Йоановият празник в кръговрата на годишните празници... (първа част)

Submitted by admin 2 on Вт., 21/06/2018 - 15:05
д-р Рудолф Щайнер

Днес, когато по нашите ширини сме в средищната точка на лятото, в която денят е най-дълъг и лятното Слънце праща своите животворни лъчи към природата и всяко същество, е важно да можем да погледнем с по-зрящ поглед в света около нас. Защото той е толкова пленяващ, танцуващ пред нас в разнообразни багри, звуци и аромати, че без да искаме се превръщаме в негови доброволни пленници! И това е напълно естествено! Сякаш, за да бъдем в унисон с това природно великолепие, ние също се нуждаем да излезем от многото умуване, ежедневие и рутина, и да се слеем и влеем в това искрящо многоцветие. Душата ни искри навън по подобие на искрящите към нас слънчеви лъчи...

Какво всъщност се случва, в какво участваме "пленени" или по-точно запленени? Пред нас е Йоановият празник или както го почита народната ни традиция "Еньовден". Ето какво ни казва Рудолф Щайнер в Събр.съч.143:

 

Р.Щайнер
Рудолф Щайнер, Йоанова имагинация

 

"Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа. И през лятото, в средата на лятото, тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях. Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията. Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.

Ние знаем, че теософията отново ще трябва да ни донесе онова, което хората някога са притежавали, но в едно притъпено съноподобно ясновиждане. Ние отново ще си възвърнем едно прастаро наследство, принадлежащо на хората. Да, някога хората са притежавали това съноподобно ясновидско праоткровение и има свидетелства, че е било така. И празникът на Йоан (Еньовден) е поставен в средата на лятото, понеже трябва да доведе хората до осъзнаването: Сега физическото се намира в своя най-голям разцвет, сега низшите елементарни същества, в разцвета на своите най-мощни сили, празнуват нещо като екстаз. Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека. В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа. Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили. Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник - Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята. Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата. През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята. Коледните празници принадлежат на зимата, както Еньовден на лятото.

Когато човекът долавя как живо му говорят празниците в онзи смисъл, в който са установени от древното човечество, тогава той се чувства духовно съединен със смисъла на тези празници. Тогава той разбира какво трябва да бъде събудено в човешката душа с помощта на едно такова познание.

... Да, днешните хора - с изключение на тези, които седят тук - сигурно силно биха се разсмели, когато се говори така за заспиването и събуждането на земните духове. Това човечество прави всичко, за да докаже, че няма понятие от действителните процеси в света. Но не всякога е било така, съвсем не; по-рано е било другояче! Някога имаше едно старо човешко ясновидство и то правилно виждаше такива факти. Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през пролетта, за да се издигнат в космическите висини. През есента тези духове отново слизаха долу. Това беше виждано в старите времена. Тогава беше естествено да се говори, че през средата на лятото същинската земна духовност отсъства от Земята. Затова избуява дейността на елементарните природни духове като в един пароксизъм и на Земята остава да действа земно-телесното, което именно излиза на преден план в сетивността. Когато тези неща е трябвало да бъдат илюстрирани, не е могло да се направи по-добре, освен празникът на Йоан (Еньовден - Б. пр.) да бъде преместен точно в това време, за да се покаже, че действат избуяващите природни духове, а същинските духове на Земята, които са Азът и астралното тяло на Земята, ги няма..."

 

Капка

 

И ето как Рудолф Щайнер в Събр.съч.40 развива в медитативна форма онова, което в ритмичния ход на природата се свърза с човешката душа:

ГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ

Във хода на годината

се сменя растителната лятна сила

с покоя зимен на земята.

По пътя жизнен на човека

се сменя също силата растежна

с царуването мирно на съня.

Ала живее в сън и в будност

изпълнената с дух душа.

Духовно също земната душа

живее в лятно-зимната промяна.

ЗИМНА ВОЛЯ

О, образи световни,

понесени насам от мирови простори.

Към мен сте устремени,

нахлувате сега във силите мисловни на моята глава.

ЛЯТНА ВОЛЯ

Съзиждащи душевни сили на моята глава,

изпълвате ми битието.

Прониквате от същността ми в просторите световни

и с творческите сили на света съединявате ме вие.

ПРОЛЕТ

Искрящ, лъчът на слънцето

насам понесен е сега.

Цветята будещата невеста на цъфтежа

със радост го приветства.

Лъчът разказва на дъщерята земна,

изпълнена с доверие,

как слънчевите сили,

пораждащи се от духа,

изказват мировия тон в божественото царство.

Искрящата във цветове невеста на цъфтежа

вглъбено слуша на светлината огнения тон.

ЕСЕН

На Земята тялото, духовете виждащо,

във увяхване живее.

Духовете семенни, във материя проникнали,

сигурно укрепват.

Плодове на топлината от просторни широти

заздравяват битието земно.

На Земята разумът, в дълбини проникващ,

бъдното съзира в сътворяване на форми.

Мировите духове, вечно дишащи,

с мир изпълнени, гледат земното творене.