ние, разбира се, вече сме запознати, и веднага в очите му ще се набие нейната връзка с другата. Яйчникът се разполага вътре в тялото; той, така да се каже, е в по-голяма или по-малка степен изтеглен в края на коремната кухина, но при това се намира в определено завършено състояние. Това е жестът на женския пол. Тестисите, напротив, изпъкват извън тялото, проникват (пробиват) във външната форма на коремната кухина и се отпускат надолу, т.е. трябва да се изместят (изтеглят) надолу, когато мъжът достигне зрялост. Благодарение на това – и вероятно за вас това ще прозвучи странно – тестисите се оказват под влияние на силата на тежестта (на гравитацията).

 

Синтез на главата

 

Всъщност те се оказват, макар и скъсени, но все още присъстващи крайници.

Това е като че ли намек, какво лежи като формообразуващи и физиологични сили в основата на тези два органа. Това е нещо извисяващо, постоянно, носещо, съхраняващо – в женското тяло, и нещо, което е ключово (базисно), но се намира под влияние на гравитацията, нещо излъчващо се от тялото – в мъжкия репродуктивен орган. Може да се каже така, сравнявайки анатомически (спомнете си картинката, която ви нарисувах по-рано във връзка с откритията на анатомите Евстахий и Фалопий), че ухото и яйчника, както r тестисите с очите, имат дълбока родствена връзка. Съществуват определени заболявания на очите, които се срещат само при мъжете, например, цветова слепота (далтонизъм), и също много други, доколкото очите се определят от мъжкото, а ушите – най-вече от женското. В главата, за да сме по-прецизни, в лицето, тези страни се обединяват, но това, което се удава на синтeзиращата сила на главата, не се удава на аналитическата сила на тялото. Аз се позовавам на изложението на Рудолф Щайнер, дадено в първата лекция на Лечебно-педагогическия курс, където е указано: това, което в синтеза се издига нагоре, в анализа се разпада надолу, и най-великият анализ от всички, които съществуват в света, - е точно анализът при мъжа и жената. Ако по този начин, в общите черти, изобразя структурата на лицата, то тук горе (рис.1.3), при нас ще има уши, тук – уста, а те заедно ще представляват нещо лунно-женско-възприемащо. Вътре в това ние виждаме очите и носа като нещо слънчево-оживяващо. Тези два компонента, отделени един от друг, представляват мъжката и женската сила.

Казвам това, за да можем да получим първото усещане за това, което се случва в яйчниците при подготовката за оплождането. От самото раждане, т.е. от ембрионалния период, яйчниците носят в себе си огромно число от т.нар. примордиални фоликули (първични фоликули), или първични овоцити. По този начин, в тъканта на яйчниците се съдържат определено количество (доколкото помня във всяка страна по 6000) такива яйцеклетки. Тези яйцеклетки поначало са много малки, но постепенно те растат и зреят. И точно това е процесът на растеж и съзряване, който се осъществява след пубертета и е свързан с женската менструация, и ние сега ще се опитаме да го разгледаме много внимателно и последователно.

Ние говорихме за примордиалните фоликули. Тази яйцеклетка е с достатъчно голямо ядро, около което се образуват клъстери от други, по-малки клетки. (Рис.1.4) Цялото това се нарича примордиален фоликул. В момента, когато започва съзряването, яйцето (Ovum) малко нараства, ядрото става по-малко забележимо, но също расте, и яйцеклетките наоколо стават по-кубични по форма. Т.е. фоликулът започва да набъбва. На този етап яйцеклетката е вече видима. Когато тя порасне още малко, става голяма колкото, примерно, ухо на игла, и може да се види с просто око.

 

Фоликули

 

Тези клетки постоянно се размножаваг, и в бъдеще образуват доста сложен клетъчен слой около яйцето. В бъдеще яйцето с ядрото стават още по-големи, а окръжаващият ги клетъчен слой, който става още по-широк, леко изпъква (излиза) в едната страна. Всичко това се случва в яйчника, но вътре в него сега се образува кухина, т.нар. антрум. После се отива още една стъпка напред. Антрумът се разширява по такъв начин, че образува луноподобно пространство с всички клетки около него. Нарича се Граафов фоликул, който е описан от холандеца де Грааф още в 7 век. По този начин се формира по-крупно образувание, в което се образува кухина, пълна с течност, и в тази кухина, наподобяващо полуостров, е вдадено яйцето, обкръжено от малки клетки. Това е интересно във висша степен, защото в това образувание ние неочаквано научаваме за примитивните уши и органи на равновесие на низшите животни. (6) Отново някаква връзка, към която искам да привлека вниманието ви. В интерес на истината, всеки орган на равновесието анатомически изглежда точно както Граафовия фоликул... Когато налягането на водата в пределите на този фоликул нараства, яйцето се изтласква. Представете си: Граафовият фоликул накланя горния си край към една от повърхностите на яйчника, след това фоликулът се пръска, и яйцето навлиза във Фалопиевата тръба. Как? За това не е известно особено много. Вероятно краищата на тази тръба, разположена около яйчника, засмукват яйцето. Във всеки случай, днес ме уверени в това, че щом това яйце се намира в тръбата, то е способно да бъде оплодено (благодарение на което ще продължим нашето разглеждане) и че самият този предварителен стадий води към оплождане.

Скъпи приятели, длъжен съм да ви обясня тези неща точно, защото без това ние не можем да достигнем до вярната гледна точка. Сега, когато ние разгледахме всичко това, нека да помислим - за какво ни говори то? И така, пред нас е клетката, и тази клетка е обкръжена от множество други клетки, а после всичко това, като цяло, започва да расте. После в него се образува течност, тази течност приема особена луноподобна форма, и накрая, оттук се отделя яйцето. Тук, скъпи мои приятели, пред нас е не нещо друго, а отражението на подготвителния стадий на земното образуване, където още веднъж миниатюрно (по умален начин) се повтарят етапите от развитието на Сатурн, на Слънцето и на Луната.

Замислете се за това: в един момент започва образуването на земното, началото на творението, когато от топлината на древния Сатурн, възниква и се формира човешкият зародиш. Той преминава през различни стадии на развитие (знаете ги от „Тайната наука”), като след завършването им преминава в Пралая (7), възниква отново – преминавайки през втора, слънчева инкарнация, като този път става въздухообразен, светлинен, придобивайки и усвояващ други, ефирни (етерни) субстанции. След това отстъпва, свива се – и се появява отново. Започва лунното развитие, и след неговия край и преминаването през състоянието на Пралая, започва образуването на Земята. В своята „Тайна наука” Рудолф Щайнер дава следния образ:

„В края на преходния период (т.е. след завършването на състоянието на Пралая, което се осъществява в периода между лунното развитие и периода на започващото земно развитие) съществата, които се взели участие в предшестващите сатурнови, слънчеви и лунни процеси на развитие, действат с нови способности. Съществата, които стоят над човека, благодарение на своите предишни действия, достигат до способността да развият човека по-нататък така, че през земния период да бъде способен да достигне по-високо ниво на съзнание, което стои една степен по-високо от онова образно съзнание, което е достигнал на Луната. Но преди всичко човекът трябваше да бъде подготвен за възприятие на онова, което трябваше да му се даде. В продължение на сатурновото, слънчевото и лунното развитие той е имал вчленени в съществото си физическото, етерното и астралното тяло. Но тези членове са съдържали в себе си само силите, които са го правили способен да живее в образното съзнание; в него все още са отсъствали органите и необходимата форма, която би позволявала светът да се възприема в неговите външно сетивни предмети, присъщи на Земята. Това образуване протича в три етапа. На първия етап се преобразува физическото тяло, като се развива толкова, че да стане в състояние да придобие формата, която може да стане основа за предметното съзнание. Този подготвителен етап от земното развитие може да се нарече повторение на по-високо ниво на сатурновия период. Доколкото в този период, така както в сатурновия период, висшите същества работят само над физическото тяло.

Ако последните са достигнали достатъчно далеко в своето развитие, то всички същества отново трябва да преминат в по-високата форма на съществуване, до там, че жизненото тяло да получи възможност да се развива по-нататък. Физическото тяло трябва отново да бъде отхвърлено, за да може при своята повторна поява да е в състояние да приеме по-развитото жизнено тяло. След този, посветен на по-високата форма на съществуване преходен етап, започва своего рода повторение на слънчевия период (също на по-висока степен на развитие) за формиране на жизнено тяло. И отново, след друг междинен етап, настъпва аналогично повторение на лунното развитие за астралното тяло.”

Скъпи приятели, само ако вземем тези думи на Рудолф Щайнер за основа, ние можем въобще да разберем защо тук става дума за подобни неща. Доколкото просто за разбирането на процеса на изтласкването на едно яйце изобщо няма необходимост. В края на краищата, то може да се движи право по повърхността, да бъде прието от тръбата, и това е всичко. Но реално в началото се случва едно, после – второ, после – трето, и това е закон, доколкото зад него стои това глобално развитие, на което ние дължим нашето съществуване. Тук започваш да предполагаш – за какви процеси в действителност става въпрос, когато изучаваме най-простите подготвителни етапи, които постоянно се случват във всяка жена в периода между пубертета и остаряването. Нужно е да се разбере едно нещо. При мъжете няма такова развитие, защото мъжът не се явява носител на миналото на Земята. Жената, така да се каже (описвам това образно, за да е разбираемо), носи в себе си земните спомени.

 

Овоцит

 

Историята на развитието на Земята е запечатано до нивото на физическото тяло, записано е така, че е станало ехо на миналото и е свързало човешкия организъм с тези праначала, от които то е възникнало. Но това е само едното нещо. Сега се пита: как се развива самото яйце? По какъв начин се случва това, как се осъществява цялото това нещо?

И така, ако имаме тук овоцит (Рис.1.5), и вътре в него ядро, то в процеса на развитие, който току-що описах, всичко се свежда до деление. От първоначалния овоцит от първи ред се отделя самостоятелна, но значително по-малка клетка с ядро, - т.нар. полоцит. В момента, в който се отделя първият полоцит, вече имаме овоцит от втори ред. След това полоцитът отново се дели на две малки клетки. Овоцитът продължава развитието си и още веднъж образува полоцит – вече втори. В този момент получаваме овоцит от трети ред. И само този овоцит става способен за оплождане, доколкото в образуването на втория полоцит се осъществява т.нар. редукционно деление, и тогава овоцитът съдържа не 46 хромозома, а 23. Това е едната страна, от която може да се разгледа цялото. И така, ние виждаме, че в процеса на развитие на яйцеклетката отначало се образува първи полоцит, после втори полоцит, или полярно телце. Но какво се случва тук в действителност?

Скъпи приятели, гледайки на това от малко по-различна гледна точка, лесно можем да забележим, че отново пред нас е същото отражение на онова, за което говори Рудолф Щайнер при описанието на образуването на Земята. Той ни показва, че скоро след осъществяването на повторното развитие на древния Сатурн, древното Слънце и древната Луна, Земята все повече и повече става място за обитаване на развиващото се, но все още напълно свръхсетивно, човешко същество. Човешките души разглеждат всичко още изцяло през топлината и светлината. Светлината е още невидима, топлината е още невъзприемаема; всичко протича още в този астрален свят, в който ние встъпваме преминавайки през вратата на смъртта. Но на този стадий от образуването на Земята, когато започва да възниква твърдото и водното, се случва и първата голяма промяна: това е отделянето на Слънцето от Земята. Ембриологически можем да кажем така: последният отглас на това, което тогава се е осъществило като отделяне на Слънцето, - това е образуването на първия полоцит. Всичко това се случва в малък мащаб, изглеждайки смехотворно малко, но въпреки това се явява последното ехо на тези велики събития; събития, свързани с това, че висшите земни същества е трябвало да отидат към следващата степен на развитие и със своята собствена субстанция, със светлинната, звуковата и жизнената субстанция да се отделят от Земята, образувайки Слънцето. Поради това започва процесът на втвърдяване, поради това се случва онова, за което Рудолф Щайнер пише:

„Ако развитието би продължило в такъв вид и по-нататък, Земята под влияние на твърдия елемент би се втвърдила окончателно. Отправения към миналото ясновиждащ поглед открива, че напуснатите от душите човешки тела ще се втвърдяват все повече и повече. И след известно време връщащите се на Земята човешки души не биха намерили нужния материал, с който те могат да се съединят. Тогава би настъпило събитие, което би променило посоката на цялото развитие. Всичко, което в твърдото земно вещество би могло да способства за необратимо втвърдяване, е било разпределено. Тогава нашата предишна Луна е напуснала Земята. А това, което до този момент е способствало непосредствено за остатъчното формообразуване на Земята, започва да действа опосредствано, в отслабена форма, от Луната.”

Това е втората голяма крачка, това е крачката на образуване на втория полоцит, доколкото сега се случва редукционното деление, и яйцето само сега става способно за оплождане. И можете да прочетете още две изречения по-нататък в „Тайната наука”:

„Благодарение на това физическите човешки форми започват да се отличават една от друга, което по своята същност става в разделянето на мъжкия и женския пол. Финоматериалните човешки същества, живеещи до този момент на Земята, благодарение на съвместното действие на двете сили (ембриона и оживяващите сили) в тях самите, позволяват чрез техните потомци да се образуват нови човешки форми. Сега те силно променят формата. И в тези групи потомци действа зародишната сила на духовно-душевното.”

 

Оплождане

 

Зародишната сила на духовното! Ето за какво говори Рудолф Щайнер, разкривайки, че сега на Земята, освободена от Луната, човешките тела притежават зародишна (ембрионална) сила. И тези сили, приети от спускащите се души (рис.1.6), които до сега е трябвало да намерят подслон на околните планети, тъй като не са намерили подходящите тела на Земята. Който някога е виждал скупчени семенни клетки под микроскоп, приближаващи се към яйцето, то ще има точната картина за това, което се е разигравало някога: стотици хиляди души отново са се устремявали към Земята. И сега състоянието на оплодителния процес е такова, че ембрионалното развитие е само в началото си. То сега започва – разбирате ли?

Поддръжниците на преформацията са убедени в това , че сега, когато двете клетки се сливат, вече има всичко необходимо за развитието на ембриона. Но от Рудолф Щайнер ние знаме друго. Ние знаем, че в този момент, когато семето навлиза в яйцето, всичко се превръща в хаос, и само от този хаос постепенно се образува космоса.

Скъпи приятели, сега ние достигнахме до този момент в развитието на света, когато човешките същества, благодарение на образуваната на Земята пластична физическа субстанция, отново могат да се върнат на нашата планета. Човешките души отново могат да проникват в телата. В „Тайната наука” това е описано по следния начин:

„Благодарение на отделянето на Луната, човешкото тяло става гъвкаво за известно време; но колкото повече то се намира на Земята, толкова по-силно го завладяват силите на втвърдяването. В крайна сметка, душите можеха все по-малко и по-малко да вземат участие във формирането на тялото. В същото време, през което душата се издига към душевно-духовния образ на съществуването, последното отива към упадък.”

Тоест, вие виждате, че нещо все още липсва и нещо ново трябва да влезе в сила.

„Може да се проследи как силите, които стъпка по стъпка човек овладява в продължение на сутурновото, слънчевото и лунното развитие, постепенно навлизат в действие в гореописания процес на образуване на Земята. Първоначално – астралното тяло още съдържа в себе си в разтворен вид етерното и физическото тяло, което се възпламенява от земния огън. После това астрално тяло се дели на по-тънка астрална част – сетивната душа, и по-груба, етерна част, която влиза в досег със земните елементи. Така се появява ефирното (етерното), или жизненото тяло. В същото време, в което в астралния човек се формира разсъдъчната и съзнателната душа, в етерното тяло се отделят по-груби части, възприемчиви за звука и светлината. В момента, когато етерното тяло се уплътнява още повече, така че от светлинно тяло преминава в огнено, или в топлинно тяло, започва тази степен на развитие, при която, както описахме по-горе, в човека навлизат части на твърдия земен елемент.”

Вие виждате: всичко това се намира още отвъд пределите на твърдото, в света на етерното – в огъня, в светлината, в звука, в жизненото.

„Тъй като етерното тяло се уплътнява до огън, то, благодарение на силите на физическото тяло, става в състояние да се съедини също с фините, намиращите се в подобно състояние, субстанции на физическата Земя. Но, ставайки при това по-твърдо, то не е можело да провежда през себе си въздушни субстанции. И затова тук, както беше казано по-горе, започват да действат по-висши същества, обитаващи Слънцето, които вдъхват в него въздух. Докато човек, благодарение на своето минало, е придобил силата да се прониже със земния огън, въздушното дихание било направлявано в него от по-висши същества.”

Човекът сам още не е можел да направи това. В света настъпва нещо ново, в развитието се намесват висши същества. В Библията това е отразено с думите за това, Яхве е вдъхнал диханието в човека, или вечната душа. (Odem)

Скъпи приятели, ние трябва да си представим това. В края на краищата не е ли вярно, че сега става дума за това - от описанието на подготвителния стадий на образуването на Земята, с който се занимавахме до момента, - да преминем към описание на образуването на физическия човек. За него все още не е казано нищо. Едва сега отиваме непосредствено към човека. А подготовката за формирането на човека е трябвало да бъде осъществена така, че в него да е можело да потече небесното дихание. Това означава, че човекът не е можел повече да се въплъщава самостоятелно. Прибавя се нещо ново, някакво божествено влияние. И ние можем да кажем, че първите стъпки в развитието на човека се заключават в това да повтори това състояние, което е настъпило за предотвратяване смъртта на човека на Земята. И това първично състояние е в това, че неговото развитие приема определена посока, а именно: ембрионът получава плацента, мястото за детето. Това е нещото, от което той сега се нуждае. В края на краищата самият ембрион сам повече не е в състояние да си вдъхне дихание, то трябва да влезе благодарение на представителите на тези сили, които са отговорни за земното образуване. А това е бременната жена. Цялото развитие сега трябва да се ориентира само към това да възникне мястото за детето, плацентата; не просто като хранителен орган на ембриона, но и като орган, който граничи с нещо по-висше. Може да се каже: слънчев орган. Тъй като само, когато това се случи, човекът, инкарниращият се човек, ще може да намери своето място.

За да направим още една крачка напред, ще си позволя да насоча вниманието ви към една много интересна линия (Рис.1.6), която Рудолф Щайнер обозначава като „духовен зародиш”. Духовният зародиш, скъпи приятели, - е този структурен партньор на нашето индивидуално съществуване, който в момента на оплождането, се съединява с физическия зародиш. При това трябва да уточня, че духовният зародиш – това не е човек, не е индивидуалност, не е астрално тяло и не е етерно тяло, а праначалната форма (Grundgestalt) на физическото тяло на човека.

Това, разбира се, е тясно свързано с кармата, доколко, например, цветът на моята коса, на моите очи, структурата на моето тяло и т.н., макар и да зависи немного от наследствеността, зависи също и от моята личност. Тук се срещат два типа наследственост: моето духовно, което нося, и другото – това, което получавам от моите родители.

Като цяло нещата започват сега да се усложняват. Какво представлява духовният зародиш? Скъпи приятели, духовният зародиш – това е форма на безкрайната величина. Поначало той е така велик, като самия всемир. И този духовен зародиш се ражда, формира и обучава от мен, по-скоро от тази индивидуалност, която остава след прехода през вратата на смъртта, когато аз разглеждам своя изминал живот, преминавайки през Камалока и долния Девахан (8). И именно това, което остава като вечна индивидуалност, примерно в полунощния час между смъртта и новото раждане, започва да тъче духовния зародиш. В този процес участват всички йерархии, всички души, които сме срещнали в нашия минал живот, и тези, които ние още не сме срещнали. Те тъкат нашата форма, но тази форма е свръхиндивидуална, тя не е нищо друго освен човешка форма. Ако нямаше нещо друго освен духовен зародиш, ние всички щяхме да сме съвършено еднакви. Но това не е така.

След това духовният зародиш се съединява с нашата вечна индивидуалност и с астралното тяло в лунната сфера. Тук сега има „Аз”, астрално тяло и духовен зародиш. Оттук също ние търсим нашите бъдещи родители, опитваме се да ги съберем, и да си дадем по-рано установената констелация (звездна констелация, бел.пр.). В момента, когато се случва физическото оплождане, духовният зародиш се спуска надолу и се съединява в своята човешка форма с физическия зародиш. Сега двата, духовният зародиш и физическият зародиш, са се намерили един с друг. Но там, където по-рано се е намирал духовният зародиш, се е образувал вакуум, и в този вакуум се насочват сега силите, формиращи се в етерното тяло. Етерното тяло после, по своя характер, индивидуализира общата форма на човешкия духовен зародиш и разкрива принадлежащата ни карма. Трите – „Азът”, астралното тяло и етерното тяло – се явяват тези, които се спускат на седемнадесетия ден. Но в този ден развитието трябва да достигне до това ниво, на което за тази троица домът, който тя може да заеме, да е подготвен.

Да се върнем сега към оплодената яйцеклетка и да изследваме това, което се случва вътре в майчиния организъм. Ние знаем, че примерно, спускайки се един или два дни след оплождането на яйцето през фалопиевата тръба, се потапя в матката. В същото време яйцето започва да се дели: в началото на две части, после на четири, и т.н. Целият този процес се нарича бластогенеза. И в самото си начало процесът се явява двояк: от една страна възниква клетъчната структура на ембриобласта, а от друга страна – клетъчната структура на трофобласта. (Рис.1.7) Разликата между тях е в следното: ембриобластът представлява такава клетъчна структура, от която постепенно се развива ембрионът. Трофобластът е структура, която дава на ембриона възможност, така да се каже, да се разшири, за да легне в субстанцията на майчината матка. За това образувание, което сега имаме, може да се каже, че става активно (доколкото, както се изразява Рудолф Щайнер, оживяващата зародишна сила тече през семената). То започва да се разраства, и отново трофобластът тук се явява активатор, а ембриобластът – слушащ, да кажем, с ухото. В сегашния момент ние сме се придвижили така далеч, че, например, можем да кажем колко клетки се съдържат в ембриобласта и в трофобласта, в този и този ден. И за този, който притежава минимален математически и геометрически нюх, тук се изявява нещо изключително интересно. След 72 часа в цялото образувание има не повече от 12 клетки: 12 бластомери, както те се наричат, от които 1 ембриобласт и 11 трофобласта.

 

Клетъчно деление

 

Към началото на петия ден вече има 5 ембриобласта и 55 трофобласта. Съществува постоянно съотношение 1/11, което като сума е 12. Дали това е точно, правилно ли е – не мога да кажа; мога само да извадя това от документите, които от научна гл.т. са напълно верни и точни. По този начин можем да си представим, че още в делението на клетките се открива известен строг закон. Но с това работата не свършва, и постепенно между ембриобласта и трофобласта възниква явно различие. То се образува, напрамер, на седмия ден, и примерно в същото време е налице имплантацията на бъдещия зародиш в стената на матката. До сега той още спи в течността на маточната кухина. Но сега той се засмуква, и трофобластът разрушава майчината тъкан, прониквайки в нея все повече и повече. Това изглежда примерно така: тук е ембриобластът (рис.1.8), който вече е образувал малка кухина, а около него се образува трофобластът. Всичко това, като цяло, е заобиколено, пронизано, изпълнено с духовния зародиш. Тук действа човешката форма. Няколко дни или даже няколко часа по-късно, от едната страна клетките на ембриобласта започват да се развиват интензивно, кухината става по-голяма, и около тази кухина, във вида на много малки, нежни въси (власинки), расте трофобластът. Тази кухина, която възниква тук, се нарича кухина на хориона. А около тази кухина се формира бяло образование – хорион. И макар, че те са тясно свързани по между си, хорионът и трофобластът са две различни неща.

Сега да отидем по-нататък. Вие виждате, че още за самия ембрион, за началото на ембрионално развитие, не се говори. Досега само забелязваме, че ембриобластът започва да се дели на две малки мехурчета: горно мехурче и долно мехурче. Всичко това също може да приеме различни форми; важното е да не изпускате от погледа си цялото.

 

Устройство

 

В кухината на хориона сега възниква влакнеста система. И сега, това не е просто кухина, изпълнена с течност, - а в тази течност възниква някаква структура. В нея започва да се появява някаква форма, а горното мехурче става амнион. Амнионът – това е тази обвивка, в която по-късно в хомогенно състояние ще се съдържа ембрионът. Долното мехурче се развива в т.нар. жълтъчно мехурче. До тук, до сега, не става още дума за ембриона, а ние вече сме в тринадесети – четиринадесети ден в развитието!

Освен това всичко става все по-голямо, и на жълтъчното мехурче се образува изпъкналост (Рис.1.8): от клетките се създава известно уплътняване, и това, което е около алантоис, е т.нар. първична пъпна връв – началото на това, което по-късно ще стане пъпна връв. По този начин наблюдаваме следното: за кратки седмици трофобластът обвива ембриона, и за известно време зародишът изчезва, развивайки се само като плацента, към която пъпната връв води. За какво става дума тук?

Скъпи приятели, вижте (Рис.1.8): ние имаме хорион, алантоис, амнион и жълтъчно мехурче. Те образуват четирите обвивки на ембриона. Тези обвивки са формирани напълно на 17-ия ден. И се образуват затова, защато в този ден, с този построен дом, да може да се съедини човешката индивидуалност. Защото в хориона се спуска „Азът”, в алантоис намира своя дом астралното тяло, в амниона живее етерното тяло, а жълтъчно мехурче образува, така да се каже, основата на физическото развитие, за което ние още ще говорим. Това е нещо, което е нужно преди всичко да се запомни. Какво се образува после от това, как се образува, и как това е свързано с филогенезата и изграждането на света – всичко това ние ще разглеждаме по-нататък.

 

Превод: Дорина Василева

Линк към първа лекция: http://med.anthrobg.net/bg/node/341