Лечителните сили на Христос (първа част)

Submitted by admin 2 on Пон., 21/05/2018 - 08:52
Христос лекува слепец

Достигнали до нас през вековете, до днес Христовите чудеса на изцеление са обвити в загадка, която почти всеки от нас се страхува да повдигне. Редица учени и днес обаче се обръщат към това „табу” и ни помагат да достигнем до по-дълбокото езотерично обяснение. Д-р Обри Уестлейк, изследовател на различни алтернативни пътища на здравето, в своята статия „Изцелителните чудеса на Христос", в книгата „Пътища на здравето”, прави опит да систематизира изцелителните чудеса според няколко пункта и оттам да достигне до обяснението им. Ето какво пише самият той:

Винаги съм чувствал, че изучаването на лечебните чудеса на Христос в светлината на новото ни познание би било много поучително и възнаграждаващо и ще ни даде възможност да получим някои идеи за начина на действие, както тук имаме върховен пример за използването на медицинските лечебни природни сили от Майсторът-лечител.

Ето защо аз реших да проуча чудесата и да видя има ли общо между нашето съвременно познание и това, което е документирано.

Според традиционните учени за чудотворни изцеления място няма, а те по-скоро са легенди, които никога не са се случвали.

Подраздел на рационалистите твърдят, че чудото е преувеличаване на обикновеното медицинско лечение, че Христос е някакъв лекар-човек, притежаващ всички медицински умения на есеите и използвал техните средства.

Според Вентурини учениците на Христос са носели някакво преносимо лекарство.

Излекуване с вярата – привържениците й смятат, че много от случаите са на болни от хистерия, епилепсия или невроза, при които вярата може силно да повлияе - „Така твоята вяра те изцели.”

Психологическият подход е чудесно представен от Стенли Хол в главата за чудесата в неговата книга „Исус Христос в светлината на психологията, в която той е готов да приеме чудесата, при условие, че те се смятат за символи на по-висшата истина. Но за тях все пак трябват доказателства според него.

Дори и с настоящите ни познания, смея да твърдя, че чудесата имат обективна, а не просто символична реалност.

Ние живеем във време, в което ако нещо е било необяснимо за нашите предшественици, то за нас ще бъде възможно да намерим обяснение. Ние боравим с нови концепции, форми и сили, с които ставаме все по- наясно.

Трябва да има и друга нагласа - истинското научно отношение, което е да се установи фактите и, ако е възможно, начина на действие.

Публикуваната през 1957 г. книга, със заглавие „Съвременни чудотворни изцеления” документира множество чудотворни изцеления, случили се и в двадесети век.

Автори са д-р Франсоа Лурие, който дълги години е бил председател на Медицинското бюро за научните проучвания в Лурд и д-р Хенри Бон, автор на множество научни трудове.

Пълните и детайлни клинични данни са не само впечатляващи и убедителни, затова Папа Бенедикт XIV ги класифицира като чудеса. Според тази класификация дори ако едно условие от следните не е спазено, случилото се не може да бъде наречено чудо:

  1. Заболяванията трябва да са сериозни и тежки и да бъде невъзможно или извънредно трудно обикновеното им излекуване.
  2. Заболяването, от което е изцелен болният не трябва да е достигнало до етап, на който е възможно естествено самоизлекуване.
  3. Никакво медицинско средство да не е било прилагано или ако има такова, то да е неефективно.
  4. Изцеляването трябва да е изведнъж и напълно.
  5. Изцеляването да е окончателно.
  6. Заболяването да не е предшествано от кризи и да не е възможно самоизцеляване.
  7. Да няма рецидиви след изцеляването.

Разбира се, може да има и истински чудеса, които да не отговарят на всички тези условия, но те не са официално приети.

 

Христос

 

Нека сега да преминем към чудесата и да ги анализираме.

Първата мисъл е, че като цяло записите трябва да бъдат счетени като записи на действителни събития, въпреки че в много малка степен ние знаем какво точно се е случило.

От друга гледна точка дефиницията за чудо гласи: „Чудото при острите заболявания е действието на нормализиране на процеса, възстановяването на нормалните функции, ускорено, докато елементът от времето напълно се елиминира. При хронично или нелечимо заболяване това е повторното започване на нормалния процес на регенерация, възстановяване на здравето /това със сигурност става под въздействието на съществуващи неизвестни биологични закони/ ускорено до момента, в който елементите напълно се елиминират.”

В настоящите чудеса виждаме елиминирането и на фактора време.

От друга страна, поради липсата на достатъчно детайлни медицински диагностични данни, ние не можем да твърдим, че всички тези чудеса са действително чудеса. Faith Healing School може да се окаже права инстанция в твърдението си, че значителна част от случаите са били функционални, не органови заболявания, въпреки, че функционалните заболявания са били относително редки по онова време. Но ако се вгледаме внимателно в проучванията от Лурд, споменати по-горе, ще видим, че дори и да е имало случаи на функционални разстройства, една част все пак не са такива.

Трябва да се обърне съществено внимание на фактите от Евангелията, в които детайлно се описва, че случаите на изцеления не са специални или изолирани, а доста масови, както описва Матей (4, 23-24):

„И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.”

Интересен факт е, че повечето на брой изцеления са извършени в първите му пътешествия.

След като Христос напуска Галилея и отива на юг, значително по-малък брой изцеления са съобщавани, или пък не са били документирани в този период.

Тук има два факта, които трябва да се отбележат във връзка с масовите изцеления.

Трябва да се запитаме първо: дали има връзка между проявата на лечебната сила и огромната тълпа, така, че лечебните сили да биха се повишили спонтанно от присъствието на много хора? Очевидно има връзка. Църковният служител например, който може да извършва изцеление като ритуал, поддържа емоционалното напрежение у папството преди изцелителният акт да започне. Някой може тогава да каже, че става дума за масово внушение. Това би могло да има значение, обаче тук има и един друг пункт, който би могъл да бъде отбелязан – според например Екмановата кооперативна лечебна техника в тези случаи, когато има много хора, има по-силни релаксиращи излъчвания, струи повече лечебна сила (мана).

Второ: Дали времето (в денонощието), когато са извършени изцеленията, има значение?

Следващите пасажи от Евангелията на Матей, Марко и Лука, дават отговора:

„И когато слънцето взе да залязва, занесоха при него всички, които бяха болни от различни болести и много, които бяха обсебени от дяволи и Той изгони духовете със със своята дума и положи ръцете си върху тях и ги изцели.”

Може да се предположи, че максимумът на лечебната сила идва по залез слънце. Ако при това има и струпване на солидна тълпа, това би довело до още по-голямо потенциране на лечебната сила. Като интересно сравнение можем да използваме теорията на Райхенбах за „одиличната сила на човек”, както той я нарича, която според него е в максимума си между 6 и 8 часа след обяд и минимум в 4-5 часа сутрин. Според него още дневната светлина, приемането на храна и активното бодърстване повишават тази сила. Доколкото зная никой не е правил досега подобни проучвания.

Дали от друга страна има някакви ситуации, според които лечебната сила да намалява или изчезва?

Всички ние сме склонни да вярваме, че Христовата сила е безгранична и неизчерпаема, но трябва да вземем под внимание следните пасажи (Ев.Марко, 6, 3-5):

„Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него.

А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.

И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.”

Това е добре известен факт от проучванията върху психичните феномени. Злостният скептицизъм може да намали и унищожи проявата на психичната сила, което е масло в огъня на критицизма. Тук критиките на Христовите съседи целят да докажат, че силата Му е нищо друго освен плод на слухове.

 

Христос

 

Тук отново идва въпросът за вярата и каква е връзката й с изцелението.

Винаги се е твърдяло, че човек преди всичко трябва да вярва в силата на изцелението.

Това бих казал, че е необходимо, но не непременно задължително условие за извършване на изцелението. Като цяло бих казал, че вярата е резултат от чудесата на изцеленията, а не причина за тях.

Класифицирах чудесата по различни критерии, предимно в зависимост от целта.

Изцеляване посредством:

  1. Докосване
  2. Докосване с използване на физичски средства /слюнка, глина и измиване/
  3. Докосване и командна дума
  4. Командна дума
  5. Изгонване на нечистите духове
  6. Докосване до дрехите Му
  7. По направление
  8. От разстояние
  9. Възкресяване от мъртвите
  10. Сила, отправена към другите

* * *

1. Докосване - шест примера, като пет от тях са чудеса, едното не е.

А) Двамата слепци: „Тогава Той докосна очите им, казвайки: „Според вярата ви, нека бъде сторено”! И очите им се отвориха.”

Б) Двамата слепци – „И тогава Той се смили над тях и изведнъж очите им се отвориха...”

В) Слугата на висшия духовник – „Един от тях нападна слугата на Висшия духовник и му отряза едното ухо. Той докосна ухото му и го изцери”

Г) Мъжът, болен от воднянка: „Той го докосна, изцери го и го изпрати да си върви...”

Д) Жената, страдаща от немощ /вероятно случай на остеоартрит/: „И пред тях стоеше жена, неподвижна от осемнадесет години... Исус каза: „Жено, ти си освободена от твоята немощ, положи ръце върху нея и в този миг и тя тръгна да върви.”

Е) Деца в добро здраве, видимо нормални: „И тогава Му доведоха малки деца, за да сложи ръце върху тях и да се помоли и Той положи ръце върху тях.”

Тук наблюдаваме един добре известен феномен - полагане на ръка – лечебна ръка, лечение с ръце. Този феномен е достигнал и до нас през вековете и дори е станал свещен ритуал като част от църковните тайнства. Това е съчетано и с помазване с масла, много важна комбинация. Заедно с маслото много други субстанции са използавни в свещенните ритуали за увеличаване на духовната сила – памук, коприна, дърво, но самото масло е имало особено място в ритуалите като символ на божественост и свещенност на духа. Ритуалът за приготвянето и освещаването на маслото за помазване също е бил свещен ритуал, който е изглеждал така: Свещенникът е държал с двете си ръце стъкленицата с масло и е произнасял следната молитва: „Моля те, Господи, изпрати ни Светия Дух, наш застъпник от Небето в това масло, което Си създал от зеленото дърво за изцеление на ума и духа и със свещенното благословение то да служи при всяко помазване, вкусване, докосване, за запазването на ума и тялото, душата и духа, за премахване на всички болки, за изцеляването на всички недъзи и всички болест.”

В Евангелието от Марко глава 6, 13 четем: „И изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.”

Но от предшестващия пасаж виждаме, че те трябва да бъдат готови да приемат това изцеляване, което не е без подготовка: „И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.”

С течение на годините и до днес обаче този ритуал на помазване се използва само при изпращане на умиращ. Ритуалът се казва Extreme unction – последно причастие, и днес е по-скоро символичен духовен акт. Затова и той бива извършван само от духовно упълномощено лице, за да работи, както се твърди. В течение на годините са се оформили два клона в духовенството – едните вярват, че изцелението идва от Духа и се нарича Духовно изцеляване, а извършващите го – духовни лечители, а другото течение – назоваващо се Църковно научно, твърди, че изцелението се получава чрез абсолютната вяра в изцелителната сила на Бог.

Мнозина учени твърдят, че т.нар. „полагане на ръка” не е просто символичен акт, но акт на отдаване на енергия, насочвана от лечителя към пациента. Това твърдение може да бъде илюстрирано например от разликата между „добрата” и не дотам добрата медицинска сестра. Или защо някои масажисти са по-добри от други, имащи перфектна техника. Същото важи и за остеопатите. Има редица описани случаи, в които лечителят слага парче месо или риба между двете си ръце, то се мумифицира и не се разлага практически.

  1. Докосване с използване на физически атрибути

А) Слепецът: „Христос го докосна и го изведе извън града, плю върху очите му, сложи ръце върху тях и го попита дали е прогледнал. Мъжът отговори: „Хората са като дървета”. След това Той сложи отново ръцете Си върху очите му и той каза, че вижда ясно.”

Интересният елемент тук е използването на слюнка, която е една от трите телесни течности, които съдържат в себе си всички телесни сили - другите две са кръв и урина. Друг факт за отбелязване тук е този, че изцеляването идва постепенно.

Б) Сляпороденият – „Христос направи кал от слюнка и пръст и намаза очите му с тази кал. „Иди и се измий в къпалнята на Силоам!” И той отиде, изми се и вече виждаше”.

Тук отново присъства слюнката, но сега в комбинация с кал /глина/, която пък според твърденията на радиестезистите коригира повреди във външните полета на етерното тяло. Тук също има времеви елемент, но забавянето е по-дълго от по-горния случай. Трябва да се отбележи, че тук има и измиване. Според някои езотерични кръгове измиването премахва лошите ауричните сили на болестите. Затова има значение и измиването на ръцете след лечението.

Но както се вижда от Евангелието на Йоан, се натъкваме на скептицизъм дори тогава, скептицизъм, който не признава проявата на свръхсетивни сили (Йоан 9, 16-18):

„Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.

Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.

Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал...”

В) Глухонемият - тук отново имаме използване на слюнка: „И Той сложи пръстите си в ушите му и докосна езика му и гледайки към небето, въздъхна, казвайки: „Да се отвори!”. „И в този миг ушите му се отвориха...” Тук има предположения, че с това въздъхване Христос акумулира жизнена енергия, с която отваря ушите на глухия.

  1. Докосване, придружено от командна дума:

А) Прокаженият: „Господарю, ако е волята Ти, изчисти ме!” „И тогава Христос протегна ръка към него, докосвайки го и каза: „Ти си изчистен” и в този миг прокаженият беше чист.”

Б) Тъщата на Петър – болна от треска: „И Той стоеше до нея и гонеше треската, докосвайки я с ръка и я привдигна и незабавно треската я напусна.”

В) Богаташката дъщеря и Г) Вдовишкия син

И двата случая са класифицирани като възкресяване от мъртвите.

  1. Използване само на командна дума: тук изцеляването бива извършено само с помощта на командна дума без докосване или използване на атрибути.

А) Парлизираният. Този случай е описан в Лука 5, 18-20. Тук можем да зададем въпроса какъв е механизмът на този род изцеление? Как възниква то? Както самият Христос ясно казва, че в тези случаи изцелението е за славата на Бог и със силата на Бог. В случаи като тези има изцеление не само физическо, но на всички нива. „По-лесно е да ти кажа :”Греховете ти са простени, отколкото да ти кажа „Стани и ходи!”

Вижда се ясно, че тази сила лекува целия човек с лечител в пълния смисъл на думата и с лечение на фундаментално ниво. Физическота лечение също се случва.

Тук религиозните хора са прави, когато практикуват духовно лечение - те са прави в това, което прилагат и грешат в това, което отричат.

Фундаменталното лечение е било добре познато на всички велики лечители, например Парацелз. Той е бил наясно с всички схеми на заболяването. Окултното развитие на греха - това е слабост на Егото и линията, която следва докато се материализира в материално или физическо проявление е остра инфекция или хронично заболяване. Това не би се сторило странно както на нашите предшественици, защото психосоматичната медицина показва ясно, че определени заболявания се асоциират с определени черти на характера. Според Парацелз тоталното излекуване не би могло да се случи, ако не е настъпил моментът за това: „Бог е създал лекарствата за преодоляване на болестите, създал е и лечителите, но лечението идва когато е настъпило времето.” Очевидно за този парализиран човек времето е дошло.

Волфрам в книгата си „Окултните причини за болестите” казва: „Кога точно болестта преминава в здраве? И отговорът е: едва тогава, когато Егото придобива тези сили, които да преодолеят причините, породили това заболяване. Тогава настъпва часът.”

Проблеми в придобиването на тези сили вероятно са причината някои хора да не получат излекуване, независимо от приложените лечения.

Б) Човекът с изсъхналата ръка: „Повдигни ръката си!”, „И той повдигна ръката си и тя беше напълно излекувана и изглеждаше като здравата”.

В) човекът, носещ недъг 35 години, който не можел да влезе в басейна. „Искаш ли да се избавиш от недъга си?... Стани, вземи постелката си и ходи!... И изведнъж човекът бе напълно изцелен...И повече не греши, за да не ти се случи по-лошо.”

  1. Изгонване на нечистите духове с командна дума

Това е нещо извън нашия съвременен опит, тъй като не може да бъде обяснено от съвременната наука и психология, които не вярват в съществуването на зли духове или присъствието им. Но как иначе всъщност бихме обяснили толкова нечовешките убийства, с които е изпъстрено нашето ежедневие?

В книгата „Тайната наука зад чудесата”, глава 16, озаглавена „Как кахуните се бореха с ужасните сили на мрака”, се разглежда как древните кахуни са опитвали да изцеляват подобни случаи с пренасочване на голямо количество енергия към болния човек. За което съвременните терапевти биха могли да се замислят.

В петте от случаите на изцеление тук става дума за епилептични прояви.

  1. Човекът, обладан от легиона зли духове.
  2. Детето под влиянието на демони
  3. Човекът с нечисти духове
  4. Безмълвните демони
  5. Слепите и мълчаливи демони

В двата последни случая ние знаем, че духовете са изгонени и хората са излекувани. Интересното в първите случаи е, че злите духове разпознават Христос като Син Божи – носител на свръхсетивни знания по волята на Бог. Христос ги назовава, изгонва ги, заповядва им да напуснат съответния човек и той получава зцеление: „Излезте от този човек, о ,нечисти духове!” А те отвръщат:...моето име е Легион, ние сме много... И тогава те излязоха и се вселиха в свинете”.

Във втория случай командата е: „Вие безмълвни и глухи духове, нареждам ви да напуснете този човек.”

В третия случай: „Смири се и излез от него”. „И след гова духът изкрещя силно и го напусна.” В случая с детето, обладано от демони трябва да се отбележи следното: Отначало учениците опитват да го излекуват, но не успяват. Когато Христос идва на мястото и те Го питат защо не са успели, Той отговаря: „Поради вашето неверие! Ако имахте вяра поне колкото синапено зърно, нищо не би било невъзможно за вас!” Затова трябва да се отбележи, че лечителят трябва да има абсолютната вяра в излекуването. Ако той се съмнява в това, което прави, може да се провали. Отново според Парацелз решителното въображение може да постигне всички неща, което означава, че ако е възможно да се държат абсолютно стабилни и ясни желанията, врязани във въображението, тогава въображението е активно, творческо и нещата се случват.

  1. Докосване до дрехите

Тук този вид чудеса са интересни с това, че лечителната сила зарежда тъканите и те остават заредени дълго време с тази сила. Кингсли Тарпей - известна лечителка, периодчно зарежда с лечебна сила бинтове, вълна и коприна, които дава или изпраща на свои пациенти и те могат по този начин да приложат лечителната й сила без нейното директно присъствие. Ако това изцеление би могло да бъде извършвано от обикновени лечители, то многократно повече лечебна сила е излъчвана от докосването от и до дрехите на Христос, заредени с нея. „И цялото множество се опита да Го докосне... И мощ излезе от Него... И изцели всички... И навсякъде, където влизаше по села и градове, те полагаха пред него болните с надежда поне да могат да докоснат дрехата Му и много от тях, които Го докоснаха, се изцелиха напълно”

За този вид чудеса е писано в Евангелието от Марко глава 5, 25-34, за жената с кръвотечение от дванадесет години: „И той рече: Дъще, твоята вяра те изцели, иди си с мир.”

  1. Изцеляване чрез направление

А) Десетте прокажени: „Исусе, Господи, помилуй ни... Идете и се покажете на проповедниците... И когато те отидоха, бяха изцелени.”

Б) Слепецът: „Иди и се изкъпи в къпалнята Силоам...” Отново тук има изцеление и с измиване.

  1. Изцеляване от разстояние

А) Парализираният слуга на центуриона - вярата на господаря му го спасява.

Б) Дъщерята, измъчвана от дявола

В) Богаташкият син, смъртно болен

В тези случаи Христос не е директно при болния, но съобщава за случилото се изцеление. (Има подобни съобщения при някои лечители-кахуни, които използват такъв метод на пренасочване на лечителната сила от разстояние.)

В първия случай думите на Христос са: „иди си и както си повярвал, да бъде сторено... И слугата му в този час беше изцелен.”

Във втория случай думите са: „о, жено, голяма е вярата ти, да бъде сторено...” И дъщеря й се изцелява в този час.

В третия случай Христос казва: „Иди си, синът ти ще живее!... Вчера, към седем часа треската го напусна... и бащата разбра, че това е часът, в който Христос казва, че момчето ще живее.”

  1. Възкресяване от мъртвите

А) Дъщерята на Аир

Б) Вдовишкият син

В) Лазар

Тези чудеса са особено трудни за обяснение в съвременността ни. Според някои езотерични школи става дума за връзката /нишката/ между физическото, етерното и астралното тяло – ако тя е непокътната, дори те да са извън физическото тяло и то да не проявява признаци на живот, тънките тела могат да се завърнат във всеки момент. Но ако тази връзка е повредена, тогава е нужно висше същество или благоволение да я възстанови – с други думи – чудо. Такова съобщение дава и Макс Фрийдъм Лонг при един случай на младеж, завърнал се от смъртта след единадесет часа. (Глава 12 от Тайната наука)

В случая с Лазар фактите са следните:

Отначало Христос казва на всички, че той не е смъртно болен, също и на учениците си. След това минават два дни преди той да пристъпи към действие. След това Христос се моли и извиква на висок глас: „Лазаре,излез!”

От Щайнер знаем, че всъщност тук става дума за посвещението на Лазар, което той е трябвало да изпита и след трите дни Христос го събужда .Командната дума тук е „Излез”.

В случаят с дъщерята на Аир, според Стенли Хол тук става дума за състояние, подобно на транс, характерно според него за възрастта на пубертета. „Съвременната литература изобилства от такива описания на подобни състояния, също и припадъци, случващи се по онова време.” Вероятно според него Христос е успял да изведе девойката от това състояние. Самият Той казва: „Девойката не е мъртва, само спи.” Но обкръжението Му не се съгласява и те му се присмиват, твърдейки, че тя е мъртва.

Тук интересни факти са, че Христос нарежда на всички да се разотидат. Разрешава само на родителите и на трима от учениците си да присъстват, за да не смущават акта на изцеление. Тук Той докосва момичето с ръка, нареждайки: „Момиче, казвам ти, стани!” – комбинация от докосване и командна дума. „И духът й се се върна и тя стана и тръгна... И всички се удивиха безкрайно от чудото.”

При други изцеления има елемент на тайна: „И Той им заръча строго никой да не разбира за това.”, вероятно за да не се наруши, или да не бъде смутено извършването на чудото.

Физическо усилване - Поръчва на някого да й даде нещо за ядене.

При вдовишкия син - при дъщерята на Яир, ако ние допуснем, че е била мъртва, периодът на смъртта е бил много кратък, то при вдовишкия син този период е значително по-дълъг. Това отново ни навежда на мисълта за каталептичен транс.

Тук техниката е проста: „Той дойде и докосна ковчега, но не мъртвеца. И когато гробарите спряха, Той каза:”Млади човече, казвам ти, стани!” /отново командна дума/... и тогава мъртвецът се изправи и проговори...”

  1. Силата, дадена на учениците Му:

„И Той даде сила на учениците Си над бесовете и да изцеляват по всякакъв начин различни заболявания. И където отидат, да проповядват „че Царството небесно е в ръцете им.” - да изцеляват болните, да изчистват прокажените, да възкресяват мъртвите и да гонят бесовете.”

 

Христос

 

Надявам се, че сега все пак знаем дори и малко за действието на чудесата. Убеден съм, че с края на века ще дойде и по-задълбоченото разбиране върху тези факти, успоредно с нарастването на познанията в свъхсетивната наука ние ще знаем и можем повече. Ще стане по-ясно, че тази лечебна сила няма да е изолиран случай или прерогатив на божественото, но и за цялото човечество, тъй като всички ние сме Божии синове, или както Христос казва: „Този, който вярва в мен, ще прави това, което и аз правя, и по-велики от тези дела ще прави.”

Д-р Уестлейк систематизира много точно чудесата, извършени от Христос, но детайлното езотерично обяснение ние можем да намерим в трудовете на Рудолф Щайнер.

Следва!

Материалът е преведен и представен от Юлия Стоянова пред Работната група по Антропософска медицина, София - 20.05.2018 год.