Д-р Виктор Бот за хистерията и неврастенията като болестни картини в човешкото същество (първа част)

Submitted by admin 2 on Ср., 27/06/2018 - 09:21
Виктор Бот

...Отношенията между физическото, астралното тяло и Аза не са еднакви на двата полюса на организма /нервно-сетивния и веществообмен-крайници/.

На долния полюс, полюсът на веществообмяната и движението, Азът работи в тясна връзка с другите тела. Би било по-точно да се каже, че въздействието му върху организма се извършва чрез или с посредничеството на астралното, етерното и физическото тяло. Това косвено въздействие в организма се изразява в процеси на изграждане, изработване, регенериране, оживотворяване, отнасяни от кръвния поток из целия организъм чак до сетивно-нервния полюс. Този поток се регулира, ритмизира от сърцето; въпреки че се разлива из цялото тяло, той води началото си от метаболитния полюс.

На сетивно-нервния полюс, обратно, различните елементи /тела/ са, така да се каже, разделени. На това ниво Азът вместо да действа последователно с посредничеството на другите тела, се свързва с организма директно. Това директно действие на Аза върви по нервните пътища, предизвиквайки процеси на девитализация, смърт, но и на структурно оформяне.

Първият поток изхождащ от метаболитния полюс оживява веществата, „етеризира” ги; вторият, изхождащ от сетивно- нервния полюс, ги убива, минерализира ги, но също така прави възможни процесите на мисълта, на съзнанието.

Това, което е било убито от втория поток, изхождащ от горния полюс, трябва да бъде оживено отново от първия поток, изхождащ от долния полюс, иначе организмът би загинал. Ние сме свидетели на едно постоянно хармонизиране между двата потока посредством ритмичната система и по-специално сърцето. За да бъдем по-изчерпателни, трябва да отбележим, че съществуват още два междинни, смекчени потока на разграждане и регенериране. Може, без да се губим в подробности, да си позволим да ги включим към предишните.

Равновесието между тези различни потоци не е идентично при всички индивиди и преобладаването на едни или други ще предизвика различни болестни предразположения.

 

Хистерия

 

Процесите на разграждане, предизвикани от горните потоци, играят важна роля в храносмилането. Ние видяхме, че за да им бъде позволено да преминат през стената на храносмилателния канал, храните трябва да загубят собствените си характеристики, трябва да бъдат подложени на разграждане, почти на разрушаване. Да предположим, че горните потоци са прекалено слаби, за да разградят напълно храните; последните ще имат склонност да запазват собствените си характеристики вътре в организма, да се държат в него като чужди вещества, да предизвикват една външна химия и физика. Рудолф Щайнер даде името ХИСТЕРИЯ на смущенията причинени от присъствието на тези чужди сили в организма. В неговия ум тази дума не означаваше само психичните симптоми, които познаваме, а един сбор от смущения, на които хистерията на психиатрите е само кулминационната точка.

Обратно, може да се случи горните потоци, които предизвикват разграждането, да са прекалено интензивни. Така да се каже, Азът изчерпва действието си в сетивно-нервния полюс, в разграждащия процес. На него не му остава достатъчно сила, за да започне с помощта на астралното, етерното и физическото тяло правилно процеса на изграждане в долния полюс. Процесите на смърт, на разграждане, вземат връх. Тогава организмът става прекалено “духовен”, бихме могли също да кажем прекалено „интелектуален”. Недостатъчната възстановителна дейност се изразява в една склонност за натрупване на отпадъчни вещества, които се складират в организма и също представляват чужди тела. За тази втора разновидност смущения, при които преобладават процесите на разграждане, Рудолф Щайнер беше избрал името НЕВРАСТЕНИЯ, взето също в един по-широк смисъл о т смисъла, който му придава психиатрията.

Много е важно да си създадем жив образ за тази полярност между двете болестни тенденции, каквито представляват хистерията и неврастенията, защото не е неточно, ако кажем, че всички болести се накланят повече или по-малко към една от двете.

Невъзможно е да наблюдаваме непосредствено тези потоци, освен ако сме развили в себе си способностите за ясновидство, но ние всички може да открием техните симптоми, тоест, реакциите на организма на тези процеси. Тези реакции, впрочем, са безкрайно разнообразни и често заблуждаващи. Например, организмът може да реагира на едно чуждо тяло или като го премахне с един възпалителен процес, или като го превръща в киста с един склерозиращ процес. Сигурно е, че възпалението със своите кръвни прояви, интензивни жизнени процеси, трябва да бъде разглеждано като реакция о т „хистерично” естество, което не му пречи постепенно да заприлича на „неврастенична” реакция. В замяна, склерозата с нейните процеси на остаряване, разграждане, отнемане на жизнеността, отлагане, е една типично неврастенична реакция. Обаче ние може да я срещнем при болен о т неврастеничен тип, у когото организмът един вид се е примирил и вече не е способен да развие една възпалителна реакция. Познаването на тези явления открива пътя за една изключително гъвкава терапия, позволяваща по-скоро да се подкрепя организма в усилията му за оздравяване, отколкото да му се противодейства.

Из "Антропософска медицина", първи том

 

Неврастения

 

* * *

А ето фрагмент и от самия Рудолф Щайнер!

Хистерията и неврастенията като общи функционални картини в широк смисъл на дисхармоничното състояние на веществообменната система и нервносетивната система, протичащи в началото на етерно ниво, които състояния се отпечатват до симптоматика и заболявания на физическото тяло...

Събр.съч.312, Лекция 2, Р.Щайнер:

"Да приемем, че в долното, т.е. в процеса на приемането на храна и в храносмилателния апарат в широк смисъл преобладава онова, което наричаме вътрешни химически или също така органически сили на приетата храна. В здравия организъм нещата трябва така да протичат, че всички онези сили, действащи сами в хранителните вещества, присъщи на хранителните вещества, които сили в лабораториите изследваме в хранителните вещества, всички те трябва да бъдат преодолени чрез горното, така че изобщо да не влизат в съображение за вътрешната дейност на организма, да няма в тях никаква външна химия, никаква външна динамика, или нещо подобно, но всичко това да е преодоляно.

Но може да се случи така, че горното да не е достатъчно силно в своето съответствие, за да може действително да овладее долното, в известен смисъл напълно да го обработи, бих могъл също така да кажа - да го етеризира, така ще е по-точно казано. Тогава в човешкия организъм се извършва един непринадлежащ му, вземащ превес, процес, който иначе протича във външния свят, така, както не би трябвало да протича в човешкия организъм.

Тъй като физическото тяло не се обхваща веднага и изцяло от подобни дисхармонии, такъв един процес се проявява първоначално в това, което можем да наречем функционално, в етерното тяло, в археуса. И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда - бих желал да кажа - само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза - хистерия. Ще изберем като израз хистерия - по-късно ще разберем, че този израз съвсем не е зле подбран - като термин за твърде силното еманципиране на веществообменните процеси. Истинските хистерични прояви в тесния смисъл на думата не са нищо друго, освен доведената до кулминация дисхармонична веществообмяна. В действителност в достигащия чак до сексуалните симптоми хистеричен процес имаме залегнали нищо друго, освен подобни дисхармонии на веществообмяната, които според природата си всъщност са външни процеси, които не би трябвало да протичат в човешкия организъм, т.е. процеси, спрямо които горното се оказва твърде слабо, за да ги овладее. Това е единият полюс. И тогава, когато се появят подобни явления с хистеричен характер, имаме работа с едно прекомерно засилване на извънчовешката дейност в областта на долните части на човешкото устройство.

Но същата тази дисхармония във взаимодействието може да настъпи и поради това, че горният процес не протича правилно, т.е. протича по такъв начин вътре в себе си, че твърде силно ангажира горното устройство. Този процес е противоположен, в известна степен е негатив на долните процеси, той ангажира твърде силно горните процеси. Този процес затихва веднага преди още чрез сърцето да е установил контакт с долното устройство. И така той е твърде силно духовен, твърде силно - ако мога да употребя този израз - органично интелектуален. Тогава се появява другия полюс на тази дисхармония - неврастения.

Тези две - бих желал да кажа, намиращи се все още в областта на функционалното дисхармонии на човешкото устройство, трябва да бъдат разбрани преди всичко останало. Защото това са в известна степен дефекти, изразяващи себе си както в горното, така и в долното. И постепенно ще трябва да разберем, по какъв начин полярността в човешкото устройство се подчинява на единия или на другия недостатък.

И така, в лицето на неврастенията имаме функциониране на горното, което твърде силно ангажира органите на горното, така че това, което, изхождайки отгоре, чрез посредничеството на сърцето, би трябвало да протича долу, всъщност протича още в горното, приключва още тук и тази дейност не се спуска чрез застоя в сърцето към долното течение.

Виждате също така, че е по-важно, много по-важно е - бих желал да кажа - да се наблюдава външната физиономия на болестната картина, отколкото чрез аутопсия, да се наблюдават станалите вече дефектни органи. Защото това, което аутопсията открива в дефектните органи, това са само последици.

Същественото е да бъде обхваната с поглед цялата картина, физиономията на болестта. Тази физиономия по един определен начин винаги ще си дава клонящата в една или друга посока картина на неврастенията или на хистерията. Но разбира се, тези изрази трябва да бъдат разширени спрямо обичайната словесна практика.

И така добихме достатъчно добра представа за това взаимодействие на горното с долното, и изхождайки от него, постепенно ще разберем, как това, което първоначално е само функционално, т.е. както бихме казали, което протича в етерното, както уплътнявайки в известен смисъл своите сили посяга към органично-физическото, и как можем да говорим за това, че първоначално проявило то се като хистеричен белег, може да се добие физически образ в различните заболявания на долната част на тялото, в известна степен, и как от друга страна неврастенията може да добие физически образ под формата на заболявания на шията, на главата.

Да се изследва това - бих желал да кажа - отпечатване на първоначално функционалните явления на неврастенията и хистерията, това ще бъде изключително важно за бъдещата медицина. (Дисхармонията в целия храносмилателен процес, изобщо във всички процеси на долния организъм, ще бъде последица - бих желал да кажа - на органически превърналата се хистерия). Но това, което протича в даден организъм, то от своя страна въздейства обратно върху целия организъм."