Рудолф Щайнер за лечителните сили на Христос (втора част)

Submitted by admin 2 on Съб., 26/05/2018 - 16:23
Тайната вечеря, Маргарита Волошина

Скъпи приятели, на 20.05.2018 год. в Работната група по Антропософска медицина, в тесен кръг от 12 човека, беше представено уникално по рода си изследване, за което наистина е нужно време, за да бъде почувствано, осмислено и да се възпламени в душите ни! То продължава и продължава да работи в мен, така че изобщо ми е трудно да захвана нещо друго в сайта. Толкова беше силно това, което чухме и аз го чувствам до сълзи в очите си! И дори за днешната статия с редактираните цитати ми беше нужна почти една седмица, през която отново и отново се връщах към тях, за да навлиза в мен това слово по-бавно, по-спокойно, защото картината е наистина могъща! Те са специално издирени и подбрани от Юлия Стоянова и Нели Евтимова, за което им благодаря от сърце.

И нека да завърша с послание към всички нас - лечителите на човешкото тяло и душа, независимо от професиите, които днес сме си избрали, защото импулсът на миналото продължава да работи в нас, ще работи и в бъдещето на душите ни. Той работи и в цялото човечеството, което е нужно да осъзнае ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА "ДУХОВНАТА НАУКА НА 20-ТИ ВЕК - АНТРОПОСОФИЯТА", както казва Щайнер:

"Когато занапред, в бъдещите хилядолетия, хората овладеят цялата сила на Христовия Аз, тогава човешките Азове ще пораждат същите могъщи въздействия, каквито в миналото Христос упражняваше върху човечеството. Това трябваше да бъде показано във всички области на живота; но то можа да бъде показано единствено всред представителите на тогавашното човечество."

Цялата наша работа е именно съзнателна подготовка към това, което душата ни е избрала не само в този земен път!

Дорина Василева

 

Христос

 

* * *

„От предишата сказка можахме да извлечем констатацията: Христовият импулс, след като е действал чрез Исус от Назарет, се е съединил с развитието на Земята. Той става тук такъв мощен импулс за цялото развитие на човечеството на Земята, че упражнява и днес същото действие, каквото е упражнявал в миналото посвещението. Но което ставаше все по-опасно за живота на чо­века и което се състоеше в отделянето на етерното тяло от физическото. Така силно действа Христовият импулс върху съзнанието.

Но не трябва да мислите, че такава дълбока промяна е могла да стане внезапно. Тя трябваше бавно да проникне в развитието и да добие постепенно своята сила. Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта.

Въпреки това, трябва да си дадем сметка, че това състояние е било различно от онова на древните посветени. То не е било предизвикано изкус­твено, както това ставаше при древните процедури, които излъчваха етерното тяло по начин, който не мога да опиша тук. У Лазар всичко става естествено; Вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазар и неговите сестри Марта и Мария от по-рано, защото казва се: „Господ го обичаше.”, което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазар... И го беше подготвил по този начин.

Следователно не беше необходимо да пред­извика по изкуствен начин онова трансово състояние, което да отдели етерно­то тяло; това състояние настъпи от самосебе си под могъщото въздействие на Христа. Лазар умря така да се каже за външния свят в течение на три дни и половина; през това време той доби съществени опитности и само последният акт, събуждането, имаше нужда от намесата на Христа. Този, който знае, какво е ста­нало в този момент, намира отново отзвука на древните посвещения в думите, които Христос произнесе тогава: „ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН!”

Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Еван­гелието на Йоана – следователно, той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа. Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес исто­риците и богословите така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс. Днес това Евангелие е един препъни камък за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия. В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже. Някои вече са изказали схващането - а такива има и в средите на богословите - че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с „невинния от Назарет”. Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора като Платон, Сократ. До­пуска се просто, че може да съществуват степени на различие между тези личности. Няма съмнение, че образът на Христа, който Евангелието на Йоана ни представя е твърде различен!

Следователно това, което е станало в Кана от Галилея, трябваше да бъ­де извършено под действието на един посветен, който беше надминал пе­тата степен на посвещение. Авторът на Евангелието на Йоана подготвя по един чудесен начин събитията, които описва. Видяхте, че току-що почерпената от извора вода беше съвършено различна от тази, която би стояла вече известно време в една делва, - както едно току-що откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва във ваза от няколко дена. И свързвайки се със силите на Земята чрез водата, която е прясно извадена, посветеният се свързва с духовната връзка, съществуваща между Христа и неговата майка. Той продължава действието, което самата Земя из­вършва за един по-продължителен период. В лозата Земята може да превърне водата във вино. Христос, който се е доближил до Земята, който е станал Дух на Земята, действа в целия земен организъм; ако той е Христос, той трябва да може да направи това, което Земята прави с лозата, да превърне водата във вино.

Първото чудо, което Христос извършва според Евангелието на Йоан, е свързано с онези знаци, които посветените на древните времена правеха така, че да се явят, когато заповядваха на силите на кръвта.

След това Христовите сили продължават да нарастват, но не самите Христови сили като такива, а възможността те да могат да се проявят чрез телата на Исуса от Назарет. Не трябва да мислите, че Христос има нужда да се развива; но тялото на Исус от Назарет е това, което трябва да се усъвършенства, колкото и чисто и благородно да бъде то. Защото в него трябва да се влеят нови сили.

При изцелението на сина на царския човек и на болния при езерото Бетезда, действието на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие. На сватбата от Кана, когато беше влял своя­та сила в етерните тела на сватбарите, водата прие в тяхните уста вкуса на виното.

Сега вече неговата сила не можеше да се ограничи във физическото тяло, а тя прониква душата. Тогава той може да действа посредством бащата върху болното дете, а също и върху прегрешилата душа на онзи, който боледуваше от тридесет и осем години. Ако това действие беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно. То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията.

За да проникне по-дълбоко в човешката личност, Христос трябваше да продължи да обработва троичната телесна обвивка на Исуса от Назарет. Не той самият се изменя, но той усъвършенствува тези тела. И той върши това по такъв начин, че етер­ното тяло да бъде повече свободно от физическото тяло.

Идва моменът, кога­то този резултат е постигнат и когато етерното тяло добива чрез това по-голяма власт над физическото тяло, когато може да произведе по-мощни действия в него, да властва над него в пълна сила. Това, което беше за­почнало при кръщението извършено от Йоан Кръстител, трябваше да бъде про­дължено под едно пряко духовно влияние. Самото астрално тяло трябваше да действа по такъв начин, че да позволи на етерното тяло да упражнява това действие над физическото.

Кога астралното тяло добива тази сила? То я добива, когато храни в себе си чувствата, които го поставят в хармония с външния свят и това което става в този свят, и когато побеж­дава особено човешкия егоизъм. А как си служи Христос с тялото на Исуса от Назарет? Евангелието на Йоана ни описва, как той се явява в храма, за да го очисти от тези, които развиват своя егоизъм и оскверняват храма чрез своята търговия. Така той добива възможността да каже по-късно, че неговото астрално тяло е станало достатъчно силно, за да се възстанови в три дни физическото тяло, ако то бъде разрушено. Защото този е смисълът на съответното място от Евангелието /гл.2, ст.19/:

„И Исус им рече: съборете този храм и в три дни аз ще го въздигна отново. Тогава юдеите му казаха: трябвало е четиридесет години да бъде постоен този храм, а ти ще го въздигнеш в три дни?

Но той говореше за храма на своето тяло.”

От тоя момент телесният елемент, даден чрез жертвата на Исуса от Назарет, беше добил власт над физическото тяло. Това тяло можеше да се дви­жи, без да се подчинява на действието на законите на пространството, да предизвиква и направлява духовните събития. И това действително става, както виждаме да ни се показва в главата следваща очистването на храма /гл.3/..." (Събр.съч.112, лекция 8, Р.Щайнер)

* * *

„Ако забележите, че в цитираните места от Евангелието има една прогресия, Вие ще разберете извършеното по-рано и това, което е подготовка за следващото. Вие ще разберете особено това, което е казано за нарастващата Христова сила вътре в троичната обвивка на Исуса от Назарет.

Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действа в смисъла, който сам показва, когато когато казва на Самарянката край кладенеца: „АЗ СЪМ ЖИВАТА ВОДА!”.

На сватбата от Кана Галилейска той действа като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите. Тук той се изя­вява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със силите, които действат в цялата Земя, в цялата вселена. Това е в главата,където се казва, че Исус „ИМА ВЛАСТ НАД ЖИВОТА И СМЪРТТА”, управ­лява силите на физическото тяло. Следователно тази глава предшества чу­дото, при което се показва една още по-голяма мощ.

При изцелението на сляпородения Христос прониква не само в живота протичащ между раждането и смъртта, но също и в индивидуалната душа, която преминава от едно съществуване в друго. Този човек беше се родил сляп, за да може божествената индивидуалност, която живее в човека, да се прояви в своите дела; ЗРЕНИЕТО МУ Е ВЪЗВЪРНАТО, КОГАТО ХРИСТОС ГО ИЗПЪЛВА С ТАКАВА СИЛА, ЧЕ ТЯ МОЖЕ ДА ЗАЛИЧИ ТОВА, КОЕТО Е БИЛО ПРИЧИНЕНО НЕ ОТ ЛИЧНОСТТА, ЖИВЕЕЩА ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ НАСАМ, НИТО ОТ НАСЛЕДСТВЕНОСТТА, А ОТ ИНДИВИДУАЛНИЯ АЗ.

Ако Христос трябваше да влее в един човек силата, която да направи чувствителни на светлината очи първоначал­но слепи, това показва, че в Христа живееше духовната сила,която се намира в светлината. И това нещо е показано в Евангелието на Йоана. Действително изцелението на сляпородения е предшествано от главата,където е казано /гл.8, ст.12/:

„А ИСУС ИМ ГОВОРИ И РЕЧЕ: АЗ СЪМ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА.”

А сега разгледайте главата, която предшества възкресението на Лазара /гл.10, ст.17/:

„Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.

Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.”

Всичко, което в тази глава се казва за „ДОБРИЯ ПАСТИР”, подкрепя тези думи на Христа: „АЗ И ОТЦА СМЕ ЕДНО!” Той вече не се нарича като Аз по друг начин освен в смисъла, че приема силата на Отца в себе си. Също как­то беше казал „АЗ СЪМ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА”, сега той казва; „АЗ ИЗОСТАВЯМ СИЛАТА НА СВОЯ АЗ КАТО ПРИЕМАМ В СЕБЕ СИ ОТЦА, ЗА ДА ДЕЙСТВА В МЕНЕ ОТЕЦ, ПЪРВОПРИЧИНАТА НА СВЕТА И ОТ ТАМ ДА СЕ ВЛИВА В ДРУГИТЕ ХОРА. АЗ ОТДАВАМ МОЯ ЖИВОТ, ЗА ДА ГО ПРИЕМА ВЪЗОБНОВЕН.” Ето кое предшества въз­кресението на Лазара.

След това подробно разглеждане, обгърнете сега Евангелието на Йоана в неговата цялост що се отнася до композиционната му форма и Вие ще забеле­жите не само чудната прогресия на Христовите сили в тялото на Исуса от Назарет, но и това, как за всяка степен е описана подготовката, която показва изрично какво ще се изяви в това тяло. Художественото построение на това Евангелие е толкова здраво, че щом човек го разбере, от него не може да се отреже нито едно изречение. Този чудесен строеж иде от това, че авторът е бил посветен от самия Христос.

Днес ние видяхме, как при кръщението на Христос, прониквайки в троичната обвивка на Исуса, в света е навлязал първият импулс на силата, която тряб­ваше да победи смъртта. Ние видяхме, как чрез слизането на Христа,т ова рождение на Христа в тялото на Исуса, майката на Исуса от Назарет се бе­ше така преобразила, че тя отново бе придобила своята девственост.

Тук е и изходната точка на Евангелието Йоана. Това огромно съби­тие не можеше да бъде описано за първи път освен от ученика, когото сам Христос: БЕШЕ ПОСВЕТИЛ, ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ ЛАЗАР, ТОЗИ,КОЙТО ОТ ТОГАВА СЕ НАРИЧА САМО: УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ИСУС ЛЮБЕШЕ. Само той можеше да направи така, че да бъде разбрано това събитие, което после апостол Павел схвана чрез своето осо­бено посвещение, а именно: ЧЕ В ТОЗИ МОМЕНТ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ БЕ ВНЕСЕНА СИЛАТА, КОЯТО ЩЕШЕ ДА ПОБЕДИ СМЪРТТА. Това обяснява и думите, написани за разпънатия на кръста: „НЕ ТРЯБВА ДА МУ СЕ СТРОШИ НИТО ЕДНА КОСТ!” Защо? Защото не биваше да бъде засегната формата, която беше под властта на Христа. Ако бяха му строшили костите, една по-нисша човешка сила би се примесила към Христовата сила, която той трябваше да упражнява чак до кос­тите на Исуса от Назарет. Тази форма трябваше да бъде запазена, защото тя трябваше да остане напълно под властта на Христа.

Когато занапред, в бъдещите хилядолетия, хората овладеят цялата сила на Христовия Аз, тогава човешките Азове ще пораждат същите могъщи въздействия, каквито в миналото Христос упражняваше върху човечеството. Това трябваше да бъде показано във всички области на живота; но то можа да бъде показано единствено всред представителите на тогавашното човечество.” (Събр.съч.112, лекция 10, Р.Щайнер)

* * *

В Събр.съч.114, осма лекция четем:

„Показано беше например, че има болести, които имат своя произход в астралното тяло на човека. А как те се проявяват - това зависи от цялостната характеристика на съответния човек. Ако човек днес има лоши морални ка- чества, те може би се ограничават само до едни или други лоши качества на душата му. Понеже днес душата все още не притежава онова господство над тялото, което имаше по времето на Христос Исус, малко вероятно е всеки грях веднага да се превърне в едно или друго заболяване. Обаче ние се доближаваме до онова състояние, когато етерното тяло отново ще излезе извън очертанията на физическото тяло. Сега за човечеството започва една епоха, когато то трябва изключително много да се съобразява със следната възможност: душевните недостатъци в морално или интелектуално отношение вече лесно могат да се трансформират в телесни заболявания. Да, тази епоха вече започва. И голяма част от онези области, които се проявяват отчасти като душевни, отчасти като телесни - т.е. днешните невротични състояния - означават не друго, а началото на тази епоха. Понеже днешните хора възприемат изключително лесно в своите усещания и мисли дисхармонията на околния свят, тази дисхармония неусетно прераства в болестни явления, едно от които е например хистерията. Сега вече нещата се определят от особеностите на духовното развитие, и в частност: от излизането на етерното тяло извън очертанията на физическото тяло, или с други думи: от освобождаването на етерното тяло.

През епохата, когато Христос се яви на Земята, неговото обкръжение беше пълно с хора, чиито грехове - и най-вече характерови отклонения, произтичащи от душевни недостатъци в миналото - се проявяваха под формата на болести. Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в Евангелието на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик.

При онези индивиди, които все още бяха съхранили старото съотношение между етерното и физическото тяло, т.е. относителната независимост на етерното тяло, етерният организъм през онази епоха се проявяваше по такъв драстичен начин, че душевните недостатъци, описвани от евангелиста Лука като болести, всъщност представляваха един вид обсебване.

И сега, Евангелието на Лука ни показва, как такива хора са били изцелявани чрез самата близост и утешителните думи от страна на онази индивидуалност, която се намираше в Христос Исус; как това, което действаше като „зло", беше прогонвано от такива индивидуалности. Пред човечеството застана един образец, който посочваше как в края на Земната епоха добрите качества могат да оздравят самата човешка природа.

Обикновено хората не забелязват фините подробности, скрити зад нещата; същото важи и за болестта, за онзи болен, който в Евангелието на Лука е наречен „разслабен" (Лука 5,17-26). Всъщност тук трябва да се говори за „изцелението на парализирания", защото в гръцкия текст на това място стои думата „paralelymenos", означаваща човек с парализирани крайници. На времето, за тези болестни форми се знаеше, че те са свързани с качествата на етерното тяло. И когато Лука описва как Христос Исус лекува дори парализираните, ние трябва да се досетим, че силите, вложени в Христос Исус, достигат не само до астралните тела, но и до равнището на етерните тела, така че хората с увредени етерни тела също могат да изпитат лечебните въздействия. Когато Христос говори за „по-тежките" грехове, ангажиращи етерното тяло, той си служи с един особен израз. И ние разбираме: първо трябва да бъдат отстранени духовните болестотворни причини; защото той не казва на парализирания веднага: „Стани и ходи!", а се обръща към причината, която е засегнала етерното тяло и казва: „Прощават ти се греховете!", или с други думи: първо трябва да се премахне това, което е подкопало етерното тяло, грехът! Разбира се, обикновеното тълкуване на Библията не стига до такива фини подробности; то не забелязва, че тук сме изправени пред нещо изключително важно, а именно как тази индивидуалност се намесваше в тайните на астралното тяло и в тайните на етерното тяло. Да, тя можеше да се намеси чак до равнището на физическото тяло.

И защо, в тази връзка, се говори за тайните на физическото тяло като за най-висши тайни? Дори за външното наблюдение, въздействията от едно астрално тяло върху друго астрално тяло са засега най-явни. Ако отправите към даден човек една пълна с омраза дума, Вие можете да го нараните. Тук сме изправени пред един процес, който се разиграва в неговото астрално тяло. Той чува обидната дума и я възприема като страдание в своето астрално тяло.

Тук Вие имате един вид преливане между астралното и етерното тяло /става дума за въздействието на Исус Христос върху парализирания, бел.ред./, нещо което е много трудно доловимо, макар и фините взаимодействия между двама души да се осъществяват тъкмо в тази област. Обаче най-трудно доловими и най-скрити са въздействията, които засягат физическото тяло, понеже - като най-материално - то напълно скрива духовната активност в рамките на физическата материя. Но сега идва ред да ни бъде показано и друго: че Христос Исус е господар и над физическото тяло. И как Евангелието постига това? Тук ние се докосваме до една глава от Евангелието, която за днешния материалистично мислещ човек остава напълно неразбираема.

И много добре е, че на този лекционен цикъл са събрани само подготвени антропософи, защото ако някой би дошъл просто от улицата, той би сметнал нещата, които обсъждаме днес, за чиста лудост, макар и отделни подробности да му изглеждат само половин или четвърт лудост.

Христос Исус ясно показва: той може да вижда през физическото тяло и да разгръща действията си чак до него.

И той потвърждава това като простира лечебните си сили чак до сферата на онези болести, които се коренят във физическото тяло. Но, за да бъдат отстранени този вид болести, необходимо е да се познават тайнствените явле ния, които прескачат от физическото тяло на един човек към физическото тяло на друг човек. Ако искаме да отправим едни или други духовни въздействия, не можем да разглеждаме човека като нещо затворено в своята кожа. Вярно е, че нашите пръсти са по-умни от нас. Те знаят, че кръвта може да тече през тях, само ако тя се движи правилно из целия организъм; те знаят, че биха изсъхнали, ако бъдат отделени от останалия организъм. Така и човекът би трябвало да знае - ако правилно вниква в особеностите на своето тяло -, че според физическата си организация той принадлежи на цялото човечество и че никой не може да отдели своето индивидуално физическо здраве от здравето на цялото човечество. Днес хората признават по-грубите въздействия, но за по-фините въздействия нямат никаква представа, просто защото не познават фактите. Четете осма глава, където се казва:

А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.

И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,

защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.

И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,

приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана.”

И така, Христос Исус трябва да изцели дванадесетгодишната дъщеря на Яир. Но как да бъде изцелена, когато е толкова близо до смъртта? Това може да бъде разбрано, само ако знаем как нейната физическа болест е свързана с едно друго явление у друго човешко същество и че тя не може да бъде изцелена, без да вземем под внимание другото явление. Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма. Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха. Защо е спомената тук тази жена? Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир. Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число. Тази жена, боледуваща от дванаде сет години, се доближава до Исус и е изцелена - и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.

Ето колко дълбоко трябва да проникваме в нещата, за да обхванем Кармата, която свързва двама души. И тогава ще видим, как пред нас застава третият начин на действие, характерен за Христос Исус и обхващащ целия човешки организъм. Именно с оглед на този факт следва да разглеждаме и по-висшата деятелност на Христос, според както е представена тя в Евангелието на Лука.

Ето колко нагледно ни се показва, как Христовият Аз може да действа във всички съставни части на човешкото същество. И точно това е същественото. Евангелистът Лука, който в тази част от своето Евангелие се спира предимно върху лечебните въздействия на Аза и тяхното място във върховата точка от човешката еволюция, показва как Христос трябваше да проникне в човешкото астрално, етерно и физическо тяло. В същото време Лука посочва и великия идеал на човечеството: Вгледайте се във вашето бъдеще; днес вашият Аз - според степента на неговото развитие - е твърде слаб. Обаче постепенно той ще извоюва пълно господство над астралното, етерното и физическото тяло, и ще ги преобрази напълно. Пред вас се изправя великият идеал на Христос, показващ на човечеството бъдещата власт, която Азът ще упражнява над астралното, етерното и физическото тяло. Ето какви истини са залегнали в основата на Евангелията; те можеха да бъдат описани само от онези, които не се опираха на външни документи, а черпеха от опитностите на онези, които бяха „служители на Словото". Бавно и постепенно човечеството ще се издигне до това, което лежи зад Евангелията. И тогава хората ще овладеят това, което е скрито в религиозните първоизточници, с такава интензивност и с такава сила, че то действително ще се разпростре върху всички съставни части на човешкия организъм.”

Темата за целебните чудеса, извършени от Христос е безкрайна. Те биват осветлени от Р.Щайнер освен в посочените цикли и в книгата „От Исус към Христос” /ГА 131, Десета лекция/ - „Христос, господар на Кармата”. Като Господар на елементите Христос ни оставя също редица чудеса, систематизирани детайлно и от Бастиан Бан в „Господарят на елементите”. Чудесата продължават да действат в Негово име и до днес за тези, които не само вярват в тях, но и за тези, които могат да се настроят така, че да се проникнат от тях.

Изследването ни представи Юлия Стоянова

 

Линк към първа част: http://med.anthrobg.net/bg/node/326