В навечерието на Йоановия празник за невидимите неуморно творящи сили в света...(втора част)

Submitted by admin 2 on Съб., 23/06/2018 - 07:14
Утринна роса

Скъпи приятели, в това време от годишния кръговрат е момент отново в нас да се възпламени будната мисъл, разбиране, чувство, че зад всичко онова, което струи към нас от земната природа, от нейното лъчезарящо разнообразие, от цялата могъща космическа утроба, към нас непрестанно работят, творят, излъчват своето космическо Слово, невидими същества. И макар, те да са скрити като зад една завеса в сетивно-физическия свят, те са там, и самоотвержено работят! И не само в този момент, когато природата ликува в своя празнично-летен апогей, е нужно да се събудим и да ги държим в мислите си! Човекът, за да бъде в хармония със света извън своите илюзии, че всичко около него е материя, е нужно да пропие собственото си същество с мислите за тези невидими човешки, земни и космически помощници. В противен случай, не само душата ни ще живее един полубезсмислен, изсъхнал от живи картини живот, но и ще нараняваме непрестанно тези живи движещи сили на вселенския ритъм - част от който е Земята като наш дом, а и самите ние - като нейни обитатели.

Нашата работа като лечители е немислима без правилното разбиране, съкровено чувстване и отношение към тези сили. Защото това би ни накарало да се отнасяме осъзнато към всяко стръкче лечебно растение, към струящото от минералното, растителното и животинското царство. Рудолф Щайнер на много места в своите лекционни цикли говори за т.нар. елементарни духовни царства, елементални същества, природни духове... Той има предвид едно и също нещо - царствата от духовни същества, които са земното продължение на Висшите духовни йерархии, и които взаимно тъкат и изпридат земния живот. Подготвили сме фрагменти от лекции на Рудолф Щайнер, някои от които са стройно преразказани, а други са цитати, за да може да се придобие пълна картина за живота, който кипи зад булото на материалния свят.

И нека мисълта, чувството и действието ни към този невидим свят бъдат действително плодоносни както за нас самите, така и за самия Него!

От редакторския екип

* * *

В своите съчинения Рудолф Щайнер апелира към мисленето, душевността и светоусещането на съвременния човек за едно правилно разбиране и изживяване на кръговрата на годишните времена, на основата на пълна будност и съзнателност, като дава примери за тази жива връзка, която е съществувала, но по един атавистично-ясновидски начин, поради не толкова втвърдената човешка конституция в отминали времена и епохи. Той говори за тази жива връзка, която някога човек е долавял с цялото си същество със света на елементарните същества и със света на Висшите духовни йерархии, които са го заобикаляли, и за които той не е бил сляп и глух, както се случва това днес. Метаморфозите на природата са се изживявали живо от човека като метаморфози на собствената му душа, в синхрон с предизвикващите ги и действащи духовни същества.

И ето как това годишно време около лятното слънцестоене и Йоановден /Еньовден/, може да бъде изживяно по медитативен път:

Календарът на душата, Рудолф Щайнер

Йоановден (24 юни)

На световете блясъкът омаен

ме принуждава от душевната си същност

божествените сили на живота си

свободни да оставя аз за миров полет.

Сам себе си да изоставя

и доверчиво аз да се потърся

във мировата светлина и на света във топлината.

/превод Нели Хорински/

* * *

Нека разгледаме основните моменти, които ни разкрива Антрпософията за невидимия свят, който ни заобикаля, като се спрем на преразказани фрагменти от няколко лекционни цикъла на Рудолф Щайнер.

Зад природните сили действат определени същества: гноми, свързани със земния елемент; ундини, свързани с водния елемент; силфи, свързани с въздушния елемент; саламандри, свързани с топлинно-огнения елемент. Щайнер казва, че тези същества не са някакво древно суеверие. Напр. силфите са тези същества, които привличат пчелите към цветето, т.е. не инстинктът, не природната сила, като изпразнени от истинното си съдържание. Там, където природните царства се докосват едно с друго – там се проявяват тези същества:

  • Гномите са преплетени там, където се докосват скалите с металните жили.
  • Ундините са там, където има извори, и където мъхът покрива камъните, т.е. растителното царство се докосва до минералното царство, те просветват.
  • Силфите се движат вихрово там, където в цветчето на едно цвете се докосват животно /пеперуда, птица, пчела/  и растение. Когато пчелата смуче от цветето, тя усеща определен вкус и излъчва чрез вкуса „цъфтяща аура”, която става храна на силфите.
  • Саламандрите се появяват там, където общуват човек и животно – напр. пчеларят и пчелите, овчарят на едно стадо, или стопанинът на едно животно... Това се случва особено ярко, когато човекът има определени чувства, проявява душевност и грижа към животното. Чувството, което е проявява между овчаря и овцете, между стопанина и животното, е храна за саламандрите.

Какво представлява това „докосване” на царство с царство? Не става въпрос за обикновено докосване. Съществата се въплъщават там, където в извъннормалното протичане природните царства се докосват чрез излишък на живот, т.е. това са тези душевни сили, които прескачат от царство на царство. Произходът на съществата от природните царства или съществата, които стоят зад природните сили, лежи във Всемира. Когато им се даде повод за хранене, те прииждат.

 

Гноми

 

Каква е същността на тези същества?

Гномите нямат физическо тяло, но имат разум. Имат разум, но нямат отговорност, както при човека, т.е. при тях няма развито чувство за несправедливост, ако направят някоя лоша шега на човека. Живеят дълбоко в скалите, където металната жила пълзи в скалата. Преплитат се един в друг в малки пространства. Когато пръстта се разпространи, гномите се разпиляват и разпръскват. Живеят и в почвата. В древното миньорство са помагали при добива на метални руди и чрез тяхното опознаване човек трябва да научи древни и истинни способи и методи за изследване на Земята.

Ундините се въплъщават при изворите, където камъни и извори се докосват.

Силфите се въплъщават там, където животно и растение се докосват. Водят пчелите към цветята и също могат да учат съвременния човек на древното познание.

Саламандрите и тяхната проява в човека е свързана с проблясъка на някаква идея от рода на: „Нещо ми хрумва, но не знам откъде.” Когато човек влезе в тесни връзки с животните, получава познания, прошепнати от тези същества.

Ние сме изцяло обкръжени от духовни същества. Въздухът не се състои само от химически субстанции, а всеки полъх и всяко въздушно течение е откровение на духовни същества. Ние сме обкръжени и изцяло проникнати от тях.

 

Място на ундини

 

Откъде идват тези същества?

„... известни факти се разиграват във висшите светове, където чрез известни събития това, което е вредно и зло, се преобразява чрез мъдрото ръководство в добро... неща, които привидно са отпаднали от по-висшето развитие, се приемат от по-висшите сили и се преобразуват.”

Човек трябва да вземе и да носи в съзнанието си тези същества, да мисли за тях... Тогава ги издигаме на по-високо ниво и това води до едно съвместно хармонично развитие на света. Така човек поема отговорност за конкретното място и за съществата, които живеят около него. Необходима е съзнателност и доброта към тези същества и тяхното присъствие на определено място.

Тези същества, природни духове, стоящи зад природните сили, наричат ги още елементарни същества са отпаднали от по-висши светове, от по-висши духовни йерархии. Ако бяха оставени на себе си, те щяха да пречат на Космоса и на еволюцията. Голямата армия от елементарни същества е поставена под висшето мъдро водачество на Висши духовни йерархии, т.е. изпълнява се принципът – вредното се преобразува в ползотворно.

 

Силфа

 

Как се случва това при саламандрите, например?

Животните нямат индивидуален Аз, както човека, а имат групова душа в Астралния свят. Всяко животно е отделен член на тази душа, в който груповата душа излива своята субстанция. В Астралния свят се носят като облак груповите души на животните и се разпростират над нашия физически свят.

Напр., когато един лъв умре, то от груповата душа отпада външната физическа обвивка, както при човека отпада нокът от пръста. Груповата душа приема обратно това, което е отделила преди и го дава на друг новороден лъв.

При животните във физическия свят има любов – полова и родителска, но няма мъдрост. При човека на физическо ниво са вплетени космическата мъдрост /в индивидуалността/ и любовта – като висш принцип. Животните имат мъдростта само в груповата си душа, т.е. в Астралния свят мъдростта стои зад груповата душа /напр. пчелите, прелетните птици/. Любовта на животното е индивидуална, но мъдростта на груповия аз е още без любов. Груповите азове са много мъдри същества в астралния свят. Дори човекът като индивидуална душа не е още толкова мъдър.

 

Саламандри

 

Груповата мъдра душа или груповият аз се намира горе, в Астралния свят. Той протяга пипала, които се втвърдяват във физическото /ражда се животно/ и после отпадат, когато животното умре. Самата групова душа не познава раждане и смърт – това се случва във физически план с втвърдения придатък /животното/. Груповата душа остава недокосната от живота и смъртта. И когато едно животно умре, всичко изпратено от груповата душа в него /груповата субстанция/ отново се връща в нея. Тя е едно висше същество.

Но при маймуните, някои амфибии, някои птици и при кенгуруто е различно – при физическата си смърт те откъсват нещо от груповата душа и то остава извън нея, втвърдява се. Пораждат се отломки, отрязъци от груповата душа. Те дават началото на саламандрите като природни духове.

Из Рудолф Щайнер, Събр.съч.98, Пета лекция

* * *

Какво работи в едно растение от гл.т. на Духовната наука?

Корените на растението са заобиколени и протъкани от духове на елементите – гноми, или духове на корените. Това е влажно-земното царство. Нужно е да вникнем с духовен поглед в тяхната душа. Никакъв корен не може да се развие, ако тези духове на посредничат между корена и земното царство. Като духовен процес, те „привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените...” Те са също в прозрачните камъни и руди. По своята същност представляват изцяло сетиво или ум, който вижда, чува, разбира, получава впечатления и идеи.

В определени сезони /пролет, лято/ отгоре към Земята се разливат духовни течения през цвета, плода, стеблото, до корените, и се вливат в Земята. Отгоре през растението капе светлина, топлина, своето влияние оказват Слънцето, въздухът, звездите... Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и всъщност именно гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената.

През есента и зимата гномите странстват през рудите и камъните, като носят това, което е капало от Вселената към тях от растенията /това е космическа духовна субстанция/. Те се превръщат в тези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена.

Каквото са за човека лъчите на Слънцето, това е за гномите идващата от Вселената през растенията духовна субстанция. В пълно съзнание те пренасят всички космически идеи във вътрешността на Земята, от руда на руда, от камък на камък. Те са много умни, изцяло са ум и сетиво, „пълносветните съхранители на мировия ум вътре в Земята.” Имат ум, който е свързан с Всемира, с Универсума, и за това гледат на човешкия ум като нещо несъвършено. Оттук идва и това, че ни се присмиват, иронизират ни до невъзпитаност. Те виждат и имат знанието за това, което виждат. Докато човек вижда нещо, размишлява, умува... За гномите идеите или мислите от Универсума струят от Растенията.

Гномите живеят в земята, в корените, в скалите, близо до рудните жили, но всъщност не обичат земята. Ако прекалено силно се сраснат с нея, те биха се превърнали в крастави жаби, т.е. ще заемат определена форма, ще имат граници. Застрашени са да се превърнат в земноводни животни. За да не се случи това, ги спасяват идеите от Вселената, които струят през растенията. В гномите е налице чувството на антипатия и омраза към земното, затова те се опитват всячески да се оттласкват от него. Тази тяхна сила е впрегната в работа по отношение на растенията – да ги изтласкат от земята, да поникнат над почвата. Те са свързани с покълването и поникването. От тях идва растежната сила за тези процеси. Те дават определена посока на растеж на растенията. Реално изтръгват себе си, спасяват себе си от прекаленото врастване в земното благодарение на работата си за поникването на самото растение нагоре над почвата.

Ундините живеят и тъкат във влажно-въздушното царство около растенията. Те участват в процесите, които са свързани с листата. Действат в близост до почвата. Различават се от гномите по това, че не могат да се обърнат като един сетивен орган към Вселената, както гномите. Те непрестанно сънуват и техният сън е тяхната собствена форма. Живеят и протъкават етерния елемент на водата. Заплашени са да се превърнат в риби. В сънуването на собственото си съществуване те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, като ги внасят по тайнствен начин в листата на растенията.

Гномите изтласкват растението нагоре и ако ундините не го поемат, то би изсъхнало. Идват от всички страни на растението и работят в близост до почвата. Можем да ги наречем „мирови химици”. Сънуват съединяването и разтварянето на веществата. Чрез ундините растението е в едно съноподобно състояние. В тях има извънредно нежна духовност, която се случва там, където водата и въздухът се докосват. Живеят напълно във влажния елемент, но истинската им роля се изразява, когато са на повърхнината на нещо водно, дори и само в една капка!

Тяхното основно състояние е метаморфозата, вечното и постоянно преобразуване. То е именно техният сън, тяхното съноподобно съществуване, в което те сънуват звездите, Слънцето, светлината и топлината. Всичко това се случва в листата, там тъче химизмът на ундините, техния сън, т.е. тайната на растежа на листата е сън на ундините. Оттам-нататък растението достига до друга област, в която тъкат други природни духове.

 

Приятелство

 

Царството на силфите /наричат ги още феи или елфи/ е въздушно-топлинният елемент /царство/. Те проникват до светлината, тъй като въздухът е протъкан от нея. Стават сродни със светлината. Възприемчиви са към по-фините и по-големите движения в атмосферата. Завихрянето, трептенето на въздуха за тях е мирова музика. Летежът на птиците събужда духовно звучене във въздушната струя. В това звучене на въздушната струя живеят силфите. В този въздушен елемент те приемат това, което силата на светлината изпраща във въздушните трептения. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, силфата намира своя аз. Те са сияещи същества, които се чувстват най-добре там, където птицата полетява във въздуха.

Силфата е носител на космическата любов през въздушното пространство. Нейният Аз е вън от нея в света на птиците. Силфите вдъхновяват птиците да пеят. Силфата има за задачата да донесе любовта, светлината при растението, да го проникне със светлина.

В растението светлината, която е донесена от силфите, действа върху химическите сили, които ундините внасят в растението. Налице е една съвместна работа между ундини и силфи. Те извършват чудна пластична дейност в растението.

Нагоре струят веществата, които са преработени от ундините, а вътре в растението силфите изтъкават идейната форма на растението, т.е. първичното растение. И това се случва точно там, където заено работят ундини и силфи.

През есента, когато растението увяхва и физическата материя се разпада, тези идейни форми започват да капят надолу. Гномите ги възприемат, т.е. те възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез силфите и това, което въздухът е произвел чрез ундините. През зимата гномите се занимават с това, което навлиза в земната почва от растението. Те хващат всемирните идеи във формите на растенията – тези форми са идейно-духовни. Следователно в почвата гномите съхраняват идейната форма на растението, създадена преди това от ундините и силфите, т.е. земята е утроба на тази духовно-идейна форма.

Царството на природните духове на огъня – саламандрите е топлинно-светлинния елемент /царство/. Те работят в цветовете на растенията. Събират топлината и я пренасят в цветовете на растението.

Ундините пренасят действията на химическия етер в растенията. Силфите пренасят в тях светлинния етер. Саламандрите са носителите на топлинния етер в цвета на растенията.

 

Опрашване

 

Прашецът е като малко корабче, което служи на саламандрите да пренесат топлината в семето. Топлината е събирана навсякъде с помощта на тичинките, и от тях се пренася върху семето. В плодното коленце е мъжкият принцип, който идва от Космоса. Тази гл.т. е различна от гл.т. на материалистичната наука – тя смята, че плодното коленце е женският орган, а тичинките е мъжкият орган. Според Духовната наука в цвета не става никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе. Саламандрите вземат мировото мъжко семе от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението. Това мъжко семе бива съединено с женския принцип – идейната форма на растението, която почива, потопена в земната почва. За растенията земята се явява майка, а небето е баща.

Майчиният принцип се получава от камбия /част от проводящата тъкан/ на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината, и бива пренесен надолу като идейна форма на растението. Съвместната дейност между саламандрите и гномите е оплождането, т.е. гномите са духовните акушери на размножението на растенията. Оплождането става през зимата долу в земята, когато семето е падноло там и там се среща с идейните форми на растенията, които гномите са приели от действията на силфи и ундини. В земята-утроба се срещат духовно-идейните форми, които оплождат семето.

Гномите приемат от саламандрите онова, което тези духове на огъня са внесли в плодното коленце от малкото корабче на тичинковия прашец като концентрирана космическа топлина. Можем да кажем, че:

  1. Гномите оживяват долу растението с това, което са получили от саламандрите и го изтласкват нагоре. Те донасят жизнения етер, в който самите живеят при корена.
  2. Ундините се грижат за химическия етер в растенията.
  3. Силфите се грижат за светлинния етер в растенията.
  4. Саламандрите се грижат за топлинния етер в растенията.
  5. Плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е жизнен етер.

Около растенията свистят, тъкат и живеят тези четири вида природни духове.

Каква е връзката на саламандрите с насекомите?

Духовете на огъня или саламандрите са свързани с пеперудите, и изобщо със света на насекомите. Те вървят с най-голяма любов по следите им, за да произведат разпределението на топлината за плодното коленце. Саламандрите се свързват с концентрираната топлина около тях, която ще отиде в земята и там ще се свърже с духовно-идейната форма.

Насекомите, които летят от цвят на цвят – пеперуди, пчели, имат аура, която не идва от самите насекоми. Тази аура е духът на огъня, който ги обгръща. Чрез тази аура насекомите получават сила, която струи и блещука навън в Космоса. Тази сила на насекомите одухотворява физическата материя, която те съединяват със себе си и изпращат под формата на лъчи в мировото пространство. Тази одухотворена материя, която насекомите изпращат от Земята към мировото пространство привлича душите на хората, когато те трябва да се въплътят на Земята. За това дело насекомите са импулсирани от природните духове на огъня. Следователно ролята на саламандрите е в две посоки:

  • Да се разлива в Космоса одухотворената благодарение на тях материя на насекомите, които привличат човешките души, готови да се въплътят;
  • Благодарение на тях към вътрешността на Земята отива концентриран огнено-топлинен елемент, концентрирана топлина, за да събудят с помощта на гномите духовната форма на растенията, която силфите и ундините правят да прокапва към Земята.

Гномите побеждават земната гравитация и изтласкват растението нагоре. Силите на ундините размесва и разделя веществата в листата и растението расте нагоре. Чрез силата на силфите в растението попада светлината, като тя прониква в света на ундините. Заедно силфи и ундини образуват една одухотворена, идеализирана форма, която е приета от лоното на Земята. Там тя отново е заобиколена със свистене на духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на гномите. А те правят така, че растенията да се родят от огън и живот.

Следователно в растежа на едно растение имаме:

  • Земна отблъскваща сила, чрез която се преодолява гравитацията, тежестта, което дължим на антипатията на гномите към земното;
  • Магнетичната сила се издига нагоре, става сгъстяване на материята чрез взаимодействието на вещества – химизъм, което се дължи на антипатията на ундините към рибите;
  • Слизането на светлината и топлината на Земята е израз на симпатията и носещата любовна сила на силфите, както и носещата жертвена сила на саламандрите;

Земното притегляне, земната плътност, земният магнетизъм се стремят нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността. И в това действие нагоре и надолу, върху земната почва се ражда растението, което се явява външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировият магнетизъм.

Из Събр.съч. 270, Седма лекция

* * *

Когато човек се вглежда в света около себе си, като изключва напълно чисто сетивните възприятия, а се врасне в нещата, например в:

  • Синьото на небето – то ни говори за пробуждащо се дълбоко религиозно чувство.
  • Зеленото на растителния свят – то ни разказва как човек разцъфва вътре в себе си, във възникналите мисли и представи...
  • Бялото на снега ни говори как е възникнала материята...

Трябва да оставим физическият свят да ни въздейства морално. Това се случва, когато го изключим от сетивата си и от сетивните възприятия.

Етерното тяло на човека е цялостно. Но светът извън човека също има своето етерно тяло, своята етерна обвивка – тя е многообразна и се състои от елементарния свят на природните духове, които живеят непосредствено зад сетивния свят.

Тези природни духове можем да разглеждаме като такива, които:

  • имат форма /гноми/;
  • са в постоянно движение, метаморфозират /ундини/;
  • нямат форма, имат общо с умирането и увяхването в природата, проблясват и профучават като малки метеорити, блуждаещи и угасващи; свързани са с узряването на природните същества; живеят в чистия въздух /силфи/;
  • са свързани с момента, когато растенията образуват плодовете и зародишите; с процесът, при който зародишът постепенно израства в растение; те са хранители на зародишите на семената; пренасят ги от едно поколение в друго; превръщат неживата топлина в жива /саламандри/;

Гномите, ундините, силфите и саламандрите – природните духове на елементите, образуват жизненото тяло на Земята.

Астралното тяло на Земята – човек може да навлезе в него само ако по време на сън успее да задържи съзнанието си будно, т.е. да е преминал определено окултно обучение. В астралното тяло на Земята се намират заповедниците на природните духове, управляват ритъма на сезоните по време на годишния цикъл. По време на сън човешкото АТ се потапя в АТ на Земята. Там живеят същества, които са подобни на човешките души – вливат в нас мисли, чувства, симпатии и антипатии. Свързани са с времето и пространството, с ритъма на сезоните, с ритъма на смяната на деня и нощта. Наричат се Духове на циклите на времената.

Човекът има индивидуален аз, а планетата Земя има планетарен дух. Той стои зад съвкупността на Духовете на циклите на времето, подобно на това както човешкият индивидуален аз стои зад астралното ни тяло.

 

Планетата земя

 

Духовете на циклите на времената /те са Астралното тяло на Земята/ управляват природните духове на елементите /Етерното тяло на Земята/, предизвиквайки ритмичните сезонни промени и повторения във времето, смяната в пространството.

Планетарният дух има за задача да постави цялата Земя в променящи се взаимоотношения с другите небесни тела, да я дирижира. Това е големият сетивен апарат на Земята. Ппланетарният дух до известна степен прониква чак до сетивния свят, т.е. в сетивния свят можем да възприемем неговото копие – ние го наричаме „смисъл на природата”. Отпечатъци в сетивния физически свят имат Светът на природните духове – техния отпечатък ние наричаме „природни сили”, Духовете на циклите на времената – ние наричаме техния отпечатък „природни закони” и Планетарния дух – неговия отпечатък ние наричаме „смисъл на природата” – с него се занимават най-вече поетите и художниците, т.е. хората на изкуството.

И така можем да кажем, че пред света се разкрива като една майя, една илюзия на четири нива:

  • Сетивният свят е една външна майя. Той е това, което ЕТ на Земята, т.е. субстанцията на природните духове произвеждат от самите себе си;
  • Това, което се явява пред хората от природните духове в природните сили, е също една сетивна майя;
  • Това, което се явява през хората от Духовете на цилите на времената се явява пред нас като майя в природните закони;
  • Това, което въпреки характера си на майя, говори на душата на човека, възприемайки смисъла на природата и така се свързва с Планетарния дух.

Почвата е планетарното, физическото тяло на Планетарния дух на Земята.

Третата висша духовна йерархия е представена от Ангелите /раководят всеки човек/, Архангелите /ръководят народите/ и Архаите /раководят епохите в човешкото развитие/. Представителите на Третата духовна йерархия външно изразяват себе си в Откровения, а като вътрешен живот са изпълнени с по-висши духовни същества, които ги инспирират за тези външно изразезени Откровения. От всяка една подйерархия се отделят по-нисши потомци, които служат не на човека, а на природата.

Потомци на Архаите са гномите. Потомци на Архангелите са ундините. Потомци на Ангелите са силфите.

Втората висша духовна йерархия е представена от Духовете на формата /Власти, Ексусиаи/, Духове на движението /Сили, Динамиси/ и Духове на мъдростта /Господства, Кариотетес/.

От Втората висша духовна йерархия се отделят груповите души на растенията, груповите души на животните и груповите души на отделни същества. Тези групови души са одушевени от едно общо духовно същество, което е свързано с отделни групи растения и животни – еднакво устроени /форма на лъвовете, форма на тигрите и др., които са одушевени от общи душевни същества/. Общите душевни същества наричаме групови души. Те са потомци на Втората висша духовна йерархия.

Елементите вода, въздух, земя и топлина са проникнати от природните духове, които са потомци на Третата висша духовна йерархия и човек може да ги възприеме, ако е развил Първата степен на ясновиждането - имагинативно виждане. Чрез този вид ясновиждане може да вижда и съществата от самата Трета висша духовна йерархия. Чрез това, което живее на основата на тези четири елемента – растения, животни в природните царства, стигаме до груповите души – същества или потомци, които са отделени от Втората висша духовна йерархия. Човек може да възприеме тези групови души, ако е развил Втората степен на своето ясновиждане – инспиративно виждане.

При имагинативното ясновиждане човекът е развил по окултен път своето АТ и буден АЗ. При инспиративното ясновиждане човекът е развил по окултен път своето освен своя буден Аз, и АТ, то и ЕТ – може да вижда както съществата от Втората висша духовна йерархия, така и техните потомци.

Инспиративното виждане можем да си представим по следния начин: чрез особено усилване на изживяванията, които имаме в обикновения живот в чувствата на състрадание, на любов, се издигаме до окултния път, стигаме дотам сякаш да излеем нашето духовно същество навън и да се потопим в съществата. Това е като един вид протягане на собственото ни същество с пипала, като го вливаме в чуждото същество. Но винаги оставаме да съществуваме в воето съзнание, във вътрешния си живот, наред с чуждото същество. Ние знаем, че сме едно с другите същества, но и че също ни има.

При Третата степен на ясновиждане – интуитивното виждане – изчезва знанието, че сме в собственото си /егоистично/съзнание. Чувстваме чуждите същества като наша същност. Стигаме дотам да гледаме на самите себе си като на чуждо същество – какви сме били преди това в обикновения живот, да гледаме от чуждото същество обратно към себе си. Това е пътят да се достигне до духовните същества от Първата духовна йерархия:

  1. Духове на волята /престоли/ - те се състоят само от воля и тя е най-нисшето стъпало в тях.
  2. Херувими – носят мъдростта на мировото развитие
  3. Серафими

Трудно могат да бъдат описани тези същества!

Третата висша духовна йерархия – това, което при човека външно е възприятие, при тези същества е изява и откровения на тяхната същност; това, което при човека е вътрешен живот, будно съзнание, то при тях е изпълване с Дух;

Втората висша духовна йерархия – външно те се изявяват под формата на себеосъществяване, себесъздаване, произвеждане на отпечатъци от собственото им същество; във вътрешен план е налице пораждане на живот в себеоткриването. Това, което е създадено от самите тях, това, което обективират от самите себе си, остава да съществува до момента, докато те са свързани със създаденото от тях. Ако не са свързани, то творението им ще загине.

Първа висша духовна йерархия – те също обективират самите себе си, правят отпечатък на собственото си същество, но то се отделя от тях и остава да съществува и без да е свързано с тях. Те носят в себе си своето творение, а то остава в света и вместо самосъздаване, имаме създаване на светове. Създаването на светове е външният живот на тези висши духовни същества. Създаването на други духовни същества е техният вътрешен живот.

Потомците на Първата висша духовна йерархия са Духовете на циклите на времената. Те подреждат и направляват това, което се случва в природните царства, в ритмичното редуване и повторение.

И ето как можем да си представим като непрекъснато тъчащи взаимоотношенията между членовете на човешкото същество и Висшите духовни йерархии:

Отца

Син

Светия Дух

Съзнателна душа                                                                             Серафими

Разсъдъчна душа                                                                              Херувими

Сетивна душа                                                                              Духове на волята

Астрално тяло                                                                              Духове на мъдростта

Етерно тяло                                                                                 Духове на движението

Физическо тяло                                                                              Духове на формата

ЧОВЕК                                                                                  ДУХОВНИ ЙЕРАРХИИ

 

Кои духовни йерархии работят върху планетата ни като същество?

  1. Духове на формата – външната форма, физическото тяло на Земята
  2. Духовета на движението – вътрешната подвижност, животът на планетата, етерното тяло на Земята
  3. Духовете на мъдростта – съзнанието на планетата като същество, астралното тяло
  4. Духовете на волята – вътрешният импулс на планетата, който я тляска през пространството, води я, регулира движението й, сетивната душа на планетата
  5. Херувими – редът в цялата планетарна система, съгласуваност между движенията на планетите. Слънцето като център и неподвижна звезда се ръководи от Херувимите. Това е разсъдъчната душа на планетата.
  6. Серафими – съгласуваност между планетарните системи. Това е съзнателната душа на планетата.
  7. Светия Дух – Дух-Себе при човека
  8. Сина – Дух-Живот при човека
  9. Отца – Човека-Дух при човешкото същество

Светата Троица прониква с Божествен живот всички духовни йерархии под себе си. Те са тела, обвивки на Божествената Троица. Планетите са тела, обвивки на Божествената Троица. Неподвижните звезди на планетарните системи /Слънцата им/ се движат из космическото пространство като тела на Божествените същества. Животът на звездния свят е свят на телата на Боговете и на Бога въобще.

По подобен начин това, което живее в човека като Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух си създава своите обвивки в Съзнателната душа, Разсъдъчната душа, Сетивната душа, АТ, ЕТ и ФТ.

Из Събр.съч.136, лекции 1-6

* * *

Събр.съч. 110, лекция 2

"...възприемате външната, физическата топлина, обаче вътре в нея се съдържа и един друг, духовен елемент. Когато тази топлина стане толкова силна, че започне да свети, се образува и димът, и сега нещо от духовната същност, което се намираше в топлината, трябва да премине в дима. Тази духовна същност, която се намираше в топлината, преминава във въздухообразната формация, която наричаме "дим", следователно, в нещо, което стои по-долу от топлината и което сега, в дима - и по-точно в помрачението, в мрака, който се възцарява там - претърпява един вид "омагьосване". Определени духовни Същества, намиращи се в пределите на топлината, сега - бих казал, позволяват да бъдат въвлечени и "омагьосани" в една по-гъста субстанция. Като "страничен продукт" от топлината винаги настъпва един вид помрачаване, един вид материализиране, едно "омагьосване" на духовни Същества. Бихме могли да си послужим и с още по-фрапантно сравнение. Нека да си представим - и технически това днес е напълно възможно - че превръщаме въздуха в течност. Самият въздух не е нищо друго, освен сгъстена топлина; той възниква от топлината, като в същото време се образува и димът. Така че в дима бива омагьосано нещо, което всъщност би искало да живее в огъня. Определени духовни Същества, които наричаме още и с името елементарни духова биват омагьосани там, в пределите на всички въздухообразни формации, а после биват - така да се каже - изпратени на заточение в една по-низша степен на съществуванието, а именно там, където "въздухът" преминава във "вода". Ето защо във всичко, което е външно възприемаемо, Духовната наука вижда нещо, което произлиза от първичното състояние на огъня, или топлината. Огънят се сгъстява във въздух, въздухът - в течност, течността - в твърда материя. Погледнете едно твърдо тяло, казва духовният изследовател: преди време то е било течно, а е станало твърдо едва в хода на времето; течното преди време е било въздухообразно, а то на свой ред е възникнало от огъня. Обаче това сгъстяване, това втвърдяване, винаги е свързано с едно омагьосване на духовни Същества. И така, вглеждайки се в заобикалящия ни свят, в скалите, във водните потоци, ние виждаме там сгъстения въздух и си даваме сметка, че всички твърди, течни и въздухообразни субстанции не са нищо друго освен огън. Всичко е огън, само че сгъстен до различна степен. Някога всичко е било огън, всичко е родено от огъня - и във всеки от процесите на сгъстяване е вмъкнат един процес на омагьосване, засягащ определени духовни Същества.

...по какъв начин са свързани духовно-божествените същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета? Те изпращат своите елементарни Духове, които живеят в огъня долу, затварят ги във въздуха, водата и земята. Тези елементарни духове са пратениците на онези духовни същества, които формират видимия свят. На първо време елементарните духове се подвизават в огъня. В огъня, образно казано, те се чувствуват като у дома си, но след време започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент. И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя. ...нима ние, хората, не бихме могли да направим нещо за тези елементарни духове? Ето големият въпрос, който си поставяха още древните Риши. Можем ли ние да направим нещо, за да ги избавим от затвора, в който са попаднали? Да, ние можем да направим нещо! Защото това, което ние хората вършим тук на физическия свят не е нищо друго, освен видимата, външната форма на определени духовни процеси. Всичко, което ние вършим, веднага се отразява в духовния свят.

Представете си например следното: Даден човек отправя погледа си към един планински кристал или към парче злато. Какво се получава тогава, когато сетивното око поглежда към физическия предмет? Тогава започва едно непрекъснато взаимодействие между омагьосаните елементарни Духове и човека. Омагьосаната сила, затворена в материята, и човекът, имат нещо общо помежду си. От омагьосаните елементарни същества нещо непрекъснато се излива в човека, от ранна сутрин до късна вечер. Докато Вие осъществявате едно или друго възприятие, цяло войнство от елементарни Същества - които и занапред ще останат омагьосани поради процесите на сгъстяване - непрекъснато приижда към Вас и нахлува вътре във Вашия организъм.

...да предположим и още нещо: Въпросният човек, който разглежда предметите, просто не е склонен да се замисля за тяхната природа и не пробужда в душата си никакъв интерес относно духовната им страна. Той крачи удобно по своя път и не се замисля върху духовната страна на света, не пробужда у себе си нито идеи, нито чувства, и остава, така да се каже, един прост зрител на всички материални събития, които се разиграват около него. Но дори и тогава елементарните Духове влизат и се настаняват в него, само че сега те не са придобили нищо в хода на мировия процес, освен че са влезли в съприкосновение с човека.

Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н. Какво прави човекът в този случай? Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята.

И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или - благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си - да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове.

Следователно, какво става сега с тези елементарни същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са там, вътре в човека. Но дори и тези от тях, които са освободени, трябва да останат вътре в човека, и по-точно, до неговата физическа смърт. И когато той мине през Портата на смъртта, се проявява голямата разлика между онези елементарни същества, които човекът просто е задържал в себе си и другите, които човекът - благодарение на своето собствено одухотворяване - е освободил и върнал в тяхната естествена среда. Елементарните същества, които човекът не е успял да промени, oстaват на същото равнище; обаче другите получават едно важно предимство: след смъртта на човека те вече могат отново да се завърнат в своя първоначален свят. През целия си живот човекът е, така да се каже, единственото място за транзитно преминаване на тези елементарни същества. И когато човекът умре и после отново се прероди, през следващата си инкарнация, още докато минава през Портата на раждането, той привлича около себе си всички онези елементарни същества, които не е успял да освободи през предишната си инкарнация; но онези, които е освободил, те не слизат заедно с него във физическите измерения, а остават в духовния свят. И така, ние виждаме как от самия човек - респективно от степента на неговото развитие, от начина му да се отнася към външната природа - зависи дали онези елементарни същества, които са били омагьосани по необходимост заради еволюцията на нашата Земна планета, ще бъдат освободени, или и занапред ще останат закрепостени в материята. Следователно, какво прави онзи човек, който внимателно съзерцава даден предмет, пречиства го и освобождава елементарните Духове? От духовна гледна точка той върши точно обратното на процеса, който е протичал първоначално.

Да, ето как изглежда съдбата на елементарните Духове: чрез мъдростта, която развива в себе си, умирайки, човекът освобождава елементарните Духове; чрез глупостта, чрез чисто материалистическия поглед към сетивния свят, той привързва елементарните Духове към себе си и ги принуждава отново и отново да слизат на Земята, следвайки го в поредните му инкарнации.”

* * *

Събр.съч. 230, лекция 9

Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии. И когато сме се вживели в това, което тези същества имат да кажат на човека, ние разбираме също постепенно, как те изразяват тяхното собствено същество.

Гномите например казват приблизително така:

Аз държа силата на корените,

тя ми създава формата на тялото.

Ундините:

Аз движа водната растежна сила,

тя образува веществото на живота.

Силфите:

Аз пия светлинната сила на въздуха,

тя ме изпълва с битейна сила.

И съществата на огъня /Саламандрите/:

Аз смилам огнената сила на стремежа,

Тя ме спасява в духовността на душата

...в действителност става нещо, когато Гномите, Ундините, Силфите и Саламандрите се разгръщат по описания начин. И Гномите не съществуват за човека само в отношението, което аз вече описах, а те съществуват, за да направят така, че да прозвучат от Земята мировите слова, Ундините за да направят да прозвучат мировите слова в разливането нагоре, Силфите отгоре, Саламандрите като един хор, като едно сливане на едно мощно разгръщане на гласовете.

...И прадревният възглед, който е произлязъл от едно инстинктивно ясновиждане, според който възглед светът е бил създаден от Словото, този възглед е именно една истина. Обаче мировото Слово не е едно съчетание на срички, едно съчетание от малко срички, а мировото Слово е онова, което звучи от безброй и безброй същества, то звучи заедно от безброй същества. Безброй и безброй същества имат да кажат нещо и мировото Слово звучи заедно от тези безброй и безброй същества. Не общата абстрактна истина, че светът е роден от Словото, може да ни даде напълно цялостно това, а може да ни го даде цялостно само това, когато постепенно разберем, как мировото Слово е съставено в неговите различни нюанси от гласовете на отделните същества, така че тези различни нюанси звучат и говорят във великата хармония на света и в мощната мирова мелодия, когато то твори.

И когато хорът на Гномите прави да прозвучат думите "Стреми се да се събудиш", това е предадено само на езика на Гномите, предадено е това, което действа като сила, за да произведе човешката костна система, въобще двигателната система.

И когато Ундините извикват "Мисли в духа", те извикват предадено на езика на Ундините, онова, което се влива като мирово Слово в хората, за да изгради органите на обмяната на веществата.

И когато Силфите, при тяхното вдишване от висшите йерархии, правят да прозвучат думите "Живей като твориш дишащо съществувание", хората, човекът е проникнат, изпълнен с трепет и протакан от силата, която го дарява с органите на ритмичната система.

...това, което прозвучава като думи на съществата на огъня /Саламадрите/ от мировата огнена мантия в човека, когато насочваме нашето внимание върху това, то е онова, което се явява в отблясъка, в копието – представете си, то звучи от мировата огнена мантия! Тогава лъчезари силата на тези думи /”Приеми с любов силата на волята на Боговете"/. И всяка нервно-сетивна система на човека, така да се каже всяка човешка глава е малкото, миниатюрно копие на това, което преведено на езика на съществата на огъня означава "Приеми с любов силата на волята на Боговете". Тези думи "Приеми с любов силата на волята на Боговете" са онова, което действа във висшите субстанции на света и което, когато човекът минава през своето развитие между смъртта и едно ново раждане, преобразува онова, което той отнася през вратата на смъртта, в това, което по-късно се превръща в нервно-сетивните органи на човека.

Двигателна система

Гномите: Стреми се да се събудиш.

Система на обмяната на вещества

Ундините: Мисли в духа

Ритмична система

Силфите: Живей като твориш дишащо съществувание

Нервно-сетивна система

Духовете на огъня: Приеми с любов силата на волята на Боговете

Така Вие виждате, как това, което се намира отвъд прага, принадлежи към нашата природа, как то ни довежда в творящите сили на Боговете, в това, което действа и живее във всичко друго. Когато си спомним за всичко, за което е копнеела една друга епоха, и което е вложено в думите:

Гледай цялата действаща сила и семе

И не го подреждай вече в думи, то трябва да се осъществи в напредъка на развитието на човечеството, в разгръщането на човечеството. Иначе ние подреждаме и разбъркваме знанието в думи, ако не проглеждаме в семенните сили, които изграждат човека по най-различните начини. Така, че можем да кажем: Двигателната система, системата на обмяната на веществата, ритмичната система, нервно-сетивната система съставляват едно единство, което тече заедно, влива се в едно, когато отдолу звучи нагоре: "Стреми се да се събудиш"; "Мисли в духа", а отгоре-надолу се примесва със стремящите се нагоре думи другото: "Живей като твориш дишащо съществувание"; "Приеми с любов силата на волята на Боговете".

Вие виждате, как човекът е едно съзвучие, една хармония на онова мирово Слово, което може да бъде изтълкувано на неговата най-ниска степен, както аз Ви изложих това. Това мирово Слово отива след това нагоре до висшите йерархии, които трябва да разгърнат именно още нещо друго като мирово Слово, за да се роди и възникне Космосът. Обаче онова, което тези същества на елементите са извикали така да се каже в света, то е последният отзвук на това, което е творящото, образуващо и формиращо мирово Слово, което лежи на основата на всяко действие и на всяко съществувание."

 

Еньовден

 

И нека се научим да чуваме, разбираме, изживяваме това Слово!

Подготви: Дорина Василева

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/333