Дорина Василева: Окултните корени на човешките ръце и тяхната лечебна сила

Submitted by admin 2 on Вт., 01/05/2018 - 10:19
Мона Лиза

„...Ръцете са, така да се каже,

външните представители на етерните очи.”

Р. Щайнер, Събр.съч.208

Скъпи приятели, под ръководството на д-р Марина Рошкова стъпка по стъпка навлизаме в теоретичните основи на духовно-научното познание за човека, заедно с практическата реализация на тези идеи в областта на антропософското ритмическо втриване.

Нашият главен „инструмент”, ако можем така да се изразим, са нашите две ръце. Техният „говор” е докосването, допирът… Преди няколко години, моят интерес към смисъла, значението и приложението на ръцете ни, роди сериозното духовно-научно изследване „Човешките ръце – нашите етерни очи”. Благодаря на д-р Рошкова за поканата и възможността да ви представя основните моменти в това изследване.

Човекът е венецът на еволюцията от духовна гледна точка. В него са вложени другите три природни царства: минералното - чрез неговото физическо тяло, растителното чрез неговото етерно тяло и животинското – чрез неговото астрално тяло. Тук, на Земята човекът съдържа в себе си тези три по-нисши царства, но и същевременно еволюционно ги надгражда – ние сме пронизани от човешкия Аз, или както в Антропософията се нарича – нашето Духовно тяло, което ни прави мислещи, осъзнаващи, цялостни човешки същества. Защото, ако ние не бяхме получили този Аз в еволюцията, в нас щеше да остане мъртвата минерализирана материя, която може да бъде одухотворена единствено чрез етерните енергии, пропити от света на симпатиите и антипатии, характерни за животинския свят, и съдържащи се в нашето астрално тяло. Но човекът има и своя Аз, който го индивидуализира и го прави уникална личност.

Благодарение на тази висша духовна субстанция в нас, влята от Висшите духовни йерархии, ние се изправяме вертикално, нашият гръбначен стълб заема позиция перпендикулярна на земната твърд. От една страна сме подчинени на земната гравитация, поради тежестта на земните ни физически тела, но от друга страна придобиваме още две възможности. Първата е да приемем и обгърнем много по-пълно света около нас със своите сетива, да се движим в пространството и заедно с това сетивата ни и мислите ни да се докосват и осмислят до многообразието на света. Чрез изправеното положение нашите горни крайници – ръцете, вече стават свободни и независими от земната гравитация. И така другата възможност е свободата, която получаваме чрез нашите ръце – да докосваме, да милваме, да прегръщаме, да работим, да творим, да танцуваме... и това вече надскача света на гравитационните земни сили. Нашите ръце се превръщат в средство не само на препитание, но и на човешки отношения, на проява на нашата индивидуалност.

Три от четирите базисни сетива, свързани с развитието на физическото тяло при детето, от раждането до смяната на млечните зъби, са свързани с това - как детето се учи да борави със своите ръце: при допира до различни материи; при ученето му да ходи и при овладяването на равновесието; при развитието на фината моторика, когато играе с различни играчки и техните фини детайли. Тези три основни сетива, във формирането на които ръцете активно участват, са сетивото да допир, сетивото за движение на собственото тяло и сетивото за равновесие.

Ръцете се включват чрез работата си в различни области в чисто практическия ни живот, а чрез изкуствата – в света на невидимото, в света на етерните енергии, които са част от невидимия свят около нас. Знаем от евритмията – като изкуство, и от лечебната евритмия – като лечебна практическа насока в антропософската медицина, които Рудолф Щайнер дава на света, че те раздвиждат и работят именно с невидимите етерни енергии, с мировото Слово, което е съграждащо в Космоса и света, в който живеем. Т.е. човекът от твърде веществен и материален в следващите еволюционни времена би трябвало да развива все по-голямо одухотворяване на своите тела, и ръцете са действително част от нашето тяло, която с пълна сила е включена и подпомага тези бъдещи процеси.

Днес има редица доказани алтернативно-холистични направления, които чудесно си служат с вградената фина сила, която минава през нашите ръце. Важно е да се достигне до осъзнаване от всеки човек на фината вибрация, която му е дадена безусловно, чрез самото притежаване на етерно тяло, за жизнената сила, която ни обгръща от Космоса, става част от собствената ни жизнена сила и работи в нас, и че тази сила има реални физически външни носители в нас – ръцете ни, те „виждат”, те носят в себе си лечебни сили!

Трябва да осъзнаем и нещо друго - в днешните времена етерните ни тела са все повече затлачени с мъртви мисловни структури и форми като понятия, мисли и т.н., и така нашите „етерни очи” остават слепи. Това е път да бъде спряна възможността да се свържем осъзнато с живия Космически етер. И ако за древните хора е било напълно естествено етерното им тяло да е много по-свободно свързано с физическото тяло, да са в спонтанна и постоянна връзка с Духовните същества, то днес ние можем да развием съзнателно етерно „виждане”. Рудолф Щайнер казва следното:

„...Каквото вършат ръцете, е много повече сетивно, а каквото могат да правят съответните на ръцете етерни органи, е много малко подобно на извършваното от физическите ръце. Етерните ръце са действителни духовни органи в етерното тяло. Много по-висша, по-интуитивна духовна дейност се извършва именно чрез тези етерни органи, които съответстват на ръцете и в тях намират само минимален израз. Тези етерни органи водят в свръхсетивния свят и могат да наблюдават там. В известен смисъл, би могло парадоксално да се каже, че човешкият мозък е най-неподходящият възприемателен орган за света; ръцете – в етерното им естество – са много по-значителни и умели познавателни органи, отколкото е мозъкът. Каквото ръцете имат да извършват, се открива във взаимовръзката им с листата (лъчите) на лотосовия цвят (чакрата) в сърдечната област, които така излъчват силите си, че от сърцето те преминават към ръцете и превръщат етерните ръце в духовни познавателни органи...Ако положим ръцете си върху ларинкса, така че палецът на дясната ръка да лежи при ухото и дланта под брадата на височината на ларинкса, ние изключваме етерните потоци на главата и преобразуваме останалия организъм в познавателен орган...”/Сс 265 „За историята и от съдържанието на Познавателно-окултния отдел на езотеричната школа от 1904 до 1914 (1906-1924)”/

Корейско-японския скулптор Ли У Фан казва: „Ръката става едно око, което слива всички пет сетива, и вижда нещата цялостно.” А всъщност антропософската духовна наука ни разкрива развитието, значението и ролята на 12 сетива, което превръща ръцете в още по-важни, когато развиваме техните вложени етерни сили!

 

Пещерни хора

 

В своето изследване аз се спирам на артефакти за човешките ръце от най-дълбока древност. Първите такива артефакти датират от времената на т.нар. от официалната наука „пещерни хора” – червени отпечатъци на ръце в пещери в Южна Франция, Испания и Аржентина. Въпреки различните предположения, между тях има и мнение, че тези пещери са били места на прадревни мистерийни ритуали, където са били посвещавани младежи. Тези скални отпечатаци са датирани между 20 и 45 хиляди години. В лекцията си от 17.12.1906 год. в цикъла „Знаци и символи на Коледния празник”, Рудолф Щайнер разкрива как именно са били извършвани тези прадревни мистерии. В тях посвещаваните младежи са били водени от велики Посветени към истинските картини, образи и преживявания на Сътворението на света, на космическите ритми, на природните ритми, като част от космическите. Те са „виждали” и бъдещето. Преминавали са ритуален път, в който са виждали как от дълбините на човешката природа се ражда нашата вътрешна светлина, нашето вътрешно Слънце. Част от тези ритуали са се извършвали в пещери, в които:

„...са виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се е казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от гниещото, разпадащото се, се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показан в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака. В скалистата пещера са наблюдавали избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.”

Дали тези първи скални отпечатъци на човешки ръце в пещери са действително ритуално действие, би трябвало да се изследва не само от официалната археологическа наука, но и по окултен път. Въпреки това можем да предположим, че това е така, следвайки думите на посветения Рудолф Щайнер. Гьоте, чийто изследовател е самият Рудолф Щайнер, в своята дълбоко окултна приказка „Зелената змия и красивата лилия” /Събр.съч. 22/ също ни разкрива една от ключовите мистерийни срещи между Зелената змия, Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар и Стареца с лампата, в дълбока подземна пещера. Можем да заключим, че ръцете се явяват тази част от човешкото тяло, която още прадревният човек е смятал за своя връзка с Боговете. През ръцете е минавала енергийната етерна нишка на световния космически етер, която в онези времена е била много жива и действена.

Ръцете в различни изображения, от различни епохи, символизират божественото присъствие, влияние и власт. Например, силата и влиянието на Бог често е представяно в средновековни картини и стенописи като всемогъща ръка, която излиза от облаците. Образите в древните култури са преки наблюдения на техните създатели в Духовния свят. Те са били посветени за времето си хора.

 

Древен Египет

 

Всъщност, „всесилната Божия ръка” води началото си от древен Египет. Фараонските двойки често са изобразявани като получаващи енергия от Атон, който е представен в образа на слънчевия диск. Лъчите са представяни като продълговати лъчи, като всеки завършва с малка ръка. Тези „слънчеви ръце” са насочени към ръцете на фараонската двойка, поемащи божествената слънчева жизнена сила. Начинът, по който е изобразяван Атон, с множество лъчи като протегнати ръце към фараонските ръце, говори за пряката енергийна връзка, която се е осъществявала чрез ръцете. Те са влизали в пряк досег с божествените слънчеви „ръце”. В древноегипетския свят енергията, която е протичала между живия Бог - Слънцето и неговите представители в лицето на посветените владетели, е била действена.

 

Бог Хелиос

 

В древногръцката култура този пряк контакт закономерно се губи, но остава запечатан в митовете. Изображенията също се променят. Древногръцкият бог Хелиос вече има колесница, с която препуска между Небето и Земята. Благодарение на нея осъществява контакта си със смъртните и боговете. Тук ръцете, чрез които по невидим начин се е осъществявала директната връзка между смъртен и Бог, е заместена от коне, които водят огнената божествена колесница. Светът на човешките идеи все повече се диференцира от света на Духовните същества. Стрелкащата се огнена колесница е образът на човешкото мислене, което все повече започва да придобива рационалистичен характер, губейки пряката си връзка със света на боговете.

В друг древногръцки мит великият художник, скулптор и изобретател Дедал конструира крила от пера, слепени с восък. Тях закрепя на ръцете си и на ръцете на своя син Икар. Те искат да избягат от цар Минос, където Дедал изкупва свой грях. Но бягството се превръща в смърт за Икар. Едно следващо стъпало виждаме в този мит – при което човекът иска да надмогне човешкото, отново да „полети”, отново с полета си да достигне Слънцето. Само че тази близост до Бога вече е невъзможна, тя е убийствена! Прикачените крила, макар и перфектно конструирани от майстор-творец, не могат да издържат на божествената искряща светлина и топлина. Ръцете вече са се превърнали в инструменти на сетивния физически свят – те са загубили своята първоначална връзка с Духа.

 

Икар

 

Постепенно осъзнаването на връзката между космическия етер и онова, което влива в човека, от спонтанно духовна и естествена, се „свива” до рационалистичната област, която познаваме като „хиромантия”.

Артефакти на ръце от камък, дърво и слонова кост от древни цивилизации говорят, че използването на дланта на ръката, като средство за изцеление и връзка между човека и Бога, се среща в най-древните паметници на човешката цивилизация. Първото „писано” познание за човешката ръка датира отпреди повече от 5 хил. години. Корените на това познание ни водят към Индия и древната хинду-астрология. Първата известна книга по този въпрос се приписва на хинду-мъдреца Валмики и се нарича „Учението на Валмики Макариши за мъжката хиромантия”, която се състои от 567 строфи. От Индия, изкуството за познанието на човешката ръка се разпространява в Китай, Тибет, Египет, Персия и в страни от Европа. След това достига до Древна Гърция.

Класическата форма за познанието на ръката идва от гръцката митология. Всяка област на дланта и пръстите е свързана с бог или богиня. Например, безименният пръст е свързан с гръцкия бог Аполон; характеристики на безименния пръст са обвързани с отношения на обекта с изкуство, музика, естетика, слава и хармония. Гръцките лекари Хипократ и Гален използват това познание в помощ за своята клинична практика. Предполага се от мнозина, че това познание е известно и се практикува още от много видни гръцки фигури като Омир, Анаксагор, Аристотел, Платон, и дори самият Александър Велики, въпреки че има оскъдни данни в техни трудове по този въпрос.

 

Хиромантия

 

От Древен Рим писмените паметници са също оскъдни. Те се опират на Аристотел. /това е Плиний, 23-79г. от н.е./ След Аристотел изминават почти 1500 год. преди да се намери по-нататъшно доказателство за изкуството да се изучава ръката в Европа - около края на ХII век. Развитието на хиромантията е свързано с изучаването на физиогномия и астрология, считани за съществени при изучаването на медицината и изобщо науката по това време. Тогава не се е правила разлика между онова, което днес ние наричаме „наука” и онова, което наричаме "окултни науки". Научните познания обхващали изучаването на астрология, хиромантия и други магически изкуства като алхимия, всички от които се считали за важна част от образованието на учения човек.

Изучаването на тези теми от дванадесети век нататък в Европа се дължи много на контакта с Близкия изток, осъществен чрез Кръстоносните походи през предходните сто години. Европейското мислене до голяма степен е загубило връзка с традициите на Древна Гърция, докато те са били успешно разпространени и запазени в арабските традиции - чрез преводите на арабски версии на гръцките трудове, които отново добили известност и в европейските земи. Много от най-ранните ръкописи, които можем да отнесем към 14 век са анонимни, и отново се опират на Аристотел и др.

Жестовете стават част от възникналото ораторско изкуство. Още в Древна Гърция и Рим е имало добре известна и разработена система на жестовете, свързана с развитието му, особено по времето на Древен Рим. Както може да се предположи от духовна гледна точка, постепенно жестовете, изразявани с определени движения на ръцете, както и цялата човешка природа, започват да губят от своята първоначална естествена взаимовръзка и усет, която ги свързва с външния етерен свят и с този, който вътрешно са развивали Посветените - започва отделяне, разграничаване, докато се стигне до своеобразно „втвърдяване”, „отсичане” на жестовете и конкретизирането им в определена дейност.

 

Ораторско изкуство

 

Джон Булвър /1606-1656/, английски лекар, природен философ, написал пет творби, изследващи тялото и човешката комуникация, по-специално чрез жестовете, е първият човек в Англия, който предлага обучението на глухи хора, именно чрез жестовете. Създава две произведения по въпроса, които се разглеждат като цялост: Хирология /или „естественият език на ръката”/ и Хиронимия /”изкуството на реториката на ръцете”/. Според Булвър ръката „говори всички езици, и както универсалния характер на Разума, е обикновено разбиран и ясен на всички нации, въпреки формалните различия в техния език. И бивайки /ръката/ единствената реч, която е естествена за човека, тя може да бъде наречена Всеобщ език на Човешката Природа, който без преподаване хората от всички обитаеми региони на света могат на пръв поглед лесно да разбират”.

Виждаме, че на ръцете – дланите, пръстите, жестовете се е гледало все повече по един механистичен начин, макар и някои изследователи да са се доближавали интуитивно до тяхната истинска роля. Този чисто рационалистичен начин на мислене е бил закономерен. Чрез него се дава възможност за раждането и диференцирането на съвременните науки. Те е трябвало да изгреят на сцената на човешкото познание успоредно с промяната в човешката конституция към все по-голямото втвърдяване на съществото ни и потъването му в материализма и интелектуализма, в тъмнината на материята. Нека не забравяме посланието на древните посветени, че именно в най-голямата вътрешна тъмнина на съществото ни трябва да се роди духовната светлина, Духовното Слънце, но днес вече по един съзнателен и търсен от будните хора път!

В Глава четвърта от моето изследване разглеждам връзката на пръстите с космическите сили, изкристализирали в древното мистерийно познание на хиромантията. Древногръцките богове, които са свързани с определени планетни влияния, са обобщени астрални образи на истински духовни процеси, в които древните хора са участвали, преди тази връзка да бъде прекъсната от естествения път на космическо-земната еволюция.

Предвид това древно познание, е естествено да търсим дълбока окултна връзка между енергиите, идващи от Космоса, и пръстите в едно цяло с дланта и цялото ни същество. И тъй като за древните боговете по естествен начин са населявали Космоса, то те имат и съответната „материализирана” проява в съществото на човека. Знаем, че човешкият организъм във физическите си измерения като взаимносвързани области, системи, органи е плод на реални взаимодействия на Духовни същества в еволюционния ход, представящи Марс, Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн и т.н. Това се случва със съществото ни между смъртта и едно ново раждане. Това се е случило и в еволюционния космическо-земен процес, в който се създава самият човек. От окултна гл.т. тази древна взаимовръзка не е случайна и тя говори за познанието на древните посветени за силите и енергиите на Космоса, представени от съответните планети и богове. Знаем, че древните посветени са били в реална връзка с Духовните същества. Когато например са свързвали даден пръст с определен бог и планета, те са знаели точно кои сили и как преминават през тази част от човешката ръка. Онова, което е било горе, наистина се е отразявало и е изпълвало човешкото същество като физическа, душевна и духовна същност. То е имало определени точки на проява в човешкото тяло. За това говорят през 20-ти век по много сходен начин и двамата Учители Рудолф Щайнер и Петър Дънов – техните величествени прозрения за всеки пръст от нашата ръка и за ръката като цяло, можете да прочетете в самото изследване.

По думите на Петър Дънов: „Природата е създала човешката ръка с един разумен план. То не е произволно... За създаването на човешката ръка са работили такива възвишени същества, каквито даже не подозирате. Те са я построили, начертали са линиите и формите, сложили са знаци... Във всеки пръст текат особени енергии... Ръцете привличат Божествени сили...”

По думите на Рудолф Щайнер: „За ясновиждащото съзерцание ръцете се отличават от всички останали членове /на тялото/, като изключение не прави и лицето на човек... От пръстите излизат и светят далече в обкръжаващото ни пространство лъчистите образувания на етерното тяло, които пламтейки - ту слабо, ту по-силно и ярко, се устремяват в него. В зависимост от това дали човек се радва или скърби, пръстите му сияят различно; различно сияе повърхността на китките, различно на дланите. За духовното наблюдение ръката, с нейната етерна и астрална част, представлява сама по себе си съвършено чудно образование. Всъщност всичко около нас, дори и материята е откровение на Духа...”

 

Ренесанс

 

Един изключително важен период по отношение на темата, която ни интересува, е периодът на европейския Ренесанс и гилдията от ренесансови творци, които творят в различни части на Европа. Щайнер отделя специално място на този период от развитието на изкуството, защото това е времето на засиления интерес и възраждането на древногръцкото изкуство – като също важна културно-историческа епоха, и в същия момент – личността изживява себе си като свободна и автономна от Бога, след тъмните времена на Средновековието. Човекът е мяра на всички неща – казва философията на Ренесанса! В същият момент обаче се ражда едно поколение от творци, което е дълбоко свързано все още с онова старо ясновидство, с живата връзка с Духовния свят, като в тези отношения между човешката душа и тази жива духовна връзка, започват да пулсират изискванията на новото време – отделяне и диференциране от Бога в неговия чисто църковен, наследен от Средновековието образ на каноничната теология. В този период, по думите на Щайнер, творят посветени художници, които се явяват на границата на старото възприемане на Духовния свят и новите изисквания за диференциране от него, за обособяване на човешката индивидуалност в пълна свобода и независимост, като в този процес цялото започва да се дели на детайли, които да се обособяват и да имат свой собствен живот. Това е водило до безсилие и драматизъм в живота на художници като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело...

И докато „в гръцката епоха човешките души са се чувствували непосредствено като творци на тяхното тяло, те са се чувствували едно с душевните сили на целия свят. В онези времена на гръцкото изкуство хората са чувствали например при една ръка всички сили, които са формирали ръката. Те са чувствали вътре в самостоятелното вътрешно битие на собствената форма. Тогавашните хора на изкуството не са гледали формите отвън, а са творели отвътре, „със знание”, като още са имали съзнание за силите, създаващи формите.” – казва Щайнер.

Онова, което древните гърци са запазили като връзка с Духовния свят при изобразяването или извайването на ръцете на своите образи, все още като „спомен”, като импулс съществува в ренесансовата личност на Леонардо, както и в групата от души, инкарнирала се и творила на различни места в Европа, през различните периоди на Ренесанса. Живата връзка в това изобразяване е налице. И ако се върнем към онова, което казва Щайнер за „етерните ръце” от началото на това изследване, които съзнателно могат да се пробудят в човешките сетивни ръце - да, ренесансовите творци са имали знанието за тази връзка. И това личи в изображенията на безброй много творци от онези времена. Ръката, пръстите, положението, жеста, движението, - всичко това е носело определени „послания” в себе си. Послания, които старите майстори са влагали и които са идвали от все още живата им връзка с Духовния свят, от живата им връзка с ангелското древно познание. Макар и пресъхваща и изстрадана, тази връзка все още е съществувала, тя е била в своя преломен момент. Може да бъде изказано и друго твърдение, на базата на всичко казано дотук: ренесансовите творци се явяват ясновидците на своето време. Те са пророкували бъдещето – това бъдеще, което е видяно по духовно-научен път от посветения Рудолф Щайнер, т.е. предстои едно ново, съвременно одухотворяването на човешката ръка, предстои търсенето на нейната връзка с космическите етерни първоизвори, с техните лечебни сили. Ние самите вървим по този път, пристъпвайки към осъзнатата им лечебна роля!

 

Ренесанс

 

Важно е да отбележим, че ренесансовите творци имат специално отношение към ръцете, които изобразяват - тяхната позиция, жестове, място в композицията. Интересен е фактът, че позицията на ръката спрямо тялото е на нивото на слънчевия сплит, на сърдечната чакра или ларинкса. Т.е. ръцете имат строго фиксирано положение - те не са „някъде” в пространството около тялото, а заемат определена позиция, която не е само с композиционен смисъл. Най-често това пространство варира между слънчевия сплит и ларинкса, минавайки пред сърдечната чакра. А както видяхме Рудолф Щайнер отнася физическите човешки ръце и свързаните с тях етерни органи с енергия, която се излъчва към тях от сърдечната чакра. Имаме всички основания да смятаме, че ренесансовите посветени художници са имали знанието, или по-скоро остатъчното знание за енергийните центрове в човека, и именно на това почива спецификата на техните изображения.

В няколко картини може да изследвате как са разположени ръцете като позиция, като съотнасяне към тялото, като жестове. В моето изследване те са подробно разгледани. Ролята на всеки един пръст може да се съотнесе с древното познание за него, за което вече говорихме. В практическите ни занимания и в презентациите д-р Рошкова ни подчерта напр. ролята на средния пръст на ръката при ритмическото втриване, а той е свързан със Сатурн в окултизма. Сатурн според Рудолф Щайнер като планетна сфера, обитавана от Висши духовни същества, съдържа в себе си паметта на цялото Сътворение, той е "странстващата памет на цялата планетна система". Всеки един пръст от човешката ръка носи едно духовно послание, една вплетена космическа енергия.  Виждаме, че в повечето случаи пръстите и жестовете в картините не стоят по естествен начин, и това доказва факта, че ренесансовите творци изобразяват в тази "неестественост" нещо, което в тяхното същество все още е съществувало като част от древното познание и те са изливали в образи и детайли в творбите си.

Рудолф Щайнер ни дава пътя, по който е нужно да се обърнем, да се отнесем, да съпреживеем, да интерпретираме изкуството на много места в своите лекционни цикли. Той самият съпреживява и интерпретира изкуството на Леонардо да Винчи и Микеланджело по отношение на редица детайли в техни картини - жестове, погледи, одежди, цветове, докосвания... И всеки сериозен изследовател както на изкуството, така и на бъдещето, което самата антропософия чертае пред човечеството, пред развитието му, е нужно да вникне сериозно и задълбочено в познанието, което ни оставя Щайнер не само за цялото човешко същество, но и в частност за ръцете. Той вижда в тях определена роля и значение. И самите терапевтични направления в антропософската медицина го доказват!

 

Мария и Елисавета
Срещата между бременните Мария и Елисавета и двете същества, които творецът вижда в жеста на допира между ръцете им

 

 

Мадона

 

 

Христос и фарисеите
Юношата Хростос в разговор с фарисеите

 

 

Мария Магдалена
Мария Магдалена преди и след промяната

Онова, което те все още са „виждали” и ясновидски са притежавали в „Как се постигат познания за висшите светове” Щайнер начертава като път на развитие в окултното ученичество на съвременните хора, които по осъзнат път да достигнат до връзка с Духовния свят. Щайнер нарича тези съществуващи в човека надсетивни органи - „сетивни органи на душата”:

„Тези формации се простират от вътрешността на главата до средата на физическото тяло и се проявяват като един вид независим организъм, притежаващ свои собствени системи и органи. Органите, за които ще става дума, могат да бъдат възприети по духовен път в близост до следните участъци от физическото тяло: ПЪРВИЯТ е между ДВЕТЕ ОЧИ; ВТОРИЯТ - в областта на ЛАРИНКСА; ТРЕТИЯТ - в СЪРДЕЧНАТА област;; ЧЕТВЪРТИЯТ е в съседство с ПЪПНАТА област;; /бел.моя - слънчевият сплит/ ПЕТИЯТ и ШЕСТИЯТ се намират в КОРЕМНАТА област. На окултен език тези формации се наричат „колела” (чакри) или „лотосови цветове”. Те носят това име поради известна прилика с тях; а иначе следва да сме наясно, че подобен израз е по-скоро метафоричен..."

„Духовният възприемателен орган, намиращ се в близост до ларинкса, позволява да се вникне с ясновиждащ поглед в начина на мислене, характерен за другите хора, както и да се разбират истинските закони на природните явления. Органът в близост до сърцето позволява на ясновиждащото познание да вникне в душевното състояние на другите душевни същества и който го е развил в достатъчна степен, може да се добере също и до скритите сили в животинския и растителен свят. Сетивният орган, разположен в пъпната област, възприема душевните способности и таланти, като наред с това той вниква в значението, което имат животните, растенията, металите, атмосферните явления и т.н. за природния свят."

„Органът в близост до ларинкса има 16 "листа" или "лъчи"; този до сърцето – 12; а този до пъпа – 10. За 16-ет листния лотосов цвят, начинът на мислене, който е присъщ на даден човек, както и природните закономерности, се проявяват в образи. Обаче те не са спокойни и неподвижни, а подвижни и живи форми. Съвършено други възприятия се получават с помощта на 12-ет листния лотосов цвят. Можем да ги оприличим с усещането за душевна топлина и душевен хлад... Всичко, което е сродно с израстването и развитието, излъчва душевна топлина; всичко, което носи в себе си увяхване, разрушение и смърт, излъчва душевен хлад. От особена важност са душевните усилия, свързани с развитието на 10-ет листния лотосов цвят. Тук нещата опират до съзнателен контрол над сетивните впечатления... Защото благодарение на този лотосов цвят могат да бъдат възприети и най - скритите качества на душата... лотосовият цвят в стомашната област постепенно узрява и това, което описаните свръхсетивни органи по-рано възприемаха само като форми и топлина, сега се изпълва с духовна светлина и с цветове. Така се открояват, например, човешките таланти и душевните способности, както и скритите сили и качества на природния свят. По този начин цветната аура на живите същества става видима; околният свят се променя и ни показва своята душевна страна.”

„Човек трябва да е в състояние да регулира и контролира свободно и в пълно съзнание своите астрални органи. В противен случай, той би се превърнал в играчка на външни сили и влияния. За да избегне тази опасност, той трябва да овладее способността да чува така нареченото "вътрешно слово" и за целта да развие не само астралното тяло, но и своето етерно тяло. Впрочем съставните части на човешкото етерно тяло са в непрекъснато движение. Безброй течения го кръстосват във всички посоки. Тези течения поддържат и регулират самия живот. Първоначално споменатите течения и движения са напълно независими от волята и съзнанието на човека, какъвто е случаят с дейността на сърцето и стомаха във физическия организъм. До известен смисъл окултното развитие се състои в забележителния факт, че към независимите и неволни движения на етерното тяло, човек прибавя и такива, които той сам и съзнателно предизвиква. Целта на посочените упражнения се свежда до изграждането на един вид център в областта на физическото сърце, където се зараждат етерни движения с всевъзможни духовни цветове и форми. В действителност този център не е някаква механична точка, а един сложен и чудно устроен организъм. Той проблясва и свети в най-различни духовни цветове и форми, които са изключително закономерни и могат да се променят извънредно бързо. Други форми и цветни потоци се разпростират към всички части на физическото тяло и излизат извън неговите очертания, пронизвайки и осветявайки цялото астрално тяло. Най-главните течения се насочват към лотосовите цветове, като навлизат в отделните им листенца и започват да контролират тяхното въртеливо движение;; после се устремяват към върховете на листенцата, напускат лотосовия цвят и се изгубват във външното пространство. Между 12-ет листния лотосов цвят и описаният център в сърдечната област съществуват особено близки отношения. Първоначално етерните потоци се вливат тъкмо там, за да се разклонят после от една страна към 16-ет листния и 2-листния, а от друга страна към разположените в долната част на тялото 8-листен, 6-листен и 4-листен лотосов цвят. Тъкмо поради това разположение изграждането на 12-ет листния лотосов цвят изисква особени грижи в хода на окултното обучение. Ако тук се допусне известна грешка, нарушава се формирането на цялата свръхсетивна организация на човешкото същество. Първоначално той е разположен не в сърдечната област, а в главата...

След период на укрепване, споменатият център се измества от главата в посока към ларинкса... И тогава от тази област движенията на етерното тяло се насочват извън и осветяват цялото душевно пространство около човека... Докато по-рано то /етерното тяло, бел.моя/ зависеше от външни сили, или от такива, които се коренят във физическото тяло, сега, в хода на окултното обучение човек може да обръща етерното тяло на всички страни. Това става възможно, благодарение на етерните потоци, които се движат приблизително по продължение на двете ръце, тръгвайки от своя център в 2-листния лотосов цвят, разположен между очите. Потоците, идващи от ларинкса, се очертават като кръгли форми, като част от тях поемат към 2-листния лотосов цвят, за да продължат оттам под формата на вълнообразни движения по протежение на ръцете... етерните потоци се разклоняват по най - фин начин, образувайки един вид мрежа, която обгръща цялото етерно тяло. Докато по-рано то не разполагаше с никаква външна преграда, така че жизнените потоци непосредствено нахлуваха в него и се оттегляха към общия жизнен етер, сега външните въздействия трябваше да бъдат най-напред филтрирани през споменатата етерна мрежа. Благодарение на това обстоятелство човек става чувствителен към външните етерни потоци и започва отчетливо да ги възприема. Сега идва моментът, когато центърът на неподвижното и диференцирано етерно тяло се измества в сърдечната област."

 

Арилд Розенкрац

 

Това, което може да се каже в заключение след това подробно и ясно обяснение от страна на Щайнер е, че съвременният път на Посвещение е бил известен на Посветените от различни времена. Това може да се види и в художествените творби на посветените майстори на Ренесанса, в които именно чрез жестовете, позициите на ръцете спрямо тялото, тази взаимовръзка между енергийните центрове-чакри, или "душевни сетивни органи", са били изобразявани, и по-точно връзката между сърдечната чакра като основен енрегийно-етерен център, с чакрата около пъпа /слънчевия сплит/ и душевният сетивен орган, свързан с ларинкса. Жестовете, издигнати на нивото на очите и челото /най-вече благославящи/ имат значение и връзка с двулистния лотос и висшия Аз. Както е видно, енергийните потоци се задействат в човека в етерна мрежа, чийто вътрешен излъчващ център е сърдечната чакра /след определено важно и закономерно развитие на този център в главата/, и ръцете се явяват един вид медиатори на тази етерна енергия.

Важен момент от изследването ми е разглеждането на благославящите жестове в християнското изкуство и ритуалистика. Те варират във времето и подробно съм ги описала. Това е етап от развитието на древното познание за пръстите, дланта и ръката като цяло. Етап обаче, в който се губи истинската живодействаща духовност, въплътена в жеста. Разбира се, той е променен и в много случаи възприет като „свещен” жест, без да се разбира истинската окултна енергия, която е вплетена в петте пръста и тяхното положение един спрямо друг. Изключително далеч е християнската догма за „духовност” от това, което действително разбрахме за ролята на ръцета досега. Връщайки се отново към цитирания текст на Щайнер за живите духовни сили на космическите планетни същества, които реално се вливат от Космоса в нас по време на живота между смъртта и ново раждане, можем да кажем, че именно догматичното християнство кастрира Духа в името на канона и ритуала.

 

Евритмия

 

Новото изкуство на Духа – така можем да наречем евритмичното изкуство, което Рудолф Щайнер дава на света в началото на 20-ти век /1912 год./. Нарича я „любима дъщеря на антропософията”. Евритмията става основен артистичен изказ на антропософията. Тя изобразява движенията на етерния свят в Слово. В съвременния свят етерното ни тяло остава недосегаемо и неразбираемо за сетивата ни. „Оживяването” му е несъмнено условие за истинското и пълноценно разгръщане на духовните сили у човека. Евритмията е продължение на космическите движения на божествените духовни сили, създали човека и неговата форма. Човешката душа се учи съзнателно да улови това, което принадлежи на най-близките по-висши светове.

Ето какво казва Мария Щайнер: „Преди всичко ръцете, които не докосват земята, а съдбата, те са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх. В тяхната подвижност се крие възможността да бъде изобразено разнообразното богатство на говора и по този начин постоянно да се одухотворява все повече тялото.”
И думи на Рудолф Щайнер за евритмията: „Евритмията възникна като видим език, използвайки за свои инструменти ръцете, които са безспорно най-изразителната част от целия човешки организъм...”

„Когато крайниците се движат нехармонично, душата започва да мънка; когато крайниците се движат хармонично, тя започва да шепне; а когато изпълняват хармоничните космически движения, тя дори започва да пее. Така външното танцово движение се трансформира в песен и музика, вътре в човека.”

Скъпи приятели, пожелавам на всички ни една истинска будност и осъзнатост за пътя, който поемаме като лечители и терапевти! За да пробудим онова, което е дадено на всеки човек Свише, и да дарим обратно на Духовния свят плодовете на нашите мисли, чувства и дела.

* * *

Лекцията е изнесена на 22.04.2018 год., в София, като част от обучението по Антропософско ритмическо втриване, част от терапевтичната област на Антропософския ритмичен масаж, с лектор - д-р Марина Рошкова /невролог, остеопат, антропософски лекар/

Цялото изследване - книга "Човешките ръце - нашите етерни очи" /официално електронно издание от 2015 год./, можете да намерите и свободно да изтеглите от сайта на Сдружението по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия :

http://www.oporabg.com/?q=trackerBooks_avtori

Предстои продължение на това изследване, което ще разгледа дървената статуя "Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер", разположена в Гьотеанума, Дорнах.